Обръщение към досадниците, които отказват да се откажат да досаждат

 

 

Не бих използвал буквално като парафраза известният украински израз “не ме е яд на техните въшки, а на нашите гниди” за окачествяване на онези, на които посвещавам долните няколко реда при цялото ми нежелание да дискутирам с тях каквото и да било.

Става дума за коментаторите, които по разни причини изключвам от форума-обикновено след пренебрегната моя молба към тях да престанат на интригантстват, да предизвикват упорито и целенасочено приятелски огън, а също така и да се изживяват като мои ментори и “коректори” от собствен пиедестал на “разбирачи” в час по всичко.

Не, чак гниди не бих ги нарекъл, нито пък ме е яд толкова на тях. Игнорирам ги и толкоз ( гнидите не можеш да ги игнорираш, трябва да се отървеш от тях радикално, ако не искаш да те налазят като въшки след това). 

Учудват ме истински и това е единственото, което искам да споделя с останалите. Пък и те да прочетат. Няма да им отговарям поединично.

Защо му е на човек изобщо да коментира в личен блог, чийто автор, се “оказва”, че всъщност ужасно мрази, но установява това и го декларира след като получава отказ да се разпорежда в личното му пространство? Подобни (не)гниди “откриват” колко съм лош, предимно биографично, след като безброй пъти са се възползвали от трибуната ми, за да “блеснат” и по този начин са признали, че за тях има голямо значение да се изкажат ( макар и анонимно в повечето случаи) тъкмо в ivo.bg.

Може да има само две обяснения. Едното е, че го правят целенасочено (по каквито искате мотиви), целейки да се “внедрят” и в един момент да влияят върху форума и мен, ако има начин. Другото е на ръба на невероятно: че имат някаква лична фиксация върху личността ми, която от свръх положителна се обръща на 180 градуса, когато откажа да бъда очарован от настояването им на всяка цена да заливат блога ми с писания напук на отказа ми да им го публикувам.

Отказват да вярвам във второто. Прекалено е налудно, за бъде вярно за коментатори, които общо-взето са демонстрирали вменяемост преди. Мога да приема, че сред онези, които ме заплашват с убийство, има чисто луди. Но сред тези-не. 

И все пак: да те гонят като досадна (гнида на) муха, а ти отново и отново да налиташ с настояване да бъдеш публикуван в личен блог, в който си доказано от автора нежелан натрапник, е маниакално.

Немили,недраги маниаци: спестете си усилието. Или наистина вярвате, че като ме принуждавате да ви изхвърлям в коша отпадъка ме наказвате по този начин?

11 мнения за “Обръщение към досадниците, които отказват да се откажат да досаждат”

  1. – още с първата си публикация този блог събра с коментарите каре съмишленици за приветсващи независимостта на личността като лично достижение … след всяка публикация тези коментари очертаваха една общност на търсещи и предлагащи аргументи за отстояван, на първо място, на личната си независимост …
    – точно в този контекст и на вчерашния ден

  2. Господин Инджев, дано есенното почистване на боклука, което правите с този материал даде резултат! Въпрос на интелигентност на боклука!

  3. Да изчистим България от боклуци! Имаме светлия пример(не е клише!) На нашите украински братя и сестри…💙💛

    Героям 💛💙 Слава!

  4. Ами нормално, то на бившите комуняги сегашни путлеристи това е смисъла на живота им да досаждат, пречат, съботират и заплашват нормалните, талантливите и свободни хора… те са истински деца на баща им – Дявола, така че спорове с тях са излишни…

  5. Здравейте г-н Инджев,

    току що гледах/слушах Бойко Станкушев… аз съм доста по млад от вас (двамата), но доста добре горовреше човека, и подпира моето “младо” мнение, че работата тепърва предстои за деРАШИЗАЦИЯЦИЯТА…. въпроса ми към вас е познавате ли го и далие легитимине както съм припознал вас… дано ме разбирате правилно…

  6. Господин Инджев,плодовете на Българо Съветска дружба ,виреят още няма какво да добавим,Българина гледа като добитък и не вижда кой му дава храна сега,навсякъде по гари ,градинки санирани сгради стоят табели ,че ремонтите са финансирани от европейският съюз ,но нашистите още мислят че мъртвият СССР още му помага ,та такова е положението

  7. Имам приятел, който се самообяви за руснак. Прави доста услуги на разни хора, но с течение на времето разбрах, че по някакъв начин е зъл, и то доста. Някакъв ритнал негова вещ и нашият обул обувките с металните бомбета и му направил колата на мекица. Хубави хорица.

  8. “Пази се от гнева на търпеливия”
    Не мога да кажа, че беше крайно време за това, но май Да !!! 🙂

    С Уважение,

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.