Не знам кой е подсказал на Бойко Борисов да изиграе хода с предложението за свикване на Велико народно събрание и за пренаписване на конституцията от него, но в едно няма съмнение: не той е измислил тази хитрина за отклоняване на вниманието от исканата му от протестите оставка. Но пък държи да излъже отново с факта, че представя идеята като своя.
НА СНИМКАТА: Книги ограмотяването за Борисов в краката на полицията, струпани пред Министерския съвет от протестиращи
Борисов се е доказал като малограмотен. С всяко свое изявление на неправилен български език демонстрира отново и отново този факт. Онова, което наистина пренаписва с лекота, е историята, твърдейки например, че България е обявявала война на СССР. Но да пренапише конституцията при явната констипация на съзнанието му, което не може да храносмели с години сложни думички като “диверсификация” и успява да задържи в паметта му само една дума на английски като “конграчулейшънс” ( че и да кокетничи с този факт)?!
Куриоз и апотеоз на абсурдизма е претенцията на този прост човек да се напъва да става тепърва конституционалист, за да ни “оправи” чрез уж просто решение като за прости поданици, за каквито ни има вкупом.
Но в неговата държава, в която той е еманация на изпростяването на цялата нация – щом позволява да бъде избиран такъв управник – няма невъзможни неща в областта на простотията, за която Борисов лично дава тон.
Спомнете си как неотлъчно приближеният до него “културен” министър Вежди Рашидов мереше на пресконференция значението на книгите в сантиметри – колкото по – дебели, толкова по-убави, според него. Не беше шега. А и на същата сбирка с журналисти на 1 септември 2010 година министър Вежди се отплесна да говори за велики актьори със следните имена: “ Линдо Вентура и Арманди във Франция”. За Лино Вентура се досетихме някак си, но остана загадка кой пък ще да е Арманди – вероятно някакъв хибрид между американския актьор Арманд Асанте ( в Холивуд, не във Франция) и модния законодател Джорджо Армани, объркани в едно в объркания му интелектуален багаж.
В епохата на “най-големия демократ”, за какъвто Борисов сам се провъзгласява, не е чудно, че за главен прокурор в една формално демократична държава може да бъде назначено чрез имитация на избори подобие на този “голям демократ”, който да не вижда нищо нередно в простодушното си признание, че е против разделението на властите. В края на краищата големият шеф в държавата също смята за нормално да се подиграва на подведените от него избиратели, като им заявява как е позволил на един кандидат за президент, издигнат от т.н. опозиция, да бъде избран нарочно, за да не преяжда управляващата партия с власт.
Ето защо не е чудно, че си имаме и правосъден министър, комуто вождът забрани да пише кратките по форма, но безкрайно тъпи по съдържание реплики в публичното пространство, но същият ще ни пише цяла конституция. Това е просто закономерно в епохата на простите.
В духа на всичко това е повече от логично Борисовият коалиционен партньор Ангел Джамбазки, който не е ходил в казармата, да олицетворява войнствените призиви за възстановяване на задължителната казарма. Направо е задължително!
Пък и какво странно има да ни се случват тези неща в страната, в която философстващ политик се оказва хоноруван с милиони хидроинженер, а невръстен “следовател” и млад милионер да бъде издиган за шеф на най-важната тайна служба с явната задача да се разправи с противниците на властта.
Не знам дали има реална опасност без охраната на нашия “спасител от комунистите” Бойко да се наденем на червен реванш, но е видно и сега, че червените фенери на политическата проституция осветяват издайнически операция “Конституция”.
Още по темата за книгите и ограмотяването- едно мнение на писатели Христо Слави Рачев във Фейсбук:
Червените мухоморки не са смъртоносни, но могат да предизвикат държавно и обществено разстройство
Христо Слави Рачев
Продължавам да твърдя, че има една книга, ако я прочетат половината българи, ще стане чудо. Само една единствена. Не е криминале. Но може да изпепели хибридни и пропагандни лъжи трупани с десетилетия.
Трябва да сте разбрали, че разнообразието и широтата на възгледите в книгите не позволяват на агресията и алчността да остане завинаги в подрастващия човек. Улисани в четенето ние сме защитени от втълпяване на чужди мисли, лозунги, доктрини и безобразна подмяна на историята ни.
