След появата на “ Измамата “Сан Стефано” през 2018 година бях (у)спешно отстранен от обществения дебат относно 3 март като руско събитие, чието превръщане в Национален празник на България е най-печалбарския ход в похода на руската пета колона у нас през последните 3 десетилетия. Всички усти обаче не могат да запушат. Моята е лесна за затваряне. Ще се съглася, че съм глупав, дребен, но най-вече лесен за отстраняване, което е доказано категорично.
Но какво да кажем за някои историци ( че дори и трудни за отместване академици) у нас, които посмяха на напишат истината? И не е само проф. Пламен Цветков, светла му памет. Нито е “само” Янко Гочев с неговия уникален тритомник за истинската история на истинското отношение към България и българите “Руската империя срещу България” ( жив и здрав да е, но е “погребан” приживе в т.н. големи български медии).
Сред различните възможности за опресняване на паметта и познанията на невежите, каквито по дефиниция са русофилите, избирам да цитирам авторитети, които не могат да бъдат заподозрени в “русофобия”.
Ето какво пишат в книгата “ От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин” историците Константин Косев и Стефан Дойнов. Давал съм примери от тяхната книга, но нека малко да ги разширя с надежда и кръгозорът на заблудените у нас да се разшири.
А заблуждението на заблудените у нас не е просто въпрос на незнание. Заблудата е напълно съзнателно създадена от руската дипломация, за да бъдат подведени българите да обичат Русия и да намразят Запада заради Берлинския конгрес, чиито резултат на практика е бил договорен тайно и предварително от руската империя с европейските сили. Но важното за Русия е било българите да не знаят и да се хванат на лъжливата въдица, че в Сан Стефано от Русия са им подарени земи, отнети по-късно от лошите европейци.
Главният преговарящ с османците Николай Игнатиев е бил лично осведомен от Александър II за тайните договорки на Русия с Австро-Унгария и Англия. Това прави “графа” (не)обикновен лъжец. В своите мемоари той се опитва да се измъкне от отговорността за съзнателното заблуждаване на българите с твърдението, че не знаел нищо за въпросните договорки.
“ Когато граф Игнатиев съгласува с царя проекта за мирен договор с Турция и очертаните граници на Балканите, царят го одобрил, но изразил съмнение дали този договор ще бъде осъществен. Във връзка с това той разкрил пред Игнатиев, че Русия е обвързана с предварителни тайни ангажименти към Австро-Унгария и Англия относно бъдещите граници, поради което очаквал възражения от тяхна страна. Въпреки това царят утвърдил проекта за мирния договор”, пишат К.Косев и С.Дойнов.
С други думи, “добрият цар Освободител” също е бил в играта по заблуждаване на българите. По нататък:
“ По интересна е реакцията на княз Горчаков – шефа на руската дипломация ( и на правителството – бел. ИИ). Той утвърждава проекта за мирен договор без всякакви уговорки и колебания. Ала малко по-късно, точно преди подписването му в Сан Стефано, нарежда със специална тайна шифрограма на Игнатиев договорът да има характер на “обикновен прелиминарен протокол”. Този на пръв поглед необясним ход на руския канцлер е всъщност съвсем логичен, точно в духа на следваната официална руска външнополитическа стратегия. С утвърждаването на Санстефанския договор само проформа царското правителство фактически постига целта, която си поставя с войната ( т.е. да спечели на руска страна чрез измама населението, определяно като православно и славянско в руските документи, но не и българско, за да го “приобщи” към своята империя и да използва балканския плацдарм за себе си в осъществяването на истинската руска стратегическа задача – напредването към Босфора и Дарданелите – бел. ИИ).
“Българите обаче не могат да знаят, просто няма как да знаят, че Санстефанският договор е временен и подлежи на ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Разбира се, неизбежната ревизия на договора много скоро ще стане публично известна, но печалните последици за българите ще изглеждат и ще се приемат като противодействие на руските западни противници в Източния въпрос. Така според Горчаков недоволството от ревизията на Санстефанският договор ще се насочи главно срещу руските опоненти – Австро-Унгария и Англия, което практически още повече ще издигне авторитета на Русия”, пишат двамата историци.
