Мария Цънцарова заявява, че намирането на събеседници в едно телевизионно предаване е голям проблем в България.https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/11/17/4140105_mariia_cuncarova_jurnalist_bi_ti_vi_golemiiat_problem/?ref=home_layer2
Ако става дума за “не какви да е” събеседници, а от господарски тип, мога да се съглася.
Изпитал съм го на гърба си в раницата на телевизионен водещ, натоварена с камъните на миналото – техните камъни, по собствената им глава.
Не успях да убедя президента Георги Първанов да се престраши да гостува в студиото на “В десетката”.
Ударих на камък също и с дялания камък Сакскобургготски, оказал се монархо-социалист и учител на своя телохранител Бойко в дисциплината “дай да не дразним Русия”
С него всички водещи на предавания в България имаха проблем – с изключение на такива, като Бареков. Той се нави моментално да ме замести и да услужи със себе си с поръчково интервю на запис в кабинета на царственоподобния ни премиер, след като аз отказах да се пречупя след безбройни покани към него като премиер и накрая да му отида на крака, за да каканижа на колене по сценария на пресаташето му.
Сокола, граблива птица, така и не кацна в моето студио. Не беше проява на храброст.
А тъкмо тези тримцата бяха онези, които си правеха тройните коалиции и формираха (про)руската тройка на върха на реалната власт в началото на века – та чак до снасянето на кукувичето им яйце Борисов, което отгледаха дружно в гнездото си!
Останалите управляващи, с които, видимо за всички, не споделях едно мнение като водещ на “В десетката” по БТВ , чакаха въпреки това на опашка пред студиото ми. А може би и тъкмо поради явното разминаване в позициите ми с тях ( без обаче да преминавам границата на елементарното гостоприемство) зрителите се доверяваха на автентичността на моя разговор с тях.
И в днешно време има кой да компенсира бягството на властниците от неудобния стол пред утвърдилата се като самостоятелна величина в жанра на интервютата и разследването Мария Цънцарова.
Като “старо куче”, което не си е оставяло магарето в калта на коловозите, очертани от кервана на (без)отговорни бегълци от неудобните въпроси, мога да препоръчам няколко имена на алтернативни събеседници по изключително важни теми.
Мария Цънцарова би могла да покани:
Ядрения инженер Георги Котев ( с когото имам честта да съм съавтор на книгата “Ядреналин” ) да осветли тъмната страна на далаверите в българската енергетика
Бившия ни посланик в Москва Илиян Василев, единствения българин в черния списък на Кремъл със забрана да посещава Русия, по темата за съвременните отношения между София и Москва
Историка Янко Гочев, автор на уникалния тритомник “Руската империя срещу България” и на много, много други публикации и видеоклипове по темата за историята на отношенията ни с Русия през вековете ( също на практика съавтор на значителна част от моята трилогия “Течна дружба”
Бившия председател на ДПС Лютви Местан и\или бившия втори човек в ДПС Осман Октай по темата за най-мразената партия ( извън твърдото й ядро) в България
Бившия номер две в ГЕРБ Цветан Цветанов – при условие, че е готов да говори по темата за това какво наистина се е случвало в партията и управлението докато той беше част от нейната върхушка ( а не да рекламира настоящата си партия)
Бившия банкер и икономист Номер едно в държавата Цветан Василев – при подобно условие, свързано с готовността му да разкаже истината за най-големия грабеж в българската история
Прогонения от президента Първанов от НСО полковник Николай Марков по темата за някои наистина мръсни тайни на обслужващата властта преторианска гвардия
Бивши офицери от ДС и РУМНО, готови за първи път да разкрият как техните едри фигури се оказаха в сянката на дребните риби, хванати в мрежите им – ще е трудно да се намерят такива гузни храбреци, но може поне да бъде направен уникален опит за това
Журналисти, изритани от медиите от властта с ботуша на свързаните с нея роботодатели ( …) – многоточието може да бъде попълнено от самата Мария Цънцарова
Съдии и прокурори, захвърлили тогата, за да хвърлят ръкавица на кукловодите, които дърпат конците зад кулисите на съдебната власт
Захвърлени на произвола на съдбата след употребата им за реклама на държавата и “изцедени” спортисти
Бивши и настоящи бизнесмени, прогонени от търгове за обществени поръчки, недопуснати до публичен протест ( макар някои от тях да са подавали жалби, смачкани от властите на топка, с която им запушват устата) поради протекцията на политически величия над печелившите им протежета
Употребени и захвърлени от властта кметове, лишени по традиция от национална трибуна да разкрият как се печели местна власт и се употребява докато тя е послушна
Списъкът може да бъде продължен.
Но ако само малка част от него бъде реализирана в ефира на телевизията с национално разпространение, медията ще придобие такъв авторитет, че управляващите сами ще се молят да бъдат интервюирани в най-популярната телевизия, върнала доверието на Суверена в поруганата чест на журналистиката у нас.
Трудно е да се изгонят търговците от храма на свободното слово- не всеки може да е Христос. Но си струва да се опита.
Брилянтно написано!
Не е съвсем така – колегите ви “журналисти” чакат пенсия (или уволнение) и тогаз ще ги видите как ще изокат някой ден!
