Вчера за пореден път се видя колко важно е разгласяването на едно публично събитие. Събрахме се отново шепа протестиращи пред МОЧА, поканени персонално от организаторите на акцията по противопоставянето на 90 сантиметрова на ръст скулптора “Майка Украйна”. на 33 метровото съветско чудовище .
Чудесна идея, независимо от несъгласието на критиците относно естетическото послание на самата скулптура.
Въпросът е защо не бяхме отново хиляди, както два дни по-рано на шествието, достигнало от центъра на София до леговището на Митрофанова. Отговорът е еднозначен: разгласяването и организацията са от ключово значение.
Това не е критика към “наборите”, които сътвориха събитието вчера пред МОЧА. Така са преценили, така са разгласили…
И все пак разликата в ефекта от многохилядните шествия в подкрепа на Украйна срещу руската агресия и десетината други многократно по-скромни като присъствие митинги на приятелите на свободата и човещината в София е толкова драстична, че няма как да подмина този факт.
Всички ние, които от десетилетия отделяме от времето и нервите си да се борим неравно с несправедливостта, чиято съветска еманация е МОЧА, трябва да се поучим от успеха на младите хора – млади спрямо нас, групата интелектуалци, поканени вчера на събитието. Успехът на младите е и наш по философска линия, но трябва да отдадем дължимото на организаторите на невиждани от години по своя мащаб демонстрации на съществуващата позитивна, продемократична, прозападна енергия в българската столица.
Ето и репортажа на “Свободна Европа”.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/31847505.html
“Там, където влезе съветски режим, човекът става жертва”. Как една скулптура “извика” срещу окупатора
Миниатюрата на Неделчо Костадинов “Викът на украинската майка” на фона на Паметника на съветската армия в София
Полицейски кордон загражда пространството пред Паметника на съветската армия, където обикновено деца правят трикове със скейтборд и BMX. Причината обаче не е поредният протест срещу продължаващото присъствие на най-големия монумент в София, а един “концептуален жест” към жертвите на руската военна агресия в Украйна, започнала на 24 февруари.
Само няколко дни след началото на войната, скулпторът Неделчо Костадинов завършва своята творба “Викът на украинската майка”. Миниатюрата изобразява вцепенена от ужас възрастна жена, която крещи срещу руските окупатори.
Затова в четвъртък вечерта тя символично беше поставена срещу фигурата на въоръжения с шмайзер съветски войник, който от десетилетия се извисява в небето над София. Идеята е на Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли в памет на покойния им близък приятел и колега Георги Пенков-Джони.
Скулптурата беше временно сложена на постамент между уредите за скейтборд трикове, близо до бул. “Цар Освободител”. Охраняващите събитието полицаи не искаха то да се проведе по-близо до съветския паметник, който все още е “пазен” от проруски активисти и представители на пропутинския мотористки клуб “Нощни вълци”.
Идеята на Костадинов е да предложи на Столичната община да вземе решение там за постоянно да бъде сложена по-голяма скулптура “Викът на украинската армия”, която да е висока поне около два метра, за да противостои на съветския войник.
Скулпторът Неделчо Костадинов със своята творба.
“Вземете паметника на Левски, на Христо Ботев, на Кирил и Методи. Да ги сложим в сравнение с този паметник. И трите, събрани заедно на височина, са 10 пъти по-малки от онзи монумент”, каза в началото на представянето на миниатюрата Джеки Стоев, а Христо Илиев добави, че е “срамно” да се говори за това на “бул. “Руски”.
По думите на журналиста, преподавател от Софийския университет и медиен експерт Георги Лозанов-Гого “30-годишното запазване на този паметник е проява на българския Стокхолмски комплекс”.
“По този начин да те привлича собственият ти окупатор. И не само да не възразяваш, не само да се примиряваш, а да го величаеш и да търпиш тая форма на негово мощно присъствие над всичко останало в софийското небе”, каза бившият председател на Съвета за електронни медии в кратка реч.
Лозанов припомни, че през 1989 г. много хора са имали “наивната надежда”, че съветският режим ще си тръгне по мирен начин, но “след 30 години той е готов да се върне – с малко променени лица, но общо взето със същия начин на управление, със същата репресия върху човека”.
“И то, да се върне не по мирен начин, а с война и проливане на човешка кръв. Затова, абсолютно логично, срещу този паметник тука трябва да стоят жертвите на съветската армия.”
Христо Илиев-Чарли, Джеки Стоев и Неделчо Костадинов (отляво надясно)
Лозанов отбеляза, че през последните дни е прочел в социалните мрежи редица спорове за художествените достойнства на миниатюрата на Неделчо Костадинов. По този повод той каза, че творбата му не е “художествен факт, който трябва да бъде толкова естетически обсъждан – това е един концептуален жест на това да се подсетят хората, особено тези, които са склонни да го забравят, че там, където влезе съветски режим, човекът става жертва”.