Ако съзнателната заблуда на българите и насъскването им срещу руските западни опоненти не е ясна за някого, авторите продължават да обясняват на “невярващите”:
“Както се вижда, Санстефанският договор има смисъл и значение за царското правителство единствено като тактически ход. Затова Горчаков го одобрява, но същевременно не вижда трайно решение чрез него. Той насочва главните си усилия към постигане на компромисен мир в съответствие с предварителните тайни уговорки със силите на съперниците. Това според Горчаков е най-изгодно с оглед глобалните интереси на Русия в общоевропейски план”.
Става ли ясно, че Русия е правила планове за “най-изгодно” за нея решение, а не за някакво си освобождение на “братя славяни и православни”, прокламирано като цел с друга цел: да получи обществена подкрепа в самата Русия, комплексирана дълбоко от загубата на Кримската война с османците и европейските им съюзници двадесет години по-рано?
Европейската подкрепа е била не само налична. Тя е била решаваща Русия да се реши на войната с османците. Искала го е като реванш за позора й в Крим, но този път получава подкрепата на европейските монарси, впечатлени от демонстрациите на солидарност с българите след Априлското въстание на огромните за времето си митинги в Лондон, Дрезден и Прага.
В “общоевропейски план” Русия изобщо не би воювала с Османската империя заради незабелязваните от нея български страдалци при водените междувременно от нея поне 10 руско-османски войни от близо два века. Катализатор на руското решение да прекоси Дунава отново става Бисмарк. Той с всички сили окуражава, направо заклева и подтиква с патетични писма колебаещия се силно Александър II да нападане османците.
Бисмарк полага големи усилия да отклони Русия от евентуален руско-френски съюз. Успява в крайна сметка да пренасочи енергията на руския реваншизъм срещу султана под благовидния предлог за спасяването на православните славяни от неговия гнет. Така канцлерът утвърждава обединената от него Германия, въздигаща се ( за сметка на победената от него през 1871 Франция ) като водеща европейска сила.
Бисмарк има свой план и свои цели. Този факт не отменя истината, че именно той убеждава Александър II да се престраши да изпълни дадения му мандат от Цариградската конференция на европейските сили ( декември 1876-януари 1877 г.) да използва силата на оръжието срещу отказа на султана да изпълни европейския ултиматум да даде права и свободи на въстаналите през април, потопени в кръв българи.
Парадоксано или не, но по-късно Германия ще употреби и използва в две световни войни създадения от Русия лъжовен мираж от Сан Стефано за българите. Тя подкрепя българския недостижим блян в името на собствения си интерес да спечели всеотдаен боен съюзник на Балканите.
В този смисъл приписваният на Борис III принцип “винаги с Германия, никога против Русия”, звучи в превод на езика на известните от днешна гледна точка факти: Русия подло измисля начин да ни привърже към себе си, но, оттегляйки обидчиво ( поради отказа на българите да станат новите “крепостни селяни” на Русия на Балканите) от създания от нея мотив, ни привързва без да иска към Германия.
Германия, единствена от големите сили, използва създадения по руска рецепта стремеж на България и я подлъгва да стъпи на руската динена кора за постигането на невъзможната задача да стане Прусия на Балканите.
Най – перверзното в тази история е обстоятелството, че “добрата Русия” подтиква България, без да си дава сметка за последиците от това, да се прикачи в бъдеще към лошата Германия чрез създаването на недостижимия национален идеал в “Сан Стефано”. За неговото невъзможно осъществяване самата Русия не само не подкрепя България, но и върши безбройни подлости в сплотяването на (анти)българските съседи, разбираемо наежени от българския санстефански блян.
И до днес прикаченият български вагон към злополучния във войните германски локомотив е повече или по-малко в “шеста глуха” дори и пред западните ни съюзници, които ни приеха по стратегически съображения в своите богаташки клубове, но помнят с лошо германско-българската дружба. За което в Русия злорадо не пропускат да ни размахат (не)дипломатическата си тояга при всяко кремълско съмнение за българско неподчинение.