Все пак ипотеки, коли, екскурзии – не е лесно всичко това да се захвърли още в началото!
Ако Христос дойдеше в Александър Невски щеше да каже : това е молитвен дом, а вие сте го обърнали в дом на ДС и да изгони ченгетата от храма.
Признавам, че всичко, написано от Иво, ми харесва, може би, защото съвпада със собствените ми разсъждения и догадки за слуващото се в обсаждащата ни действителност и така ме окуражава да мисля, че най- вероятно, анализите ми, решението ми на “уравнението за истината”, е вярно!
Ето и сега той направо е “преписал” от мислите ми предложенията си към Цънцарова и останалите водещи кои събеседници да поканят!
Почти сигурно е обаче, че благодетелите на Цънцарова няма да й разрешат да ги покани точно тези събеседници, щото ще “издадат четата”, ще нарушат “омертата на далаверата” и има опасност хората, най-после, да схванат какво наистина се случва у нас и по света.
Но, ако все пак й разрешат на носителката на журналистическата награда на братя Диневи “Свети Влас”, то ще станем отново свидетели на поредното настървено и агресивно “интервю”, наподобяващо по-скоро разпит на престъпник, когото безцеремонно прекъсват и не му дават възможност да се защити, какъвто беше случаят с “интервюирането” на Христо Иванов, целящо неговото компрометиране и дегероизиране след саможертвеното му акостиране на плажа в Росенец.
Копирам и един пост по под интервюто с Мария Цънцарова в “Дневник”, където тя се оплаква от липсата на събедници, на читател с ник “Fiji”:
“Проблемът е в това, че не каните разнообразни събеседници, а не че Доган, Пеевски, Борисов и Гешев ви отказват, защото всички останали ваши събеседници (не визирам само бтв, а всички национални телевизии) са доганчета, пеевчета, бойковчета и гешевчета.
Има събеседници, но се правите, че ги няма. Ще ми се поне веднъж, вместо Харизанов, да поканят Стояна Георгиева например за анализ на политическата обстановка.”
Имам обосновани съмнения, че ЕДИН Иво Инджев няма да откаже трибуна на вайкащата се Мария Цънцарова. Мими или там както те зоват на галено, на ход си.
Така е то, като изсечеш гората на нейно място започват да прорастват трънки-цъцнцърки. И всяка малко по-избуяла трънка започва да ти лови окото, викаш си “я, какво високо нещо”. Обаче трънката, макар и по-височка си остава доста безполезно храстче. На нея не можеш да си закачиш торбата, не хвърля сянка да те скрие от слънцето, няма гъст листак да те предпази от дъжда. Безобидна и донякъде досадна хапливост- това е трънката. Може да ти прокъса шушляка, може да се окичи с някой и друг фъндък вълна от вироглава коза /HelpKarma/ или от заблудена овца /Даниела Атанасова/. Накратко казано- нискостеблено, с твърде нисък хоризонт растение. Такива с лопата да ринеш по всички български телевизии, най-вече по “Панорама”-та. Нямало било качествени желаещи за гости. Няма и да има, защото “на шкембе и ракия”, на “новобранска вечер” или на “селска пристануша” можеш да уловиш само степно безкоренни треволяци, по случайност изпаднали от “кафето” на Гала. Ценните дъбове и горуни са другаде, ‘ма от къде една трънка-цънцарка ще го знае. Тя не вижда по-високо от мухоморката в корените си, а зрителният й дефект е просто непоправим.
Според мен има достатъчно достойни и имащи какво да кажат събеседници, които няма да откажат.
От лятото насам започна да ми прави впечатление, че тази телевизия се държеше по-свободно, но от около месец нещо се случи и все по-малко си спирам вниманието в предаванията им.
От блога на Дневник:
“14:13, 17 ное 20
ИМА събеседници, нооооо – смеят ли БиТиВито да поканят примерно Илиян Василев, Иво Инджев, Георги Котев и т.н. и т.н. Веднага ще им сецнат приходите от реклама, мммм…
Колелото на историята се върти!”
Уважаеми г-н Инджев, а не е ли възможно вие да интервюирате въпросните лица (бих добавил/а тук имената Иван Костов и Методи Андреев) и да публикувате интервютата в блога си?
Към симпатизант/ка на ДСБ
При цялото ми (само)уважение не мога да им предложа аудитория, сравнима с телевизионната.
Няма да е честно да спекулирам с евентуалното им добро отношение към мен и да искам на тази база да се съгласяват на интервю с маргинален ефект като отзвук – т.е. да говорят пред аудитория, която няма нужда да бъде агитирана по въпросите, на които те биха дали отговор.
Аз съм “жаба”, която си знае гьола. Не страдам от комплекс за малоценност, но и не се възприемам като върховно творение на журналистическата природа.
Трибуната, която вие бихте дал на гореспоменатите съвсем не е маргинална. Убеден/а съм, че вашият блог би могъл да се наложи като мястоТО в медийното пространство, където да се четат алтернативните мнения, които в казионните медии почти или съвсем липсват. Но, разбира се, решението си е ваше. Приятен уикенд!