Imagine ако си внасяхме прескъпия газ от САЩ какъв вой под строй щеше да настане у нас

Властта у нас се опитва да разведри страховете на хората от шеметното поскъпване на природния газ с твърдение за негово поевтиняване с около 30 на сто, но бившата власт се гневи срещу тези усилия и настоява, че поевтиняване няма. Но и едните и другите си приличат в едно: през ум не им минава да упрекнат Русия за газовия шантаж срещу Европа.

 

 

 

А той не е първият по рода си. За да накаже Европа, че доставя газ на Украйна през зимата на 2014 / 2015 г., Русия намали тогава с 50 на сто доставките си за Европа, припомня в интервю за “Тегесцайтунг” руският енергиен експерт Михаил Крутихин. “ https://ehorussia.com/new/node/24597

Тези “подробности” остават незабелязани и неизговорени в България, където руският “Турски поток” спря вчера да доставя газ за Сърбия поради голяма авария на българска територия. Пресъхването на трасето на руско-сръбската течна дружба, платено с български милиарди без капка газова и финансова полза в обозримото бъдеще, също не е сред водещите новини у нас. 

И се питам по примера на Джон Ленън: какво би станало, ако…

Imagine ако премиерът Борисов не беше прогонил американския гигант “Шеврон” от България, спечелил през 2011 търг за проучване за залежи от ( огромни количества, според американски сателитни снимки) природен газ на българска територия? Може би американците вече щяха да ни снабдят ако не с алтернативен собствен газ, то с информация за неговата наличност като потенциален коз в преговорите с руския монопол вносител на суровината у нас? Само че владетелят нареди на своите крепостни депутати да внесат и да гласуват мораториум срещу тази вероятност. И те ударно изпълниха нареждането. Преписаха френския закон за мораториума върху добива на шистов газ, добавиха към него клауза за забрана и на проучването и след три дни той стана факт в т.н. парламент, командван от слугата на Газпром у нас.

Imagine ако споменатият по-горе наш владетел беше проявил една десета от ентусиазма си в обслужването на Путин и неговия поток, прокопан през България за две години, като свърже газопреносната ни система с Гърция и създаде алтернатива на руския монополен внос? Не му стигнаха всичките 10-12 години неограничена от нищо власт за осъществяването на тази диверсификация!

Imagine ако пак той беше построил ( нали “строи” лично магистрали) терминал за разтоварване на втечнен газ в единствената морска държава в Европа, която не разполага с такъв?

  Imagine ако неговият ментор при прохождането му в политиката Г. Първанов не беше се изхвърлил при едно посещение в Южна Корея, че там ще ни построят танкери ( и защо да ги строят, ако тук няма пристанище, което да ги обслужи!).

Imagine ако все пак имахме алтернатива и внасяхме американски газ през Гърция и неговата цена беше скочила в пъти, както рипна сега цената на руския монополен внос у нас…

Това последното, ако се беше случило, щеше да доведе до вой под строй. Щеше да се превърне в център на предизборната кампания и за парламент, и за президент. Малцината заподозрени в проамерикански нагласи политици щяха да бъдат натикани в нишата на обяснителния режим в глуха защита на евентуалната американска вина.

Реалността обаче е друга. Не от Америка, която русофилите заклеймяват незнайно защо като наша колониална владетелка без дори да е голям търговски партньор и инвеститор България, а от Русия идва монополният натиск върху българската икономика. Това са фактите. Както е факт, че за него се мълчи. Изберете сами дали е от страх или от угодничество. Защото трети вариант не издържа на логиката на мълчанието.

Питам се и друго като хипотеза, която не може да се изключи.

Imagine, че Русия престане да приема на своя територия отработеното гориво на европейските атомни централи, включително и това от АЕЦ “Козлодуй”. Тогава днешният руски газов шантаж ще ни се види като приятелска закачка в сравнение с ядрения.

Подсети ме да се замисля по този въпрос с негово вчерашно изказване самият Николай Патрушев ( на снимката), началникът на руските тайни служби като Секретар на съвета по сигурността при президента Путин ( и сочен за най-вероятен негов наследник, “ако се случи нещо” с Путин). Руските медии го цитират да обещава, че държавата му ( 64 процента от чиято огромна територия е вечно замръзнала и необитаема), ще продължава и в бъдеще да закопава опасния европейски отпадък.

 

 

 

Дали да му вярваме? Това е същият Патрушев, който е разкрит като ястреб на ядрената война от вътрешни руски източници, като бившият съветник на Путин по въпросите на икономиката Андрей Иларионов. В интервю за украинския журналист Дмитро Гордон  напусналият екипа на президента Иларионов посочи миналата година Патрушев като най-опасния властник от близкия кръг на Путин, настояващ Русия да възприеме доктрината на първия ядрен удар. Поради което тази доктрина в Русия ( и в чужбина) се нарича “Доктрината Патрушев”.

Ще речете, че хипотези не би трябвало да се анализират без доказателства. Но ще сгрешите, защото виси въпросът: защо Русия яростно се дръвчи на Запада с контра санкции и забранява вноса на някакви сирена и прочее лакомства от там, но държи да увери Европа, че ще продължава да й приема опасните ядрени отпадъци. А отговорът е: зависимостта на европейците от Русия по тази линия е толкова категорична, че направо изглежда необратима. Кремъл държи ядрен пистолет до главата на благоденстващите европейци и иска те да продължават да налапват руската кукичка, а когато прецени – да я използва за лов на полезни шарани в пренаселения континент. 

Между другото, като става дума за Патрушев, тъкмо той е настоял да бъде награден софийският кмет Бойко Борисов през 2007 година за заслуги към Русия с ордена “Ломоносов”. Отличието му беше връчено от руския посланик Потапов. Не е по темата? Може би, освен когато става дума за собственика на ГЕРБ, който отново се е запътил да печели избори в подчинената на руските интереси България.