Орбан се върти като обран между Изтока и Запада, води страната си към дъното на ЕС по благосъстояние на населението

Изненадващо за мнозина е вероятно да видят Унгария в най-новата статистика за благосъстоянието на държавите в ЕС  като втора по бедност. Коя е първата дори не ми се споменава…

По какво Унгария се родее с България, че да се окаже в нашата нерадостна компания по бедност? По нищо друго, освен по две характеристики: дългогодишното авторитарно управление и силните проруски нагласи като за страна от Евросъюза и НАТО.

Няма място за злорадство в това, че и на унгарците им е (относително) зле – на принципа на шопа, който не иска да му е добре, а на Вуте да ме кофти. И все пак е забележително, че една толкова интегрирана в центъра на Европа държава, която по много показатели изпреварваше посестримите си от  бившия съветски лагер, може да демонстрира регрес, вместо да превърне летящия си старт в зората на свободата в основа за изпреварващо благоденствие.

Когато западните медии пишат за България, почти винаги споменават две неща: че това е най-бедната и най-уязвимата за руската пропаганда по исторически причини държава от ЕС. Двете “неща” вървят ръка за ръка, а ръката на Москва така и не пуска балканската си жертва, опитвайки се да изстиска от българите още и още благодарности с позоваване на едно единствено събитие: руско-турската ( османската) война от преди два века, чиято истинска цел е била излаз на Проливите (и в този смисъл се оказва провал в крайна сметка, защото възникналата след това България не се превръща в така мечтания от империята плацдарм за завладяване на “топлите морета”).

Смайващо е как автократът Виктор Орбан успява да постигне подобни на българските резултати без въпросните “исторически причини”. Напротив, унгарците имат всички причини да ненавиждат руските поробители, потушавали техните националносвободителни борби през 19 век и смазали порива им към свобода с танковете си в началото на първата половина на 20-ти век.

НА СНИМКАТА: Ордени на руската империя давани за покоряването на чужди народи. В горния десен ъгъл-“За усмиряването на Унгария Трансилвания през 1849 г.”

 

 

Орбан определено е феномен с постижението да използва друга особеност на унгарския национализъм и да наложи днешната си дружба с Путлер както никой друг лидер на страна от ЕС.

Орбан се върти като обран между Москва и Брюксел, за да може да обере каквото може от едните и от другите като дивидент. Буквално шантажира ЕС с правото си на вето и в същото време прави мили очи на най-големия злодей на нашето време, какъвто е руският цар. 

По нещо напомня на Тито, който също седеше да двата стола между Изтока и Запада, но поне нямаше право на вето в неговите организации, а си беше създал за престиж международно Движение на необвързаните. Днес остатъкът от федерацията му, която се е свила до малка Сърбия без излаз на море (и съществува в пълно обкръжение от страни, членуващи в НАТО и ЕС), също преживява криза на идентичността между желанието си да ползва благата на Запада, но и да обслужва руzките интереси както никоя друга държава на континента, освен белоруският придатък към московията. Драмата на сръбската политика е в това, че там тече състезание кой да обича повече московците и в това отношение управляващите не могат да бъдат разграничени от опозицията. Както се вижда и Сърбия е в отбора на боледуващите от руzките си комплекси няколко европейски страни, което я прави бедна и нещастна.

Има ли изключение в това отношение? Не, няма такова. Бедността и относителната изостаналост в Европа задължително марширува в крак с бесовете на русофилството и днешната му рашистка ескалация. Ето защо Унгария е твърде любопитен експеримент, тъй като нейната история е натоварена с обратни чувства към Северната империя.

Да се върна на “другата особеност” на унгарците по исторически причини. Тя е свързана с неизживяната болка от загубата на земи след двете световни войни. Днешна Унгария е около една трета от републиката, която се поява на картата след като се откъсва от монархията на Хабсбургите. Този спомен подклажда скептицизмът към Запада, който е допуснал това да се случи и на всичко отгоре не спаси унгарското антикомунистическо въстание през 1956 година от съветската въоръжена разправа  с него.

НА СНИМКАТА: Унгарец освобождава Будапеща от паметник на Сталин през 1956 година.

Споменавал съм, че тази теза беше засегната от унгарския президент Янош Адер на международна конференция на 12.11.2014 г., т.е. вече след руzкото анексиране на Крим. Попитах го дали трябва сега Унгария да отмъщава на Украйна като подкрепя “Южен поток”, проявявайки същия егоизъм. Той смутолеви извинение, че нямал време да ми отговаря и се скри зад мнението на президента Плевнелиев.

Изводът от беглите примери по-горе е, че колкото по-близо е една европейска държава до режима в Москва, толкова по-далеч от благоденствието е нейното население. Изключение от това правило няма, а деградацията на Унгария като бивш пионер в демократичното пазарно развитие на държавите от бившия соцлагер подчертава тази закономерност в наши дни повече от всичко.