“Жертвите носят страдание. Не естетиката на красивото, а естетиката на грозното е тази, която пресъздава страданието”, обобщи Гого Лозанов.
Колегата му Иво Инджев определи оставянето на Паметника на съветската армия на мястото му след 1989 г. като “десетилетна проверка на нагласите на българина да скланя главица пред шмайзера”.
“И след тази репетиция от десетки години, която се оказа толкова успешна, ние днес не трябва да се учудваме на абсолютно бездушното отношение на толкова големи части от нашия народ, за съжаление, към страданието на украинците.”
Инджев добави, че съветският монумент е всъщност “паметник на лъжата”, защото в основата му в три изречения са изречени три лъжи.
“Няма съветска армия 1944 г. Тя се появява на картатата на света през 1946 г. с указ на Сталин, дотогава се нарича Червената армия на работниците и селяните. Това е официалното ѝ название. Там пише, че е на съветската армия, каквато през 1944 г. не е имало. Пише, че е “от благодарния български народ за освобождението”. Окупацията е наречена освобождение”, каза журналистът, добавяйки: “И кой точно е бил благодарен – благодарни са тези, които те слагат на власт, а не българският народ.”
По време на събитието звучаха песни на Васко Кръпката, който осигури озвучаването, Буги Барабата, Георги Минчев и Богдана Карадочева.
Докато присъстващите говореха, в подножието на съветския паметник че чуваше тъпан. За кратко на представянето на скулптурата “Викът на украинската майка” се появи и депутатът от проруската партия “Възраждане” Николай Дренчев, който стоеше зад полицейския кордон.
“Лично за мен статуята зад гърба ми няма естетически достойнства или поне аз не разбирам по никакъв начин това изкуство. Ако аз бях украинец, не бих се радвал да видя такъв паметник на украинската майка или жена”, копментира пред телевизия “България он ер” Дренчев, който е бивш военен пилот.
След края на събитието Неделчо Костадинов отнесе миниатюрата обратно в ателието си. До напрежение с проруски активисти не се стигна.
АКТУАЛНО ТЕМАТА ЗА СЪВЕТСКИТЕ МОНУМЕНТИ:
https://offnews.bg/obshtestvo/razbiha-pametnika-na-metilovia-polk-v-burgas-ruskinia-zove-da-spre-776675.html
ШАПО!
Голямата награда за разширяванеттоо на НАТО заслужи самият ввХУЙЛО
https://twitter.com/DarthPutinKGB/status/1524714109073297409
Христо Иванов стъпи на педал отваряйки война на петоколонците. “Сега, ние ги почваме” (няма точка)
https://offnews.bg/politika/db-poiska-lustratcia-pari-za-otbrana-i-po-malko-rusnatci-v-posolstvot-776666.html
Санкции ли? Близки на Путин под санкции купуват и продават къщи в Созопол
Георги А. Ангелов
https://offnews.bg/razsledvane/sanktcii-li-blizki-na-putin-pod-sanktcii-kupuvat-i-prodavat-kashti-v-776626.html
Склуптората на Неделчо Костадинов е от преди една или две години и няма нищо общо с украинските майки.
Въобще, идеята е добра, но трябва да се доизпипа. Относно Лозанов – видяхме какви ги вършеше в СЕМ, как да го приемем сега за “чиста монета”? Мисля и, че министърът на милиционерите рашков ТРЯБВА най-сетне да бъде задължен да задължи подчинените си да спазват, бранят и изпълняват законите в държавата. А на матряла постоянно да се напомня, че по договорките за “пазенето” на МОЧА осветлението му е изцяло за негова, на матряла, сметка и всеки месец се разхвърля поравно на калпак/джоб. Белким тогава някакво масово гражданство масово се стече около килизандзера и около институциите, що го “пазят”…
Бих попитал следното: Колко паметника свързани с трагични събития познавате? Колко от тях притежават толкова уродлива “концептуалност”? И защо е необходима тази уродливост? Засилва внушението? Или пресъздава по някакъв “особен” начин трагедията и ужаса на събитията? Защо концепцията да няма човешко лице? В Киев има паметник на Голодомора. Едни дечица… Не се описва с думи. Преживява се.. В края на “Пътят на костите” има паметник на сталинските жертви. Едно момиченце е закрило лицето си с длани… Покъртително е. Силата на художественото майсторство при пресъздаването на трагични събития, пък и величествени такива, не е в гротеската, грозотата и уродливостта! Определено! А и плагиатството в случая се натрапва. “Викът” на Едвард Мунк беше май….
