Вярно е, че ние имаме склонност да помним и дори да честваме черните дати в нашата история. Всеки ученик у нас знае кога е обесен Левски и кога е убит Ботев. За рождените им дни малцина биха са сетили при бърза проверка…
Но за “обесването” и “разстрела” на СДС на 22 януари 2002 година, когато президентът Петър Стоянов напусна президентския си кабинет, за да се настани там лидерът на БСП Георги Първанов, май сме позабравили. Припомня ни го Любомир Гешев, председател на СДС Смолян 1990-1991 г., Организационен секретар на СДС 1993 г. https://faktor.bg/bg/articles/22-yanuari-nay-gorchivata-politicheska-zaguba-na-sinyoto-pokolenie
Събитията около избирането на Първанов и загубата на президентските избори от действащия президент Петър Стоянов си остават една от неизяснените теми на прехода.
Г-н Любомир Гешев познава вътрешните процеси в СДС по онова време и анализира тях. Няма как да го допълня по този аспект от историята.
Сигурно е вярно, че братоубийството в дясното пространство към датата на президентските избори през ноември 2001 година е изиграло своята важна роля за неочакваната победа на паразитиращия върху това синьо нещастие Първанов. Но и телевизионният дебат, в който противоборстващите кандидати за президент си нанесоха тежки удари в отсъствието на победителя на първия тур, позволиха на червения кандидат да остане на “кървавия фон” целия в бяло.
Заедно със Светла Петрова бях водещ на този дебат на 5 ноември 2001 година, само 6 дни преди самото гласуване. Не Петър Стоянов, а аз четох подадения ми от него в ефир доклад на контраразузнаването. Тази подробност има значение дотолкова, доколкото скандалът премина и остана в съзнанието ми завинаги с всички негови детайли.
Някои зложелатели се опитаха да ме обвинят, че със съгласието си да чета от документа, връчен ми лично от президента Стоянов, съм станал съучастник в скандала. Богомил Бонев,“главният герой” в този доклад, злобно ми вмени по-късно изпълнението на “ченгеджийски номера” и дори припомни самосъжалително, че безплатно ми е бил адвокат по делото срещу опита за незаконното ми уволнение от страна на премиера Беров през лятото на 1993 година. Жалко. Така правят гузните или неспособните да ме опровергаят в някакъв спор – веднага се хващат за “кобура” да ме разстрелват за “ченгеджийство”.
Какво трябваше да направя като телевизионен водещ в ситуацията, когато държавният глава ме изненада с предложение да чета неизвестен за мен документ? Да кажа гордо, че съм независим журналист и щом той предварително не ме е уведомил, няма да му уважа желанието ли? При това моите началници, които трескаво ми говориха в ухото през слушалките, бяха изпаднали във възторг от взривяването на аудиторията и ме поощряваха да продължа. Да, решението беше мое, а поощрението- тяхно.
Не изключвам и до днес това да е било най-гледаното телевизионно предаване за всички времена у нас. Отменена бе цялата предварително обявена програма на телевизията само и само скандалът да продължи. И той продължи не някаква си минута, както пишат в преразказите си някои хроникьори, а много по-дълго, далеч извън предвиденото време.
Както съм споменавал, включително и в книгата си “Президент на РъБъ”, “най-интересното” се беше случило преди самия телевизионен дебат. Първанов явно беше уведомен, че предстои “кръвопролитие”, от което той ще спечели много като отсъстващ. Въпросът е как е научил за нещо, което никой от нас, присъстващите и участващите в сценария по служебно задължение, не знаехме предварително.
Имаше някаква индикация, че Първанов няма да се появи, но нямаше официално потвърждение, което само по себе си беше грозно нарушаване на неписаните правила на етиката . Очаквахме го до последния миг. Недоумявахме, защото, за разлика от него, нямахме предварителна информация за неговата истинска мотивация. А той се оказа в… Русе и\или Силистра. Възможно най- далеч от София, за бъде просто “импровизация”.
Фактът, че ни лъжат безцеремонно за причините Първанов да избяга от прекия телевизионен сблъсък, се потвърждава от абсурдната аргументация, според която той решил да се види със симпатизанти. От нас се иска да вярваме, че един кандидат за президент предпочита да говори пред стотици или пред няколко хиляди в кърпа вързани гласоподаватели, вместо да се изяви ( при това на правата на триумфиращия победител на първия тур ) пред милиони избиратели.
Кой от щаба на Петър Стоянов е изнесъл супер тайната за готвения от действащия президент ход с публичното оповестяване на доклада? На този въпрос няма категоричен отговор с доказателства и до днес, макар да съм го задавал не веднъж.
