Без Сталин нямаше да има Израел, който въпреки това не стана поредна негова губерния

Гледам и слушам коментарите в телевизионни предавания и чета всякакви нашенски мнения във връзка с войната на Израел, която му беше натрапена от терористичната организация “Хамас”. Очаквах да чуя и прочета нещо съществено за генезиса на конфликта, но забелязах нещо общо: коментаторите бягат от темата. Без изключение.

Онези, които обобщават, най-вече в социалните мрежи от позицията на своята мнима осведоменост и се крият като правило зад анонимността си, храбро газят в калта на клишетата и заблудите (си)-волно или неволно заблуждават всеки, който им вярва.

Ще оставя настрана универсалното обвинение към САЩ като източник на всяко зло за всякакви рашисти в днешно време. Те (си) вярват, че Израел също е тяхна вина, рожба и слуга. Нито едно от трите твърдения не е вярно. 

Вярна е половинчатата истина, че особена роля в създаването на Израел има Великобритания. Но като всяка половинчата истина е лъжа, че тя е създала Израел (едва ли не за да служи на Лондон и да му е зле на Сталин). Трябва да си особено невеж по въпроса, за да не знаеш, че между евреи и британци се води истинска война в Палестина, а Лондон много бързо осъзнава като грешка първоначалната си подкрепа за ционизма с писмото на своя външен министър лорд Балфур до организацията на новосъздаденото (през 1897 г. от Тедор Херцл и съмишлениците му в Базел) движение на ционистите.

Лорд Артър Джеймс Балфур пише в писмото си, станало след това известно като Декларацията на Балфур, че евреите имат право на свое национално огнище в Палестина. 

Върховният съюзен съвет (на победителите в Първата световна война) предоставил на Великобритания мандат за управление на Палестина с цел претворяването в живота на декларацията на Балфур, макар никой да не знаел какво би означало на практика осъществяването на мъглявото понятие “национално огнище”. 

Победената Османската империя подписала договора в Севр край Париж, приемайки постулатите от декларацията на Балфур. От този момент създаването на еврейска държава станало международно признато задължение на Англия. 51 страни потвърдили подкрепата си за мандата на Англия в Лигата на нациите.

С това ролята на Албиона като съюзник на ционизма се изчерпва. Нещо повече, в Лондон скоро след това залагат на добрите отношения с арабите и изоставят еврейската кауза. Следват дълги години до създаването на Израел,изпълнение със системни пречки от страна на Англия за създаване на еврейска държава в Палестина. Но за прерасналата  в истинска война на територията на Палестина взаимна враждебност (завършила с оттеглянето на англичаните и временна победа на …СССР -малко по-късно).

Мечтателят Тедор Херцл, австрийски журналист, писател и драматург, който поначало също не вярвал в създаването на еврейска държава в Палестина, търсел международна закрила за еврейско национално огнище, вкл. в ционисткото движение се обсъждала Уганда като възможност. Бил приет от османския султан Абдул Хамид, който дори го наградил с орден, но отказал да се ангажира с каузата на евреите (да напомня, че в османската империя се отнасяли с евреите далеч, далеч по-гостоприемно, отколкото в “добрата стара Европа”).

Херцл потърсил закрилата и на германския канцлер Бисмарк, който проявил интерес към Ерусалим при своето посещение там, но не и към създаването на еврейска държава.

Америка, да вметна, я няма на този терен изобщо-ще се появи десетилетия по-късно, но не като фактор, отговорен за създаването на Държавата Израел, а като пазител на този свършен факт. При гласуването на прословутата резолюция 181 на Общото събрание на ООН в събота, 29 ноември 1947 г. за създаването на две независими държави в Палестина, арабска и еврейска, американците били силно разколебани. На американския президент Труман не му било до Близкия изток, предстоели му близки избори, с мрачни перспективи за него.  

