“ Аз съм последният човек, който може да бъде заподозрян в симпатии към градската десница от “Демократична България”. Като журналист съм писал много остри и иронични коментари по техен адрес.
Уважавам усилията на градското дясно да си изяснят кой е по-големият проблем – БСП или ГЕРБ. ГЕРБ не е идеологическа партия, а е всеядно чудовище, което паразитира върху дясното.
Десницата плати кървава цена заради участието си в управлението на ГЕРБ. За отстраняването на партията на Борисов те трябва да влязат в някаква форма на единение с БСП. Не става дума за коалиция. Трябва ни разговор имаме ли за цел бъдещето на България и спирането на Бойко Борисов да види нов мандат”.
Това казва говорителят на крайно левия екскремизъм в БСП Александър Симов в интервю за Борисовата рекламна агенция ПИК, на която е чест гост на правата на единомислието между крайно дясното и левичарския му аналог. Последният човек е наистина, който би трябвало да се обажда за някакво единение с онези, които подлагаше на гонение. Сега това олицетворение на червеното озлобление, насочено от него толкова години именно срещу градската десница и щадящо ГЕРБ с нейния Дуче начело, предлага единение със системно стигматизираната от него автентична българска десница.
Да, важно е Борисов да бъде изваден като чеп от бъчвата за зеле ( по Вежди Рашидов) и заедно с мандата му да изтече пресолената мътилка от нея. Но кой го казва!
Симов си пренаписва биографията на активен борец срещу измисления от него фашизъм. Крещеше нецензурно заедно със своите другари по болшевизъм срещу нас, законно протестиращите с искане за демонтиране на МОЧА( на снимката). Вместо да го арестува за провокиране и нарушаване правата на законно митингуващи граждани, гербаджийската полиция го пазеше от нас- повтарям – законно упражняващи правото си на митинг под крясъците и провокациите на червендалестите провокатори срещу нас.
Имаше от кого да се учи две години по-късно техният съратник по путинизъм Сидеров с неговите контрапротести през 2013 година.
Охраняван от гербаджийската власт Симов си дереше гърлото под звуците на съветски маршове в хор с шепа екскремисти с червени знамена, тъпани, вувузели ( и мое чучело в кош за смет, замеряно символично с яйца от тази екскремистка компания). Наричаха ни безнаказано фашистки пу.ки зад гърба на гербаджийската полиция.
Разликата в упражняването на техния екстремизъм и цинизма в “гласа на Бойко” от онзи изтекъл запис, е в едно: те бяха горди да наричат публично стотици българи с обидната цинична дума, с която Борисов нахрачи Караянчева в един аудиозапис. И понеже това им се струваше недостатъчно гадно, скандираха в един глас лозунги, според които ние сме “фашистки свине”, щом искаме да се демонтира любимия им Монумент на окупационната червена армия ( МОЧА).
Макар да се опитваха да представят “балансирано” гадното им представление, дори и благосклонните към червения екстремизъм сайтове отбелязаха тогава как точно са ни “очаквали” неканените на нашето събитие провокатори от младежкото движение на БСП, сред които беше и Ал. Симов:
“Още от преди няколко дни от инициативния комитет за демонтиране на паметника предупредиха, че ще излязат на мирен протест в 11 ч. днес. В 10,30 ч. обаче при паметника ги очакваха представители на леви движения.
Според Симеон Славчев, техният лидер, комитетът се оглавява от журналиста Иво Инджев. Под призива “никога на колене пред фашистките свине”, левите хвърляха яйца по чучело на Инджев. “За нас, в младежкото обединение на БСП, това е абсолютна провокация”, коментира Славчев.( Vesti.bg, 9 януари 2011 )
https://btvnovinite.bg/503995221-Za_i_protiv_razrushavaneto_na_pametnika_na_Savetskata_armiya.html
Увековечил съм в една от книгите си това престъпно деяние на Симов и компания със собственото му самохвалство под формата на репортаж от събитието. Беше излял умопомрачителна злъч с квалификации на едро и цял букет конкретни отровни обиди по адрес на около 300 души, непознати за него хора, повечето възрастни, сред които аз бях явно “уважен” и поименно.
И това той нарича сега “иронизиране”?
Сменил е сега тона спрямо враговете си, които вкупом наричаше доскоро “психодесни”. И думичката “крипто” обичаше да пришива към десницата, която е започнал да котка с термина “градска десница”. Уважавал вече правото й да съществува ( ако някак си помогне на БСП да се докопа до властта ), от него да мине…
Преди да се прави на Сталин, който предлага единение на Чърчил и Рузвелт в името на победата над общия враг, Симов трябва да се извини – нещо, което БСП така и не направи относно миналото си, с което толкова се гордее, че Нинова ( и Симов) почетоха демонстративно паметника на вожда си Тодор Живков в Правец.
