Си каза на Пу: “пари нема, действайте” и си продължава ползотровното сътрудничество със Запада

Тридневното посещение на китайския партиен и държавен ръководител Си Дзинпин в неговата руска колония да завърши без нищо за оповестяване. Ако имаше някакъв пробив на двустранно ниво или относно кризата около затъналата в Украйна руска окупационна армия, двете страни щяха да се похвалят. 

Не подписаха никакъв съществен двустранен документ, по подпечатаха факта, че раzия повече от всякога изпада в ролята на просител спрямо Китай, за да не кажа- на просяк. 

Някой може да се изненада, но доказателството за пренебрежението на китайските комунисти към изпадналите в беда руски империалисти беше маркирано още преди полета на китайския вожд до Москва, когато в два респективни официоза двамата диктатори си размениха статии, чието съдържание на практика не подсказваше нищо особено. 

С едно изключение – докато руският официоз публикува на първа страница китайското президентско творение и го украси със снимка на Си, то китайският отговор изобщо не беше реципрочен. Напротив. Скри руския еквивалент на четвърта страница и изобщо не публикува фотография на “автора”. 

 

 

 

 

 

 

Тази “подробност” е достатъчна, за да си представим картината на йерархията в двустранните отношения. Общата им идеология се свежда до общи приказки срещу еднополюсния свят, разбирай  водещата роля на Америка. 

Руските комунисти, в лицето на своя лидер Зюганов, изпитаха на гърба си и китайското идеологическо презрения. Подмазвачът Зюганов, който се мазнеше на др. Си във връзка с преизбирането му председателския пост на ККП с квалификации от рода “вие сте водач на световния пролетариат”, се беше подредил за среща в москва с китайското началство и имаше глупостта да се похвали с това. Началството обаче изобщо не му обърна внимание и доколкото е (не)известно, не го удостои с отказ-нито устен, нито писмен.

На пръв поглед е изненадващо червеният император да отдели цели три дни за толкова далечно и лишено от видим резултат пътешествие. Но той едва ли е за “оплакване”. Постигна целта си да покаже, че в Кремъл го желаят страстно за партньор и помагач, но кога, до колко и дали изобщо това ще се случи по някакъв различен от досегашния начин решава той. Отива в столицата на империята по-рано от предварителната договорка и си тръгва без да си прави труда да се отчита какво е постигнал. Нека светът тъне в догадки…

Загадъчно е не руската, а китайската душа. Руската се изясни и на последния оптимист, който се надяваше мечката да се откаже от хищническия си апетит да безчинства в двора на съседите и да премине на някаква тревопасна демократична диета. Докато китайският комунистически капитализъм е все така непроницаем със своята политика на намеците, намеренията и сигналите за необходимостта от продължаващо ползотровно сътрудничество със същия този Запад,  който сега е запретнал ръкави да изгребе до дъно руската агресивност, за да бъде отучена мечката да руши договорените след Втората световна война международни огради. 

Това е същият този международен ред, който Си и Путлер се съгласиха, че трябвало да бъде поддържана в рамките на ООН, където двете страни разчитат само на ветото си в петчленния Съвет за сигурност, но не и на подкрепата на Общото събрание от 198 страни, в рамките на което Пекин не попада сред позорно малката група на 4-те ( като Еритрея, Беларус, Сирия и Северна Корея), гласуващи в полза на раzия, а вместо това демонстрира неутралитет.  

По-големият брат си тръгна за родината след покана към по-малкия да посети метрополията в “удобно за него време” тази година. Звучи повече от стандартно, но ако имаше конкретна уговорка на равноправни начала тя щеше да звучи така : “двамата президента се договориха за среща в Пекин “ ( и обявят приблизителен срок).

Не Путлер ще реши кога му е удобно да покаже, че има за приятел втората икономическа сила в света. Дали му е удобно или не, ще бъде привикан, когато е удобно на Пекин.

Знаете ли на какво ми прилича тази доста нелепа ситуация на разиграната сцена на приятелство, което не е подкрепено с нищо конкретно въпреки очевидно затрудненото положение на по-малкия приятел? Прилича на завоалиран ултиматум от китайска страна. Тя наблюдава и решава как да продължи по-нататък в зависимост от развоя на руското пропадане в Украйна. Казано с езика на твърде изтъркания, но пък известен на всички у нас сръбски виц, китайското послание е “ пари нема, действайте”.

За всеки, който има очи да гледа, уши да слуша и достатъчно мозък да сравнява, на фона на огромната военна, финансова, дипломатическа, информационна и всякаква изобщо подкрепа на Запада за Украйна, “ефектът” от китайския демарш спрямо раzия не е просто нулев, а е направо отчайващ отказ да бъде спасяван давещият се руски империализъм.

И се питам отново: да не би това да е “отмъщението на китайката” във връзка с факта, че Путлер посети Пекин в навечерието на инвазията си в Украйна и накара света да повярва след това, че се е решил на тази авантюра с китайско съгласие, подвеждайки др. Си, че нашествието в най-голямата европейска страна ще трае броени дни и ще завърши до седмица с победен парад в Киев. Ако е така, значи др. Си му го върна тъпкано. Дойде, видя и победи.