Разликата между Файненшъл таймс и нашенски пропагандисти е като разминаването между Байрон и Бай дон Методиевич

Знаете ли какво ( също) не е наред в българската политика през този преходен период на раздяла с епохата на Методиевич? Ще илюстрирам аномалията така: докато световната медийна величина “Файненшъл таймс” пише днес, че той се бори за политическия живот ( Boyko Borisov fights for political life ahead of elections amid public backlash against graft), световно неизвестните му местни пропагандатори продължават да заблуждават чрез все така сервилните към бившето управление големи за българските мащаби туземни телевизии, че не било изключено той пак да управлява след изборите на 11 юли.

Вярно, този път се усеща липсата на превъзбудения ентусиазъм на Тома Биков, който вече пропуска да разгроми “Файненшъл таймс” както “Гардиън”, чиято критика на любимия му вожд той оприличи от телевизионния екран на 10 януари 2018 година на поръчковите статии на “Работническо дело”. Но и да внушаваш, че има (политически) живот за Методиевич на премиерския трън в момент, когато “Файненшъл таймс” го определя като болник, който бере душа, е диагноза за трайното и необратимо вътрешно загниване на организма ГЕРБ. Фактът, че това внушение прави Томислав Дончев, смятан за “мек” ласкател на Методиевич, само засилва усещането за неадекватност в потъващата им партия. 

Обстоятелството, че водещото издание на световния бизнес елит “забелязва” ефекта от американските санкции върху смъртно ранения от тях Методиевич, не е изненада. Трябва да си сляп наблюдател или отчаян почитател на простия си началник, за не видиш тази деградация с просто око. 

По-интересно е да припомня, че “Файненшл таймс” на практика повтаря сега по много параметри своя кореспонденция от София от 2 април. Писана е само два дни преди изборите от 4 април. В нея се съдържат констатации за въпросната деградация и оценки за причините, напълно валидни и днес. С други думи вестникът още тогава прогнозира отрицателната тенденция за ГЕРБ и нейния собственик, докато тук производителите на фалшиви новини и прогнози предричаха 4-ти мандат на своя Бащица.

Достатъчно е само въведението на статията от 2 април за всеки читател, за да разбере, що за “антикомунист” и “гражданин за европейско развитие” е описан по-нататък в текста. “Бойко Борисов, който управлява през последните 12 години,  е бивш охранител на бившия комунистически диктатор ( Boyko Borisov, a former bodyguard to the country’s former communist dictator, has been in power for most of the past 12 years).

 

 

 

 

Текстът е първото нещо, което прочита човек под тази илюстрация на нашия хубавец,  когото дълги години разни издания в чужбина описваха като “харизматичен” – нещо, което така и не можах да си преведа на човешки език спрямо човек с отблъскващата визия на квартален побойник, за когото в българския език се е съхранил един турцизъм като точно определение с една дума: бабаит. 

За разлика от нашите “големи медии” , т.е. няколкото нашенски телевизии на върха на хранителната верига на властта при разпределението да държавните субсидии под  формата на реклами, ФТ слага акцент върху един изключително показателен показател, показващ всичко за мислещия читател къде се намира България ( преди китайската пандемия, за да няма спекулативни оправдания с нея).  “Загрижеността на чуждите инвеститори за корупцията е толкова голяма, че към 2018 година спаднаха на 2%  от БВП спрямо 28 процента през 2008 година ” . ( Concerns about corruption alarmed foreign investors to such an extent that by 2018, foreign direct investment had fallen to 2 per cent of gross domestic product, down from 28 per cent in 2008).

На разбираем език с една метафора, популярна и у нас, ФТ обяснява защо нашият Методиевич се радва(ше) на липсата на негативни реакции в Брюксел ( за разлика от унгарския му еквивалент Орбан и полския Качински – обяснено в текста на ФТ по-горе). “Не влизаш в битки ( с Брюксел) и не хапеш ръката, която те храни”, казва за ФТ европейски дипломат за тактиката на оцеляването на Методиевич. Не че не го знаем, но е важно да бъде “разшифровано”  от ФТ хитруването на “силния човек на България”, както със задна дата го определя изданието. 

Също така за разлика от нашенските проправителствени медии, доминиращи медийния пейзаж тук, в статията си от 2 април ФТ прави връзка между строителството на магистрали, което макар и да върви бавно, има връзка с галопиращата смъртност по българските пътища. България се нарежда второ място в ЕС по този показател, отбелязва вестникът и добавя, че и по темпове на ваксиниране страната ни е на предпоследно място в съюза. (Bulgaria has the EU’s second-lowest vaccination rate).

В днешната публикация ФТ припомня за скандалните снимки от спалнята на бившия ни премиер и изтъква ролята на медиите на Пеевски за утвърждаването на управлението на Методиевич.

 

Бих приключил изброяването на разликите между онова, което вижда ФТ , но продължава да е невидимо за преобладаващата част от медиите в България,  с препоръка за бойкот на българската пропаганда. Знам обаче, че желаещият да бъде лъган не може да бъде посъветван да се откаже от “вярата” си. Ще трябва явно да дочакаме “естествената смърт” на онзи, който се бори за живота си в българската политика, както отбелязва в заглавието си британският вестник.

 

Тъжно е да се каже, но разликите между нивото на “Файненшъл таймс” и нашите пропагандисти е като разминаването между Байрон и Бай дон Методиевич.