Иронична забележка на Косьо Мишев от Ню Йорк по повод назначаването на Соня Момчилова в СЕМ от президентската квота на президента Радев привлече вниманието ми не заради този случай, а заради разсъждението, до което той води по болезнения въпрос за “ролята на личността” в съвременната ни родна история. https://faktor.bg/bg/articles/smotanyatsi-konstantin-mishev-da-ne-chakate-da-se-prerodi-atanas-dalchev-ta-nego-da-postavi-radev-v-sem
Не ме разбирайте погрешно, не споря с Косьо. Той има безспорното право да иронизира Соня Момчилова като автор на пошли текстове за Слави Трифонов, от които не знам дали може да се разграничи дори и да пожелае, тъй като те отдавна живеят своя самостоятелен пошъл живот. Пък и как да му опонирам, когато точно Косьо е човекът, написал следното:
“Хората имат право да се променят. Както беше писал някога убитият в Лондон български писател Георги (Джери) Марков:
“Смешно или не, но ако утре един нов Сталин реши, че идеологическото оправдание на режима и удоволствията на властта е ИСЛЯМЪТ, всички тия пътници по аутострадата на комунизма ще превключат без усилие от Маркс към Мохамед. Защото единственото, което има значение за тях, е удобството на техния живот, сигурността, обезпечеността и личното щастие.”
Джери им познаваше кътните зъби. И плати със своя живот за гражданското си право да отстоява позициите си.
Късметът спаси от смърт друг българин, който беше сменил възгледите си. Владимир Костов оцеля по чудо след подобен атентат. Но ще кажете, това бяха други времена. Така е. Сега не убиват, ако си промениш идеите, а напротив – в много случаи това се осребрява добре.
Но всички ли имат това право на промяна? Или само режисираната промяна се толерира?”https://www.clubz.bg/42891-klub_na_veteranite_ot_studenata_voyna_filial_nyu_york
Написаното от Георги Марков и допълнението на Косьо към него по този въпрос дотолкова съвпада с мнението ми, че се боя да не бъда обвинен в плагиатстване, ако замислената и започнатата от мен нова книга, която “замразих” заради пандемията, види бял свят. Не само че съвпада мнението ми с неговото, но и вече съм го написал в черновата на предговора си в проекта ми за книга.
Нещо повече ( за Косьо): той е единствената публична личност от български произход, която сподели публично по мой адрес онова, което безброй пъти съм чувал в частни разговори от различни съмишленици, включително и от политически лидери, но никой не рискува да повтори на глас пред широка аудитория, за да не му се развали реномето на последователен антикомунист.
Наскоро имах възможност да се уверя в това, когато кандидат за депутат и съмишленик поиска от мен да призова да се гласува за него с преференция. Казах му, че мога да го направя, но ако поеме инициативата да каже публично за мен онова, което ми споделя по телефона. Казах му също, че трябва да е готов да рискува собственото си омаскаряване от “светците”, които ще го заклеймят, че се ползва с моята подкрепа.
Явно е преценил, че минусите за него ще бъдат повече от ползите и повече не ми се обади. Както не ми се обади повторно и лидерът на партията, за която винаги гласувам ( макар и без надежда за успех). Звънна ми в знак на солидарност, когато бях линчуван в Добрич от фашизоидни русофили. Заяви ми, че партията ще заеме позиция по въпроса, но и в този случай очевидно са взели връх “съображенията” за вредата сред “светците” в партията, които биха били скандализирани от такава подкрепа. Така че Косьо не е прав само в едно в цитирания по-долу текст: не само съмишлениците на Ирина Бокова са онези, които не приемат някой да се е променил и конкретно, когато този някой се казва Иво Инджев.
Цитирам продължение от статията на Косьо от август 2016 г., поместена в Клуб Z:
“Ето за пример журналистът Иво Инджев. Вече 27 години не му простиха, че се е променил. Каквото и да каже или напише, именно гръмогласният хор от защитници на г-жа Бокова, който така енергично брани нейното право да се променя, запява съвсем различна песен за Иво. И всеки път се вадят компромати за миналото му. Бил искал да стане разузнавач, когато бил на осемнайсет години… ами, аз като юноша исках да стана астронавт. Още по-гадно е, че точно онези, които най-жарко ни убеждават, че децата не бива да носят вина заради родителите си, когато стане дума за Иво Инджев, забравят за този принцип.
