Всеки е добре дошъл да подкрепи каузата 6 септември за национален празник, включително лекуващите се от русофилия

Измина вече почти месец от едно интервю на Андрей Райчев за “Дарик” . Едва днес, на 18 септември, намирам повод да се върна бегло към него. 

Ще ви изненадам, но беше изненадващо да чуя как се оправдава, че не е руски агент, че Путин води “почти абсолютната си монархия” ( така се изрази) по погрешен път и че е извършил “ужасяваща агресия срещу Украйна”. Каза още, че в Русия не може да има демокрация, защото е империя и веднага ще се разпадне на регионален принцип, ако спазва принципите на демокрацията.

 

 

 

 

 

Всичко това “за баланс” Райчев все така опакова с тезата как повечето българи гледат положително на Русия, макар в същото време да са за НАТО и ЕС.

Истинската изненада за мен идва от изявлението му, че за него най-подходящата дата за национален празник е 6 септември. Това можело да стане още при замяната на 9 септември от 3 март, но тогава антикомунистите се уплашили от близостта на 6-ти с 9-ти септември и хипотезата комунистите някак да се възползват от това. Доколко е вярно, не знам, но знам, че решението за 3 март си беше хитрост на русофилите. Наложиха я с решение на обикновено Народно събрание ( а не на Великото, както погрешно спомена Райчев), които деградираха в днешно време до рашисти и се борят сега със зъби и нокти да запазят влиянието на двуглавия рашистки орел в България.

Никога не съм отричал правото на когото и да било да си променя възгледите, стига да не го прави лицемерно и заради някаква изгода. Отнася се и за Райчев. Изглежда в това интервю като пациент на търпящата поражение русофилия, който се опитва да се излекува. Не му се отдава лесно. Върти и суче и все се хваща за нашата предопределеност да обичаме вечно матушката. Отново завиши за целта жертвите на руснаците във войната 1877-1878 г. срещу османците на Балканите десетина пъти.

Нямаше да има кой знае какво значение всичко резюмирано дотук, ако не съвпадаше с факта, че вече има сформиран инициативен комитет за обявявана на 6 септември за национален празник на България ( моя скромност беше поканен днес сред инициаторите). 

Ако и Райчев, който във въпросното интервю се съгласява, че 3 март разделя българите, е прозрял истината, че това е най-подходящата дата за български национален празник, значи все пак не е отишла напразно енергията на всички, които твърдим това от години.

Дали бих се “съединил” с дългогодишния си опонент ( за да не кажа антипод по въпроса за рашизма и комунизма) Райчев, щом и той подкрепя вече идеята за 6 септември?

Това е риторичен въпрос. Каузата не е за лично ползване и е прекалено голяма, за да допусна дребнавост  при нейното отстояване. Всеки, който иска да я подкрепи, трябва да бъде подкрепен.

 

10 мнения за “Всеки е добре дошъл да подкрепи каузата 6 септември за национален празник, включително лекуващите се от русофилия”

  1. За символите на Педерацията.
    Гербът (мутанта двуглав орел) е от царско време.
    Флагът- т.н. андреевският твицвет е официализиран през ВСВ в армията на предателя, с или без кавички, генерал Власов.
    Музиката на химна е от съветско време.
    За нацонален празник е обявена датата 12 люни-приемане на конституцията на раZZия (ръфъ) която, ежедневно, ежечасно, ежеминутно е грубо погазвана на сите равнища и по всички азимути.
    Изводи!?
    Кой разбрал-разбрал.

    6 септември!

  2. Подкрепям ви, Стопанино, макар че и 22 септ. (Денят на независимостта) също е безспорна дата. Имам страхове, че бившите КГБ-УДБА вошкаре вече си точат зъбите за 24 май. Пак сами си го нахендряме…

  3. Zravey
    Zdraveiite IVO i samishlenici, IVO, Bog da blagoslovi teb i miloto ti semeiistvo!!! Prodaljavaii smelo napred! ! !

  4. Ако се приеме 24-ти май….. ще ни тричат още 30-тина години докато се усетим.
    подпис: Русия е проказата на планетата Земя, а РРадев е нейния бацил в България.

