Андреа Бочели пя вчера в София и донесе със себе си радостта на десетки хиляди българи да се почувстват като общност от хора от един и същи вид. Ще поясня.
За почитателите на класическата публика гастролът на Бочели вероятно е събитието на годината. По свой начин и за мен то беше “откритието” на годината за нещо, което зна(е)м, но рядко ни се случва в такъв мащаб. Може и да е било същото на концерта на Ед Ширън на същия Национален стадион преди броени дни, но не мога да свидетелствам за това лично.
На едно място се събраха 30 000 българи (заедно с гостите от чужбина, но все пак българското множество беше определящо).
Не видях нито една изява, свързана с простотия при толкова голямо голямо струпване на хора. Не искам да сравнявам и да противопоставям с публиката на спортни събития, която не познавам от собствен опит. Не съм част от нея. Но фактът си е факт: беше наистина Културно събитие – ако не и цял културен шок да се отбележи, че е възможно да бъдем заедно с хиляди, да сме вежливи, да спазваме правилата ( например за забраната на чадърите, за да не пречим на околните).
Наблюдавах целенасочено, слушах и регистрирах. Отвсякъде се дочуваше само “моля”, “благодаря”, “ако обичате”, “бихте ли”, “извинявайте”. Не чух нито едно фамилиарно обръщение въпреки очевидната близост по интереси между хората. Получих горещи благодарности заради дреболията да предложа кърпа на една дама да си подсуши седалката след проливния дъжд.
Не видях един отпадък по трибуните след края на музикалното тържество. Може и да е имало, но поне аз не забелязах нещо подобно. Хората спазваха стриктно и условието да не снимат със светкавици.
Спомних си за феномена от олимпиадата в Токио, където камерите уловиха публиката от южнокорейци да почистват всичко след себе си по трибуните. Май и ние можем да бъдем като тях, казах си.
Накрая всички се разотидоха без блъскане и препирни, изчаквайки реда си. Пътьом специално погледнах тоалетните (с извинение за натурализма). Изглеждаха в прилично състояние въпреки интензивната им употреба им в продължение на два часа.
Не се стърпях и заговорих на улицата пред стадиона няколко полицаи. Попитах ги дали им прави впечатление нещо в публиката. “Оооо, ако беше така и на мачовете, можехме без проблем да охраняваме и по няколко на ден”, възкликна един от тях.
Така че “има такъв народ”, който определено не се вписва в представата за чалгаджийския манталитет на едно шумно множество в страната ни. А защо този народ не е определящ и за всичко останало в държавата със своето поведение и манталитет е тема, която всеки може сам да доразвие за себе си.
НА СНИМКАТА: Панорама малко преди залеза и началото на концерта на стадион “Васил Левски” в София. Снимката на Бочели по условие (беш)е важна. Моята не е нищо особено, но ми се стори по-съществена като илюстрация, макар да не говори сама по себе си за онова, което споделям в текста.
Благодаря за споделеното.
Господин Инджев, че сме красиви е бонус. Инак сме умни и талантливи, все пак лично се познаваме, нали. Да се държим като културни хора, не е задължение или навик, а начин на живот.
Поздрави
Основният проблем на нацията… е културен!
Всичко останало, е функция, продукт, резултат, следствие на тази култура!
Събитие, като концерта на Андреа Бочели, е епицентър на културен трус, за съжаление НЕ успял да разклати застоялото блато на националната ни, не културна среда.
България, като умалено копие на Русия, има в средата си хора със творчески и ценителен интерес в изкуствата, не повече от 5% от населението.
Толкова, е процентът на тази среда и в Русия.
За това и резултатите ни са сходни.
Във един свой труд, Маргарет Тачър настоява, че за да може едно активно малцинство да дърпа вялото мнозинство, то трябва да има поне 30% от обществото.
30% от малцинството, може,… да влачи 70% от мнозонството.
За съжаление, у нас няма организирано малцинство от 30%, които преднамерено и еднопосочно //а не хаотично// да следват осмислено и осъзнато цел, единна за това организирано малцинство.
За това и се въртим на място… точно като “”мухи в буркан””.
Иво, както винаги е болезнено прав!
Да, ние имаме изискан свят живеещ, дишащ, мислещ, търсещ в културен, артистичен и музикален хоризонт.
Ние имаме своят Национален културен сегмент, който може да ни “”отсрами”” пред външният свят, когато се налага и ако е необходимо.
Но този сегмент, е изключение, а не налагаща ценностната си система, осъзната и преследваща налагането на културият си етаж и светогледа си обществена маса със свой статут!
Но точно както при спортисите, нямаме масов спорт, а елитни гладиатори славещи строя и системата, така нямаме и национален културен под – фундамент, по надолу от който да не слизаме съзнателно.
Подобна е културната ни извадка.
За съжаление, нашето общество от творци и ценители търсещо културен свят, Е като кокичетата и минзухарите сред замръзналият сняг на незаинтересованата и най вече овластена просотия.
