Белоруският блогър Максим Мирович публикува преди три години фоторепортаж как изглежда в наши дни наследството на съветския проект край Белене. https://ivo.bg/2018/12/21/белоруски-блогър-засрамва-български/
Мирович се връща сега към темата за комунистическото минало на България с фоторепортаж, който е полезно лекарство за лекуване на носталгията, от която някои хора от по-възрастното поколение у нас боледуват – най-вече защото тъгуват по отминалата си младост.
За разлика от предишният път блогърът ползва този път фотографии от български сайтове. Придружава ги с коментари най-вече на сравнителна основа за приликите и някои разлики между действителността в НРБ и СССР. Отдава факта, че българските младежи са все пак по-добре облечени от съветските им връстници, на “близостта със Запада”.
В помощ на читателите на ivo.bg, които искат да се запознаят в оригинал с публикацията на Мирович, но не са си сверили часовника на познанията си по руски език с новия жаргон, обяснявам какво означава ( поне приблизително) определението “совок”. С него антикомунистите обобщават всичко негативно, свързано с комунизма и СССР. Повечето изследователи на съвременния руски жаргон смятат, че терминът се появява в началото на 90-те години на миналия век и придобива популярност при преврата срещу Горбачов от август 1991 година.
Има различни мнения дали думата “сова” , като символ на съветския човек не стои в дъното на това широко разпространено днес понятие за определяне на съветската действителност и наследството на СССР или просто първите три букви от думата “советский” не са доразвити в “совок”. Други смятат, че става дума за съкращение от “СОветская ОКупация”. Най-простото, но вероятно най-малко достоверното тълкувание, е свързано с “лопатка” ( за събиране на боклук).
Така или иначе, совок е нарицателно за метастазите на съветския комунизъм в днешно време. Мирович употребява “совок” и за времето на НРБ. В този смисъл тълкуванието на совок като СОВЕТСКАЯ ОКУПАЦИЯ” е възможно най-подходящото за случая с НРБ, превърната в съветска колония по съветски образ и подобие. https://mirovich.media/687881.html
Ето и няколко от илюстрациите за живота в НРБ, използвани от Мирович – вечно претъпканият градски транспорт в София, типичен супермаркет със супер малко разнообразие на стоки и жалка картинка от хаотично къмпингуване със съветски таратайки по българското Черноморие.
В същото време в украинския град Лвов демонтираха и последната фигура от съветския монумент, премахвайки в изпълнение на законома за декомунизацията на страната напълно доминиращия някога над града съветски мемориален комплекс ( за превъзходство над украинците).https://zaxid.net/monument_slavi_na_striyskiy_sogodni_ostatochno_rozibrali_n1522964
Докато гледах в “Панорама” на Бойко Василев как невръстното 30-годишно служебно вицепремиерче по еврофондовете, Атанас Ангелов Пеканов, се опитва с ръкомахане да компенсира бедния си речник и “експертиза”, си дадох сметка, че не знам почти нищо за него, освен, че е назначен лично от президента Радев на този висок пост. За разлика от министрите Петков и Василев, които са непрекъснато на медиен прицел, него го държат някак в сянка, далеч от дулата на медиите.
Любопитно е, че и ГЕРБ е необичайно толерантен, не го подлага на подигравки и критики, както останалите служебни “юпита”, въпреки че с корекциите и добавките си в програмата за възстановяване той сериозно обърква “пъзела”, който ГЕРБ си бяха нагласили в свой интерес. Би било полезно да се анализират всички тези “корекции” и “добавки” и кой точно печели от тях?
Порових се в интернет и установих, че информацията за това служебно вице, за разлика от останалите служебни министри, е доста оскъдна:
Роден в Атина. Запитах се какво точно е работил таткото на вицето в тази “вражеска” страна по онова време? Интересно е и от каква националност са мамаша-та и супруга-та на вицето, ако има такава? В интернет има доста връзки (линк-ове): семейство на Атанас Пеканов, баща, родители, но нито един не се отваря, поне при мен. Защо е тази тайнственост, щом става въпрос за публична личност?
За професионалните му квалификации информацията е обилна: завършил и работил във Виена, любимо място, също като Кипър, където постсъветските служби държат откраднатите от народа и държавата си пари, докато ги изперат:
От уикипедия:
” Завършва икономика във Виенския университет по икономика и бизнес и магистратура по икономическа политика в Лондонския университетски колеж. Работи в Европейската централна банка във Франкфурт, Германия, а след това е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания във Виена, Австрия, и лектор във Виенския университет по икономика и бизнес. Докторант е по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес с фокус върху темите парична и фискална политика.
Два пъти е избран за стипендиант на Българската народна банка (2015, 2019). През 2018 г. е избран за стипендиант на Австрийската икономическа асоциация. Член е на Инициативата за млади изследователи на Института за ново икономическо мислене. Член е на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България. Назначен е от Румен Радев за заместник министър-председател по управление на европейските средства в служебното правителство.”