Косвените следи водят към Петър Курумбашев, член на щаба на Стоянов. И други биха могли бъдат сред заподозрените, но тъкмо той премина открито след скандала в редиците на червените и стана депутат с тяхната бюлетина. След това бе възнаграден от БСП и с избираемо място за евродепутат, превръщайки се междувременно в един от най-агресивните говорители на контролираното от Москва ядрено лоби в България.
За забогатяването му чрез включване в енергийния сектор, където руското командване не допуска случайни хора, дори не ми се говори. То се подразбира за толкова чевръст политик, спомогнал ( евентуално) за възкачване на Първанов на държавния връх като главно рекламно лице на руската енергийна агресия срещу България.
Нито той, нито облагодетелстваният Първанов или победеният Стоянов не коментират вече толкова години този ключов аспект от събитията, допринесли за победата на Първанов на 11 ноември 2001 година. Всеки от тях има своите основания, както логично можем да се досетим.
От Курумбашев не можем да очакваме самопризнание за наистина “ченгесарския” предателски номер, който ( може би?) е погодил на доверчивия в този случай Петър Стоянов, който реши да се кандидатира като независим само 10 дни преди началото на предизборната кампания и отвори вратата на “независимия” бъдещ червен депутат до президентските му тайни като член на предизборния му екип.
И от Първанов можем да чакаме да се покае, че се е възползвал чрез такъв “курумпгейт” да стане президент. А за Петър Стоянов, ако хипотезата ми за ролята на Курумбашев е вярна, остава да съжалява, че го е допуснал до себе си.
Ще ми се да не бях единственият, който продължава да повдига тази завеса, но за съжаление няма други желаещи да надникнат зад нея.
Много е симпатична грешката в края на второто изречение.
А дали докладът не е изтекъл през службите?
Историята вкл. и най-близката докато има живи свидетели трябва да се знае. В противен случай сме обречени на фарсови изпълнения и РЕЗИЛИ да бъдем в 21 век единствената страна на планетата в която на двете най-важни властови позиции са мнотирани генерали. Единият от които е пълна КАРИКАТУРА на НЕДОРАЗУМЕНИЯТА.
Много силна позиция на “Републиканци за България” по визита на сръбският външен министър онзи ден. За която да си призная разбрах едва след статията тук за “оная” картина.
https://offnews.bg/obshtestvo/republikantci-za-balgaria-sas-7-vaprosa-kam-ministar-zaharieva-744490.html
Не е по темата но си струва споделянето. Ултиматум от една от т.н. от разбирачите кремълски кули към пут.ин. До 15 февруари того да сдава. После Хага с всички произтичащи последици. Те са направо рай спрямо другите две. Стига да се запъне, де. Нечовешки условия в затвора “Матроската тишина”. Както ѝ вероятността да сподели съдбата на колегите Чаушеску и Кадафи която никак не е мизерна. Всичко това на пръв поглед изглежда екзотично-игриво но подробностите от пейзажа са косо настръхващи. Самите руснаци обичат да твърдят в аналогични случаи: “Дяволът е в детайлите”. И те, така. Много мина, мъничко остана.
https://t.me/s/generalsvr
Поздравления за г-н Инджев!
За това, че повдига завесата пред “оня скандал”.
От който започна залезът на “десните”…
Но Христо Иванов, с абордажа на Догансарай на Росенец,
отново върна “десните” на политическата сцена.
Христо Иванов бе от първите,
които поставиха въпроса за гласуването по пощата.
С което спечели избирателите в чужбина.
А според НСИ, те са над 2 милиона.
Убеден съм, че “десните” не само ще присъстват в следващият Парламент,
но и ще играят съществена роля!
Макар и животът на следващият разнороден Парламент
да се очертава твърде кратък…
Към една жена:
Е, оправих я все пак…
@ г-н Георги Николов
Малко уточнение: задявола и детсйлите поговорката е английска.
Както винаги, плагиати, сър!
@Иво от 16,03
Отговорът ми напомня рефрен (и тако и вако) от песен на Висоцки: “Бег на месте. Красота среди бегущих. Первьйх нет и остающих”. Уралският диалект, туй по Павел Тинков, на българския не е ми баш силата но смисъла е изцяло запазен. Уникално точно попадение на Стопанина на Блога ни.
Като в някакъв безвкусен виц от категорията “тъпизми”.