Главна тежест (при тогавашния малоброен състав на новосъздадената ООН) придобил СССР. Разполагал с цели 5 гласа, които дал “за” разделянето на Палестина. Сталин се домогнал до правото на Беларус и Украйна да получат статут да отделни държави в ООН, а освен това “за” гласували и марионетните му Полша и Чехословакия.

Било е нужно мнозинство от две трети мнозинство за създаването на двете държави.“За” гласували 33 страни. “Против” 13. Решението за разделянето на Палестина било прието. Без Сталин едва ли е щяло да се появи еврейска държава в Палестина.

Основната причина Сталин внезапно за залюби ционизма, т.е. движението на евреите, които желаели да имат собствена държава, е тяхната яростна борба с британците в Палестина. Той се оказал единственият международен фактор, който прикоткал ционистите. Предоставил им през 1928 г. за заселване земя в тайгата на брега на р. Амур. 

Така възникнала еврейската Република Биробиджан, където по съветски образец започнали да създават колхози, станали известни по-късно като “кибуци” в самия Израел. 

Британците направили всичко възможно да попречат на евреите да се стичат в Палестина. Правителството на Великобритания публикувало през май 1939 г. “Бяла книга”, в която се ограничавало правото на евреите да се преселват в Плестина.

Преломен момент за еврейската решимост да се борят с оръжие срещу британците се превърнала смъртта на почти всички 772 евреи, които се качили на българския кораб “Струма” във Варна през декември 1941 г. с крайна дестинация Палестина. Корабът стигнал но турския бряг, но османските власти отказали да даден транзитни визи на пътниците, тъй като британските власти в Палестина отказали да ги приемат. Корабът се върнал в открито море, където бил торпилиран от съветска подводница ( независимо, че България е поддържала пълни дипломатически отношения с Москва). Остават живи само трима души. Паметник на загиналите има днес в Израел (на снимката).

 

 

 

 

Започва нов е етап въоръжената еврейска съпротива срещу англичаните. Авраам Щерн(на снимката) създал организацията Борци са свобода на Израел. Изповядвали разбирането, че и нацистите и англичаните са врагове. Британците убиват Аврам Щерн в 1942 г.

На 6 ноември 1944  нелегални еврейски бойци застреляли на улицата в Кайро британския държавен секретар по близкоизточните въпроси лорд Мойн (на снимката). Опитали да застреля и самия британски губернатор Гарет Макмайкъл, но успели да убият само адютанта му.

 

 

 

 

В Москва през годините се обучавали активисти на нелегалната съпротива срещу британците в Палестина, които като правило се завръщали като убедени комунисти.

Бойната им организация била наречена “Хагана”, която в навечерието на създаването на Израел водела истинска партизанска война в Палестина по заповед на своя лидер Бен Гурион.Сред най-известните им акции е едновременното взривяване на 9 моста в пондмандантната на Британия Палестина на 16 юни 1946.

Още по-голям тътен в тази война предизвикал и атентатът на еврейската организация “Иргун” срещу знаменития хотел “Цар Давид” в Ерусалим на 26 юли 1946 година . Шестима нейни представители заложили 500 фунта експлозив в мазето на хотела. Предупредили готвачите да напуснат, но англичаните не повярвали на бягащите готвачи дори и след като атентаторите позвънили и предупредили управата да евакуира хотела. Четвърт час по-късно “гюмовете с мляко” в мазето избухнали. 

Част от хотела рухнала. Загинали под руините 90 души. 

Наказателната операция била възложена на самия британски военен герои от войната  маршал Монтгомъри, който наредил в района да бъде прехвърлена знаменитата 6-та въздушно-десантна на Н.В. дивизия. Монгомъри въвел военно положение в Тел Авив и в еврейската част на Ерусалим. 

Полицията заловила двама непълнолетни членове от “Иргун”. Хвърлила ги в затвора. Били осъдени и на 18 удара с тояги. Единият от тях бил бит въпреки предупреждението на Иргун да не го правят. 

На 29 декември “Иргун” заловили 4 английски офицера, майор и трима лейтенанти. Публично им ударили по 18 тояги на голо. Британските власти се отказали след това от боя с тояги.