Обществото, в своята масова проява, не припознава градацията пред-класика, барок, класика, романтизъм, съвременна музика….
Но познава изтънко и в дълбочина видове и музикални форми на турбо фолк, чалгия и най известните и апологети.
Културният Дисонанс… е драматичен!
В България // за съжаление// е обида някой да бъде интелигент!
“”Ма’ни го тоя… той е Ентелегент….””
Една от най голямите обиди, е някой със елитно университетско образование, да бъде посочен назидателно с пръст и наречен с презрение че е Харвардец””
В България, образованите и начетени хора са изключение, създавано и поддържано като нещо за показ пред чужденците, да се покаже,. че и ние имаме “” такова нещо””
Но да бъдат делигирани права на образовани хора….. поне във светът който аз познавам…процентът е нищожен!
Образованите и творчески хора са в тиха и категорично принудителна изолация // а не самоизолация//
От тях нищо не зависи, те са маргинали, у тях няма ресурси за формиране и поддържане и налагане когато трябва “”летва”” под която не бива да се слиза.
За това имаме и ширеща се и най вече овластена, издигната в култ простотия!
Тази простотия е рекламирана по медия, финансирана демонстративно, налагана силово и узаконена присъствено на най високо инстуционално ниво.
За това, този прекрасен концерт, със всичката проява на цивилизованост от тези осъзнати във своята взискателност ценители, за съжаление остава едно маргинализирано малцинство, което не може да влияе на общественият вкус.
Основният проблем на нацията… е културен!
Всичко останало, е функция, продукт, резултат, следствие на тази култура!
П.П. България има своите прекрасни и образовани момичета и момчета!
Има ги!
Но те вече не са тук!
Не за съжаление,……… защото ги разбирам защо те са избрали да не са тук!
А за срам!
За наш срам!!!
За съжаление не може по поведението на 30 хиляди добре възпитани българи да се съди за останалите 6 милиона.
По същата причина няколко стотин хиляди мислещи и свободни хора не са достатъчно, за да се преборят с посредствеността, корупцията и овчедушието на останалите.
И в другите държави го има, но не в такива смазващи размери.
На стадиона съм била само веднъж в живота си. Беше на закриването на 8-я младежки фестивал. Беше претъпкано, щастливо, еуфорично.
НЯМАШЕ блъскане, чупене, вандалщини.
Там присъствалите сега се чудим – защо и откъде изплува паплачта и КОЙ нарочно я създаде!!!
Дано с развитието на технологиите дори и 5 % умници да започнат да могат да дърпат останалите. Технологиите евентуално да усилват влиянието им и като производителни сили и като културно въздействие.
Вероятно и големината на дадената нация също има значение – 5 % от 6 млн. е едно, а 5 % от 100 млн. е друго …
На Maltworm, Pestilence, Testament и Behemoth на Колодрума също беше изключително спокойно и културно с подбрана публика от ценители, полицаите дремеха отвън в патрулката, частните охранители стояха отстрани и гледаха безучастно и се пазеше чистота макар и публиката да беше по-буйна – развяваха се коси, заформиха се moshpit и circle pit и в някои моменти се търкаляха ценители по тревата близо до сцената. Същото беше и миналата година с Deadscape, Pyogenesis, Dark Tranquility, Moonspell – истинска лудост по пълнолуние без агресия, простотия и вандализъм.
@VladTepes
Сто процента. Определено на рок концерти също публиката е културна. Вече толкова години ходим по концерти, един път не видях някакви изцепки. Чакаме си реда и на влизане, и на излизане. Не се блъскаме, няма караници и скандали (за да съм честен, ще призная, че не знам как е по поп- или чалга концерти, защото не ходя на такива, може пък и там да е нормално). Е, за боклука не е съвсем така, но то си има обяснение. На рок концерт сме прави, близо един до друг, повечето пием бира. Никак не е удобно за всяка празна чаша да се буташ напред-назад из публиката, та да намериш кош за боклук. Да не говорим, че това непрекъснато движение пречи на останалите да се наслаждават пълноценно на концерта. Така че остава вариантът всички празни чаши една в друга и стоят на земята. Аз лично след края си ги взимам и търся кош, но не мога да очаквам това от всички останали.
ПС: За съжаление не бях на концерта на Бочели, но едва ли там са продавали бира :))) То затова и не бях, де! :))) На концерта на Соня Йончева преди две години също не се предлагаше. Даже не помня дали и вода имаше.
Людмила Герова
16.09.2024 в 08:05
“”Там присъствалите сега се чудим – защо и откъде изплува паплачта и КОЙ нарочно я създаде!!!”””
Драга Людмила, позволете ми един волен опит да отговоря на така поставеният въпрос!
Вие, сте млад човек и е възможно да не знаете че:
След 09 септември 1944г. със силата на оръжие в България бе извършен преврат и наложено марионетно правителство на един феодален свят, условно наричан – комунизъм, от по примитивните и объркани в главата си хора.
