Защо наистина Борисов и компанията му от националисти блокираха началото на преговори за присъединяване на СР Македония (и Албания )към ЕС, навличайки си неразбиране, учудване, че и гняв от страна на съюзниците ни? Апологетите му се опитват да го оправдаят като вадят от близкото минало въпроса за българската роля в присъединяването на СР Македония към НАТО. Някои дори твърдят, че тази роля била основополагаща.
Хайде да хванем бика за рогата, а не да се държим за опашката му.
България допусна съседите ни в НАТО. Основополагащата роля за присъединяването им се полага по право на най-голямата държава в Алианса. Такива са реалностите. От София се искаше да не пречи. Борисов, барабар със своя другар от ВМРО, се съобрази с тази обективна даденост. Едновременно с това той се се възползва за времето си максимално за самореклама у нас и в чужбина в позата на регулировчик на новото мирно кръстовище в региона.
Ако САЩ членуваха в Европейския съюз най-вероятно нямаше да се стигне и до “храброто” вето на Борисов и компания срещу началото на преговорите между Скопие и Брюксел. Защото по отношение на САЩ Борисов много внимава какво прави и открито се опитва да си купува американска симпатия. Да не би военният му министър Каракачанов много да си падаше по американските самолети Ф-16, че му се наложи да играе ролята на главен търговски пътник до Вашингтон, делегиран от своя началник в правителството?
На Борисов му се струваше, че с един изстрел убива едновременно и американския, и руския заек. Хем да го приемат в Белия дом, хем пък да не му пречат истински да се подмазва на Путин, плетейки неговата южна газова примка за задушаване на Украйна и за привързване на Европа към руската й зависимост от тази суровина.
Компанията на ВМРО е от жизнено значение за Борисов. Тя му стана по-важна от играта на “геополитик” и “балансьор” между Изтока и Запада. Защото се очертава да си няма друга компания в следващия парламент, когато мнимите му заслуги на международното поприще няма да струват и пукната пара на кантара на възмездието.
Това е отговорът на въпроса какво се промени, че нашите власти “прогледнаха” за антибългарската кампания в Македония и на това основание спряха процеса на разширяване на Евросъюза.
Борисов и коалиционните му националисти се усещаха в отлично политическо здраве по времето, когато Скопие кандидатстваше за НАТО след изразената готовност на новото правителство на Заев да сътрудничи със съседите си в името на присъединяване на страната му към най-големия военно-политически съюз в света. За Заев беше от ключово значение да си осигури закрилата на НАТО като нов член в заплашената от дългата нестабилност ( и на етническа основа) държавица. А за Борисов беше гъделичкащ егото му бонус да го хвалят като гения на балканските народи, допринесъл за натовизацията на нацията, която иначе националистите у нас не признават.
Какво се промени междувременно?
В съседната ни страна- нищо. И тогава и сега дълго набиваните в главите на хората антибългарски внушения си съществуваха. Опозиционната ВМРО – ДПМНЕ все така си водеше открита антибългарска кампания, както и сега. Нищо ново под звездата на Виргина…
За сметка на това ситуацията в България рязко се обърна. Борисов вече не е така уверен в своето оцеляване във властта. Сигурно добре си дава сметка колко малко вероятно е да управлява след парламентарните избори, дори и да ги спечели отново ( с малко ). Бори се да допълзи до урните ( все пак) и да удължи колкото се може повече контрола над дълго градената авторитарна машина на управлението, смазвайки я с “мазнинки” от бюджета с надежда да я използва на пълни обороти. Бои се обаче , че придатъкът на тази машина в прокуратурата може да се обърне срещу него по внушение на ДПС, което никога не се е притеснявало да рита падналия ( точно както Борисов).
Вътрешновидовата война във властта и за властта в това отношение е безмилостна. Тези страхове поставят нашия владетел в съвършено нова ситуация.
За Борисов приоритетите се пренаредиха. Вече не му е най-ценно оставането в историята като балканския Крали Марко, комуто ласкателите да целуват ръка за благоволението му да пусне СР Македония в НАТО. Оцеляването му изскочи на предно място. За тази цел му трябваше популярен популистки инструмент, чрез който да се присламчи към мнозинството българи и да си запази връзката с националистическата си патерица.