Ами, че то “активното мероприятие” е започнало още с внедряването на гнидата курумбашев в предизборния щаб.Всеки пълнолетен, здравомислещ човек, още по времето на куку-то беше наясно по въпроса. И като как тъй /и кои?/ лековерно набутаха петърчо червендашев в щаба, и като как тъй детински-наивният син президент го прие за свой душеприказчик. Ай стига, бе! Дори петгодишната ми внучка не се връзва на толкова евтини масали!
https://www.mediapool.bg/atanas-atanasov-na-nikakva-tsena-nyama-da-podkrepim-pravitelstvo-na-gerb-ili-bsp-news317198.html
Много хубаво интервю на г-н Атанасов!
Ако можете – разпространете го, към колкото се може повече хора!
@Иванка, Благодарство за уточнението!
Чуйте ги какво се опитват да ни внушат двама от “куку”вците на кремълския гъзолизец Курумбашев, чалгаджиите Слави Трифонов и Иво Сиромахов, внушават ни, че всички българи днес сме били потомци на предателите на Левси и Ботев: “Ние не сме наследници на Ботев и Левски, а на онези, които са ги предали, които са оцелели, защото са били приспособими. За зло или за добро сме наследници точно на такива хора…”
Тези двамцата, чиито тв предавания от самото начало бяха спонсорирани от “Газпром” (със сигурност!) са наследници точно на предателите на националните ни герои и що за нахалство и наглост е да вменяват личното си предателство на цялата нация !??? Ай сиктир, миризливи селяндури!
Тази храчка в лицето на българския народ не трябва да остане без последици!
Дано повече българи да прочетат “ку-ку” бълвоча им и на предстоящите избори никой да не гласува за тези нискочели мутри!
https://faktor.bg/bg/articles/ivo-siromahov-nie-ne-sme-naslednitsi-na-botev-i-levski-a-na-onezi-koito-sa-gi-predali
Надявам се да продължавам това,което загатва г-н Тинков, макар да бъда обвинен от мнозина в още не знам какво.
Г-н Петър Стоянов изникна на политическата сцена, както мнозина други, да се реализира в посока на политическия вятър. Той не беше известен до момента, когато го издигнаха от СДС за президентски кандидат. Тогава за него заговориха като за човека – компютър и “Той е”.
Така беше избран и комфорта на президентството му беше подсигурен.
Щом СДС падна от власт,не е вярно,че П.Стоянов винаги е бил седесар, той се обяви за граждански кандидат и си направи предизборен щаб от “Гергьовден” с Любен Дилов син, Корумбашев и разни други. Този път властовият нюх му изневери, седесарите бяха объркани и за всичко, което се случи по-късно е виновен само той.
Това е следствие от грешката “Той е”.
От статията на Л. Гешев най-много ме впечатли изречението “… или бяха принудени да гласуват за проекти и хора, от които се срамуваха.” точно го е казал, но не е проследи процеса докрай. Според мен са гласували (ще гласуват) за проекти и хора, от които се срамуват, още преди да са гласували за тях.
Който иска да гледа директно протестният митинг в Москва на Пушкинская площадь, както и протеста в Санкт Петербург, “зрелищните” арести в ефир и призивите на Любовь Соболь:
канал Настоящее Время/Current Time на Voice of America. Има го в програмите излъчвани от Неосат или свободно приемане от спътника HotBird 13, 12226 V
По официалните медии пълно – затъмнение !
Благодаря Ви господин Инджев, че осветлявате темата относно комплота срещу президента Петър Стоянов. Още повече, че както предварително бях разбрал, че той е участвал във Ваше предаване както, също без подкана, пояснихте. Въз основа на трезвата Ви и неподкупна мисъл и изява сега подпомагате процеса за изясняването на обстоятелствата и лицата които тогава са спомогнали да се осъществи този метежнически ход и начин за деградиране на политик споделящ за разлика от съпътстващите го съпартийци идеи за истинско свободолюбие и чистота в политиката. И пак бих желал да спомена, ако при една партия и неин високопоставен лидер няма еднозначно изказване относно негативното влияние на връзките ни с Русия, както и открито да ги осъжда, те не са годни за да бъдат избирани. Най-после този факт трябва да бъде проумян и поправен от нас! Това явно се осъзнава покрай събитията с Навални и в Русия. Доколкото мога да проследя развоят на събитията там, опозиционери призовават Путин да напусне властта, като му дават на разположение първо сам да избере начина за това. Дават му три възможности за избор–Първата, веднага оставка и съд в Хага (като независим съдебен орган, който пък му дава възможност на човешко затворническо отношение ТАМ), вторият затвор и лагер в Русия свързан с принудителен труд (с отношения еднакви на сегашните затворници), и третият линчова смърт, подобни на тази на Кадафи и други подобни нему. При това също заявяват, че има пълното основание за това, съгласно доказателства за престъпност с интернационална значимост и подход.