В заключение, ето още един цитат относно капана, заложен напълно преднамерено за бъдещето на България” от “освободителката”- капан, който не просто учудва, а направо “буди изумление” :
“Признанието на шефа на царското правителство будят изумление колко НЕПОДОЗИРАНИ ( курсивът мой. ИИ) са истинските цели и мотиви, които определят ходовете на руската дипломация при решаването на Източния въпрос и респективно на българската съдба. Оказва се ( ! -бел. ИИ) , че царското правителство съвсем съзнателно и целенасочено тръгва по пътя на компромисите за ревизия на Санстефанския договор. С оглед на глобалните руски интереси решенията на Берлинския конгрес се оценяват в Петербург като по-изгодни. Това е официалното становище…
Ревизията на Санстефанския договор и решенията на Берлинския конгрес се посрещат най – болезнено от българите. Новината идва като гръм от ясно небе и причинява истински шок. Още нестихналият възторг от току-що постигнатото Освобождение мигновено прерастват във всеобща покруса и масово недоволство. Ала както прозорливо предвижда княз Горчаков, това недоволство се насочва срещу противниците на Русия в Берлин, от което тя печели очакваните дивиденти. Нейният авторитет сред българите още повече нараства, а русофилството пуска здрави и жилави корени на българска почва и въпреки превратностите на историческите обстоятелства се запазва десетилетия напред чак до наши дни”. ( “От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин”, Константин Косев, Стефан Дойнов, издателство “Захарий Стоянов”, София, 2018, стр. 446-449 ).
Че тогавашна Русия съзнателно е измамила тогавашните наивни българи или поне голяма част от тях, не е най-голямата беда. Истинският проблем е, че и днес ехтят топовни салюти на 3 март в България в чест на руската измама, превърната в български национален празник. Тези топовни изстрели разстрелват истината всяка година.
Народ, която се радва да бъде мамен, не бива да се учудва, че е на опашката на държавите, с които му се иска да се сравнява, но драматично продължава да не успява. Поради което е в челото на класациите на нациите, които се чувстват най-нещастни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-san-stefano-osvobozhdenie-ili-novo-zarobvane
https://clubz.bg/29986-memoriam_pochina_prof_plamen_cvetkov
Заглавието и завършека са унищожителната истина за овчето лековерие и историческо/голямо/, и геополитическо невежество на голяма част от българите и преобладаващата част от българския/създаден от русите/ политически и “интелектуален” елит.
Повече нищи не мога да добавя от болка и отвращение.
КОЛКО ЛЪЖИ ИЗРЕЧЕ В ПРИВЕТСТВИЕТО СИ ТОВАРИЩ МУТРОФАНОВА?
“Днешният празник е константа в българската история и тази постоянна величина не зависи от политическите предпочитания. Напротив, обединява българския народ в продължение на почти век и половина”, заяви руският посланик.
Руско-турската освободителна война доближи момента, когато България започна да играе самостоятелна роля на международната арена.
Това е наше общо наследство, общ празник, обща победа“. Тя се надявала, че “занапред България и Русия ще развиват своите отношения в дух на взаимно уважение и партньорство.”
1. празникът НЕ Е БИЛ КОНСТАНТА , а изчезваща преходност в българската 1400 – годишна история
2. ЗАВИСИ от политическите предпочитания на властимащите
3. празникът НЕ ОБЕДИНЯВА българския народ, а го разделя (на неграмотни и на интелигентни българи)
4. руско-турската война не доближи, а ОТДАЛЕЧИ момента България да има самостоятелна роля на международната арена, опитвайки се и до днес да я превърне в своя колония, задунайска губерния
5. това НЕ Е общ празник и обща победа (“всяко тържество на българите е смърт за Русия”, пише Иван Аксаков във в.”Русь”)
6. България и Русия НИКОГА НЕ СА РАЗВИВАЛИ отношенията си в дух на взаимно уважение и РАВНОПОСТАВЕНО партньорство, те винаги са били отношения между насилник и жертва, особено в енергетиката и външната политика.