Тъй като във феодалният свят, вертикалите/асансьорите издигащи и свалящи от власт, не са умения, знания, сила на духа, воля, старание и амбиция……. а по скоро са кучешка вярност, безпрекословно послушание, мълчалива и робска пасивност, липсата на елементарна съвест, човечност и склонност към престъпление в името на въображаема и хаотична, налудничава цел, така по силата на феодалното раздаване на власт у нас, разни говедари, козари, местни лумпени и откровени престъпници, бяха овластени и докарани от селската мера, хванати от гората или изкарани от затворите.
На власт бяха качени споменатите екземпляри.
По силата на своята власт те създадоха така нареченият работническо-селски вкус, манталитет, подход, възприятие, ценностна система и както казва един местен чалгаджия известен с неподправената си простотия, “”Няма не искам и няма недей!!!”””
Тази простотия, съхранена старателно и захранена потомствено в поредното село във някакъв си “”дол”” // не помня кой и какъв “дол” беше, та всичко това беше поставено в страната като стандарт, модел за подражание, еталон, жалон, шаблон, матрица, кофички пясък и нямаше никакъв законен и естествен начин човек да формира класически или собствен вкус.
Това е наследствена простотия овластена, наложена, рекламирана, и рамкирана.
В границите на нашият “”лагер””/концлагер/, това беше стандарт!
Или си прост… или те няма!
Това, НЕ е наложено сега, а още след 9ти септември..
Това, не е създадено сега, а е от 80г.
Това, не се е пръкнало от нищото ей сега и изведнъж…
Това сега, е реакция, опит за реванш, самосъхранение на простите впрегнали всичко за да оцелеят в един вече динамичен и променящ се свят!
Тези хора крещят в опит да оцелеят и в форма на дебелашка себеизява!
Това крещене, тази им битност, изказ, арогантност, наглост, звучност и тази форма на ехидно отричане на очевидното….. на очевидното… е наследена вече трето поколение говедарска и козарска простотия.
Овластена на времето с оръжие //Руско// а сега през медия, власт и отново феодален гнет над ошашавените вече хора, тази простотия се е превърнала във мода!
Те, са култ!
Към простотията… разбира се.. поредният парадокс!
Но пък факт!
България, е страна на парадоксите.
Цяло чудо е, че успяваме да съществуваме някак си.
Да простотията, е мнозинство!
За съжаление, културният свят, е малцинство!
Да се надяваме на принудителна еволюция!
Тези хора, нямат никакво чувство за срам, не познават понятието срам, не изпитват срам и на разбират какво значи срам!
Някога, ако и когато разберат смисъла на тази дума….. може би….
Основният проблем на нацията… е културен!
Всичко останало, е функция, продукт, резултат, следствие на тази култура!
Към Людмила Герова:
(Навярно не е съвпадение на имената, а сте онази, която предполагам, че сте):
Този риторичен въпрос го задавам от самото начало на 90-те години, когато “изведнъж” се оказа, че е пълно с простаци с престъпни наклонности. Мутрите, например, не дойдоха от нищото, а предимно от спортните школи, в които са били възпитавани уж в духа на “благородното социалистическо съревнование”.
Не бяха “жертви на системата”, за каквито някои ги представяха, а неин продукт.
Моя скромност познава просташкия манталитет отблизо най-вече от казармата, която мнозина сега славят като “ковачница на мъже”, а си беше развъдник на простащината в условията на “правото на по-силния” да мачка по-слабите.Там чух и за пръв път “хит” от рода на “камъните падат”, праобраз на днешната чалга.
Аз не се учудвам изобщо. Тук не става въпрос за сбор от 5% свърхчовеци а за психология на поведението. Хората са програмирани да да реагират в тълпа според очакваното поведение в множеството и според това какво правят околните. Голяма част от пвоедението зависи от ситуацията в която сме поставени. По същия начин един интелигентен човек поставан в група простовати работници започва и той да се държи простовато и си сменя тотално поедението. В интернет също е среда и съвсем достоверно на събитието един човек да възпитан и учтив , а в интернет да използва вулгаризми и да е агресивен.
Остава въпроса защо се налага агресивна среда в интернет и се дават примери за агресивно поведение от всякакви ръководители на власт, които подзъзнателно влияят – човек е програмиран подсъзнателно като види , че дадено поведение не се наказва, и дори се поощрява да се опитва да го наподоби, докато същия човек поставен в друга ситуация и пример реагира корренно различно.
@Людмила Герова
Как? Не знаете ли?!
Американците – краварите, англосаксонците, Сорос, конспираторите от РАН-ЪТ, конспираторите от Кемтрейлс (Chemtrails) и още някои, ма разбира се, западни гадове. Ох, добре, че е Матушка-русийка, та сме още живи.
Стефанов
16.09.2024 в 15:13
“”Хората са програмирани да да реагират в тълпа според очакваното поведение в множеството и според това какво правят околните. