Руzкият министър на войната Шойгу на просия за оръжие в гладната Северна Корея

Рашисткият министър на отбраната Сергей Шойгу, част от най-отбраната свита на царя, отиде на крака в Северна Корея. Там му е мястото!

 

 

 

 

Планината отиде при Мохамед, защото е подкопана и се надява Мохамед да помогне да се закрепи. Като военна подпора Северна Корея не е за подценяване. Има една от най-големите армии в света, държейки населението от повече от 20 милиона на военна нога и в полугладно състояние, но също и складове, натъпкани с боеприпаси със съветски генезис. 

Тези складове преливат от безценните за изпадналата в “снаряден глад” московия 152 мм снаряди съветски образец. Руски коментатори изчислиха, че ако КНДР продаде на матушката си четвърт милион такива снаряди по 1000 долара парчето, това би донесло доход за хазната на гладната държава, равен на 1 процент от БВП. А може и повече, тъй като има ръст на цените в резултат на “снарядния глад” на международния пазар, на който натовските снаряди от 155 калибър струват по 3000 долара.

Сама по себе си мисията на Шойгу, чийто смисъл в това отношение не оставя съмнения, говори за бедата, в който московията е изпаднала, за да изпадне дотам да моли за помощ корейските си другари по идеология, която е всъщност официално заклеймена в днешното путлеристко царство. Говори и за факта, че агресорите са изгубили главното си предимство пред украинците, които засипваха дълго време със снаряди в съотношение едно към десет на фронта.

На символично ниво пътешествието на най-близкия съратник на Путлер изглежда и като повод да бъде претоплена идеята за разделянето на Украйна по корейски маниер и така да да се даде възможност на Путлер да се обяви за победител ( точно както в случая с корейските другари, имащи се за победители на американския империализъм). 

Шойгу се надяваше да парадира с победа на Парад на победата в Киев. Разчиташе това да стане броени дни след нахлуването в Украйна от 24 февруари миналата година. Вместо това получава възможност да украси с присъствието си Парада в Пхенян, където празнуват като победа примирието в Корейската война, постигнато реди 70 години война. 

Шойгу, който няма военна биография, но пък има за свой най-близък приятел Путлер,има възможност да подрънка с ордените си на много подходящо за целта място. Пхенян е столицата на победилия болшевизъм в най-чист вид и олицетворение на военния комунизъм-такъв, какъвто го оплакват носталгиците, които се тюхкат, че комунизмът се е провалил, защото не е бил приложен “правилно и последователно” другаде ( освен в Северна Корея).

По една “случайност” по същия формален повод в столицата на победилия военен комунизъм е на посещение и делегация на Китайската комунистическа парти, водена от член на политбюро.

След края на пандемията с китайски произход, по време на която режимът в Пхенян закри границата си дори с Китай, износът на могъщия сверен съсед за гладуващата комунистическа пепеляшка скочи 8 пъти. Видя се още веднъж, че Северна Корея направо дължи съществуването си на китайските другари. Каквото решат те, това ще става и сега, когато е очевидно, че руzките просители са дошли да си измолят връщането на жеста от времето на СССР, благодарение на който изобщо има такова нещо като КНДР.

Можем да си представим как Шойгу, посрещнат от наточени представителни части на армията и с лозунг, който го поздравява с “другарю”, се умилява да попадне най-после в напълно дружеска, направо стерилна антиамериканска среда. Само че, както вече стана дума, не той, а китайските другари командват парада. 

НА СНИМКАТА: Американски и южнокорейски военни в компанията на северен кореец на демаркационната линия

 

Те многократно са давали да се разбере, че не желаят да похарчат икономическото си чудо, постигнато по капиталистически път с осигуряване на стотици милиони работни места, като се откажат от статута на световна фабрика, ориентирана към износа на стоки със западен адрес (откъдето също дойдоха инвестициите и технологиите за китайското замогване). Би било смъртоносно за режима си заколи гъската, която му снася златните юани.

 

Ето защо може да се прогнозира, че резултатът от тристранна среща ще наподобява онзи от досегашните преки разговори между Пекин и Москва. Китайските другари все така ще потупват благосклонно по бутафорния пагон Шойгу, ще заклеймяват заедно с него и с домакините империализма, но ще си гледат имперския интерес в борбата да закрепят силно пострадалия си икономически ръст от пандемията насам.