Във Варна руската азиатска (“прасославна”) ерес е в настъпление. Пак ще позлатяват куполите на една от най-стилните в архитектурно отношение у нас катедрала “Свето Успение Богородично” , за да заприлича съвсем на москалските им позлатени азиатски “луковици”. Сигурно ще опитат и кръста отгоре да “порусначат” с допълнителните, техни си елементи в основата, както направиха с кръстовете на катедралата “Св.Св. Кирил и Методий” в Бургас по време на “ремонта” със съдействието на прафэсара Божидар Димитров. По същия начин бяха профанирани (“позлатени”) купола и кулите на българския храм в Истанбул “Свети Стефан”. Сега човек се чуди български или руски е този храм, перманентно пълен и обсаден от тълпи руснаци!?
Да сте виждали класическите православни храмове в Гърция, откъдето е тръгнало оригиналното православие, накачулени с подобен лъскав парвенюшки кич ? И нашите български храмове бяха такива (преди профанирането, “позлатяването” им с азиатски лъскоч) стилни и святи, строени по класическия православен канон.
1. Варненската катедрала “Свето Успение Богородично” оригинал:
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d8/Katedr%C3%A1lis._Fortepan_28657.jpg/800px-Katedr%C3%A1lis._Fortepan_28657.jpg
и днешният азиатски позлатен кич:
https://www.weddingday.bg/files/Cathedral%20Varna-1_1.jpg
2. Храм “Св.Св Кирил и Методий” оригинал:
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Kathedrale_Hl._Kyrill_und_Method_in_Burgas%2C_Bulgarien.jpg/800px-Kathedrale_Hl._Kyrill_und_Method_in_Burgas%2C_Bulgarien.jpg
и фалшификатът с руските кръстове отгоре:
http://www.burgasmuseums.bg//cache/images/uploads/albums/album333/1200x945_100_0335.jpg
3. Българският храм “Свети Стефан” в Истанбул – оригинал:
https://pavlikeni.com/wp-content/uploads/2017/04/st.jpg
и днешният позлатен по азиатски маниер кич:
https://nellyvod.eu/wp-content/uploads/2018/03/Instanbul-2018-100-of-1-7.jpg
Ще допълня г-н Тинков , с лека корекция във времето .
За мен атрактивното меропринятие започна още с прословутото публично “Иване , кажи си” . Не че имам нещо против подобен призив за честност и яснота в отношението към “обикновените” хора . Особено ако преди това на четири очи в разговор като президент с премиер си направил всичко възможно да го кандърдисаш , убедиш , да накараш даже “да си каже”.
Ако си направил всичко това и пак не ще да “казва” – тогава бива . Викаш телевизията , поемаш дълбоко въздух и оплюваш микрофоните : “Иване , кажи си – те ще те разберат” .
Обаче ако пак “не казва” , то си длъжен ти да кажеш каквото знаеш , а смяташ че премерът опитва да скрие и ако го сториш , със сигурност “Те” няма начин да не те разберат .
Но ако след “удара” млъкнеш като…замалко да кажа риба .
Все пак се сетих , че по този повод бях измислил общо име за бат’ пусин и бат’ петьо . Но само за употреба в тесен кръг .
А да хвърлиш “бомба” и да се скриеш е също толкова подло , както да напъхаш непознат текст в ръцете на водещия на пряко предаване за да го прочете вместо теб .
Оттук нататък почнах да подозирам нашия (както си мислехме дотогава) президент , че вече не иска да е президент . Останалата част от сценария би могла да бъде написана дори и от сценаристите на станиславовото шоу , е може би под мъдро ръководство все пак .
С други думи смятам , че кроенето на планове е било свързано със съгласието и съучастието на самия петър стоянов .
Защото предварително и естествено изключвам всякакви съмнения в интелектуалния му потенциал , в сравнение поне с тези преди и след него . Човек , който може да говори смислено , ясно и разбираемо пред грамадни тълпи не може да е тъп . Може да лъже , но не е глупав .
Два примера , които още не съм забравил .
Роженският събор (панаир или фестивал) .
Даде си името за патрон на събитието , едва ли не организатор се нави да го пишат .
Дотук добре . Гайди и гъдулки , музика и танци , ядене и пиене .
После – боклуци . И то така разпределени , че зена трева почти не се вижда . Никой не чисти – седмица , седмици…
И като яйца в инкубатора на боклука се излюпиха изведнъж ентусиазирани недоволни и непознати младежи с фанелки с купешки надпис “СРАМ НИ Е ОТ ВАС” . Демек не от тебе , дето знаеш да организираш , но не занаеш да чистиш , а от ВАС . И на фона на дежурните мохабеди за БГА-то и Кремиковци бърже фръкнаха в общественото пространство .
