След като не успя да разцепи по темата за отношението към Русия, НАТО и дори вечно разединения ЕС, Москва направи остър завой от досегашната си антиамериканска реторика ( главно оръжие в опитите на Кремъл да настрои всички срещу САЩ ). Преди седмица външният министър Лавров плашеше Запада с репликата “търпението ни приключи”, произнесена гробовно. Днес същият взе да хвали американските предложения за преговори и дори ги окачестви като по-добри от тези на НАТО.
Дали Лавров наистина се надява да предизвика някаква вътрешнозападна ревност спрямо американското лидерство чрез вечните опити на Русия да се сравнява със САЩ, заобкикаляйки Европа на заложения от Сталин принцип да оценява значението на противника си по броя на танковите дивизии?
Когато казали на Сталин, че римският папа е много влиятелен, той попитал колко дивизии има той на разположение. Тази сталинска логика беше приложена от Путин най-напред срещу Чечня, където преди 30 години все пак му трябваше месец да превземе смазаната от руските бомби и снаряди половин милионна столица Грозни, защитавана само от около три хиляди чеченски бойци. После Путин приложи същия критерий в оценката за водене на война към значително по-голямата, не все така миниатюрна спрямо руските мащаби Грузия през 2008 година.
Вероломният му подход да бие малкия и слабия съсед сработи дори срещу несравнимо по-голямата от Чечня и Грузия, но напълно дезориентирана и отслабена Украйна през 2014 година. Днешнта Украйна, макар без окупирания от Русия полуостров Крим и практически отнетите с руска помощ територии на изток, няма нищо общо с онази Украйна. Превъоръжена е със смъртоносни за руските агресори оръжия и е мотивирана за съпротива чрез модернизираната и тренираната от западни инструктори практически нова армия, скъсала със закъсалото постсъветско подобие на въоръжени сили от преди близо 8 години. Говорим също така за държава с несравними традиции в антисъветската въоръжена съпротива под формата на партизанска война, потушена напълно от Москва чак в средата на 60-те години на миналия век. https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-dobre-doshli-v-ada-za-ruskiya-svyat-nyama-da-ima-antimaydani-i-blitskrig-ochakvat-gi-raketni-i-vazdushni-udari-ot-dalbinite-na-ukrayna
И още нещо, което отличава днешната ситуация от времето на онази руска вероломна изненада с нахлуването в Крим и подпалването на тлеещите и до днес огнища в Донбанс и т.н. Луганска република. Западът се отърси от илюзиите си, че може да опитоми Путин, в чиято държава бяха налети огромни инвестиции, но те не помогнаха за демократизацията й. От тактиката на по-скоро символичните санкции срещу руския режим Западът премина към рязко ускоряване на програмата си за подпомагане на усилията на Украйна за самоотбрана.
Без голямо преувеличение може да се каже, че е в ход колективен западен Ленд лииз, подобен на американската програма за подкрепа на Великобритания и СССР срещу нацистка Германия през Втората световна война. Само че сега този (предимно) въздушен мост за пренос на оръжия и боеприпаси е насочен към възпиране на Русия, която благодарение на усилията на Путин и компания е изпаднала в ролята на някогашния германски агресор.
Историята се повтаря, но като “фрас! ” за днешна путинска Русия.
Тези са, най-схематично казано, причините Лавров да смени рязко тона. Не стана в резултат на внезапно прозрение. До това се стигна с натрупвания. Ултиматумът на Путин от декември към НАТО не само не постигна целта си, но и предизвика ясен контра ултиматум от страна на алианса, който заяви на Москва, че трябва да изтегли войските си от Грузия, Украйна и Молдова. Явно тази колектива позиция е отрезвила Кремъл до степен, че да започне да прави мили очи на САЩ със съмнителната похвала на Лавров от днешната му пресконференция, според която американските предложения ( в които липсва този ултимативен елемент ) са по-добри за Москва. Лавров заявява това два дни след като “дипломатично” обиди генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че бил загубил връзка с реалността – т.е., че е нещо като невменяем.
Всъщност като такъв се държи точно вторият по влияние в руската върхушка човек, за какъвто се смята Лавров. Защото в рамките на пресконференцията си изтърси, че САЩ така и не били отговорили на руското искане НАТО да не се разширява ( интересно е, че Лавров “пропуска” да повтори искането за разоръжаване на алианса със задна дата в страни като България- дали е случайно?).
Твърдението, че САЩ не са отговорили на този въпрос е толкова нелепо и лесно за опровержение, че този път наистина възниква въпросът дали пък Лавров няма здравословен проблем, свързан с паметта и възприемането на реалността. А тя е: (не съм ги броил колко са, може и да десетина досега отговорите), че САЩ и съюзниците многократно ясно казаха “не” на тази абсурдна кремълска претенция. Справка по БиБиСи ( и не само):
26 януари 2022
И още за “липсата” на западен отговор: 1. “I can’t be more clear — NATO’s door is open, remains open, and that is our commitment”.
https://www.dw.com/en/us-nato-send-written-response-on-russias-security-demands/a-60567276
2. U.S. and NATO Respond to Putin’s Demands as Ukraine Tensions Mount
https://www.nytimes.com/2022/01/26/us/politics/russia-demands-us-ukraine.html
Нищо ново под слънцето на съвременната руска политика и дипломация. Дипломат Номер едно на Русия не веднъж твърди, че Русия никога никого не била нападала. Не е нужно човек да е дълбок познавач на историята, за опровергае плитката лъжа със световно известните факти за съветско-руските агресии.