Ако Иво се беше променил по техния сценарий, сигурно след 10 ноември щяха да му дадат да управлява някоя от пресгрупите. Или да го назначат за “собственик” на телевизия. Пред него щяха да се открият огромни възможности. Иво можеше да бъде един от новобогаташите. Все пак, той е бил военен кореспондент в Бейрут, говори няколко езика, познава отлично историята и политическите доктрини. Щеше да е безценен за тях.
На практика, за разлика от онези възторжени днес пътници по атлантическата магистрала, Иво Инджев плаща висока цена, за да бъде независим и да отстоява идеите си. В наши дни изглежда, че дори догматизмът е по-малкото зло от нережисираната промяна”.
Замислих се по толкова актуалния и в момента въпрос за това какви нови (?) управленци се задават на хоризонта ни. Откъде кадровиците ще извадят дървеното желязо, сплав опит и безупречно минало на новородени?
Смея да твърдя, че една от основните причини за мнозина качествени българи да странят от политиката е тъкмо нежеланието им да подложат на дисекцията живота и личността си, с каквато обикновено се занимават най-малко гнусливите червеи в медиите и в конкурентния политически отбор. Червеите не само ровят в живата и в мъртвата плът на набелязаните жертви, но и нямат задръжки да демонстрират изровеното дори когато то надхвърля всякаква граница на нормалността. Един такъв кандидат за кметския пост в София, който застрашаваше добруването на утвърдената от години корупция, беше атакуван от червеите с (не)чиста порнография с “аргумента”, че така сме щели да получим представа за истинската му същност.
Кой може да бъде сигурен, че при съвременните методи на следене и проникване в личния живот няма да “цъфне” в капана на червеите с нещо подобно па макар и да става дума за интимния му живот със законната му половинка?
Ето така се селектират у нас не най-подходящите да управляват, а онези, които най-малко се притесняват да бъдат разголени, подгонени и изгонени с гнусни компромати.
Както всяко обобщение и това си има изключения, но се боя, че то потвърждава правилото. Съвършено чисти хора за “мръсната работа”, за каквато минава политиката, просто няма. Има обаче достатъчно червеи, за които няма мръсна работа, а само доходна в отходните места, където се наслаждават на долнопробния си животец .
Този Ваш текст има пряка връзка с предходния за историята, историческите факти и фалшификациите.
Ако един човек се “фалшифицира” сам, за да се нагоди към status quo, то той става историческа “истина”.
Когато друг човек търси и казва само историческата истина, то той бива “фалшифициран” от “самофалшифициралите” се за да пасне на фалшивата действителност.
Именно това нарече Иван Костов с термина “фасадна демокрация”.
Отколешен е спора за истината и нейната същност и той няма да свърши сега, защото винаги ще има хора които ценят повече собственото си охолство, нежели истината която ще го подкопае.
“Преклонена главица, сабя я не сече!”
Владимир Костов не е дисидент.Атентата срещу него беше само за подобряване на легендирането.Когато се завърна ,основа вестник Континент с цел разбиване на дясното,,помня политическата му насоченост.Той бе един от Плеядата резерви-като Царя,Жорж Ганчев,земеделски лидери.
Мнозинството налага правото. Не прави изключение и темата за правото на лична промяна. Според мнозинството под лична промяна се разбира хамелеонщината, а не твърдото лично мнение на някой.