След екзекутирането на няколко членове на Иргун от британските власти, бойци на организацията заловили двама британски сержанти от военното разузнаване. Предложили да ги разменят за 3-ма заловени от британците членове на “Иргун”, осъдени на смърт. Британците отказали. Изпълнили смъртните присъди. След два дни намерили обесени сержантите в една портокалова горичка.

Британската полиция започнала да отмъщава с безразборна стрелба по места, където се събирали евреи-кафенета, таксита, автобуси. Били убити 5 евреи, 16 били ранени.

Чашата очевидно преляла. Британската преса призовала правителството на спре войната, която не може да спечели с военни средства и да изтегли войските си от Палестина.

На 2 април 1947 г. британското правителство обявило, че се отказва от мандата си в Палестина и предава съдбата й на ООН. 

При оттеглянето на Англия и незаинтересоваността на САЩ Сталин взел на въоръжение въпроса за Палестина. На 28 април 1947 г. се открила специална сесия на ООН за Палестина. За изумление на ционистите СССР поискал създаването на еврейска държава в Палестина. На сцената се появя Андрей Громико, когото Сталин преназначава от посланик във Вашингтон за представител на СССР в ООН, издигайки го и за заместник-министър на външните работи. 

На 14 май 1947 г. Громико се изказал на специалната сесия на ООН по въпроса за Палестина. От чисто техническия въпрос за съставянето на комисия по палестинския въпрос Громико се прехвърлил на темата за страданията на еврейския народ и правото му да основе своя държава, обвинявайки Англия и Западна Европа в неспособност да решат проблемите на евреите, чиито страдания продължават (забележете, няма съветски обвинения към САЩ, “обичайния заподозрян” по днешните антиамерикански стандарти  като универсален“злодей”). 

Громико изброил 4 варианта за решение ( в рамките  на уж формалната си реч ):

Може да се създаде единна държава с равни права за евреите и арабите

Може да се раздели Палестина на 2 държави

Може да се създаде арабска държава с еврейско малцинство

Може да се създаде еврейска държава с арабско малцинство

Громико се изказал за създаването на независима двуединна арабско-израелска държава. Но ако евреи и араби не могат да живеят заедно, тогава могат да бъдат създадени две независими държави на евреите и араби, казал между другото той.

Съветският съюз иззел инициативата, а мотивите са били известни и преди това ( малко по-надолу ще уточня).

На 15 май 1947 г. със специално решение на Общото събрание на ООН била създадена комисия от 11 държави за изучаване на възможностите за решаване на палестинския въпрос. След три месеца и половина на 1 септември комисията представила доклад. Мнозинството от комисията препоръчвало създаването на две независими държави, а Ерусалим трябвало да бъде предаден под управлението на ООН.

Малцинството от комисията, Югославия, Индия и Иран, предложили да бъде създадена федерация от арабски и еврейски щат със столица в Ерусалим.

Сталин изпратил в Ню Йорк за повече тежест първия заместник-министър на външните работи Андрей Вишински, въпреки, че не се погаждал никак с Громико.

На 30 септември министърът на външните работи Молотов изпратил шифрограма до Вишински : трябва да знаете, че сме предложили първият вариант за две държави по тактически съображения, но сме за варианта да бъде създадена самостоятелна еврейска държава. Ние не можем да поемем отговорност за създаване на самостоятелна еврейска държава. Но тъй като това е мнението на повечето държави от комисията, трябва да подкрепим това становище, което съответства на нашите интереси (иначе казано Молотов обяснява, че съветската позиция съзнателно заблуждавала за двуединна държава,  каквато не е искала).

Сталин лично инструктирал съветската дипломация първо да заблуди всички, че желае двуединна държава, но всъщност искал самостоятелна еврейска държава, бидейки уверен, че такава държава ще строи социализъм. Но главното за него било да бъдат прогонени англичаните.

А ето и доказателството, че “който трябва” е бил наясно с кроежите на Сталин, от които ционистите, разбира, умело се възползвали.