И един коментар от интернет по повод професионалната биография на детето чудо, на младия “Моцарт” във финансите:
“Момчето няма грам работен опит: в ЕЦБ това е стаж, нищо повече, т.нар. Институт за ново икономическо мислене е със свободен достъп, в соц. WIFO само се пишат безсмислени статии без някой да ги чете – едно нищоправене. Отделно чужденец не се и допуска до по-интересните неща, а се назначава обикновено с политическа протекция от собствената страна. Разните стипендии, особено БНБ, означават също само протекция отгоре. Фулбрайтовата стипендия за Харвард – толкова ли не е могла да бъде дадена на някой добър местен учен, та се дава на чужд псевдоучен с много повече възможности навън? Говори много за “обективността” и журито. Докторантурата на момчето е Doktorat, не PhD – т.е. в пъти под нейния еквивалент на други места. Записва се БЕЗ конкурентен конкурс, защитава нещо и получава хартийка. В добрите докторантури, никой няма време да работи и на други места, камо ли да министерства и вице-премиерства. Момчето очевидно има маркетингов вкус и добри тъмно червени роднини. Някой да ни открехне кои са те?”
Е, ако бъдещият парламент не го избере за вице или поне за министър в следващото правителство, момчето поне ще прибави към биографията си и едно вицепремирестване по европейските фондове, което веднага би му отворило вратите на много европейски иституции. Право в целта!
Украйна обмисля закон – имаш руски паспорт, губиш украинско гражданство
Браво на украинците!
А ние кога?
https://faktor.bg/bg/articles/ukrayna-obmislya-zakonoproekt-za-lishavane-ot-grazhdanstvo-pri-nalichie-na-ruski-pasport
@sms
Много интересно. Напоследък бая препран комунистически фейк ни пробутват баш от запад. Географските параметри отдавна вече нямат значение. Световната революция върви с пълна пара.
Комунизмът охули християнската църква и излезе с претенцията да се нагърби с грижата за бедните и онеправданите – нещо, което дотогава е било предимно ангажимент на църквата. Само че докато църквата проповядваше смирение и любов, комунистите насъскаха бедните и онеправданите към революция, злоба, и завист за да вземат властта на вълната на недоволството и терора и да стрижат стадото на същите тези бедни и онеправдани.
Този модел върви много добре навсякъде по света, защото мнозинството винаги е бедно и търси някой друг да му реши проблемите. Също така, идеята да се бориш за социална справедливост звучи благородно и привлича немалко наивници. Спасители на света под път и над път – млади, нахъсени, интелигентни, бедни, но вдъхновени – чудесна примамка за по-широките маси. Сами още не са успели в нищо, но света ще спасяват.
Откакто се помня, в България или не ме разбират, или директно ми се подиграват, че съм вярваща. Разбираемо е, че народът е отвратен от БПЦ, която е структура на КГБ, но е тъжно, че вярата е унищожена и подменена с доктринерство.
В западна Европа поне има уважение към църквата като институция, но също вярата е отстъпила пред доктрините за социалните, човешките, расовите, ЛГБТ и не знам какви още права. Цялото това раздробяване на малцинствени групи и противопоставянето им е на основата на чувството за ощетеност, липса, онеправданост. Насъскване на хората едни срещу други. Разделяй и владей. И пак едни борци за права и свободи яхват недоволството на хората и атакуват директно християнските основи на цивилизацията ни :
– равенство пред Бога (и закона)
-всеки е ценност сам по себе си, какъвто и да е, защото е син Божий, създаден по образ и подобие Божие
-всеки има свободна воля
– човешкият живот е най-висша ценност и дар Божий
-Бог е любов – а не завист, онеправданост, ощетеност, злоба, борба, терор, насилие
-“Аз съм Спасителят на света. Да нямаш други богове (спасители) освен мене”
Когато бях на 13 г, за пръв път видях долари, купени от един тираджия. Тъкмо бях започнала да уча английски, и прочетох: In God We Trust!
Помислих си, че щом най-развитата нация на света взема Бог на сериозно, сигурно има защо.
Не ангажирам никого с мнението си, просто споделям разсъжденията си за това как комунистите се опитаха да изземат част от функциите на религията, и в голяма степен успяха.
към Иванка:
Напълно споделям мислите Ви!
Бъдете здрава!
@ Иванка
Точно така е : “народът е отвратен от БПЦ, която е структура на КГБ, но е тъжно, че вярата е унищожена и подменена с доктринерство.” Отвращението е толкова всеобхватно и дълбоко, че хората възненавидяха и самите основи, на които почива християнската цивилизация, Символът на вярата. Някои в знак на “протест” срещу насилственото пленяване на БПЦ от КГБ демонстартивно напуснаха това развратено Православие и станаха “по-католици от папата”, други се “спасиха” в някоя от протестантските деноминации, прегърнаха Будизма, Бахайската религия… Така КГБ сама ще отреже православния духовен “клон”, който е възседнала, постепенно ще изгуби влияние и ще се продъни в бездната на небитието, задушавайки и КГБправославните тленни останки в стоманената си хватка. Може пък да е за добро! 🙂
От трамвайната снимка ми стана едно такова мило-весело, както винаги, когато ме налетят детско-юношески спомени. Както казваше един комик от онова време (не помня кой – може би Шкумбата): “Качих се в трамвая. Бях единадесетият извън вратата”:-)
За юпито от Виена: не че няма обикновени хора, които успявамe да завършим елитни западни университети, но обикновените никой не ни кани за министри. Когато преди осем години с две висши и два западни езика си търсех работа в София, никой от потенциалните ми шефове не си направи дори труда да ми отговори. Впрочем, в Австрия титли се раздават на килограм, така че никак не мога да им се впечатля. Изобщо, ще се съглася с SMS, че министърчето НедоПеканов е замесено от съмнително тесто.
За католическата църква в Германия имам най-добри лични впечатления най-вече около бежанската криза 2015г.