аинтригува ме, да си призная, не толкова есето на Косьо който не познавам от жанра, макар, че изявите му относно „Иво“, който се „променил“ но не по „желаният“ сценариий и като така променен го обливат с помия. А ако тръгнел в „желаният“ , сега щел да е ТV „собственик“ (вероятно богаташ с кюлчета и пачки…) Аз като не специалист в жанра, бих го присъединил в графата на такива като СимАв, където щеше да го приюти забвението и безличието и вместо еталон за достойнство и чест, щеше да бъде просто една отрепка…
Заинтригува ме обаче съждението на господин Инжев–„Замислих се по толкова актуалния и в момента въпрос за това какви нови (?) управленци се задават на хоризонта ни. Откъде кадровиците ще извадят дървеното желязо, сплав опит и безупречно минало на новородени?“ Според мен, в България не може и все още не трябва да спекулираме с „безупречното минало на новородени“, защото „строежът на светлото бъдеще на социализма“ поквари всички които тогава искаха и трябваше да живеят, а другите ги премахна ползвайки руският чуждик ЛИКВИДИРАТ. Разбира се, имаше и безупречно минало, което се придобивше в домашни условия, при това строго конспиративно. Проформа за да бъде допуснато някакво образование и реализационен успех, трябваше с вълците да се вие по вълчи. Така, че изразът „променил“ го поставям в кавички и това дървено желязо или сплав според мен ги има, но те биха могли да бъдат открити само при специални условия и при наличието на съответният опит. Явно новородени не биха могли да ни управляват, както и такива, които са толкова „боси“ в съответната професия, че би било жалко въобще да бъдат дискутирани. Някои начетени господа във връзка и по адрес на ИТН попитаха дали някой успешен бизнесмен, би назначил на ръководно място там човек, който няма абсолютно никаква представа и успешен стаж в бранша? Но относно дървеното желязо, някои от условията за намирането му са константност в дългосрочен план, особено при наличието на дискриминация. Наличието на непроменени действия при тези условия поради това е необходимо, защото съответните кандидати трябва да се „прехранват някак си“, а при лоши условия на това устояват само способните и упоритите. А кадровиците съответно заплащат (с големи Шлемове), което става видимо и започва да мирише на поквара!
Политиката, журналистиката и високо платените позиции в бордове на фирми са окупирани от хора, които умишлено крият кои са родителите им или премълчават неудобни пасажи от биографиите си.
Също така съществува един интересен “вид”, който не е непременно обременен с пряка наследствена принадлежнаст към комунизма, но пък страда или от “преяждане” от трапезата на ограбените от комунистите милиарди или от отровни зависимости.
Пример: Румен Радев и Слави Трифонов.
Колкото до реабилитацията на “грешниците” и имат ли право да се променят – разбира се!
Има правила за помилване.
Само че, честният човек ще застане и ще каже “бях такъв и такъв”, ще обясни какво го е накарало да се промени, а няма да крие факти.
Избирателите са тези, които трябва да решат:
– дали аргументите са достатъчтно убедителни, а не просто фасадна мимикрия
– дали има дела, доказващи промяната у човека
– дали може да се покаже, че “наркоманът” е скъсал със зависимоста си
– дали може да му се вярва
Парадоксално е, че през 2021 година нямаше “предизборно студио” – напротив открито се заяви, че няма да се участва в такъв дебат.
Като не можем да намерим вегетарианци на остров с човекоядци не е ли по добре да напуснем острова?
Денят започва тъжно…
https://www.youtube.com/watch?v=lTOVzuJmd-U
Един Sharp Dressed Man отпътува завинаги по магистралата към небето.
Dusty Hill R.I.P.
Поздравления за Красноселски!
“Кадрите решават всичко.”
Тази мисъл я приписват на чичко Сталин, който е бил и агент на тайната полиция в Царска Русия. Заточван е в Сибир 7 (седем) пъти и седем пъти е “бягал”. Та по това време той е изучил занаята и е осъзнал колко е важно кадрите да бъдат верни.
Когато идват на власт болшевиките, само за 10 години Сталин избива висшата конкуренция и яхва белия кон. През 1934 г, създава НКВД и до 1938 г. всяка година е правил по два пъти “кадрови разстановки”. Висшите ръководните кадри са избивани директно на бюрата им, а по ниските рангове – в ГУЛАГ. След създаването на КГБ е изработена желязна методика: важно е да си послушен и удобен, ако имаш мнение или се опитваш да мислиш – не ставаш. Така надушат неудобните на системата почти веднага. Не ги убиват, но тези хора нямат шанс за кариера никъде в СССР. У нас тази методика се практикува успешно от края на 60-те години та чак до ден днешен. Нищо, че има “демокрация” – СЪВЕТСКИЯТ модел е същият.
@Venko,благодаря,много Зорге,много Щирлиц,какви са тези над 2000 души в Германия гласували за Копейкин?
Допълнение:В интервюто на Кеворк с Живков именно за Владимир Костов става въпрос,по това време Иван Костов е никой.