Още на 28 юни 1946 години Елиаху Сасон, един от ръководителите на Еврейската агенция за Палестина, изпратил до централата в Ню Йорк писмо, в което разкрива истинските мотиви на Сталин да подкрепи ционистите. Обяснява, че Сталин не може да се примири англичаните ще решават сами въпросите на региона без да отчитат интересите на СССР. Особено много се ядосали в Москва, когато Транс Йордания и Великобритания подписали договор за независимост на арабската държава, който предвиждал оставането на британски войски, обяснява Сасон. 

СССР поощрява всяка съпротива срещу англичаните: политическата опозиция в Ливан, Египет и Сирия, кюрдите и шиитите в Ирак, евреите в Палестина, пише Елиаху Сасон.  СССР изчаква позицията на англичаните да рухне и въпросът за решаването на бъдещето на еврейска държава да бъде пренесен в ООН, където СССР има влияние.  Ето защо не трябва да се опасяваме, че Сталин ще заеме враждебна позиция спрямо нас. Има основания да смятаме, че СССР ще ни подкрепи. Ако някой загуби, това ще бъдат на първо място арабите и Великобритания, отбелязва пророчески Сасон заслугите на СССР, за които и днес в Москва “скромничат”.

Това не били празни надежди. Например временното правителство на окупираната от Червената армия Полша подписало със СССР споразумение за правото на отказ от съветско гражданство на лица от полски и еврейски произход и евакуацията им в Полша. Голямата част от полските евреи, които попаднали в съветската зона при подялбата на страната между Хитлер и Сталин през 1939 г., избрали да се върнат в Полша. Обаче не били посрещнати гостоприемно и се запътили към Палестина ( калкулирано от СССР с въпросното споразумение). Сталин се отнесъл спокойно към факта, че доскорошните съветски граждани предпочели да напуснат СССР. Не спрял емиграцията към Израел.

На 16 октомври Молотов изпратил на Вишински новите указания на вожда: 

“Не виждаме основания да се противопоставяме на колумбийското предложение, тъй като то предвижда емигрирането на 156 000 евреи в Палестина  и решаването на проблема на самите евреи. Ако те са съгласни, не трябва да се противопоставяте на това предложение”.

Колумбийското предложение копирало точка първа от заблуждаващото предложение на Громико за “двуединна държава”, зад което се криело желанието на Сталин да си създаде марионетна еврейска държава в Близкия изток, която да му е благодарна и да обслужва съветските цели. Били са наясно, че арабските държави вкупом ще се противопоставят. Така и става, дори вкупом обявяват война в първия ден на създаването на Израел.

На 26 октомври Молотов пише телеграма на Сталин, който си почивал на юг (обичайно по няколко месеца през лютото след края на уморителната война). Молотов преразказва Вишински, който съобщава, че първият подкомитет на Палестинския комитет е утвърдил план за устройството на Палестина на базата на базата на единодушно приетите препоръки на Специалния комитет. Планът включвал прекратяване на британския мандат, изтегляне на британските войски и определяне границите на арабско-еврейската държава. Молотов моли вожда за указания. Вишински, отбелязва той, пише, че като цяло горното съвпада с мнението на представителите на Еврейската агенция.  Предлага да се съгласим. 

Резолюцията, изпратена от кабинета на Сталин от името на Сталин, гласи: “ тов. Поскрьобишев каза, че тов. Сталин е съгласен”.

Край на първа част от драма, в която Сталин е главния играч в създаването на Израел с пълното съзнание, че това ще бъде лошо за Англия, но и за арабите. Заблудата му, че Израел ще му бъде близкоизточна губерния, е тема за друг разговор.

Но пък в кого ли и в какво не се е се заблудил в очакванията си диктаторът? Цяла Източна и Централна Европа ще престане един прекрасен дан да му бъде благодарна за “освобождението”, а империята му ще се разпадне, за  да поникне на нейно място отровния малък, но не по-малко агресивен съветски двойник на днешната московия. 

