Президентът Радев направи крачка към западната позиция за Крим, но е НАТОварен с очаквания за нещо повече от това

Не къде да е, а в самия Киев, служебният министър на външните работи Светлан Стоев, поиска деокупация на Крим и заяви ясно подкрепата на България за териториалната цялост на Украйна. https://www.clubz.bg/117449-stoev_balgariya_ne_priznava_aneksiyata_na_krim

С риск да засегна министъра на “личност” няма вариант да си помислим, че той изразява лично мнение. Няма съмнение, че то е доста различно от това на президента Румен Радев, изразено малко преди да встъпи в длъжност през януари 2017 година.

Ето какво каза тогава в интервю за телевизионния канал  France24, цитирано ден по-рано тук на 13.1. 2017 г.  https://news.bg/bulgaria/sanktsiite-sreshtu-rusiya-skoro-shte-padnat-uveren-rumen-radev.html

1. Крим е украински, на украинската карта, но де факто е руски. Не можем да пренебрегнем реалността, че има руски флаг в Крим, това е реалността. Бъдещето ще бъде решено от гражданите на Крим 

2. Санкциите срещу Русия скоро ще паднат

Санкциите не паднаха, а руската политика на свършените факти, налагани с  брутална военна сила, срещнаха единодушен международен отпор, а Радев тогава игра в чуждия руски отбор.

Всички, които твърдят, че министрите в служебното правителство, назначено от Радев, са проекция на неговата воля, трябва сега да се съгласят, че е настъпила промяна в позицията му по най-важния критерий, по който съдим за неговото русофилство. То претърпя някои “преходни” промени през годините. Например- когато си “позволи” да ядоса полковника от КГБ, предрешен като Руски патриарх, изразявайки благодарност и към други загинали в руско-турската война, освен към руснаците.Стъпката му беше половинчата, защото полковникът му се накара в собствения кабинет на български президент, на което той реагира с недостойно мълчание.

Във връзка с двубоя му с бившия премиер Методиевич президентът Радев отиде по-далеч по това трасе с въпроса си към неговия съперник защо е построил руския газопровод “Турски поток” и какви са ползите от това за България.

Ето че сега, с гласа на външния министър Стоев, одобрен от него на поста, Радев  извървява и последния участък от този явно труден за него маратон, който започна с предизборни твърдения, че е натовски генерал, но направи кръгом в угода на Кремъл още преди да е встъпил в длъжност с онова изказване за руското знаме в Крим, което означавало, че де факто Крим е руски. 

Дали е достатъчно, за да се уверим в неговия прозападен катарзис?

Според мен, не е. Някак си изглежда като измъкване с минимални загуби за русофилския му образ. Трябва да бъде питан лично за потвърждение от онези, които имат достъп него – журналисти и политици. 

Що се отнася до политиците, те не бива да се поддават на косвени признаци от този род, които по-скоро говорят за това, че така му е по-удобно, защото му е неудобно пред Кремъл и пред избирателите му тук.

Не е лошо също така да не му се спестява въпросът дали все така смята, че Доналд Тръмп е търсил ( цитирам го) “прагматичен подход, диалог с Русия”, което било важно за…ЕС.  Защото Доналд Тръмп търсеше конфронтация с ЕС и това много радваше Москва.

Човек трябва да носи отговорност за думите си, когато е НАТОварен да представя държавата, съюзила се с най-напредналите и най-проспериращите демокрации. 

И още нещо: президентът Радев не може да попречи на войнстващи русофили, като Светлана Шаренкова, да се снимат с него, но чак пък да я прегръща на Шипка заедно с руската посланичка Митрофанова!

 

 

 

 

 

Не беше  ли тази среща с Митрофанова удобен повод да й върне непоискания обсебващ комплимент и да й заяви с цялата задължителна за случая ирония, че тя също е “много красива”?

 

 

Това е въпрос на отношение, което възражда “подозренията” на основанията, дадени от него през онзи януари 2014 година в онова интервю. С други думи, той трябва да се определи: дали отново ще плаща данък русофилство, за да не си загуби русофилската подкрепа за преизбирането си или ще се откаже от своята подкрепата за руската политика на свършените факти ( като забиването на руското знаме на международно признатата украинска земя).

Седенето на два стола обикновено се наказва с падане дори и в шизофренично разкрачената между Изтока и Запада България, където един “геополитически балансьор” от хитруващия балкански тип вече падна по същата причина. 

Радев трябва да се замисли за факта, че въпросната снимка едва ли щеше да стане достояние на широката публика, ако това не бяха пожелали онези, които искат той да бъде смятан за техен, за руски човек. Публикува я самата Шаренкова. Киселата физиономия на Радев, който явно съзнава целта на тази акция, но няма сили ( или желание) да й попречи, не помага срещу внушението, че той продължава да държи на русофилските прегръдки.