Не на мен да се извинява ( не може да ме обиди дребен човечец с толкова низък праг на значимост в моите очи ), макар да съм му любима мишена под формата на плювалник, върху който години наред рядко пропускаше да се изхрачи в истеричните си изблици на класова ненавист, най-често на хлъзгавия от храчките жълт терен на рекламната Бойкова агенция ПИК. Обясняваше, че не можел да ме “диша” макар никога да не сме дишали един въздух с него, ако изключим онази воня пред МОЧА, сътворена от бандата червени с негово участие.
Дължи извинение на “градската десница”, на която сега протяга левицата си за здрависване все едно, че не се гавреше по колективен признак с всеки и всичко що системно оплюваше в дясното пространство.
Време е на Симов да покаже, че пак може да се премени. Доказал е свята гъвкавост след онова негово есе, в което се обяснява в любов на Америка в 20 точки, след което минава в лагера на червената класовата злоба от най-краен вид. Този път не е нужно да се завърти на 180 градуса. Просто да поеме малко от вината без “мезетата”, колкото да не стане за пореден път за мезе.
Предлагам да назначим проверяващ на Методиевич, и за такъв да поставим Шехерезада,
която най-добре го познава. Двамата са едно прекрасно дуо.
Тези, които продължават да папагалстват
комунистическите измишльотини
за социалистическият рай в концлагера НРБ,
са ИДИОТИ!
ИДИОТИ са и тези, които хвалебстват
построеното от некадърника комунистът Борисов!
Та то се руши буквално зад гърба му!
След като пререже лентата и гръмне шампанското.
Време е да се отърсим от заблудите си!
И БСП и ГЕРБ са клонинги на БКП.
Замисълът на Кремъл е БКП отново да заеме цялото политическо пространство.
Комунистите от БСП да заемат целият ляв сектор.
Комунистите от ГЕРБ да заемат целият десен сектор.
Наближават избори!
Пачките и кюлчетата в шкафчето на Борисов
са само върхът на айсберга,
от орташкият грабеж на ГЕРБ, ДПС и БСП!
На 4-ти април всички да гласуват!
За да се компенсират милион лукашенковски мъртви души
във фалшивите избирателни списъци!
За да не станем вкупом,
отново “за мезе”
на статуквото.
Нагли и глупави са хитринките на Симов и симовци Преди да търсят единодействие от така наречената от тях “градска десница”, доскорошните “психодесни”, те трябва да се покаят и да се откажат от МОЧА, заробващите потоци,АЕЦ- и, тровещата русофилска пропаганда,както и да освободят икономиката и най хубавите български имоти от рускосъветските колонизатори.
Не виждам разлика в морала и дейсвията на разните харизановци,които ни тровят сега и разните симовци,които точат зъби да ни яхнат пак.
Честните и здравомислещи българи не ги искат и им пожелаваме да вървят по дяволите.
Искаме друга Бълтария – свободна и европейска, далече от азиятщината.
Мисля, че може би по-подходящо за евентуално ВРЕМЕННО обединение на антиподи в името на някаква цел от по-висш порядък, е да се употреби словосъчетанието целеви съюз (обединение), а не ЕДИНЕНИЕ, което по-скоро има смисъла на духовно (неделимо) взаимопроникване, ставане един. А това в никакъв случай не бива да се допуска! Въобще не искам да се “единявам” със Саша Сымав, Таска, Паргав, пчелички маи и останалите “гочита”, освен, ако лично “освободят от наряд” всички ония “альошовци”, “серьожки” и червеноармейци с калашници, нацвъкани из цялата страна! Те си знаят как, имат си паноптикуми на социзкуството, имат и необходимия опит във взривяването!
Спомням си оня мълчалива демонстрация пред МОЧА… Групичката, афишираща се като ЧЕГЕВАРИСТИ, воглаве с гореупоменатия ренегат, дерейки гърла ни пращаше в Белене. Тогава още не знаех кое е тантурестото човече, нито можех да допусна, че то е автор на впечатлилото ме есе, изброяващо причините, поради които се самоопределя като американофил. Кой знае защо, бузестата, червендалеста физиономия ми се стори някакси позната и едва по-късно се сетих защо – покойният ми дядо Марин, наричаше тази категория чешити „червени дебелосерковци”. Бях дете и не проумявах значението на странното словосъчетание и смисъла, който дядото влагаше в нето, но с все още необременения си детски усет, безпогрешно разпознавах всеки, който дядо Марин би причислил към тази категория. Дори за себе си бях класифицирал определящите външни белези…
Сега си мисля, че задникът сымав не пасва напълно към дядовото определение – не е червен. Нито син, нито розов, нито кафяв, нито жълт.
Защото е от питающите екзистенциалната потребност да „филят”, за да бъдат „филени”, колкото може повече, публично, показно, истерично и с цената на всичко да се откроят, да изпъкнат напред от безличната маса на „вървящите след войниците”.
