Рядък случай: гост на БНР критикува българските медии за фаворизирането на Методиевич и Пеевски

НА СНИМКАТА: Премиерът на Великобритания ( до вчера) Риши Сунак си чака реда за участие в сутрешно телевизионно предаване, в което преди него дават думата на “най-татуираната жена в света”. Не казвам, че това непременно (и буквално) е пример за подражание, но е повод за размисъл за това къде са Те и къде ме ние.

Икономистът Евгений Кънев засегна една от главните причини за аномалиите в българската политика. Посочи вината на медиите за това. Заяви го пред БНР, където от много години се “радвам” на трайно отстраняване като коментатор на фона на десетките , ако не и стотици мои предишни участия в техния ефир през десетилетията. Поканен бях като изключение в деня на изборите на 9 юни, но не в “централно” време и ефир, а в кратък видео формат, за който и днес не знам дали и колко е бил гледан от радиослушателите – с което се подсили впечатлението ми колко много съм им “важен”.

Не бих обърнал специално внимание на критиката на г-н Кънев, ако не бяха две обстоятелства. Първото и по-важното е в самия факт, че изобщо се осмели да говори за въже в килията на обесения. Събеседниците рядко си позволяват такъв риск да попаднат в негласния списъка на “недолюбваните”.

Втората причина за репликата ми е във факта, че икономистът постави вярно акцентът за причината за медийния принос към “странната” ситуация в българската политика: диспропорцията в представянето на ГЕРБ и ДПС, т.е. на реалните властници, спрямо останалите участници в политическия процес и особено по отношение на вкупом атакуваните ППДБ. 

От моя страна мога да добавя наблюдението, че негласното ми отстраняване от националния радио и телевизионен ефир в държавните медии, а след кратък “бум” в поканите към мен след руzката инвазия в Украйна и в другите ефирни медии с голяма аудитория, е една: Бойко Методиевич. Същият, който напоследък се представя като борец срещу путлеристското влияние у нас, надявайки се да заличи спомена за дългогодишното процъфтяване на рашизма в България под неговия скиптър. 

Най-откровените колеги направо ми признават в частни разговори зависимостта на медията им от дълбоко вкорененото влияние на този медиен продукт в тяхната редакция. Но повечето ме оставят да се “досетя” сам каква е причината негов непоколебим критик, като мен, да бъде избягван като гост. Имал съм случай, когато един мениджър на доста гледана телевизия направо ми призна, че причината да ме кани на работа, но само като водещ на предаване за външна политика, е именно с цел да не създавам проблеми с критичната си позиция срещу Методиевич, повелителя на всичко в държавата (допреди няколко години).

Знам, че като го нарека Методиевич, дразня неговите апологети. Притеснявам ги да им дърпат ушите, че използвам приети в самата Украйна утвърдени изрази като рашизъм, путлеризъм или московия, историческото название на днешната Русия до времето на Петър Първи, т.е. до началото на 18 в. . Това им се вижда “екстремно”. Предпочитат да се барикадират зад “другата” гледна точка, рекламирайки на практика руzката агресивна пропаганда. С това кръгът на допирните точки между Методиевич и Путлер, които не искат да дразнят, се затваря.

Дребна работа за мен е, че “големите” се пазят от моята непримиримост и се борят с нея с тоягата на забраната, връчена им от властниците. Не им искам моркова и това ги улеснява от една страна. От друга страна знам и споделям с читателите, че бухалката на остракирането ми само ги изобличава допълнително.

Не знам за Коледа, по през лятото стават все пак някои чудеса в това отношение. Настъпва глад кой да пълни предаванията по време на отпуската на политиците и втръсналите коментатори. И тогава се присещат, че и моя милост става за “чеп за зеле”, както казваше Вежди Рашидов, един от рекордьорите по медийно обгрижване, предлаган на публиката като “мъдрец”, макар да ръси всякакви простотии. Някои медии дори са готови да изпратят и снимачен екип на доста километри от София, за да им запълня програмата в проблемните откъм говорещи глави летни седмици.

“Ти им изкарваш заплатите”, възмущаваше се моята покойна (отскоро) тъща. Факт. Но пък имам свободата да преценя дали да се съглася или не. Зависи само от мен. На тяхната зависимост не завиждам.

На онези, които ще изръмжат (пак), че ги занимавам със себе си, ще отвърна в аванс стандартно: а вие защо изобщо ме четете, че и си правите труда да ме поучавате?

Не, никого не занимавам с нищо. Имам свободата да пиша на “свой терен”, а всеки има свободата да (не) ме чете. Добра сделка, според мен. Смисълът да я споменавам е в търсенето на истината, човек по човек. Иначе и най-проzтият сам си “преценя”, включително по отношение на властелина на простите, който продължава да властва негласно в медиите вече близо три години, откакто не може да се върне във властта-дори и след 7-мия опит.

Това беше от мен за днес от балкона в Балкана.