Припомням жертвите на съветско-руските агресии :
Финландия и Полша (1939)
Трите балтийски държави (1940)
Унгария (1956)
Чехословакия (1968)
Молдова (1992)
Грузия (2008)
Украйна (2014)
НА КАРТАТА: Учения със струпване на 400 000 армия в СССР на границата със Финландия през есента на 1939 година, след коато “маневрите” на Червената армия прераснаха в мащабна агресия.
САЩ оказаха животоспасяваща помощ на СССР не само през онази война, но и заедно с “агресивния пакт” НАТО подавдоха ръка на изпадналата в ситуация да не може да изхрани населението си Русия през 1992 година. В рамките на операция “Provide Hope” съюзниците доставиха тогава на бедстващата Русия и колониите й в Азия 7012 тона провизии и медикаменти с помощта на въздушен мост от 282 полета на американски самолети.
Сега е ред на САЩ и съюзниците да спасяват Украйна, както и международния ред, от Русия на Путин.
Има и още една промяна. За пръв път Лавров допусна среща Зеленски-Путин като само посочи, че подобна среща трябва да се проведе в Русия.
Досега от Русия, съгласно пропагандния наратив за “подчиненото на Запада (САЩ)” украинско правителство, подобни разговори бяха отхвърляни
Шантажът не само пропадна, но и изигра много лоша шега на Путин. Постигна небивало единодушие и консолидиране на НАТО, което допреди година бе характиризирано като ненужно и бездиханно ( Тръмп, Маркон). Освен това постави Русия в много неприятна светлина, нещо което да видим как ще бъде замазано пред руската общественост.
Явно за тъпият нагъл кон ние България сме също никой, защото според кремълската пропаганда ние не сме заграница. Явно никой не му е казал, или само чете руски измишльотини подходящи за техни мужици и колонизирани „братски реСпублики“, защото явно можеше да бъде изобличен в лъжа.
Може дори и да не знае за България, че там Русия водена от агресивни желания нейни военни кораби еди път са изпепелявали Варна и Балчик, и друг път руски войски са навлизали за да завладеят Добруджа. Най-важното обаче, което е трябвало да знае е, че при добруджанското нападение българската кавалерийска мощ ги е превърнала в бягаща сган. При това не само сме ги прогонили, но и са НИ молили да спрем атаката си вече на тяхна територия. И за това са подписали мирен договор с нас. Така, че и твърдението за непобедимост и наказуемост, което прозира от изказването му, също не отговаря на историческите факти.
Подобни неща, разбира се по стар руски маниер, се подмитат под черджето (в Русия под сламеника), за да захранват крепостниците си с прословутото потьомкинско величие…
За да бъде малко по-образован в професията си, без да се налага да сипе лъжи, Лавров е трябвало поне да научи това от съответните им архиви. По същата социалистическа логика, голяма част и от нашето „население“ до сега също така е беше държано далеч от истинно историческо ограмотяване, защото можеше все някой да го контрира и изобличи в лъжа като му приведе съответните исторически факти от българската история.
1. Украйна 1918 ; 2. Полша 1920; 3. Азербайджан 1920, 4.Грузия 1921, 5.Китай 1929, 6. Япония 1938, 7.Полша 1939, 8.Финландия 1939, 9. Румъния 1940, 10.Япония 1945, 11.Китай 1946, 12.Северна Корея 1950, 13.Китай 1950, 14.Унгария 1956, 15. Лаос 1960, 16. Виетнам 1961, 17. Алжир 1962, 18. Египет 1962, 19. Йемен 1962, 20. Сирия 1967, 21. Чехословакия 1968, 22. Китай 1969, 23. Камбоджа 1970, 24. Бангладеш 1972, 25. Ангола 1975, 26. Етиопия 1977, 27. Афганистан 1979, 28. Ливан 1982, 29. Азербайджан 1988, 30. Азербайджан 1990, 31. Грузия 1991, 32. Молдова 1992, 33.Грузия 1992, 34.Таджикистан 1992, 35. Юж. Осетия и Ингушетия 1992, 36. Чечня 1994, 37. Дагестан 1994, 38. Чечня 1999, 39. Дагестан 1999, 40. Грузия 2008, 41. Украйна 2014…
На печалната кранта, както и на българските рублоблизци /тези, които се опитват да ни убедят, че защитата на България е много опасно за българина!!!/ трябва да бъде обяснено, че за да няма войски на НАТО в България, цялата българска армия трябва да бъде изведена от страната, защото българските войници са натовски войници – до един! Ние не сме партньор на НАТО, като Швеция, Финландия и т.н. – ние СМЕ НАТО! Разполагането на натовски войски на територията на алианса е нещо съвсем естествено!