@ Димитър
Както би казал Стопанина, направете по-хубав паметник, сложете го пред МОЧА…
Шегувам се…..
Но дори и Вашият коментар показва, че фигурата въздейства… А за изкуството това не е без значение…
И на днешната дата няма как да не си спомним и споменем Ка̀рол Ю̀зеф Войтѝла, Папа Йоан Павел II
https://www.youtube.com/watch?v=9ARl-52Bzas
Поклон…
Не е по темата, но “дипломацията” на Макрон от последно време ме възмущава. И така възмутен съм от Макрон. Не очаквах, че е откровен слуга на Путин. Нямам повече думи от приличните.
За съжаление и Шолц е по петите на Макрон. Май Европа е подобие на България по отношение на разделитната линия в обществото (последният израз е от собственика на този блог г-н И. Инджев).
https://faktor.bg/bg/articles/makron-predlagal-ukrayna-da-otstapi-teritorii-za-ne-bade-unizhen-putin
Ще повярвам, че някой иска да изчисти страната от руските тотеми….. когато видя табела залепена върху бул. граф иг…. а новия надпис е “бул. Убиеца на Левски”! Когато МОЧА и другите тотеми ги няма и в учебниците напишат как 1878 и 1944 г сме окупирани!
Поклон към г-н Инджев и другите сподвижници на борбата срещу руските лъжи. Но къде са десните хора, няма ли ги, къде са водачите ни? Мятат някакви приказки пред микрофоните в парламента, но къде са реално?
“След края на събитието Неделчо Костадинов отнесе миниатюрата обратно в ателието си”, за да не понесе щети. Излишна предпазливост, мисля. Копейките, както им е навик, сигурно щяха да я залеят с червена боя. Щеше да стане още по- въздействаща!
За протокола.
Без 24 февруари того нямаше да я има и дискусионна скулптура.
Кой разбрал-разбрал.
Слава на Украина!
@висок,
За залепването на въпросната табела, тъкмо човек с висок ръст ще е много полезен…
Положението с учебниците е малко по-сложно, но и то може да се реши.
@ Val
Андрей Пионтковский твърди, че Путин държи Макрон с компромат. Поредният полезен идиот, уви.
https://youtu.be/XrxQZ_0qjbU
Към sms :
Грешите, става дума за малка пластика, 90 см. висока. Всеки може да я отнесе, а не просто да я залее с нещо.
@ Иво Инджев
OK, това е основателно съображение 🙂
Статуята е отвратителна!
Ама била въздействаща.
Не знам колко е въздействаща, но русофилите умират от кеф по форумите, откакто я видяха.
Недоумявам, защо Украинското посолство още не е изразило отношение…
Към Beal:
Естетиката, която изразява въпросната статуя не цели да очарова, а да стресне. Или може би трябваше да бъде изобразено красиво лице като на червеноармееца насреща и отгоре, характерно като пропаганден канон за ВСИЧКИ съветски статуи, прославящи идеалния съветски човек в духа на нацизма.
В хитлеристкия и неговия братски по античовечност съветския райх са били забранени “упадъчните” произведения на изкуството, което трябвало да прославя физическата красота.
В България, за радост, това не е задължително днес. Очевидно и от украинското посолство разбират това…
Колкото до радостта на рашистите от грозотата на малката пластика- те ли са определящи?! Какво друго да се очаква от тях, освен да се гаврят с грозното лице на рашистката агресия, вкл. като цинично обявяват документираните тела на рашистките жертви в У
крайна за “артисти”, които се правят на умрели.Добре де, това ли са само двата възможни варианта?
Червеноармеецът на МОЧА, от една страна и грозната статуя, от друга?
Не може ли де е едновременно красиво и въздействащо?
Ами вижте “Пиета” на Микеланджело.
Статуя на страдаща майка, която е и красива, и въздействаща.
Значи, може.
Вярно, не всеки скулптор е Микеланджело, но ако не може са сътвори нещо прилично, по-добре да не се захваща изобщо.
Не е ли така?
А Украинското посолство не е казало нищо, но вече има доста коментари на украинци…
Към Beal:
Украинците днес имат право да се възмущават от какво ли не и да не харесват една 90 сантиметрова еманация на грозотата на войната. С тях не бих спорил. И не в защита на грозната фигурка се изказвам, а пледирам за правото на автора да види войната по такъв начин, а не да я разкрасява в духа на съветската традиция и нейното слугинско копие у нас.Тъкмо с тази съветска естетика на пропагандата на идеализирания образ на Съветския човек мога да сравнявам, а не с “Пиета” на Микеладжело Защото “Пиета” е висша форма изкуство, а съветските красавици и красавци от камък и бронз са примитивна пропаганда.
