Чета статистиката за големия процент българи, желаещи да живеят в чужбина. За пореден път установявам, че се “цепя от колектива”, както се изразявахме по времето на маршируващия колективизъм, победил индивидуализма, ама временно. https://clubz.bg/108756-trend_41_ot_bylgarite_imat_rodnina_v_chujbina_vseki_chetvyrti_e_mislil_da_zamine
Никога не съм си и помислял. И знам, че също така никога мнозина няма да ми повярват.
Споменавал съм как едно младо българско семейство ме “хвана за гърлото” на ръба да изкара сълзи от очите ми на представянето на първата ми книга “Мълчанието е злото” през 2009 година. Двойката беше изчакала търпеливо реда си на дългата двучасова опашка, която се виеше на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров в центъра на София, за да получи автограф. https://19min.bg/news/4/15531.html
Вашата книга е единственото, което ще си отнесем от България. Утре заминаваме. Безвъзратно. Това каза младата жена от името на семейството. Обърна се и не ми даде възможност да реагирам.
Опулих се, за да не се разплача. Такъв “Пулицър”!
Друга млада двойка българи, емигрирала в Канада, ме откри в балканското село, където пребивавам често, но съм трудно откриваем в отдалечената махала.
Упорити бяха двамата. Бдителните съседи ги бяха отпратили при първия опит да разберат дали не живея наблизо. После българските канадци успяха. Откриха ме, за да ми връчат лично дарение за блога ми от две банкноти. В канадски долари. Бързо си тръгнаха. Реагираха тактично на моята предизвикана от жеста им емоция.
Този път не успях да попреча на просълзяването. Нямаше как да знам, че то е било и пророческо. Младата жена от това българско семейство е починала след година-две по-късно от рак. Научих го случайно в един софийски трамвай от нейна позната, която ме заговори. Ако съпругът й чете това, нека приеме моите закъснели съболезнования.
Многократно и съчувствено са ме питали българи, включително непознати събеседници на улицата, защо още съм тук. Защо не съм заминал към някоя от страните, които, видно от моята публично заявена позиция, харесвам? Нали говоря езици!
Не ми е хрумвало. Ако не бях тук и сега, нямаше да ми се случат споменатите велики преживявания. Не съм ги търсил. Те ме намериха и укрепиха в мен вярата, че съм направил верния за себе си избор.
Хора разни, обстоятелства в техния живот, също. Съдбата си не можем да избираме, но можем да й повлияем.
За някои хора оставането в България е въпрос на семейни задължения и корени. Не съм чувал обаче, извън политическото бръщолевене на разни меркантилни пуяци, някой да се обоснова с единия патриотизъм. Пуяците плямпат за пред микрофоните на “мисирките”, за да зарибяват шараните, които да им се умиляват и да им гласуват.
В личния живот мотивацията е друга. Както в случая с атеистите, които стават набожни на смъртното си ложе ( или при първата турбуленция в самолета ).
Та, моята лична мотивация, е във факта, че съм пуснал корени тук. Отгледал съм си ги. Не благодарение на обстоятелствата в моя живот, а ( не рядко ) въпреки тях. Да се самоизтръгна би било противоестествено за мен.
Сам си го “причинявам”. И не съжалявам.
Една молба за пощада в дебата на площада: не възприемайте написаното от мен като повод за виртуално продължение на Световната гражданска война между българите, разделени също на емигрирали и останали(те).
На мен не ми отива и по чисто житейски, а не само по философско-концептуални съображения. Имам три пораснали деца в чужбина, народили вече 6 мъничета. И аз съм снесъл нещо (българско) в глобалното гнездо.
Моят свят е загнезден тук. При цялата ми космополит(корект)ност.
Много лично и откровено, просълзяващо! Благодаря
Споделям и съдържанието и емоциите ти Иво. Това послание само по себе си е достойно за Пулицър.
Камъкът си тежи на мястото. Иво има мисия. Будител! И смутител на статуквото. Нещата, засега, само в геополитически план си идат на мястото. Наближава и нашия, българският ред. Много мина, мъничко остана.
Всеки има своите причини да емигрира, или да си остане в България. Важно е тези причини да бъдат достойни за уважение. Ще си позволя да се опитам да обясня защо Вашето решение да не емигрирате е достойно за уважение, г-н Инджев.
Преди години гледах филм, в който героят на Ицко Финци имаше приятел, или роднина (не си спомням точно), който се върна в България веднага след промените. При гостуването в дома на героя на Финци, се отврати от хлебарките, с които героят на Финци явно съжителстваше в мир и добросъседство. Героят на Финци се възмути, когато гостът тъпчеше с отвращение хлебарките. Не разбрах дали авторите на филма се опитваха с тази отвратителна метафора да извадят ореола на герой патриот, но за мен беше показателно колко нещастни сме били в мизерията си.
И за мен причините за Вашето оставане в България са достойни за уважение, г-н Инджев, защото не съжителствате с хлебарки, а ако видите някой да ги мачка не се възмущавате. Даже в тона на тази отвратителна метафора, Вие самият мачкате гнусните инсекти по върховете на властта с брилянтното си творчество.