Че кой друг би си “играл” с него в бъдещия парламент – хем е солидарно виновна патерицата за безобразията, които предстои да бъдат разобличавани, хем и тя няма с кого другиго да си дружи. На тази основа, по липсата на фалшиви каузи от рода на “мигрантското цунами”, с което плашеха избирателите на предишните избори, управляващите другари се въоръжиха със слабо познатата от широките народни маси като фактология, но интуитивно болезнената по инерция от век и половина за българското общество “нова” кауза, наречена “македонски въпрос”. На нея и на истината ( този път) за антибългарската кампания в СР Македония разчита като на ключ за влизане в следващото Народно събрание Каракачанов – както успешно успя да осребри лъжите за надвиснал над България мигрантски ужас.
По тази причина Борисов и спътниците му във властта решиха да си отворят широко затворените очи за лошотията на братовчедите, на които бабуваха за НАТО. Изведнъж “прозряха” необходимостта да ги препънат по пътя към ЕС, въпреки факта, че за разлика от практически светкавичната процедура по присъединяването към НАТО, на Скопие да предстоят още дълги години преговори преди наистина да стане член на ЕС .
ВМРО е нужна на премиера като съветското слънце и въздуха на Кремиковци за всяко живо социалистическо същество в НРБ и особено на Живков . Следовникът на Живков е готов на всичко, за да си запази дружбата с отживелицата, олицетворявана от Каракачанов дори и във физическия смисъл на думата с популярното название “Шкембе войвода”, превърнал се в сиамски близнак на Борисов.
НА СНИМКАТА: Да виждате руснаците да се написали някъде “Балкански поток” на тръбата си, промушена през България ? Това е визуализация на Борисовото лъготене, което включва и премълчаването на истинската причина да “прогледне” за македонските нападки срещу България като основание за неговото вето.
Януш Бугайски: Кремъл е безкрайно доволен, че България спря Северна Македония
Това хвърля в много неизгодна позиция България в очите на Вашингтон, както и в очите на Европейския съюз
„Опитвам се да обърна внимание на това, че България може би е обект на по-голямо руско финансово проникване, корумпиращо влияние и политически връзки от която и да било друга страна в региона. Да не забравяме, че България беше най-близкият съюзник на Съветския съюз. А Югославия, включително републиката ѝ Македония, остана извън съветския блок след разрива между Тито и Сталин. Бих казал, че македонците, колкото и да е парадоксално, са развили по-голям имунитет от руско влияние, отколкото България”
https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-yanush-bugayski-kremal-e-bezkrayno-dovolen-che-balgariya-sprya-severna-makedoniya
… Няма как някой да практикува търпение, ако няма ч о в е к , на когото да се ядосва… Търпението Е Най- доброто средство към С в о б о д а т а … Трябва да о с ъ з н а в а м е Житието си … Примирени или с м и р е н и …. Благодаря Ви г-н Инджев…, думите Ви не са хвърлени на вятъра… Вие сте истински т ъ р с е щ …. ……….. …….
Сега да се направя малко на анализатор. Най-после ми светна защо протестите не можаха да свалят Борисов. За мен (да не кажа за всички) е ясно, че ББ оцелява благодарение на явната подкрепа за ЕНП и Меркел. Та през цялото време имах усещането за някакъв втори план, нещо което не се вижда ясно. Това, че аз не го видях е по-малката беда. Не го отбелязаха политолози, познавачи и анализатори. ББ им трябваше за да даде подкрепа на решението и осигури блестящо завършване европредседатерлството на Германия и кариерата на Меркел с тварянето на преговорите за присъединяването на СРМакедоня към ЕС, май. Да, ама не. Ядец! Путин се оказа по-силен от Меркел. ББ просто изпълни нареждането да спре СРМ и го направи. Нещата сякаш са ва банкПризнавам си, че злорадо си помислих, че така и се пада на Меркел, като не е разбрала с кого си има работа. И сега какво стана? Пак ние ще плащаме сметката.
