Колко бързо само заловиха онзи, който заплашил председателката на парламента Ива Митева с убийство!
Впечатлен съм от тази бързина. Буквално за ден-два го разкриха и арестуваха. Че и името му оповестиха. А пък прокуратурата поиска да бъде поставен под постоянен арест. Сега с интерес очаквам да науча дали и на колко ще го осъдят.
Значи е възможно анонимният тероризъм, на какъвто съм подложен през годините, да бъде ефективно контриран. А не както ми обясняват следователи и прокурори, че не можели да открият кой ме заплашва с убийство.
Имаше едно (половинчато) изключение. Случи се през март 2015 година, когато разгласих в предаването “Лице в лице” по БТВ, че в рамките денонощие съм получил 4 заплахи за живота ми по русофилски подбуди. От полицията ме поканиха да подам сигнал и го направих. Както разбрах тогава, самият министър беше наредил. Казва се Веселин Вучков. Помните ли го? Един от малцината в екипа на Борисов ( в първия му кабинет като заместник, а във втория и като шеф на МВР), когото мога да определя като почтен човек, напуснал с неопетнена репутация групировката ГЕРБ и нейния собственик.
Собственикът унижи Вучков тогава, като му отказа да освободи главния секретар Светлозар Лазаров по искане на министъра. И министърът, макар и без категорично да оповести мотива си, подаде оставка. Неочаквано е, писаха всички. Защото от привлечените в екипа на Борисов хора не се очаква да проявят характер, самостоятелност и гордост и да напуснат без да бъдат гонени по някакви собственически съображения.
Не знам дали нареждането на министъра е било причината полицаите да си свършат работа ( по изключение), но това беше единственият от много случаи, когато трима от заплашващите ме с убийство по повод моя статия четирима души бяха установени на различни адреси в България. “Установени” както се изразяват самите разследващи. Четвъртият се губел нейде из Великобритания.
Както установих неофициално, установените са били повикани за среща с разследващите. Поговорили са си и изобщо не са били задържани. Прокуратурата след това постанови, че били упражнили правото си на свободно слово ( единият искаше да ме беси, другият…няма значение, нали ). А пък имената им така и не бяха разгласени, макар полицаите да обещаха да ми кажат, за да ги обявя на един митинг, на който бях поканен да говоря.
Полицаите “забравиха” да ми ги кажат. Вучков вече беше подал оставка, а после и подчиненият му шеф на Националната полиция, с когото се срещнах в кабинета му във връзка със заплахите срещу живота ми, също беше отстранен.
Това беше и единственият случай, когато заплахите срещу мен като журналист станаха новина – чрез споменатото телевизионно предаване. Иначе линчът, който ми бяха организирали със специален автопоход от Варна в Добрич през март 2019 г. “възрожденците” от глутницата на Костадин Костадинов, привлече само вниманието на доблестни ( наистина, защото явно вървяха срещу “течението”) журналисти от Добрич. “Големите” медии не си хабят времето за малки величини, като някакъв си малтретиран публично колега.
Ива не е някой си Иво – за нея не важи неписаното правило, че първо трябва да убита, за да се задейства закона. Задейства се. И арест последва светкавично. И името на извършителя е оповестено.
Ни най-малко не ревнувам за оказаното внимание и услужливостта на властите в разкриването на заплахата срещу живота й. Напротив. Правилно са постъпили. Този път…
Само че Ива получава всичкото внимание на медиите и властта в момент, когато е на върха на тази власт. Един Иво, който си позволява да я критикува, може да разчита само на констатациите, че законът бил направен така, че терористите, заплашващи със смърт ( такива, като мен ) трябва първо да ме убият, за да се задейства срещу тях въпросният закон. Не се шегувам нито преувеличавам. Цитирам най-високопоставения фактор в разследването на заплахите срещу мен, който любезно ме осведоми по този начин.
Знам как изглежда този (пре)разказ в очите на злобарите. Но не са познали. Ако целях да се оплача и да получа на всяка сцена възмездие отдавна щях да се обърна към международните институции – най-малкото заради отказа на държавата да ме защити. За българските власти и подчинените им медии, които критикувам, може да съм никой, но не веднъж съм се радвал на солидарността на чужденците – в диапазона от годишните доклади на Държавния департамент на САЩ ( общо два, в който съм получавал непоискана от мен защита), до различни международни журналистически организации.
