Солидарност в Полша има и днес – с Израел. А у нас?

У нас футболните страсти раждат чудовища. Държавата ни\ви се тресе от чудовищни скандали около тях. Но футболът може да бъде и обратното, показвайки човешко лице пред света.

Хайде да не се обиждаме, когато човеци от “другия свят” ни намекват, че не сме част от него. Нямам предвид “оня свят”, а онзи, към който незнайно точно колко стотици хиляди (май към два милиона българи), доказано се стремят да населят като по-добро място за работа и живот изобщо.

Във Варшава младежките отбори на домакините и на Израел застинаха в минута мълчание преди приятелския меч между тях в памет на жертвите на масовото клане, извършено от ХАМАС.

Забележителното е, че УЕФА е отказала на искането да бъде изпълнен този ритуал. В отговор младежите от двата отбора са отказали да се съобразят отказа.

Също така е забележително, че това се случва в католическа Полша, която, меко казано, не се слави  с исторически заслуги по спасяване на евреите. 

Историята (във връзка спасяването на евреите в България) си е история, но днешните факти са такива, каквито са. 

У нас вирее не толкова антисемитизъм, колкото рашистки по своя манталитет непукизъм към страданията на хората извън нашия стадион.

Имам предизвикателен въпрос към многобройните ни президенти, които обичат да демонстрират солидарност помежду си във връзка с футбола и н.в. Стоичков. Всички те през годините са разнасяли по света и у нас славата на българското спасяване на евреите.

Няма ли да вземат пример от полските младежи на терена на солидарността с евреите в най-трудния за тях момент, когато са атакувани пропагандно по света заради факта, че се отбраняват срещу заплахата от ХАМАС?