18 мнения за “Без Сталин нямаше да има Израел, който въпреки това не стана поредна негова губерния”

  1. РЕСПЕКТ!
    Клетите ни учебници по история! Какво дреме ресорният министър?! На него пък какво му пречи да изгради авторски екипи и да започне методично промяна на учебния материал? И той ли чака БОКО и ШИШИ да променят конституцията?…
    Знам, ще бъда отново упрекнат, че сега е предизборно време, жътва е, не бива да се клати лодката и тн и тн. Пък после иде февруари, а през март – ротация… И после “я камиларя, я камилата, я шейха”!

  2. Хм, колко интересно. Благодарско, научих нещо ново.
    А че в Османската държава всички религии са били свободни знаех. Някъде четох че Сюлейман /”безумний” по Вазов/ бил евреин.

  3. Трябва постоянно да се припомня на раZZистите , че техният бащица Сталинь е…….е СЕМИТСКИ ционист, а не “арийски” большевишки “антисемит” !
    Сталинь събира всички оцелели евреи от Холокоста в Европа, предполагаемо над 200-300 000, и ги праща в Израел. За да създаде проблеми на Англия в Палестина, подобни на кораба Екзодус. Която ги събира на коцлагери в Кипър. И нашите евреи от България са използвани за тази цел.
    И така Сталинь завършва Холокоста на своят сОюзникь- геноССе Хитлер, и превръща Европа в юденфрей. По този начин допълнителни изостря етническия конфликт между евреите и арабите в Палестина.
    Това трябва да се припомня особено и на “арабите” от Близкия изток. Също и на аятоласите в ислямистки (т)ИРАНь да се припомня, че без Труман и ядрената бомба на САЩ, щеше да има сталинистка савецкая “персийская” РАБспубликЬ, и те щяха да са чекистки слуги , като ГундяевЬ! Одите на хуйло ви!
    ДОЛУ КримскиЙ воениЙ мость, оди на хуйло ти!

  4. Респект за анализа, Стопанино!

    Позволете само да добавя, че всъщност т.нар. Балфурска декларация е едно частно писмо, макар и по тогавашния тертип написано на машина и доставено на получателя по куриер. Клетият сър Артър твърде късно осъзнава, че го ползват в чужда геополитика и въпреки публичният му отказ въпросното писмо става нещо като знаме на войнстващия ционизъм.

    А др. йосиф зжугашвили, с присъщото си човеколюбие, масово започва да поставя СССР-евреите пред избор – изселване в блатата и тайгата на Еврейската автономна област в Дал. изток, или в “светите земи на възстановен Израел”, естествено след съответната военна подготовка. Може да се каже, че “Иргун” и “Хагана” са главно съветски рожби- в началото коба джугашвили изрично разпорежда да им се дава трофейно немско и британско оръжие (има го като писмо в пълните му събрани съчинения, стенографира лично Постскрьобишев,, демек било е секретно и важно).

    Накрая, по ирония, повечето израелски военачалници и политици минават през съветските военни академии, от Бен Гурион и Ицхак Садех (Императорското висше пехотно училище), през Моше Даян (бронетанкова академия “Фрунзе”), Менахем Бегин и Голда Меир, чак до Шамир, Арон, Ицхак Рабин и Езер Вайцман. Чак до 6-дневната война доста оръжейни платформи на “Цва Хагана Израели” са съветски. Та “Кремль” носи сериозна вина за цирея Палестина, още повече че яко готви и въоръжава противниците на Тел Авив – Египет, Сирия, Йордания, Ливан и всичките палестински терористични фракции.

  5. Шапо, Иво!
    По подробен анализ на близкоизточния конфликт не бях чувал.
    Мерси!

  6. Почти всеки ден с удоволствие чета “ivo.bg”. Освен прекрасните политически статии, от около десет дни сайта е и най-ценния ми учебник по история. Въпреки че изключително се интересувам от история, религия, оказва се че съм имал непълна представа за някои факти и събития. Ще очаквам с интерес втората част от материала.