Ю-пи(ли)та биле , викат , от Лондон .
От Лондон , ама кой можеше да си позволи Лондон по това време ?
Вестник “Анти” ни запозна детайлно с родителите на бъдещите “царски икомунисти” и членове на всякакви бордове , най вече с държавно участие, с цялото им лондонско котило и връзките с храносмилателния тракт на уж бившата система . Макар и ревностни , читателите на “Анти” бяха почти толкова , колкото тиража .
Малко , твърде малко . Останалото беше “труд”,”24″ , милиони тонове хартия , чалга , “Силно завъртете колелото , Стоян !” . И още и още , без край .
Всъщност като се сетя , доста време изтече и съществена част от днешната публика едва ли е чувала за “Анти” . Пък аз бях споменал веднъж за шофьора на Стенмарк , който по някое време беше “купил” “Левски” , без да поясня .
Разбира се , става дума за не за легендата от ските , а за политбЮровеца стоян марков , домакин и отговорник на котилото . Нещо като лондонския огнян дойнов , само дето последният умря във Виена от тривиална болест , инфаркт – и богатите не са застраховани , щото “преяждат с луканка”. За стенмарк , да е жив и здрав (жив лие не е ли…) не съм чул тъжни новини .
Като че ли доста се отплеснах , но затова пък изскокна големият въпрос за ролята на службите за сигурност , особено тези под контрола на правителството , които по това време ловяха российски шпиони по бели гащи , буквално (“труд”) , а проспаха Ю-пи(ли)тата.
Ако се върнем по-горе сигурно ще питате “Е какво е виновен президента ? Довери се , измамиха го , случва се.” .
Случва се вярно , но ако си истински участник в предизборна борба , още на втората половина на деня след края на събитието ще вземеш жена , деца , приятели , по чифт ръкавици – и до мръкване боклукът няма да го има . Освен ако не ти пука нито за собственото име , нито за авторитета на институцията , която отново се стремиш да оглавиш .
Втори спомен – още по-гнусен . Като компенсация , по – кратък .
“Подкрепата Свише” . Беше спусната по гарнизона дотолкова организирано , че дори ефектът на “разваления телефон” нямаше никакъв шанс . Всички средства за масова пропагадна я грабнаха (досущ като “спусната Свише”) без грам вариации , интерпретации , малформации , дори печатни грешки , и дълго ни заливаха с нея (за затвърждаване на знанията).
Но по – интересното е как беше “постигната”.
След като “нашият” кандидат беше принуден да чака като сополив малчуган пред “кабинета” или “офиса” на “величеството” . Аз няма как да съм свидетел , но липсата на реакция подкрепи тези придружаващи (подкрепата Свише)твърдения .
Тая кампания спря , когато мадридският дебил обяви в деня на изборите , че няма да харчи бензин , за да ходи да гласува . Пак без никакъв отговор .
Безпринципно , безгръбначно , недостойно , гадно . От тоя момент рязко разширих кръга за употреба на “общото име” . После го забравих задълго – та до днес .
Липсата на лично достойнство като че ли не ни изненада много – така се родил човекът , какво да се прави . Обаче да смачкаш достойнството на избирателите си , бивши и бъдещи , на институцията чието
лице все още си , на организацията която почти те “назначи” за президент и на чиято подкрепа уж още разчиташ , макар и “широк” кандидат(мераклия и за червени гласове , едва ли не ) – това няма как да се случи , без информирано съгласие , дори активно съучастие .
Има и друго теоретично обяснение , но вече се разбрахме . “Той” не е глупак .
С други думи отговорът на въпроса “Кой издаде четата?” го даде отдавна Пурко .
Кокошка може да долети отвсякъде .
Най – вероятно може и да отлети отвсякъде .
Дължа всеобхватно извинение заради неприличния обем , но имах и неприлично много време , а имам и да ползвам от последните три- четири седмици .
Благодаря за търпението дори на тези , дето са почнали четенето от края , просто късмет .
@сеедно
Така е, но пръв “гръмна” топчето Желю Желев. С ония Боянски ливади. И се започна…
Люспене, делене…
На сградата на СДС трябваше да пише над вратата: “И НЕ СТРЕЛЯЙ ПО СВОИТЕ!”
Желев не е бил свой никога,каза си го бил марксист.
@сеедно
Благодаря ви за подробния анализ и фактите, които изложихте. Споделям мнението ви, че “кроенето на планове е било свързано със съгласието и съучастието на самия петър стоянов”.