“Който ни освободи, той ще ни пороби” казал го е безпощадно ясно Апостола Левски и затова “благодетелят” на българския народ “граф” Игнатиев, чието име носят централни улици, населени места, летища, училища в България се погрижил Апостола на свободата ни да бъде обесен.
Санкционирането на съюзници е неприятен, дори рисков бизнес, но Байдън добре познава руските гамбити
“България и Балканите представляват друга област на руското предизвикателство към западните интереси, ценности и съюзници. Вашингтон вече е разбрал тези предизвикателства и е предупредил България, както по време на администрацията на Тръмп, така и на Байдън, че рискува санкциите на САЩ, ако продължи да се съгласява с Москва, като същевременно е член на ЕС и НАТО.
Санкционирането на съюзници е неприятен, дори рисков бизнес. Администрацията на Байдън обаче, започвайки от самия президент, познава Балканите и руските гамбити много добре.”
https://faktor.bg/bg/articles/vse-oshte-ima-vreme-sasht-da-nalozhat-sanktsii-na-balkanskiya-brat-na-severen-potok
Реално погледнато Англичаните толкова ни ненавиждат защото ни смятат за руският троянски кон. И очевидно ние им даваме огромно количество доказателства, че са прави. В момента, в който нещата тук се сменят, съм наъплно убеден, че в Лондон ще се обърнат на 180 градуса. Рязко при това.
Към Явор:
Ами те се обръщат точно така, признавайки първи Съединението от 6 септември 1885 година с пълното съзнание, че актът е във вреда на руското влияние.
Иначе най-големите протестни демонстрации в защита на българите след Априлското въстание са организирани в Лондон, чиято официална политика е била да сдържа разширяването на Русия на юг и по тази причина е флиртувала с османците.”Българските ужаси” на Макгахан се разпространява в Англия в чудовищно големия за времето си тираж от 100 000 допия.
И последно, лорд Солзбъри защитава в парламента толкова пламенно правото на българите да се обединят и така наругава заплахите на Русия да реокупира България за наказание, че не е спазила решенията на Берлинския конгрес (!), че вбесеният император Александър III заявява намерението си да нахлуе с войска в Индия, за да отмъсти на Англия.
Външният му министър Гирс едва го е разубедил… А какво ли щеше да се случи при нов пряк сблъсък между двете най-големи империи ( на чужда територия), както през Кримската война, загубена катастрофално от Русия. Във всеки случай Англия е била във върховна форма по онова време, току що е завладяла “перлата в своята корона” , разгромявайки военно остатъците от могъщата пред последните няколко века империя на султаните от Могулската династия.
Мисля си, че Радев може и да се окаже следващият резервен кон на Петата колона тук или на българското задкулисие, което, от времето на Освобождението, никога не е било всъщност българско. Моите автори по темата са Симеон Радев, Захари Стоянов, Иво Инджев. Въпреки че във времето на последните протести Радев се държеше сякаш най-адекватно, съмненията ми остават. Освен това той не прояви достатъчно решителност при номинирането и избирането на главния прокурор, въпреки че изглеждаше единствения официален противник на тази кандидатура, като не се броят възраженията, идващи от гражданското общество. За нищожествата, които ни управляват (по проф.Илчев) – там всичко е ясно, просто думи и сили не ни останаха. Но изразът “Боже Господи, какви нищожества само стоят начело на българската държава!” прозвуча наистина като вик – на погнуса, безпомощност, възмущение и омерзение.
ето така се купуват голф игрища,по Нова току-що Андрей Райчев чупейки ръце като вдовица изрече за пореден път лъжата за 200000 жертви във войната.По-лошо е,че никой от присъствуващите не го опроверга и постави на място като лъжец.
към sms:
КОЛКО ЛЪЖИ ИЗРЕЧЕ В ПРИВЕТСТВИЕТО СИ ТОВАРИЩ МУТРОФАНОВА?
Мисля, че трябва да изпратите брилянтния си текст на Мутрофанова лично, за да не се забравя!