Съвсем друга е мотивацията ми за този кратък текст. Показвам с него нагледно на сравнителна основа, че да си ( критично настроен към управляващите ) журналист у нас е като произнесена негласна присъда да бъдеш оставен на вълците – с надежда поне да те сплашат, ако не да те разкъсат. Означава в края на краищата и това, че България, колкото и да е неприятно, си заслужава въпросното място на дъното на класациите по свобода на журналистиката. Това дъно не съм го изкопал аз, а са го изровили със зурлите си същите тези управляващи, за чиято сигурност се оказва, че има напълно достатъчен ( законов и оперативен) ресурс да бъдат защитени, когато става дума за кожата на един от тях.
Бях тръгнал да казвам, да не го приемате лично, защото държавните институции отдавна не вършат работата, за която получават заплата от набедения за суверен народ , еле пък в полза на същия.
Но си спомних за един цитат от Ричард Морган “Суперкомандос”, точно лично трябва да го приемаме винаги и всички, когато политици, чиновници, държавни служители, а и всички останали, на които плащаме пряко или косвено, не си вършат работата качествено, професионално, съвестно, по правилата и по морала, а вместо това ни вменяват ролята на случайна, косвена жертва. Само така можем да изградим проспериращо гражданско общество.
Споменатия цитат завършва така:
“Дребните хора биват ликвидирани. А освен това те отново и отново трупат върху вашето ликвидиране, вашето интерниране, вашата инквизиция или брутална екзекуция едно последно и върховно оскърбление — че това е бизнес, че е политика, че така върви светът, че животът е тежък и че НЯМА НИЩО ЛИЧНО. Е, майната им. Направете го лично.“”
Трябва да изчеткаме имиджа на ИТН като “протестърска партия”. Че иначе и спада рейтинга, а другите “спасители” не дават необходимата аритметика.
Това обаче не е проста аритметика, а висша математика за ректтуцефала.
Иво, приятелю, възмутен съм от дъното на душата си от това, което се случва досега с теб. И как не се намери поне един смел журналист от водещите критични предавания, като Кулезич, Веско Дремджиев и т.н. да спомене случлото се с теб в Добрич??? Много жалко за тях!
Здравейте господин Инджев.
В началото на 50 те години аз като невръстен младеж гледах съветски филм в който беше представен Сергей Миронович Киров. Артистът, който представяше Киров, в разговор със свои съмишленици каза: “Политиката е курва”
Тогава аз бях учуден от употребата на тази за мен мръсна дума на публично место.
Сега не съм учуден и не само вашия случай потвърждава казаното от Киров.s
Авакуме, думата дума отваря. Кога цитираните от теб журналисти ще се “престрашат” и поканят Иво в студията си. Той дори И при тях е в ” оня списък” на “свой сред чужди, чужд сред свои”.
Случайност? – Не бих казал.
И те, така…
“Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.”
Мартин Нимьолер, “Когато те дойдоха”
Мълчанието наистина е зло. Посредствеността и конформизмът – също.
Не е само Иво и Ива в нашата държава. Виж какви (Депутати Владики) хора ги заплашват за една такса паркингче. Колкото тях прокуратурата е опазила толкова и теб.
https://glasnews.bg/razsledvane/v-navecherieto-bogoroditsa2-463780/
За съжаление сте напълно прав г-н Инджев .Мога само да ви кажа, че не сте единствен.
Този терор започна някъде когато Костов загуби изборите през 2001 и на демократизацията в България се сложи край.
От вашата книга съм стигнал до момента, когато руснаците оттегляйки се оставят зад себе си на произвола на турците вече освободените села.Колкото и да не ми се ще да призная
след като се освободихме от Русия и станахме част от Нато ,тези от нас,които са русофоби и с демократични възгледи бяхме оставени на произвола на русофилите и мафиотите по подобен начин,защото нито Нато нито нашето Мвр ни защитиха от подобен тип агресия . Мога да дам много примери за издевателства от всякакъв тип и много съсипани животи.Интернет даде необятни възможности и страшно улесни работата на тези,които едно време стояха пред църквите по великден ,за да записват кой ходи на църква.
С вас сме г-н Инджев и морално и физически ,с присъствие ако трябва.
Ние сме смели и свободни хора,а не роби.