Извинявам се, че се намесвам в разговора и си позволявам да пусна още веднъж коментара си по темата.
Правя го, от една страна защото безкрайно уважавам позицията на хората, подкрепящи поставянето на тази статуя, наясно съм с техните твърди и неотклонни продемократични възгледи през годините и моралните им устои, пред които коленича!
От друга, имам малко по-различно мнение по конкретната тема и го споделям свободно:
—–
Имам едно по-различно предложение за скулптора на Украинската майка.
Сурово.
Жестоко.
Тъжно…
Потресаващо!
Ако някой реши да го претвори в скулптора, бих дарил средства…Без капка колебание!
https://www.marica.bg/svqt/adat-v-kramatorsk-mayka-i-decata-ocelqha-na-ujasna-cena#lg=1&slide=1
Наталия💙💛 с двете си деца – Яна и Ярослав.. В болницата в Лвов – след ужасяващата атака от руSSка ракета на гарата в Краматорск💙💛.
Болката от ампутацията…и съсипания Живот. И усмивката, за това, че децата и тя са останали Живи!
Тази жена заслужава да бъде увековечена… И гледайки за петдесети път днес тази снимка, ме проряза като светкавица едно нещо.
Как мислите, тази жена, някой ден, би ли ПРОСТИЛА?
Би ли простила НЕПРОСТИМОТО?
Как мислите?
Аз мисля, че ДА. Защото е Божествено да се прощава..Затова.
Въпросната скулпура, изиграла положителна роля на събитието, не би следвало да бъде увеличена и инсталирана трайно където и да било, както се твърди в пресата. Характерно за политическата скулптура, независимо каква кауза обслужва е, че естетическите качества са подменени, малко или повече, с политически послания, които започват още от загавието. България е пълна с такъв вид скулптура, и би трябвало да бъде почистена, а не допълвана! Визуалната хигиена е много важо нещо! Ако подменим една политическа скулптура с друга, нищо няма да се промени! Цял живот съм отказвал да правя политическа скулптура, въпреки че беше пъти по-добре платена! България ими нужда от съвремена скулптура с високи естетически стойности!
@Българин
Цък, Българин. Не става, преди да се попита майката дали иска все още жива, макар и осакатени да бъдат изтипосани. Защото жената може да не иска децата й да ги имат за лузъри в бъдеще. Могат да са благодарни на съдбата, че са останали живи?!
“Викът на украинската майка” е въздействащ. Показва грозотата и жестокостта на войната. Войната е грозна! Ние вече спорим, значи въздейства.
И Айфеловата кула е била грозотилище и парижани са искали да я бутнат. Именно защото им се е струвала грозна.
Но МОЧА е ПРОПАГАНДА! И трябва да бъде бутнат, преместен, с подходящ надпис за фалша на един тотем.
Слава Україні!!!
ха сега да включим малко и “ГЕРНИКА” в дискусията та да потърсим отправна точка.
Ив.Терзийски 💙💛
Съгласен, разбира се! Задължително Украинската майка Наталия трябва да бъде попитана дали дава своето съгласие да бъде ползвана като прототип за една бъдеща скулптурна композиция.
Едно само не разбрах. Защо децата и биха били “лузъри” за в бъдеще, според Вас??
Наистина не разбирам. Да си ЖЕРТВА на жестоко ВОЕННО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ (ракетен удар по жп гара, на която се евакуират хиляди цивилни хора за мен е такова, няма “предполагаемо”, няма” ама да го докажели международни, независими фактори…” и прочее скопени медийни мурафети) прави ли ви ЛУЗЪР???
Цък! Ако желаете, пояснете. Винаги отворен за смислен дебат със съмишленици! 🙂
Слава Україні!💙💛
@Българин
Пояснявам: Не според мен, но според други. Хора всякакви… Може майката да иска да им спести тревоги… Но какво точно би решила тя не би трябвало да гадаем. На снимката едното осакатено детенце е усмихнато. Но ще се иска огромна воля и стоицизъм да живеят в бъдеще.
Снимката е въздействаща. В очите на момиченцето се чете тъжна усмивка….. Тук правя пауза, защото ми е трудно да продължа.
А може една експозиция да изиграе и терапевтичен ефект: “Ето, вижте! Това ни направиха мерзавците, но ние не се предаваме! Продължаваме да живеем живота си с ГОРДО ВДИГНАТИ ГЛАВИ!”
Не знам какво да Ви кажа. Така мисля аз. Бъдете здрав.
Слава Україні!!!
Ив.Терзийски 💙💛
Напълно съгласен с Вас!
И на мен ми спира дъха и нещо напира в очите, колкото и пъти да гледам снимката…
И ще е така винаги.
Бъдете жив и здрав и Вие!
ГЕРОЯМ СЛАВА!💙💛