Нацистката пропаганда за играчките – бомби на англо-американците в България

Автор: Българин

Всички или почти всички знаем, че това са избухващи при докосване с ръце предмети. Първите сведения за такива предмети: писалки, моливи, ръчни часовници, табакери, червила, кукли и др. се появяват по време на Втората световна война (ВСВ) в италианските медии, веднага след извършеното от съюзниците бомбардиране на тосканското градче Гросето – 26 април, 1943 г. Публикациите за взривяващите се предмети паникьосали италианците и ги настроили срещу англичаните и американците. Но, само дни по-късно страхът отстъпил място на гнева – породен от  убеждението, че въпросните предмети не са изхвърляни от съюзническите самолети, а са внимателно поставяни с ръце от  италиански  фашисти и германски нацисти.

Три месеца по-късно, през август 1943 г., се появява и първата публикация в България. Нацисткият вестник Gasschutz und Luftschutz (Противогазова и противовъздушна отбрана) пише, че “Според доклада на Царския генерален щаб, публикуван в средата на юли, скрити експлозиви (часовници, бонбониери, табакери, писалки и пр), които експлодират след като бъдат повдигнати или докоснати, причинявайки сериозни наранявания на пръстите, са хвърляни постоянно на българска територия. Генералният щаб описва два случая от юни тази година и предупреждава всички граждани да не докосват такива намерени обекти.”

Единият от случаите е станал на 16 юни в с. Киселица, другият – на 26 юни в с. Новоселци. Две селца в Западна България. Има ли въобще логика в това: да се изпратят самолети, които да пуснат по една играчка-бомба в две села, вместо в оживен град? Няма, разбира се. Логиката е в това, че никой няма да тръгне от София да проверява достоверността на случилото се в затънтената провинция. Двамата пострадали най-вероятно са си „играли“ не с играчки-бомби, а с неизбухнали боеприпаси и/или детонатори тип „писалка“. Тези детонатори са с размерите на автоматични писалки, но не са играчки-бомби. Няма никакви достоверни доказателства за пускани от самолети подобни избухващи предмети.

В един-единствен официален  документ се дава информация за взривяващи се предмети и играчки.Това е донесение от 20 април 1944 г. на  началника на Софийската въздушно-предупредителна служба към Щаба на армията. Ето линк към документа: 

http://old.segabg.com/pic/11646/726736-l.jpg

 

 

 

 

 

 

Да видим какво пише в донесението: „Освен хвърлените разрушителни и запалителни бомби, пуснати са били и множество предмети и детски играчки пълни с експлозиви.”

Позоваването на този документ като доказателство за извършено пускане от самолети на играчки-бомби е меко казано несериозно! Защо? Защото е очевидна промяната на изказа във втората част от изречението – „пуснати са били“, съвсем в стила „една жена казала“. Ако пишещият донесението беше убеден в достоверността на информацията за пълните с експлозиви предметите и играчки, щеше да напише „бяха пуснати“ или „пуснати бяха“. 

Съвсем ясно е, че той не е съгласен с тази „информация“. Най-вероятно тя му е наложена от немец, който не е говорил или е говорил лошо български език. Ако беше наредена от българин, цялото изречение щеше да бъде: Освен хвърлените разрушителни и запалителни бомби, бяха пуснати и множество предмети и детски играчки пълни с експлозиви. Такова щеше да бъде изречението и ако поне един наблюдател от предупредителната служба към Щаба на армията беше установил хвърлянето на подобни неща. А от самото донесение става ясно, че е имало напълно изградена система от наблюдатели, които са свършили добре своята работа. Но нито един от тези наблюдатели не е докладвал за пускане на играчки-бомби. Нито един! Ако имаше дори само един очевидец, то в донесението щеше да се съобщава кога, къде, брой на намерените предмети и прочее обективна информация. Такава информация няма.

  

pastedGraphic.png