Има такава книга. Тази книга прочетох два пъти.
Ако 3 милиона българи, тоест половин България я прочете, вярвам ще се спасим. Няма смисъл да хитруваме и възложим на знаещи хора да я прочетат вместо нас.
Без особени умствени усилия ще проумеем с помощта на документалните откъси, събрани с пайсиев труд,че цялата свинщина в България бе внесена, натрапена и до днес се подържа от тайни и явни сили на Русия, СССР и пак Русия. Че носим и лична вина.
Затова имаме тайни и явни олигарси, стотина партии, държавата ни изглежда тъй смачкана, сякаш е претърпяла челен удар в бетонна стена. И цялата ни политическа класа се гъне и лази, като отровена от червени мухоморки – Amanita muscaria.
Няма да бъдете измамени.
Казва се: “Измамата Сан Стефано”.
Тази книга продължава да върши във времето работата на една заспала обществена телевизия, на няколко национални телевизии, на цял Парламент, ДАНС, Прокуратура, Софийски университет, заедно с някои от
олевялите професори и професорши, които щъкат и цвъкат своите мухлясали неверни тези. Има документната сила да проясни умовете на батальони малоумници.
Опасна е за лъжците, тези които знаят, но продължават да лъжат. Добре е да запомнят: лъжата състарява грозно и разболява лошо.
Безценна работа на автора Иво Инджев. Да издири и подреди важните, и съдбоносни факти от драматичната история на България.
PS
Може би днешните митинги щяха да имат съвсем друг маршрут, водачи и цел. Но докато не се прочете книгата “Измамата Сан Стефано” и още две дузини съвременни книги по темата, разговорът е безсмислен. Митингите ще обикалят сякаш са погълнали вместо прелестната гъба “булка” – червени мухоморки.
Здравейте, г-н Инджев.
В превод на английски, вярвам, че интерес към книгата Ви “Измамата Сан Стефано” ще има от четящите “Sandworm” на Анди Грийнберг от края на миналата година, също журналист. Ще рече бордовете на сериозни бизнеси и формиращи рискови профили за тях, не просто заетите в национална сигурност и разузнаване на държави. Друга съвременна книга (от “двете дузини” за мен) е “Руската Колонизация на Кавказ (1785-1864)”. Поздрави.
Вежди и Бойко се наложило да отидат на балетен спектакъл. Бойко, още в началото задрямал на стола. Вежди се обърнал към шефа на охраната
:
“Скивай, братче! Балерините ходят на пръсти, за да не събудят шефа!”
Да-а, за съжаление осъзнати и неосъзнати малоумници не позвляват на
масата българи да прочеат тази книга. Май това ще е възможно едва когато
света престане да подхранва Русия. Дано Тръмп не бъде преизбран и
ЕС престане да кокетничи с Русия. Ето, в Белорусия, дори 200 хиляден
протест ще отиде напразно.
Сега съм вече сигурен на 100%!…вендетата продължава..и да си припомним.. да грешиш е човешко,
а да простиш е божествено.
Мерило за наличие на здрав разум днес е отношението към всичко москало-русо-съвето-руско. Което изисква усилието да си прочел нещо повече от учебниците и дебелите/по рашидовски/ издания на рублоядниците.
При мозъчна констипация (запек) е невъзможно да направиш или създадеш свестна конституция, но за политическа проституция няма никакви проблеми!
Бойко Борисов пише коституция, както Вогоните пишат поезия. Допускаме, че няма да е най-лошата конституция на света, но все пак ще е в тройката на най-лошите.
Ще бъде пълен таshак, ако това с конституцията фане дикиш и хора, били те и българи, да трябва да живеят по бойкоборисовите правила. Ако досега нямаше основание за въоръжена борба, то от вчера вече има. Да управляват мафиоти и разбойници не е най-страшното. Глупаците да управляват – това е най-страшният вариант.
