Петьо Сопола, както е известен в журналистическите среди у нас Петьо Блъсков, но лично аз именувам Бай Ганьото на българската журналистика, ме е наковладил пред московските си господари у нас и в самата Москва.
Същият е получил своите няколко реда “слава” пред строя в любимата му Русия на мой гръб ( и не само мой, но отговарям винаги в лично качество).
Проправителственият руски сайт “ Газета.ру” го цитира като меродавен източник с оплювките му срещу “известни жители на страната” ( както се изразяват от сайта), които активно “се обявяват против всичко руско и съветско”( лъжливото обобщение за “обявяваването” на тези “известни жители” на България срещу всичко руско също е на”Газета.ру”). https://www.gazeta.ru/politics/news/2021/05/13/n_15973352.shtml
Вече съм “известен жител на България” за руската пропганда. Спасибо! Тя напоследък е толкова безпомощна в изнамиране на поводи за нападките си срещу бедната България, за заселване в която са насочили погледа си стотици хиляди руски граждани заради по-високия жизнен стандарт у нас, че е готова да падне на жалкото ниво на “източници” като Блъсков. Това е нашият “занятчия” ( както обича да се нарича сам), който на среща с еврокомисар Нели Крус в София се изтъпани да се бие в гърдите колко вестника бил създал, на което тя саркастично го отряза с въпрос дали вече му е вдигнат паметник за тази заслуга…
Само му вижте обкръжението и го сравнете с одухотворените ни предци, издатели и главни редактори!
А политическите му покровители си ги “бива”.
Лошото е, че в самохвалството му има нещо вярно: той наистина е произвел доста печатни издания. За него това е занаят, а не призвание, кауза или защита на истината със средствата на журналистиката, както е при нормалните хора и общества.
Руското издание все пак е проявило някакво чувство за хигиена и спестява просташкия език на Блъсков в пасквила му в “Труд”. В типичния си стил на един от най-видните бащи на свинеподобната по стилистиката си нашенска журналистика нашистът сипе хули срещу “мършавите мозъци” и “лизачите” с “психически отклонения”, които настояват за премахване на Монумента на червената армия МОЧА ( наричан все още Паметник на съветската армия).
Едва ли щях да обърна внимание на истерията, ако тя не се беше оказала важна за руските му господари. Блъсков ме е посочил като “най-яростния херостратовец” в България ( жалко, че редакторите на сайта са цензурирали тази негова оценка, за мен щеше да бъде чест да бъда забелязан като Номер едно по този признак от читателите на проправителственото руско издание), който иска да “гътне” съветската му светиня. По този начин нашистът е нарушил табуто, въведено от руския посланик Юрий Исаков в едно негово обръщение към българската публика, противниците на руското влияние в България да бъдат третирани като маргинали. Т.е. да не бъдат споменавани – най-вече поименно, както се подразбира.
Апропо, трябва ли да обяснявам кои биват наричани в Русия нашисти? Имаме си ги и у нас.
Повтарям, ако Блъсков можеше да бъде приеман сериозно, щях да приема за комплимент и суперлатива му.
Фиксацията му върху личността ми не е нова. В неговия “Монитор” ме беше откроил по подобен начин в статия от 20 юли 2001 г., озаглавена “Сини стратези планирали разкол в правителството”. Определяше ме като главен враг на правителството на Сакскобургготски, на когото се подмазваше. Незаслужено ме величаеше като водач на някакъв антиправителствен заговор. “ Стратегът на комплота бил водещият на предаването “В десетката” и бивш главен редактор на в. “Демокрация” Иво Инджев”, най-сериозно се казваше в тази малоумна уводна статия, която цитира свой “осведомен източник” за нещо, за което самият аз нямаше как да бъда осведомен, тъй като си беше чиста измислица.
Отговорих му години по-късно при поредна негова маниакална персонална атака със следното в блога си относно онези, които ме атакуват чрез Блъсков:
“Не ми хрумва друго освен, че са ме преценили като някаква заплаха в случай, че реша да се възползвам от доверието на хората ( както те биха направили на мое място). А то, видно от едно изследване от 2003 г., им е изглеждало застрашително- нещо, с което тези другари вероятно са били наясно и преди ( а може би и сега).
Изследване на Центъра за социални стратегии и инициативи е публикувано във в. “Новинар” на 4 август 2003 г., ме поставя наистина на първо място, но не като някакъв “заговорник”, а като “довереник” на хората.