  7. ‘’Сталин е главния играч в създаването на Израел с пълното съзнание, че това ще бъде лошо за Англия, но и за арабите. Заблудата му, че Израел ще му бъде близкоизточна губерния…’’
    – както пише Иван Лилов:”… Освободени сме главно от Англия и от българите със здрав разум. След 1865 г., сред английските политици си пробива път мнението, че упадъчната турска държава не може ефикасно да пази Проливите, Близкия Исток и Египет от Русия и е по-добре да се даде възможност на шестте милиона българи да създадат своя НЕЗАВИСИМА, голема и уредена държава, която ще спира Русия, ако се наложи и със съюзяване с други държави. Но нека се запомни, ПЪРВО И БЕЗУСЛОВНО, независима, а не руски трамплин за Проливите и СЛЕД ТОВА създаване на мнозинство сред българите, което разбира, че Русия не иска да има, ни българска държава, ни български народ, че Русия е коварен враг. Колкото по-скоро се появи такова мнозинство и такова правителство, толкова по-малко е времетраенето на процеса за създаване на независима, голема и уредена България. Русия е страшна, защото: 1. Дългосрочно, от годините на Петра, с твърда упоритост преследюва целите си; 2. Загубването на война, поради обкръжението й, и поради големината й, не води до унищожаване на държавата и Русия може да си позволи да води война при 20% вероятност за успех. Разбира се Англия действа така от интерес. ВАЖ НОТО Е, ЧЕ НАШИЯ И НЕЙНИЯ ИНТЕРЕС СЪВПАДАТ, и още, че той не противоречи на морала, и на справедливостта… (”Освободителни” мисии наРусия-Съветския съюз в и около България)”

    * след еврейските погроми в царска русия , евреите са ‘вътрешния враг’ и след ‘великата’ соц революция – с джуркане и погроми Сталин прави еврейски комуни – специален “социалистически ционизъм” – първо в ‘Кримска Калифорния’, после в Сибирската ‘съветска Палестина’- https://bg.rbth.com/history/325802-русия-сталин-евреи-държави
    – ‘бащата’ на народите избива евреи и преди и след 2-рата световна война по списъците с еврейски ”националисти” -https://bg.rbth.com/history/326645-stalin-pritov-tsionisti-evrei

  8. Великолепен анализ Господин Инджев !!! Също така, няма как да не подкрепя Господин Тинков. Крещящо нужно е, бъдещото поколение да учи от учебници предаващи истинската история. Стига да има кой да ги напише и кой да преподава. Убеден съм, че и това ще се случи.

    С Уважение,

  9. Към Иво Колев:

    Веднага ме налазиха неграмотниците, които не могат да сглобят едно изречение, без да си покажат неграмотността, но претендират да ме поучават с въпроса кой бил дал право на терористите (израелците) да се защитават.
    Написал съм кой им е дал правото: първо Лигата на нациите,а след това и ООН с резолюцията за създаване на израелска и арабска държава, сгазена от арабските държави, които нападат вкупом Израел, но неграмотникът си е неграмотник. Не може и да чете.

    Държи да се налага в блога ми с цялото си нахалство със следните заб(ел)ежки от позицията на своята неграмотност:

    “Имаш статия как Британците се биели с израелските терористи преди да си оберът чукалата.
    Та, откъде е това право на Израел да се “защитава”?

  10. Този коментар, по–скоро исторически трактат, както и по–предишната изява на господин Инджев, относно израелските събития и това, че не ще се подпали голямо арабско съпротивление относно Палестина, показват една изключителна освероменост. Благодаря също така, както и за това, че мога да подпълня много от празнотите, които през некогашният строеж „НА СОЦИАЛИЗМА“ ни пълнеха с талаш главите.
    Моите благодарности към автора.
    !

  11. Благодаря за урока Г- н Инджев
    Има информирани и знаещи. Повечето сме информирани, малцина са знаещи. Вие сте от знаещите.
    С нетърпение очаквам втори урок.
    Много Благодаря!

