На теория не би трябвало да се обаждам по темата за загубата на Кубрат Пулев при втория му опит да стане световен шампион по бокс. Защото на практика мисля нещо, което е извън страстите на събитието.
Не признавам бокса за спорт. Писал съм го и преди, но ще се повторя заради конкретния повод.
Боксът е гладиаторска битка за кефа на тълпите, които най-много биха се радвали нашият да убие вашия на арената. Върховното постижение в този “спорт” е да бъде нацелен така боксьорът с някой облечен в кожа юмрук, че да го просне с размътен мозък на пода. Както се случи на нашия сънародник ( на снимката от e-vestnik).
Що за “спорт”, по дяволите, е да превръщаш в инвалид или в труп друго човешко същество под рева на любителите на екзекуции!?
Колкото по-смъртоносно го направи с юмруците си претендентът за спортна слава ( и за някой и друг милион в случая ), толкова е по-славно за зяпачите. Ако може да усмЪрти противника си, толкова повече ще предизвика екстаз сред любителите на това садистично зрелище.
В този смисъл и аз обичам човеколюбиво Кубрат. Едва ли моето признание ще достигне до него, но за мен той е жертва ( макар и фантастично добре възнаградена ) по силата на обстоятелството, че се е преборил, за да си спечели честно милионите като гладиатор.
Нека не превръщаме за пореден път в комплексарска националистическа тема загубата на Пулев. Той си е избрал тази съдба. Фактът, че катери своята Вия Долароса по успешно от всеки друг български боксьор, е нещо, за което не бива нито да му завиждаме, нито да го упрекваме.
Вероятно позицията ми изглежда екзотично за хората, свикнали да гледат на узаконения побой като на спорт, макар той да причинява травми. И не е продължил нечий живот, а тъкмо обратното.
Човечеството “прозря” и се съгласи по трудния начин през тази година, че здравето е по-важно от всичко. Един невидим с просто око вирус причини огромна загуба на живот и на около трилион благосъстояние на планетата. Ще дойде ден, когато и блъскането по нечия глава за забавление на тълпата ще бъде “забелязано” като противоестествено занимание на цивилизования човек. Просто защото не е нито здравословно, нито цивилизовано.
Да изложа и моята скромна гледна точка по темата.
Ако “нашият” бе успял да спечели срещу “техния”, сега националистическите дитирамби по нашите “свободни и независими” медии щяха да са прераснали в класическа, шумна и добре (под)платена вакханалия!
Та в този смисъл, изпитвам известна благодарност към AJ…
Професионалният бокс е първият спорт който изцяло е превзет от мафията. И така е не само според Джек Лондон който пръв надигна глас за ужасиите които се творят не само под светлините над ринга. Най-великият наш съвременни. сенатора Джон Маккейн бе абсолютен противник на бокса в сегашните му измерения.
Всичко останало. поне за мен е …………….
А ето нещо наистина потресаващо:
“Струваше му се през време на болестта, сякаш целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна епидемия, идваща от дълбочината на Азия и Европа. Всички бяха обречени на гибел, с изключение на някои, твърде малобройни избраници. Появили се били някакви нови трихнити, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората. Но тези същества са духове, надарени с ум и воля. Хората, приели ги в себе си, веднага побесняваха и полудяваха. Никога, никога хората не са се смятали толкова умни и непоклатими в правото си, както се смятат заразените. Никога не са смятали за по-непоколебими своите присъди, своите научни изводи, своите нравствени убеждения и вярвания.”
Престъпление и наказание Ф.Достоевски
От статията “Атеизъм, нихилизъм, фундаментализъм”
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,70109/view,article/
За пети пореден понеделник давам думата на колежката на Росица Павлова-Инджева, Александрина Пендачанска
https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/12/14/4151850_edno_pozabraveno_razsledvane_na_trump_koeto_tepurva/
Не може да бъде спорт нещо, чиято цел е мозъчно сътресение.