На въпроса “Когато искате да си съставите обективно мнение за политиката, на кои обществени авторитети бихте се доверили, най-често посочваното име е на журналиста Иво Инджев”.
Как да не повторя за сетен път актуалната украинска реплика във връзка с русофилстващите нашисти: не ме е яд на техните въшки, а на нашите гниди.
И така е и не е така.
От една страна всеядният умерен проправителствен сайт газета.ру прави ако не друго реклама на Стопанинът на БЛОГА НИ сред либералната общност в матушката. Тази медия е флагманът на кремълският рускоезичен ресурс който го играе обективен. В нея никога няма да срещнете лоша дума за трите главни П в русийката: Президент, Премиер и Патриарх. Не ги и Фалят Бог знае колко. Прецизират новините за тях и около тях в неутрално-положителен тон.
От друга страна, дотам са я закъсали и те, че дори пасквилите на Петьо Сопола ги правят новина.
Всеки с кръста си.
Нищо чудно с новия повей на “вятъра на промяната” да са ги активирали мурзилките, не че на Блъсков много му трябва. Гледам, че днес има и декларация на БСП – София, как едва ли не с телата си щели да бранят МОЧА-та, с изказвания като :”Обладани от дива русофобия и носталгия по българския фашизъм тези субекти на специална пресконференция призоваха да се премести Паметникът на Съветската армия.” Аз лично очаквам днес у госпожа Мутрафонова да се “срещне” с някой или да да има “анонс” от посолството. Все пак вчера имаше “американска атака”…
Бляди, сър.
Ако Бойко Борисов е съвременното проявление на Бай Ганьо в политиката, то Блъсков е аналогът в журналистиката.
Изчетох поста на Блъснатия (в главата) от сайта на “Труд”, очевидно поръчков и сигурно част от спешно скалъпен сценарии за реакция на поредната инициатива за преместване на МОЧА. Коментарът му е необичайно кратък за автора, някак лишен от ентусиазъм и липсва типичния за него вулгарен каруцарски изказ. Нямаше и обичайното позоваване на баба му с непраните й гащи, което му “изяде” и ордена “Кирил и Методий”. (Не че не искаха, но не посмяха да му го връчат! Прекалено кощунствено би било дори за интелектуалците-конформисти с професорски титли. Току виж някой от тях си хвърлил ордена в контейнера за смет пред президентството, а точно сега, предизборно, не му е времето!)
По маниера на Путин, който избягва да произнася името на Навални и го нарича “германският пациент” Блъсков пък старателно избягва да пише, че Иво Инджев е български журналист и го нарична “съветският възпитаник”. Това е само точка първа от сценария: омаскаряване и компрометиране на инициаторите. Каква ли ще е точка втора ? 🙂
Има поговорка, че с каквито се събереш, такъв ще станеш. Гледам запечатаното на фотото присъствие на Блъснатия в “елитната” компания на най-видните медийни родоотстъпници като Тошо Тошев, Светлана Шаренькова, Делян Пеевски и се питам кой е по-по най-отвратителния “занаятчия” в продажността ? Той ли стана отвратителен като тях или те станаха отвратителни като него? Но едно е ясно, че всички са си толкова лика-прилика на снимката като едни Чепиги и Мышкини с медийния си “новичок”?
Казват че чалгата опростачи нацията.Не,такива като Блъсков са.
Към Васил:
Самата истина.
Слави Трифонов е чавдарче ( негов телевизионен вариант 10 години по-късно) по отношение на пионера на вестникарското опростачване на България, какъвто беше Блъсков.
Нека бъдем справедливи. В първопроходника на пресгрупата, в състав Владимир Райчев, Драгомир Василев, Емил Димитров(Петков), Петьо Блъсков, Радостина Константинова и Валери Найденов.
Цитат от гневна статия на Блъсков за езика:
“А колкото до „словесната Бастилия”, която била съборена от „24 часа”, вярно е да се каже, че всекидневникът просто направи новата журналистическа лексика, родена в „168 часа”, всекидневие.”
Найденов и Блъсков (още) спорят, кой е “разкрепостил” журналистическия език. Двамата мислят еднакво, но написаното звучи различно.
И, все пак, финансовият родител е един. Първа частна банка. Но затова по нататък, в други постинги.