  12. Всъщност идеята (тайната) на Сталин е била поначало не да създава държава като Израел, а да я саботира, “приятелски” – той усеща, че тя би била твърде независима, дори да прати там 500 000 “съветски” евреи, и никак не е ентусиазиран да я създаде, дори предлага алтернативни “проекти”, естествено на своя територия, където контролът е сигурен. Целта на “израелската карта” е била, според мен, да създава неудобства и напрежение на британците в подмандатната територия, евентуално да прокарва “кримския еврейски проект” като алтернатива, и да държи в ръкава един добър коз в използването на международното еврейско движение, в хода на начеващата студена война против бившите съюзници. Разправата с няколко еврейски “лидери” в СССР идва бързо, когато Сталин разбира, че тази цел с опитомяването на еврейската мечта за държава няма бъдеще, и не може да бъде осъществена на практика. Това вече е правено и пак се е стигнало до същото и еврейската автономия на Амур почти е ликвидирана още през 1937-1938 гг. – тогава целият правоверен комунистически еврейски елит на тази “протодържава” е унищожен безжалостно с абсурдни обвинения.
    Хареса ми иронията да пишете “република биробиджан”, вместо “Еврейска АО”, понеже въпросната република се ограничава още навремето май до Биробиджан и до два-три колхоза в околностите след тоталните чистки. Но след като и следвоенната “кримска идея” за “алтернативен” Израел пропада, създаването на Израел е било разбирано в политиката на Сталин именно като удобен лост за вечно създаване на нестабилност в Близкия Изток – понеже британците имали влияние сред своите съюзници и протежета араби, трябвало да се подпомага слабичката анемична държавица Израел, като протеже на СССР- “за баланс”. След като се оказва, че не е чак толкова анемична, и съветските евреи преселени там вече не са за “съветите” – тези прогресивни носители на социализма в пустинята, вече стават “безродни космополити”, и не им се позволява повече да емигрират в “обетованата земя”. Но поне част от емигриралите са имали достатъчно боен опит да се защитят и да защитят бъдещата държава, иначе без помощ от соцлагера израелците биха били разкъсани от арабите с техните британски съветници и доброволци. А след като арабските държави постепенно от традиционни монархии минават към диктатури с фашистко-социалистически лозунги, Израел бива заклеймен от наследниците на Сталин, всъщност по-яростни сталинисти и от самия него, като “вечен агресор”, “британско прокси” и “маша на американски империализъм”. И тази лъжа се повтаря до днешни дни с вариации.
    Колко удобно се сменят наративите на съветската пропаганда нали? Оруел добре обяснява това точно през 1948 г. – “винаги сме воювали с Ийстазия / напротив – винаги сме били приятели с Ийстазия”…
    Все пак за да бъдат нещата обективни, следва да припомните също, че Палестина – това не е само територията на Израел, на Газа и Западния бряг, а също така и цяла сегашна Йордания. Така че пълноценна “палестинска държава” може да бъде само Йордания. Тя си е палестинската държава, пар екселанс. Зная, че тук може и да не сме на едно мнение, понеже винаги са ни внушавали теорията за “двете държави на една територия” западно от река Йордан, и вас старателно са ви карали да повярвате в нея (предполагам, че с известни съмнения), но картите показват именно това – от “библейски” до модерни времена.
    Сегашната идея за “Палестина” е фикция, понеже точно британците сами след като вземат мандата разделят територията на оригиналната Палестина на две, отделят Йордания като Трансйордания и се започва така наречената теория за “двете паралелни държави” върху подмантната “Палестина”, в което се корени коренът на злото и до днес. И в случая май Сталин просто като един опортюнист се възползва от противоречията в британската политика и министерства между привържениците на арабското и еврейското течение – гледа да изкопчи нещо на момента според ситуацията, без толкова прецизен план.
    Все пак, ще изразя несъгласие с автора и други коментари, при цялото ми уважение, да се възприема “Хагана” като “съветски проект”, понеже тя е създадена като милиция (народно опълчение) в кибуците от самите заселници, които още тогава са повече анархисти, отколкото комунисти-сталинисти. Създадена да защитава кибуците от грабежи, понеже в началото бедуините били вного доволни да продават безплодни земи на разни будали “ентусиасти” и да си търгуват с тях. “Иргун” и “Щерн” са без съмнение екстремистки организации, и “Хагана” дори се борила с тях, поне до 1948 г. Нищо ново, нищо чудно. Стар е начинът на комунистите да вземат някоя анархистка идея, и да сменят етикета със свой, естествено и да извратят идеята. Но точно в Израел – при множеството социалисти, анархисти и лейбъристи, преселени от Европа – там някак се провалят. Което пък е забавно, но е тема за друг, отделен разговор – как съветите провалиха комунистическата идея и компартия в “социалистически” Израел.
    А в разрива между арабите и евреите и маркиралите го събития от 1928-1930 г. в подмантатната на британците “Палестина” има повече пръст мюфтията на Йерусалим, приятелче на Хитлер. По това време Сталин още е рекламирал пътя към Биробиджан.