РЕСПЕКТ!!!
Вашият Свят е тук, господин Инджен, защото споделяте живота на другите. За вас той е по-ценен от Пулицър. На същото основание той би могъл да бъде и космополитен.
Това Ви прави различен от пуяците,за които светът е капсулиран само в тях самите.
За съжаление, за тези пуяци насаждат обществено внимание, докато хората като Вас променят към по- добро Света, в който живеем.
Моите лични уважения към Вас, господин Инджев! Вие с Вашето перо сте дар за България и това, че въпреки постоянни лични неприятности непоколебимо сте останали на ПОСТ и стража срещу позора и насилието на комунизма и неговите остатъци. Това е един голям жест. Вероятно това е и Вашето призвание, още повече, че въобще не сте мислели да напуснете страната. От моя гледна точка, Вашата предишна раздяла с чужденката е била и причината за това, защото западноевропеец трудно може постоянно да се примирява с българската действителност. Тя, въпреки че се числим към Европа, все още е твърде далеч от западната. Това аз го оценявам като основната причина, защото останалите Ви качества по моя преценка, са белег на възвишеното в интелектуален и чувствен аспект. Поради това, доколкото съм успял да разбера, пак бързо сте могъл да намерите едно ново, по-сполучливо семейно разрешаване на въпроса. Погледнато от ползата за България, след като сте останали там, тя е многократно по-голяма, в сравнение с приносът на други подобни съдби, поради това, че със способностите си и изключителната Ви честност, получихте като пример на подражание една изключителна популярност. Малко са такива хора, но когато можеш да ги срещнеш, те оставят възвишено и приятно чувство, което изпълва душата. Вчера имах подобна възможност да присъствам на интервю с РНК-откривателят на молекулярния трансфер при ваксините срещу Корона (германецът проф. Ингмар Хьорр). Изключително приятна и светла личност, която можеш да слушаш с часове, въпреки високото ниво на информационната обмяна. Разправи как се е срещал по този въпрос с Бил Гейт и как при съсредоточено внимание и без странични шикалкавения му задава конкретни въпроси, как при отговорът на които забелязва това „светване“ в очите на събеседника си, което при това свързва със задоволството от отговора.
Няма да забравя едно интервю със Стоянка Мутафова, светла и памет, в което тя разказа как на млади години съжалявала, че Господ не и е дал възможност да играе с Чарли Чаплин, а на стари години му благодаряла, че и е дал възможност да играе с Георги Калоянчев.
Ако някой още не е разбрал, битката винаги е и ще бъде за човешката душа. По ред причини, много от нас са принудени да си търсят прехраната по света, най-вече защото сме работещи бедни. Независимо от това какви базови или второстепенни нужди покрива заплатата, щом сме на заплата, ние сме именно това. Ако в България ще заработим филия хляб, някъде другаде на филията ще има и масло, другаде даже и бекон върху маслото. Но и тук, и там се живее от заплата до заплата, т. е. периметърът на свободата е ограничен – говоря за масовия човек.
Нас целенасочено ни изгониха да търсим решения навън, за да ни превземат отвътре.
Една част от хората след някакви преживени драми, напускат и искат да се претопят някъде другаде. Точно това е целта – да ни пречупят душите. Досега не съм забелязала някой да е по-умен, по-благороден, по-интересен и по-по-по-по-най само защото е французин, немец или италианец, че да пожелая да заприличам на него.
Евреите са били векове наред пръснати по света без държава, и ги е спасила културата и духовността. Понеже на нас от векове са ни замислили същия сценарий, колкото повече от нас дори и в чужбина пожелаят да останат българи и да знаят кой е Георги Калоянчев, коя е Стоянка Мутафова, а също и кой е Иво Инджев, толкова по-жива ще бъде и България.
Всеки човек има своите собствени причини. Едни за да искат да останат, а други да се махнат. За човек, който е харесва България, историята, кухнята, жените и всеки един аспект, в който бихте могли да погледнете – за мен лично обаче, българите имат огромен недостатък, който заличава всичко гореизброено. Не могат, абсолютно неспособни са да спазват правила. Каквито и да е правила. Просто не могат. Българина е многопластов без съмнение, но 2 качества вземат превес: егоцентризъм и егоизъм. И затова е абсолютно неспособе да живее под каквато и да е форма на организация.
През младежките ми години го приемах това. Не бях ОК но го приемах. Сега вече с течение на годините ме побърква. Затова и планирам да се махна. Имам професия, с която мога да хляба си и тук в СФ (софтуерен инженер съм ), но тази неспособност на хората в България да следват правила ме побърква.За съжаление сме такива. Мои приятели дори и в чужбина псуват ли псуват местните, че като видели 3 непознати коли се обаждали в полицията за нарушена карантина. И затова на тях им се било налагало, нелегално с таксита, градски транспорт да си ходят нагости. По време на карантина. Ех завалийките !!!
Провинциалщината, патриотизма на маса, дядо Иван, носталгията по соц-а с билетчето от 6.ст, и “работа и доктори за всеки”, това да друсаш хоро в реката или в Рилските Езера… всичко съм готов да приема, всичко да простя. Но не и това.