Русия вече е противник на ЕС, значи и на България, нали така!
Време е за промяна на българската политика към Кремъл, клишетата от миналото не вършат работа
Димитър Попов
https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-rusiya-veche-e-protivnik-na-es-znachi-i-na-balgariya-nali-taka
@ Тодор Тодоров
Товарищ Мутрофанова сигурно внимателно чете ivo.bg (или й правят добре “сдъвкано” прес резюме, щото, както се знае, дъщерите на КГБ генералите обикновено са мързеливи и отблъскващо високомерни) и сигурно е много доволна от КПД-то на приветствието си, защото (без майтап!) наистина не е лесно в 5 изречения да изречеш 6(!) манипулативни лъжи ! Даже Борисов още не го може ! 🙂
Поетът-терорист Никола Вапцаров
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
4-ти март,
1942-ра година.
Никола Вапцаров арестуван заради участие в акции на терористичната БКП.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско.
Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров.
Майка му Елена Везюва.
Със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоко.
По-късно става протестантска мисионерка и учителка.
Интересен е моментът от излъченото интервю преди години на прочутият Ванче Михайлов по БНТ.
Преспивайки в къщата на бащата на Никола Вапцаров – македонският воевода Йонко,
сутринта Ванче го вика при себе си.
Ванче е спал в стаята на поета и пита Йонко:
“Да си чувал някога да съм крал?”.
Йонко отрича, разбира се, а Ванче му казва,
че е намерил книги на Маркс, Ленин и ги е хвърлил в кладенеца.
Прави забележка, че не трябва на младия Никола да се разрешават подобни четива.
Едва ли бащата е предполагал, че книгите ще доведат сина му до присъда и разстрел.
В къщата му отсядат не само Ванче, но и цар Борис III Обединител, който отхвърля молбата за помилване на поета.
Къщата в Банско е посещавана и от короновани особи: цар Фердинанд, Вилхелм II-ри, Борис III-ти.
През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вапцарови има достъп в двореца.
Запазени са групови снимки на юношата Никола с цар Борис ІІІ-ти и обкръжението му.
На 12 декември 1940г. в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и комунистът-поет е арестуван.
У него са намерени компрометиращи материали.
Юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново в София.
Откаран и затворен е в Разложкото полицейско управление.
Полицията го интернира за три месеца в Годеч.
След като се завръща в София на 31 август, Вапцаров се свързва с Цвятко Радойнов.
който е влязъл нелегално в страната начело на една от няколко групи съветски диверсанти през лятото на 1941 г.
Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к),
Никола Вапцаров е назначен за касиер и деловодител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к)
Заради диверсионната си антибългарска дейност
Вапцаров е арестуван на 4 март.
При последвалия обиск в дома му са открити пистолет, огромна сума в левове и валута, шифровани записки,
други доказателства, уличаващи го в диверсантската дейност.
На 6 юли 1942 г. откритото заседание на Софийския военен съд.
На 23 юли Вапцаров е осъден на смърт.
Вапцаров е писал молба за помилване.
Молбата е представена на Цар Борис III-ти, който многократно е гостувал в дома на Вапцарови.
Цар Борис III-ти е поканил майката на Вапцаров в Двореца.
Запознал я с молбата за помилване и с доказателствата по делото за диверсантските злодеяния на сина и.
След като ги е прочела, Елена Везюва-Вапцарова се разплакала и си тръгнала.
Разстреляни са терористите
Антон Иванов,
Антон Попов,
Петър Богданов,
Никола Вапцаров,
Георги Минчев,
Атанас Романов.
На Гарнизонното стрелбище в София.