  13. Към санчо:

    Благодаря за допълненията по темата, но никъде не съм казал, че Хагана е съветски проект. Написах, че мнозина от Хагана са пътували за СССР и са се завръщали убедени комунисти в Палестина.

  14. Впечатлена съм от познанията на г-н Инджев и от чудесния му маниер на излагане и интерпретиране на фактите. Хрумна ми, че би могъл да преподава глобална история: да пише статии и да образова четящите. Неграмотните и невежите, изпълнени с омраза, не заслужават и миг внимание. Невежите, които искат да прогледнат, биха могли. Относно събитията в Израел – предпочитам да чета неговите коментари и анализи. И следя с нетърпение публикациите му тук. Този блог е наистина феномен.

  15. Съгласен, със сигурност е било така за мнозина. Но в общия фон на всякакви леви партии и партийки, които в Израел са били като гъби след дъжд, със съвсем друг профил и ценности не са били определящи за развитието на държавата като стабилна демокрация, без авторитарни залитания. По този повод се сетих за една поучителна история, която е съвсем по темата. Преди много години прочетох интересна статия за кибуците, от времето когато рашките репортери бяха смирени и не размахваха пръст на света. Та там в Израел местните възрастни хора разказали на репортера: как имало един много известен комунист в техния кибуц и все спорел и даже упреквал другите, как “нищо не правели правилно, както правят в СССР”. Те не се сърдели, наричали го “Маркс” на майтап, но човекът накрая решил да замине за СССР, било за негов късмет нейде през 1950 година, понеже не издържал да гледа “неправилен колхоз”. Минали няколко години, върнал се този “Маркс” пак там в същия кибуц, едва след 1953 г. по известни на всички ни причини, разбрало се, че не е бил в колхоз, а на други обучения, може би дори в Сибир, и някои израелски зевзеци без злоба го подкачали – да обясни какво е научил там, и как е правилния начин да се живее, но човекът си мълчал до края на живота, и така и не им обяснил “какво не правят правилно, както в СССР”. Може би е бил излекуван от вредни заблуди.

  16. Към санчо:

    Тази история в български контекст я разказва в едно от есетата си от “Задочните репортажи” Георги Марков. Описва как фанатични комунисти посетили за пръв път СССР след като били на власт вече в България и се върнали убедени антикомунисти. Познато ми е от личен опит (не точно като “фанатичен комунист”, но като продукт на “системата”, върху чиято глава са се упражнявали със сърпа и чука тоталитарно от детството с цел да я превърнат в съветска, но постигнаха обратния ефект).

  17. Сталин е нямал никакъв шанс да успее в приобщаването на евреите към СССР и това да бъде руски сателит на влияние в БИ.Евреите не могат да забравят антисемитските погроми в Русия и СССР и Сталин е нямало да има успех с това;същият е организирал очерняща кампания срещу лекари-евреи в СССР,малко преди смъртта си.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.