  5. 6-ти и 22-ри септември – велики събития, но…
    Съединението от 1885 г. е дело на смели български патриоти.
    Независимостта от 1908 г. е важен политически акт за държавността ни.
    Но да не забравяме – и след двете събития части от Югоизточна и Югозападна България остават извън границите на отечеството.
    И 6-ти, и 22-ри септември са велики събития за нацията и държавата ни. Но и двата акта получават международно признание на следващата година след тяхното осъществяване. Без освободителката Русия – нейните цели никога не съвпадат с нашите интереси. На кой не му е ясно, че днешното разделение в обществото ни и огромните зависимости над хиляди българи произтичат от раболепната политика на ортодоксалните русофили у нас?
    Съвременните „съединисти“, поставили България на правилното място в структурите на ЕС и НАТО срещат върлата съпротива на руските поклонници. Русофилите си искат 3-ти март и при това знаят, че с този национален празник българската независимост ще бъде още по-зависима от руските интереси. А на 6-ти или 22 септември разделителните линии в българското общество винаги ще поставят на изпитание младата ни демокрация. Страданията от руските зависимости сякаш нямат край и това е проблемът ни.
    Освобождението, Съединението и Независимостта при всичките им условности като исторически събития са достойни за честване официални празници. Във всеки от тях винаги ще има основания да търсим и отделяме фактите от страстите и да надграждаме ефекта от въздействието им. За да преодоляваме разделителните линии, които те са породили.
    За денят Национален празник обаче ние българите имаме един истински всенароден празник, който не разделя, а създава спойки в обществото. Защо да пренебрегваме една двувековна традиция на почитане устрема към знания чрез наука, просвета и култура? Денят 24 май – най-достойният и неоспорим празник, сплотяващ стари и млади без разлика на пол и произход, винаги повдигащ националното самочувствие, първооснова в “държавата на духа” – нима такъв ден може да има противници? Единствено чрез този празник България може да постига възрожденския завет науката да грее като слънце в душите и защото “народността не пада там, гдето знаньето живей”. С ежегодната равносметка на 24 май от постигнатото в този благороден порив към просвета и култура ние ще извличаме поуки от миналото. И ше насърчаваме социално-политическо вдъхновение у хората.Защото този ден е реален символ на българското единение.
    Ясно е, че знанието за историческите факти и безпристрастното им тълкуване не дават предимство на никое от трите военно-политическите събития да бъде наш национален празник. Те са помен за миналото. А 24 май е триумфът на бъдещето! Защото ни дава самочувствие, поражда национална гордост и стремеж към напредък.

  6. Вече писах – в сърцето си съм за 24, май, но разумът /политическата целесъобразност/ ми диктуват – 06, септември!
    Стига вътрешни раздори и приятелски огън! Ако се разделим между 06, 22 и 24, при гласуването ще спечелят русоробите и ще остане 03, 03! Докога ще настъпваме тази мотика?!

  7. – на 27 януари 1990 г. с указ на Държавният съвет начело с петърмладенов 3 март се обявява за национален празник и март соц.депутатите гласуват 3 март като “Ден на освобождението на България от османско иго” – официалното му честване започва от 1991 г.
    – по руския сценарий за прехода в началото на 1988 г. в официалните ни празници е добавен 3 март “Ден на освобождението на България от турско робство” и не случайно смяната на имената е ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС –
    – през 1990-та реалната опозиция е в насипно състояние и неподготвена , а бързането е заложено в сценария и “наложено” от ентусиазма и масовите очаквания за излизане от 9-то септемврийския соцлагер
    – при княз Александър от 1880 г. в София 3 март се чества като Ден на възшествието на престола на царяосвободител и 3 март е и датата на отмяна на крепостничеството
    … следват първите свободни и волно фалшифицирани избори https://topnovini.bg/novini/875625-pogled-nazad-parvite-svobodni-no-ne-i-chestni-izbori
    – та, 3 март е легитимен , колкото провъзгласяването на Царство България за република на 15 септември 1946 г.

  8. Г-н Проданов е започнал да излага аргументите в полза на 24 май. Наистина Съединението е само между половината от българските земи. Дори сегашната територия на България е с около 20 % по-голяма от тази при Съединението.
    Така че според мен , ако искаме да изберем национален празник за ВСИЧКИ българи, по света , и у нас , то по-адекватен е 24 май .
    Но и всички други варианти са много по-добри, от лъжата 3 мартЬ(или лъжата Санкть Стефано)!

  9. Трети март е шовинистичен празник всеки който го подържа значи има териториални претенции към всички наши съседи,защото руската лъжа за Санстефанска България сега е мит,неосъществим ,който е голям бабайт да отида с Български Байрак в Центъра на Лозенград ,Скопие или Драма,Кюстенджа и да вика тези държави да подарят тези земи на България,,а може и да направим спец операция също като Путлер ,най вероятно ще изгорят нашите 80 боеспособни танка още преди да влезем в Скопие ,също като Путлерската 60 км ,танкова колона ,която Украйнците унищожиха край Киев и Чернигов миналата година

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.