Обикновено не се обаждам, когато съм напълно съгласен с автора, само за да го похваля, но сега ще се присъединя към него и коментаторите (в памет на повече или по-малко осакатените)
А ето един “боксьор”, който ще яде бой от всички:
Цветан Цветанов: Борисов маневрираше между всички, смятайки, че ще ги надиграе, за да прокара руските интереси
https://frognews.bg/novini/tsvetan-tsvetanov-debatat-dnes-politicheski-mahlenski.html
И един бозаджия-боксьор по-тежка категория от нашето пожарникарче, който обаче ще яде много голям бой от отвъдокеанския бияч:
Турция вбеси САЩ – активира руските ракети С-400 за гръцките F-16
https://frognews.bg/novini/turtsiia-vbesi-sasht-aktivira-ruskite-raketi-400-gratskite-16.html
Не можеш със стар руски стил да победиш модерния американски стил!
И това не е само в бокса!
https://frognews.bg/novini/trenjor-kobrata-igrae-star-ruski-stil-70-sreshtu-modernoto-vaorajenie-kompleksen-boksjor.html
Парадокс е, че правителството на Борисов последователно отстоява икономическите и геостратегическите интереси на Русия. Радев е един от основните подръжници на инициативата ”Трите морета”. Ето това е парадоксът. Яростта, с която Борисов говори на присъдружните му медии и на клакьорите в парламента, е заради опита да не се асоциират с един проект, който е прозападен по същество.
ДАНС е пробита. ДАНС е под влиянието на Борисов и работи пряко или косвено за руските интереси в България. А сега са вкарани като бухалка срещу опозиционните медии. ДАНС най-много да разкрият нещо, което е удобно на Борисов, коментира той решението на Борисов да възложи на ДАНС да разследва активното мероприятие , за което говори президентът Радев.
Важното е, как ще реализираме председателството на инициативата “Трите морета”. Той има важни политическите измерения. Отваря вратите там, където има икономически интереси. Това, което Радев предприе като инициатива да се включат Гърция и Кипър е много важно. Защото нефтените залежи в Средиземноморието са много важни.
https://frognews.bg/novini/boiko-noev-iarostta-borisov-sreshtu-prezidenta-radev-zaradi-initsiativata-trite-moreta.html
През цялото време се срамувах от поведението на Пулев. Мен са ме учили да не казвам хоп преди да скоча. Иначе, това млатене е престъпно. Трябва да го забранят. Съчувствам му, защото черепно-мозъчните травми са нещо ужасно!
И аз не харесвам особено бокса. Казвам „особено“, защото все пак оценявам усилията на опонентите да преодолеят защитата и да вкарат удари. Някак си успявам да се абстрахирам, че ударите попадат в нечия глава. Също много ми харесва, когато с умение и бърза мисъл боксьор успява да избягва удари, в същото време нанасяйки своите. Само ще припомня за Петър Лесов, Исмаил Мустафов и Серафим Тодоров.
Не гледам професионален бокс, а аматьорски гледам само на олимпиади. Други бойни спортове не поглеждам. Но понеже се интересувам и практикувам активно други спортове, смятам, че имам право на отношение към Пулев. Не в спортно-техническо отношение, а по-скоро като поведение на спортната площадка и извън нея. Там няма голямо значение какъв точно е видът спорт, а по-скоро какъв е атлетът. Виждал съм всякакви, но такова ниско ниво като Пулевото не съм. Да ви призная, хвана ме срам, като видях как бяга с гръб към противника по ринга. Такова чудо никога не съм виждал. Никъде. Да излезеш да се състезаваш и да бягаш. Позор!
Разбира се, това си е личен позор на Пулев. Лошото е, че хората са склонни към обобщения и сега всеки, гледал мача, ще си каже: „Ето, такива са българите.“ Именно затова ме е яд на такива примати. Разбира се, освен поведението на ринга, не бива да забравяме и думите, които хвърляше наляво и надясно преди мача. Щял да го убие, да го нокаутира, да му вземе титлите, той бил по-добрия и т.н. Абе, човек! Що не си траеш, свършѝ я таз работа както си я замислил, пък тогава се дуй! Но сърце Ганюво не трае. И поне след тези глупости да се беше бил достойно. А той само яде бой, при това недостойно.
И ако поантата на падението беше кросът с гръб към противника по ринга, то заключителната част на това унизително представяне беше не по-малко потискаща. След като са избърсали пода с него, след като се е гърчил като червей по ринга, наш Ганю отива и продължава да се дуе и да приказва нелепости (на развален английски, при това) на човека, който току-що е проявил милост към него, като не го е убил. В светлината на цялостното му поведение няма нищо изненадващо, само още повече засилва у мен срама, който би трябвало да изпитва той.