След толкова прочувствени и смислени (с изключение на един, и то само в частта му за целенасоченото изгонване) коментари мога само да добавя, че една от книгите, които съм купувал, винаги е заминавала за чужбина и е доставяла неимоверно удоволствие.
Чакаме следващата….
За съжаление, типичен недостатък на нас, българите, е, че не оценяваме НАВРЕМЕ най-ценните си личности, преструваме се, че не ги забелязваме от страх или от завист.
Ето, при наличието на “дялан камък” като Иво Инджев, “търсят” със свещ нов генерален директор на БТА и са “намерили”, както се очакваше, един невзрачен шушумига, някакъв адвокат, който да осъществи крадливите схеми за точене на средства от държавния бюджета чрез раздуване на разходите на агенцията. Пак щели да откриват, за наша сметка, шпионски “кореспондентски” пунктове на Кремъл по света, както и други безполезни, но скъпи проекти като издаване на нови списания и международни конференции. Представям си каква представа за България ще създаде по света този посредствен и зависим човечец!
А пък за една мисирка, агент на ДС с псевдоним “Владимир”, на която упорито създават имидж на смел разследващ журналист от международен мащаб, , твърдят че “спечелила” КОЛЕКТИВЕН “Пулицър”, т.е. имаме си вече и български журналист -“гений”!
Пак никой няма да използва скъпата грижливо “подбрана” информация на БТА, нито ще чете “разследванията” на носителката на (колективния) “Пулицър”, защото кой вярва на писанията на хора БЕЗ МОРАЛ ?!
към petar:
“…за мен лично обаче, българите имат огромен недостатък, който заличава всичко гореизброено. Не могат, абсолютно неспособни са да спазват правила.”
Явно сте много по-млад и не знаете, че това, което мразите е “достижение” на комунизЪма след руската окупация 1944г. и не бива да бъде приписвано на българина in general. Българина преди руската окупация е един почтен, работлив, интелигентен и крайно отговорен човек! Не случайно между двете войни България е била на четвърто място по жизнен стандарт в Европа с конвертируема валута със златно покритие, а това не се постига без горепосочените качества! Такива бяха и дядо ми и баба ми, от които съм научил много. Успех във всичките Ви начинания, но не бъркайте повредените от руската окупация българи с българина като даденост – той е нещо много повече!
Г-н Караиванов, съжалявам, ако съм прозвучала рязко, но имах предвид, че нашата държава не прави почти нищо за гражданите си, поради което ние сме принудени, при някаква житейска криза, да търсим решение навън. Аз също не съм мечтала да напусна, но ми се наложи. Познавам жена, която е дошла да чисти къщи, защото детето и е с церебрална парализа и тук получава терапия, а в България -не. Тя е завършила физика. Моето дете беше с диагноза аутизъм. Оказа се, че не е точно така, и детето се оправи след три години терапия. Как мислите стоят нещата в България за тези деца? 300.000 български турци бяха изгонени. Повечето хора не са тръгнали от добро. Това имах предвид.
Бъдете здрав!
Често се възторгвам от статии на г-н Инджев, но признавам, че тази и мен просълзи. Прекрасно е за всички нас и за България, че избра да остане в нея, вместо да отиде на по-добро за живеене място. Прекрасно е и че има до себе си жена, която споделя живота му в родината. При мен, а и при много хора от приятелския ми кръг, се провалиха бракове поради разногласия на тази тема.
Като човек, емигрирал преди 24 години, често ме питат за съвет дали да заминат. И аз съм на мнение, че камъкът си тежи на мястото. Всекиго, който се справя с живота в България, съветвам да не заминавa „за идеята“. Cамо ако е подгонен от мизерия и безперспективност, какъвто беше моят случай. Бяха ми нужни поне пет години да свикна в Германия и да разуча „чипа“ на германците и поне още пет години, за да обикна тази страна заради прекрасния шанс, който даде на едно бедно българче да се реализира без вpъзки и без унижения. Затова ме боли и изпълва с гняв, когато прочета статия като тази на Огнян Стефанов за беззъбите хорица на село, които се радват на мизерните 50 лева, които „бащицата“ им отпуска, неспособни да си дадат сметка колко cъщият този мръсник им отнема.
Не е толкова трагично, че хора като мен излязоха от България. Ние се изучихме и натрупахме професионален опит. Трагичното е обаче, че комунисти, мутри и всякакви други отпадъци малко по малко ни отнеха последните причини да се върнем.
@Симпатизантка…
Не ги съдете много строго беззъбите хорица. Те са се нагледали на управляващи, които не са им давали и тези 50 лв., докато са крали. Едно от положителните качества на човека е, че за всичко си намира оправдание. Ние с г-н Инджев си имаме хиляди причини да стоим тук, както Вие с Иванова и другите си имате своите причини да сте там. Много е важно да можем да влезем в обувките на другия (не знам как звучи по немски).
Темата е интересна, но не е подходяща за преди избори, защото параноиците (присъстващите правят изключение) виждат предизборна агитация.