Когато миналата седмица почина Стойко Тонев във вцепенението си не се осмелих да напиша в ivo.bg нищо повече от “ Когато титаните издъхват, тираните си отдъхват”. Това само ми дойде наум извън стандартните съболезнования.
На опелото на Стойко не успях да влезна в претъпканата “Света София”. Предадох букета си на колега вътре с молба да го добави към останалите цветя.
Чудех се какво ще се случи със сайта “Редута”, вдъхновен от Стойко и списван от още трима наши колеги. Не посмях в деня на кончината му да спомена, че имах честта да бъда чест гост на тази престижна трибуна на истината, автентичната българска публицистика и безкомпромисната позиция на авторите чрез мои статии, които се появяваха там. Не беше момента да се “похваля”.
Междувременно забелязах, че сайтът съществува и продължава да препраща читателите си към актуалните ми статии. Но се оказа, че е за последно, уви. Защото “Редута” спира.
На покойния Стойко не мога да кажа вече нищо, но благодаря на Любослава Русева, Владимир Шопов и Веселина Седларска. За мен беше чест да присъствам във вашия сайт, включително в последните му дни и часове. Длъжник съм ви в най-добрия смисъл на думата.
Пиша това тук защото държа и други да знаят, че в българската журналистика все пак има примери за солидарност. Въпрос на душевна кройка и благородство, което е състояние на духа, дар Божи, който не всекиму е даден.
Незаменим Тони Филипов д-р,
достойни колеги. И утеха, и вяра в талантливите…
Следите остават…
Към Иванка:
Интересното, което не съм забелязал откога датира, е, че всекидневните ми статии се публикуват автоматично в “Из делниците на един луд”( препратка към ” Из дневниците на един луд” на Гогол). Както в “Площад Славейков”или във “Фрог нюз” или почти както в сайта на бившата българска секция на БиБиСи Кафенето ( а понякога и в германския правителствен сайт Юротопикс, преведени в резюме на три езика – не знам с каква честота, не го следя).
Отбелязвам само за протокола, че не сме сами тук в този блог.
Това наистина е липса, да можеш да се смееш през сълзи. Тези които го оцениха, няма да го забравят, но истински ще им липсва…