За книгите…
Накратко – трябва да се чете редовно. С една книга …
За “Измамата…” може много да се каже, но в контекста на статията на Христо Рачев трябва да се добави, че “Измамата…” (заедно с всички останали книги на Иво Инджев) има ограничен терапевтичен ефект. Препоръчителна е за хора, които биха искали да си поизчистят съзнанието от руско-съветската пропаганда. Но за пациенти, които са с тежки симптоми на русофилия, “Измамата Сан Стефано” не е препоръчителна. Предизвиква бяс, високо кръвно, задух и тремор на крайниците. В крайна сметка пациентите се влошават и започват да кълнат автора, децата му, домашните му любимци и т.н.
Тежките форми на русофилия се лекуват единствено с еднократно посещение в Русия за поне три месеца без предварителна организация. Пускаш го русофилика на летището някъде из необятната с малко пари в джоба и след три месеца, ако е оцелял, си го прибираш завършен русофоб.
—–
“— Пълното ти възстановяване преминава през три етапа — каза О’Брайън. — Научаване, осмисляне и приемане. Време е да влезеш във втория етап.
…
Ти разбираш достатъчно добре как партията се задържа на власт. А сега кажи защо сме се вкопчили във властта. Каква е нашата подбуда? Защо ние искаме властта? Хайде, говори — добави той, тъй като Уинстън продължаваше да мълчи.
Въпреки това Уинстън известно време не проговори. Завладя го умора. На лицето на О’Брайън се беше върнал слабият отблясък на налудничав ентусиазъм. Знаеше предварително какво ще каже О’Брайън. Че партията не се стреми към власт за собствена изгода, а само в името на мнозинството. Че се стреми към власт, защото масите са слаби и страхливи, че те не са в състояние да понесат свободата или истината и трябва да бъдат управлявани и системно мамени от хора, по-силни от тях. Че човечеството трябва да направи своя избор между свободата и щастието и че за преобладаващото мнозинство щастието е за предпочитане. Че партията е вечният защитник на слабите, самоотвержена секта, вършеща зло в името на доброто, жертваща собственото си щастие в името на другите. Най-ужасното, мислеше Уинстън, най-ужасното е, че когато каже това, О’Брайън ще го каже с вътрешна убеденост. По лицето му личеше. О’Брайън знае всичко. Той знае хиляди пъти по-добре от Уинстън какво представлява светът, в каква нищета живеят масите човешки същества и с какви лъжи и жестокости партията ги държи в нея. Всичко това той бе разбрал, всичко бе претеглил и за него то нямаше никакво значение: крайната цел оправдаваше всичко. може да се направи, помисли Уинстън, срещу безумеца, който е по-интелигентен от теб, изслушва аргументите ти и въпреки това продължава да се държи за своето безумие?
— Вие ни управлявате за наше собствено добро — каза той колебливо. — Вие смятате, че човешките същества не са способни да се управляват сами и затова… — Подскочи, за малко дори да изкрещи. Остра болка прониза цялото му тяло. О’Брайън беше натиснал лостчето на циферблата почти до трийсет и пет.
— Това беше глупаво от твоя страна, Уинстън, глупаво! — каза той. — Не би трябвало да говориш подобни неща.
Върна лостчето обратно и продължи:
— Сега ще ти кажа отговора на моя въпрос. Той е следният. Партията се стреми към властта единствено за собствена изгода. Нас не ни интересува добруването на другите, интересува ни единствено властта, върховната власт. Скоро ще разбереш какво означава истинската власт. Различаваме се от всички останали олигархии от миналото по това, че знаем какво вършим. Всички останали, дори тези, които ни приличат, са били страхливци и лицемери. По своите методи до нас се доближават немските нацисти и руските комунисти, но те така и не събраха кураж да признаят собствените си подбуди. Преструваха се, а вероятно дори си вярваха, че са взели властта не по собствено желание и само за определен период от време и ако не днес, то утре ще настъпи раят, където човешките същества ще бъдат свободни и равни. Ние сме други. Много добре знаем, че никой не взема властта с намерение да я отстъпи. Властта не е средство, тя е цел. Диктатурата не се установява, за да се защити революцията, революцията се прави, за да се установи диктатурата. Целта на гоненията са самите гонения. Целта на изтезанията са самите изтезания. Целта на властта е самата власт. Сега започваш ли да ме разбираш?”
Джордж Оруел, 1984