@Сия
Хубав анализ, но малко противоречи на казаното в статията, че Борисов се е присламчил към мнозинството българи, т. е. изпълнил е тяхното, а не путиновото желание. Защото ако Путин му е наредил да не пуска Македония в ЕС не може да не му е наредил да не я пуска и в НАТО.
По този въпрос се присламчвам към мнението на Иво Инджев. А за Меркел сте много права….
@ Караиванов:
Благодаря за оценката. Не оспорвам мнението на Иво Инджев, само си намествам парченцата в собствената картинка. Снощи попаднах в тубата на един новоизлюпен анализатор и коментатор от МДСБ, Георги Василев, И по македонския въпрос. Стреснах се, защото се надявах, че младите хора са вече с друго мислене. Често, когато не можем да раберем напълно някои съвременни процеси и явления, противоречещи на елементарната логика, със съпруга ми си говорим, че това е защото ние сме с повредено мислене останало ни от щастливия живот при реалния социализъм. Но това, което чух от този ИТ специалист съвсем ми отне надеждата за някаква промяна. Иначе не пропусна да отбележи, че е десен, вероятно защото пише с дясната ръка. Не ни остава нищо друго освен да чакаме ББ сам да се свали след като съсипе всичко останало недосъсипано. Няма как, пак ще чакаме освобождението да дойде от Русия, но аз вероятно няма да го дочакам. Бъдете здрави!
Към Сия:
“Сигурно е десен, защото пише с дясната ръка”
Сия, готов съм да те цитирам винаги, когато употребя твоето определение за “някои десни”.
“Както казва Сия”…
https://www.youtube.com/watch?v=j1SxZavhb2M
Развихрилият се македонизъм и антимакедонизъм, все пак дава и положителни резултати.
1. Показа пълната несъстоятелност на българската казионна история, написана ни от руснаците още през турско,чрез техните агенти в Сърбия и след турско от същите в България. Тезите за малочислената орда монголи, татари, тюрки, турци крадци и разбойници които преименували “седете славянски племена в българи”; за появата и смисъла на думата българин; за “славянските кирилица, писмо и култура; за “дошлячеството” като основа на българската народност; за траките като безписмена, военнолюбива,пияндурска паплач които се “изпарили” от света като снежинки и отстъпили място на славяните дошли “от припятските блата”; за несъществуващите “славяни” наводнили половин Европа и Балканите..и прочие руско-сръбски измишльотини, македонстващите черпят от българските “научно исторически” папагалщини и от българските учебници.
Македонистите разбиха на пух и прах нашите русофилски авторитети. Бият ни сега с “нашите камъни по нашите дебели глави”. Сега, без ние да приведем към историческата истина българската си история нямаме морално право и доводи да искаме същото от македонците.
2. Македонизмът ни направи голяма услуга, като провокира най-после дискусия за истинската роля на Русия, сръбския див шовинизъм,СССР, коминтерна, титовизма, БКП, Георги Димитровския период на измяна, живковизма, унгарската връзка в македонската криза и сегашните правителства и политически конфигурации у нас и наоколо. Истинските лица на русофилието, сърбоманството и дори на Орбанова Унгария се появиха на бял свят с цялата грозота на своя антибългаризъм.
3. Кризата показа на бял свят дългата история на българската историческа, политическа, дипломатическа и културна импотентност относно националните интереси и идеали, която е причинена от бавната отрова на русофилието.
Тази криза показа дори и смехотворното ни идолопоклоничество пред натрапените ни символи за несъществуващата руска добронамереност, като МОЧА, Альоша, улици, булеварди, учреждения и детски градини наименовани на лица, които са били яростни врагове на българския народ и държава.
Тази криза може да не ни сближи с македонците, но може поне да ни отвори очите за реалностите, в които сами сме се натикали със своята безпримерна наивност като народ и държавност. И ако още има инстинкт за самосъхранение обществото ни може да излезе на чисто, макар и късно.