Забранената в НРБ, непоказвана и до днес по телевизията филмова версия за четата на Ботев, изплува 50 години по-късно в БНТ-2 “по втория начин”

След скандала с филма “Ботев” на Максим Генчев ( кавичките в случая са повече от уместни) БНТ излъчи вчера “Свобода или смърт” , заснет половин век по-рано. 

НА СНИМКАТА: Стоп кадър от момента, в който Ботев на отличен френски език обяснява на капитана на “Радецки”, че превзема кораба му ( а капитанът е видимо щастлив от това обстоятелство).

Ако целта на БНТ е била ( отново) да покаже предимството на кинаджийството от епохата на държавното субсидиране на мащабни продукции ( с участие на армията и този път), успехът е налице. Още повече, че в екипа на режисьора Корабов е пълно с утвърдени  любими актьори на българската публика – от Апостол Карамитев и Коста Цонев, до кой ли още не от познатите на българите актьори, изградили своя статут на звезди в затворената среда на държавно-социалистическия монопол върху производството на народни любимци без “вредната” конкуренция на упадъчното западно влияние.

За днешното поколение, за което свободата е естествена даденост, е напълно неразбираемо, защо създаденият през 1968 г.филм  е бил прожектиран по кината само седмица и никога не е бил показван по телевизията- нито тогава, нито в наше време. Но всеки зрител, чийто живот като съзнателен човек е свързан с комунистическия период, знае много добре, че и най-малкото отклонение от канона, от катехизиса на идеологическата догма се наказваше със забрани, премълчавания и прочее ограничаване на свободата ( предимно творческата). 

Вероятно никога няма да научим подробности защо близкият до историческата истина прочит на историята с Ботевата чета ( а също на спорния и в наши дни въпрос за това кой точно убива героя) е предизвикал праведния гняв на цензурата. Но можем да предположим от опит, че Ботев, присвоен от комунистическата вяра като “първия комунист” в българската история, не се изявява във филма на Никола Корабов именно като такъв. Дори напротив: дългите сцени с църковни обреди и песнопения, без съмнение направо са възмутили правоверните другари, наложили забраната.

Не им е бил достатъчно плакатен Ботев в онзи филм, макар патосът на неговите думи и жестове да прелива отвсякъде.

Има и друго нещо: някак си не изпъква освободителната роля на руския герой в четата. Вярно, той е добър, красив, мъдър, храбър, но е засенчен от българската героика и лично от войводата, изигран от Милен Пенев. Това едва ли се е понравило на партийното и държавното ръководство ( а то със сигурност най-малкото е било осведомено за кощунството) през онази 1968 година, когато български войски участваха под командването на съветските в смазването на чешкия порив за свобода.

Защо БНТ на практика отново скри филма, като реши да го покаже по маргиналния си канал БНТ-2 в следобеден неделен час, това е въпрос, който ни препраща отново към темата към гузната съвест на Кошлуковата телевизия, финансирала позорището над “Ботев”.