А за мен отново остава фобията – опасението, че ако съм жив, когато се обърне палачинката, въпросното парвеню-дебелосерко /това – по дядо ми/ ще бъде отново по митингите, телевизиите, вестниците и прочие трибуни, ще развява нечие синьо знаме и ще заклеймява червените пу.ки и психолевите!
Ветропоказателят Симов веднага ще се обърне по посоката на вятъра, ако партията която го е приютила пак загуби изборите и ако Байдън насочи правилно мерките на САЩ срещу Русия. Тогава ще си припомни старата ръждясала любов и десетте точки относно нея. И според мен единственият белег по който бихме правилно определили кои партии и кои личности са подходящи за избор е отношението което те ще имат към Русия. Никакви братски любови и благодарности, защото трябва отдавна да им е станало ясно колко голяма е нейната подлост и потисничество на които дължим разрухата и бедността си. Това трябва да е станало пределно ясно на всички и особено на кандидатстващите партии, освен това, да са го показали достатъчно дълго. Надежда дават Да, България на Христо Иванов, както и земеделците на Николай Ненчев. Важни при една коалиционно подбрана формация трябва да се окажат и такива личности като Илиян Василев, дори Иво Инджев (който не иска да е полити, но поне като теоертик на истинскот българско поведение трябва да е там) за да дават насоката.
Това,което Симов е предлага е нов Отечествен фронт,а след разправата с опозицията/монархията/видяхме какво се случи,едни бяха обесени и разстреляни,други гниха по лагери и затвори.Никакво доверие и колаборационизъм с комунисти/не са никакви социалисти/
Като стана дума, че Симов трябва да се извини, преди да протегне левица, се зачудих дали Е. Йончева се е извинила на Р. Кънев преди това? А и нищо чудно Симов да се обръща не към цялата десница, а само към тези, които не са видели досега грешен ход на Президента…. или поне така разправят…
Но друго ми е по-чудно. В едно и също допитване кабинетът има 15% одобрение, а 24% ще гласуват за ГЕРБ. Тези 9% дали не са внимавали, или не могат да понасят само Шкембе войвода?
Явно е, че са необходими много критерий по които да могат да бъдат определени подходящите партии и личности за избор. За сега все още имам съмнения, особено след като гледам изказвания и интервюта на хора, които искат с милозливи гласчета да минат за доброжелателие на България. Наблюдавах интервю на Коритаров с професорът Иво Христов, при което водещият задаваше въпросите си, като чели ходеше босоног по ливада с тръни. Сакън да не настъпи бодилът! От тук е ясно, че особена пристрастност във вид на разоблиение, едва ли може да се очаква. Относно Симав съм сигурен, че при първите успехи на Байдън, както и при една загуба на прикоткалата го сега партийност, ще преразгледа прословутите десет точки за даможе пак да ЗАобича повторно Америка. По мое мнение единственото мерило е отношението към Русия по всички насоки. Това трябва да изключи дори Навални като първи претекст, дори не и разрешаването на проблема с Мочовете, защото това са продължителни действия, които изискват време. Сега обаче е нужно едно ясно и категорично заявление скъсване на всякакви дружби и благодарности. Видно действие в тази посока е това на Христо Иванов, като се отбележат изказванията му относно руския тръбопровод и реактора Белене и всичко останало относно съдебната система и корупцията. Вероятно и партията на Николай Ненчев, преди всичко поради изказването му относно ремонтите на руските оръжейни бракми. И вероятно поради незнанието към кои партии биха се насочили такива ярки и еднозначни фигури като Илиян Василев или Иво Иинджев, една опция за съставяне на последващ служебен кабинет от евентуално приемливи партии след изборите,
Към Караиванов:
Не разбирам в специфичния контекст аналогията между Симов и Йончева .
Не знам тя да се е отличила с екскремизъм в серия от екскремистки публикации с квалификации спрямо Р. Кънев ( спрямо “психодесните” , “криптодесницата” и т.н. – по Симов), за да я сравнявате.
Можете ли да дадете достоверен пример за обратното?
Или фактът, че Йончева и Кънев са гласували заедно в Европейския парламент по конкретен казус е основание?
Такива обобщения и сравнения, целящи да докажат, че Йончева и Кънев, врагове на Борисов, са едно и също ( щом си позволяват да са против ББ), могат спокойно да се припишат и на мен по този формален признак.
Това ли искате да кажете?
Ако ще браните ББ от мен, давайте направо.
“… целящи да докажат, че Йончева и Кънев, врагове на Борисов, са едно и също….”
Точно обратното. Исках да кажа, че когато хора на диаметрално позиции се съберат да свършат нещо полезно, не е зле да внимават поговорката “с какъвто се събереш, такъв ставаш” е коя посока ще действа. В някои случаи дори да се срещнат по средата не е много хубаво.
А че не може Симовият плам да се сравнява с Елениния не ще и дума. Дано не се обиди, ако коментарът ми оставя такова впечатление…
Голият охлюв шашка съймав не е ли вдянал още, че с БСП сме приключили доста преди да приключим с банкянския балон?