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
Буревестник, не е ясно как Вапцаров попада в заблудата на болшевишкия терор и защо този нежен (по описание на съвременниците му) и литературно образован човек, възпитан в протестантско семейство от майка учителка, която вечер му е чела Евангелието и притчите, е съден като терорист. Правени са много опити да бъде дадено обяснение – сложните отношения с баща му, съпругата му Бойка, отчаянието от загубата на малкия им син и т.н., но така или иначе истината е тази. Фердинанд многократно е гостувал в дома на Вапцарови и кумува на Йонко и Елена. Елена е завършила протестантския американски колеж в Самоков. Многократно е разказвана историята за гостуването на Вилхелм II в дома им в Банско и огромното му удивление от кулурата, възпитанието и достойнството на Елена Вапацарова (Везюва), библиотеката с томовете книги на английски, немски и руски, възхитителния й английски. Вилхелм описва всичко това в своите спомени. Елена е била жена с висок морал – страдала е много, но не се е молила. Протестантските ценности, в които е била възпитана, не са й позволявали да падне докрай духом. Марин Георгиев написа “Третият разстрел”, твърдейки, че процесът срещу него е бил криминален (взривяване на влакова композиция с провизии за Германия и смъртта на невинни хора), а не политически (не е съден по тогавашния ЗЗД). Други твърдят, че Гешев е знаел за акцията от своите информатори и вместо композицията с провизиите е наредил да тръгне обикновен пътнически влак, който е бил взривен от група, в която Вапцаров участва. Той действително е една от раните в историята ни, но това само показва колко човеконенавистна и безпощадна е комунистическата (болшевишката) идеология с нейните скрити и явни креатури до наши дни.
Да, това е крайъгълният камък около който трябва да започне ОТНОВО да се изгражда България– „НАРОД КОЙТО СЕ ОСТАВЯ ДА БЪДЕ МАМЕН ОТ ЧУЖДА СИЛА ЗА МИНАЛОТО СИ, НЯМА СИЛАТА ДА ПРЕБЪДЕ!“ (Иво Инджев ИИ!) Чуждата сила е ясна, но измамниците в повечето случаи не са чужди, а платени за да действат в нейна полза. Фактите като потвърждение на горната си мисъл, авторът многократно е посочвал. Сега остава само да започне всеобхватно осъзнаване и с това облагородяване на нацията, която някои я наричат народ. Облагородяване, защото целенасочено беше наложено (да го кажем и на нейни език) „своего рода“ унищожение и опростачване проведено в най-възвишените сфери на нацията ни. Ето защо са нужни много смели просветители, които трябва да поемат отново започнатото някога от Паисий, трудното и опасно начинание за осъзнаване. Необходим е нов градеж на идентичност, защото са откраднати, липсват истините за историческото ни минало. А щом те липсват, липсва и чувството за собствена гордост, както и желанието да пребъдеш. При низшите човешки креатури това е без значение, защото те не са способни със собствен труд и умение да се ситуират. Те са паразити и както повечето такива, са опасни за донора. Но има и още едно придобито национално качество, което вече не трябва само да се подминава, а трябва да бъде заличено. От историческите факти погледнато, то не е съществувало, с което ползата от неговата липса е била изключително голяма. Това е било желанието да се учим от тези, които са творци на прогрес и култура. Нека си припомним от къде идва така нареченият Ренесанс, започнал от Западна Европа, където са отивали да учат и да придобиват умения нашите предшественици! При това забележете, често с минимални средства. И в този случай пак искам да посоча причината за гордост, собственото умение да искаш и да можеш да се научиш, което преди всичко е ЛИЧНО качество. По робското време ни кориха с думите „Ние ви ПОЗВОЛИХМЕ да се изучите и да получите професии, сега сте „неблагодарници“и сте против нас! Типичната фраза на руските окупатори, които слагат на първо място позволението, което дори не споменаваха а раздаваха за послушание, но личното умение направо пренебрегваха. Трябва да спре мълчанието и нещата да бъдат изказвани в пълнота. Примерно, за участта на Танов сега никой нищо не споменава, а той беше човека, който искаше и предприе мерки руската рафинерия да си плаща данъците. Беше здрав и прав и това виждаха всички, особено „големците“ покрай него. Сега мълчат като пукали. И сега тези пак ли трябва да избираме?? Смрад в Европа, но от къде идва, сами трябва да осъзнаем. Наистина за да ПРЕБЪДЕМ! Благодаря Ви Иво!