Лавров няма нужда да надзирава пряко ентусиазираното проруско разкопаване на България

 

 

 

 

 

 

Руският външен министър Лавров лавира в момента на Балканите. Лаврите от този тур за овации на Лавров на пръв поглед обират Гърция, Босна и Херцеговина, и Сърбия като част от обиколката му. 

А на втори поглед?

Известни и не толкова изявени коментатори у нас изтълкуваха като негативен сигнал отсъствието на София от програмата на втория след самодържеца Путин по значимост и влияние човек в московската държавна йерархия. Позволявам си да не се съглася.

Лавров лавира там, където му се налага да прескача препятствия в качеството си на “ уморена кобила”, както го наричат руските опозиционери. Той не си губи имперското време на територия, която в момента и без неговото надзорничество се разкопава ударно в полза на руската газова стратегия за европейско проникване – с ентусиазъм от страна на властта тук, невиждан от времето на комунистическото бригадирско движение, създадено по образ и подобие на съветските окупационни другари.  https://www.capital.bg/biznes/energetika/2020/10/22/4130385_bulgariia_e_promenila_sroka_na_dogovora_s_arkad_za/

Защо му е на търговския пътник на Путин да включва в международния търговски обмен на Русия дестинация, свързана с “ в кърпа вързана” нация?  А и традицията повелява интересите на Москва да бъдат защитавани у нас от местни охранители. 

Техният водач ( на джипката) е болен в момента. Но е здрав споменът за факта, че НРБ беше беше перлата в съветската европейска кочина, в която не се налагаше на съветския ботуш лично да гази и да се цапа в калта като надзирател в концлагера ни. Имаше си местни цървули за тази работа. В това отношение днешните помагачи на Кремъл вървят по утъпканата пътека на своите предци. 

В Гърция, където наскоро имаше не бутафорен ( както у нас, относно руското шпиониране), а истински скандал с руския шпионаж, разкрит в опит за проникване във върховете на гръцката православна църква, Лавров е упълномощен да изпрати позитивно послание за подкрепа на Москва в спора на Атина с Анкара за средиземноморската акватория. Този конфлит е с десетилетна давност. Но тъкмо сега Русия реши да покаже, че е на страната на Гърция. Защото Турция междувременно намали драстично вноса си на газ от Русия, предизвика Кремъл с подкрепата си за своя клиент Азербайджан срещу руския клиент Армения и препотвърди отказа си да признае руската окупация на населения с кримско татарско малцинство украински полуостров Крим. 

В Москва, където Путин се подмаза на Ердоган чрез откриването на най-голямата джамия в Европа и го покани на откриването й, не са много щастливи и от решението на Киев да прокламира, че в Киев също ще се строи джамия. С явната заявка за укрепване на турско-украинските отношения на фона на упадъка на дружбата между Путин и Ердоган. 

Как да не използва Лавров Атина като място, откъдето да “изцвили” срещу тази тенденция, настъпвайки Ердоган по гръцкия мазол, което му спести по въпроса за (пре)връщането на “Света София” в джамия, въпреки гръцките призиви за руска солидарност и по тази тема?  

Дали пак към Турция не е отправена и заявката на Русия чрез кацането на Лавров в гнездото от балкански оси в Босна и Херцеговина с акцент върху негова ексклузивна среща с лидера на босненските сърби Милорад Додик ( контрапункт на мюсюлманското влияние, закриляно от Турция), не е също част от този руски парад в бившия заден двор на империята на злото СССР, наследник на посърналите регионални руски имперски интереси?

Колкото до избора на руската дипломация да покаже най-голям интерес към Сърбия в рамките на тази обиколка на балканския манеж от страна на “унилата кобила” чрез най-дълъг престой в Белград, обяснението също е в необходимостта да бъдат разчистени авгиевите обори на уж безоблачните отношения между Белград и Москва. Надвиснаха в Москва съмнения, че най-русофилската по традиция държава в Европа заиграва с Вашингтон по сложния казус за признаването на Косово. Сърбия постигна нещо като “сепаративен договор” ( от гледна точка на сръбския дипломатически спонсор Русия) за напредък в преговорите с посредничеството на САЩ, но без руско участие.

Отгоре на всичко президентът Вучич не само подписа план за “икономическо разрешаване на проблемите с Косово” по време на посещението си в САЩ през септември, но и си “позволи” да отмени малко след това планираните общи военни маневри с Русия и Беларус. Москва заподозря Белград в проамерикански завой.

За да компенсира тази ревност, Белград покани Путин. Обявеният пореден царствен спектакъл за посрещане Путин в сръбската столица, където обгрижват егото му с военни паради, отпадна  заради китайската пандемия. Или поне така се договориха да твърдят официално двете страни, обсебени от желанието си да се мазнят на комунистическия Китай заради икономическите му мускули, напомпани от инвестициите на лакомите за печалба западни корпорации.   

Както пише на руски едно сръбско електронно издание, Сърбия. Тя знае как да лавира и ще посрещне Лавров подобаващо. Не точно с военен парад, както прави в чест на Путин, но с тържествена церемония по случай завършването на оформянето на вътрешността на храма на Свети Сава и със запалване на вечния огън на гроба на освободителите на Белград. https://pulserbia.ru/ministr-lavrov-edet-na-balkany/

Пояснявам за невежите любители на аналогии: Лавров не би могъл да получи такъв спектакъл в София. Тук нарочените за освободители са окупатори. Защото София не е била окупирана от германците, както Белград . Окупирана е била вероломно от Червената армия въпреки демонстративното нежелание на България да оказва съпротива на СССР, с който поддържа през цялата Втора световна война дипломатически отношения.

Задните мисли на Москва за задния й двор, какъвто се надява и днес да бъдат Балканите за нея, си имат пред(хо)ни обяснения. 

Защитниците на предателското спрямо страната ни и нейните евроатлантически ангажименти разкопаване на България в интерес на кремълските стратегически планове не са познали в своите подозрения, според които Русия е разлюбила своите протежета тук и поради тази причина “унилата кобила” препуска покрай нас като край транзитна конюшня. 

Напротив, България е превърната отдавна в балканска база за руския шпионаж ( както писаха редица издания на Запад) и е време да започне да ни дреме за това непосилно бреме.