Спомням си, че и при предишната си загуба от Кличко пак така неадекватно се държеше. Сега само достигна нови висоти. В това отношение очевидно се е развил. Може да е добър боксьор, но нито е спортист, нито е спортсмен. И никога не е бил. И най-лошото е, че този примат ни го дават за пример. Голям българин бил. И усещам, че скоро ще цъфне в някоя партия с лидер банкянска тиква, за да продължи да ни досажда с присъствието си. Те двамата с тиквата някак си много си приличат. Сигурно си и допадат.
Сега се сещам, че Пулев е някакъв младши офицер от българската войска. Ще взема да пиша едно писмо до Шкембе войвода, да го разжалва заради опетняване на пагона. Петни българското офицерство. Трябва да проверя, може и вече някой да е пуснал петиция в това отношение.
Учудвам се, че изобщо споменавате тази работа с Пулев. Не знам как е останал жив, не съм го гледал и не съм следил коментарите. Не гледам професионален бокс, но бегло следя аматьорите. На олимпиадите гледам бокс.
Току що прочетох, че съдията е прекартил мача – това е единственият спортен елемент в професионалния бокс, съдията да спаси по-слабия от смърт.
Веднъж гледах Пулев в някакво документално филмче за самия него – мъдрости ръси самотният боец, тъжен един такъв, неразбран.. на фона на мизерни сцени от бегето. Поглед, вперен в хоризонта, дълга пауза. Тежко е, ударите… лишенията… натоварванията. През цялото време е по анцунг. Клише!
Джошуа го гледах на гости на Греъм Нортън – весел, усмихнат, пуска шеги през цялото време, никакви намеци за самотата на професионалния боксьор, за тежеста на ударите, които трябва да понесе. Не се оплака от нищо, почти не стана въпрос за бокс, никакви пози, никакви кахърлъ сурати. Смееше се с глас на коментарите на Нортън. Жена ми видимо го хареса и не повярва, че е боксьор. Говори гладко и с дълги изречения, не се запъва и не използва изтъркани метафори. Облечен в чудесен сив костюм (с бяла риза и вратовръзка!), който напълно прикрива чудовищната му физика. Симпатяга.
Боксът е спорт, доколкото двама противници се състезават по строги правила в присъствието на съдия. Рискът от травма е голям, но при много спортове е така. С предпазните шлемове и колани боксьорите са много по-защитени в тренировките и в мачовете отколкото момичетата от спортната гимнастика, които тренират съчетание на греда. Има и по-ужасни примери.
Голямото предимство на бокса (и на бойните спортове изобщо) е в това, че младите момчета (и момичета напоследък) могат да се научат как да преодолеят първоначалната паника в конфликтна ситуация. Също така да се научат как да овладеят агресията и яростта си и да подходят към проблемите с дисциплина. Според мен е много полезно за тийнейджърите да направят десетина тренировки по бокс в училище, да се поступат с ръкавици, пояси и каски, да понесат няколко удара, за да осъзнаят, че яростта нито им помага, нито плаши противника. Без победи и загуби – само тренировки и спаринг в присъствието на съдия. Това ще бъде от полза за все по-обездвижените и отнесени в “социалните” мрежи деца. Един тупаник може би ще ги върне в реалността, а адреналинът е полезен за здравето.
Професионалният бокс, както и всички боеве в клетки, си е просто кютек за пари. Никакъв спорт не е. Хората плащат, за да гледат кютек, затова по-добре да има някаква легална организация и някакви правила, отколкото да се изтрепват незаконно. Не, че и сега не се изтрепват… Има търсене на този тип зрелища, примитивното у човека изобщо не е на изчезване. Съгласен съм да ги има, дори мисля, че трябва да ги има, но не ги следя.
Но аз и фигурното пързаляне не следя. Кой ме пита…
Гледайте третия рунд. Пулев бягаше с гръб към Джошуа и когато съдията го докосна за да сe объ,не и да му брои за нокдаун, Пулев си помисли че е Джошуа и реагира панически.
Срам голям.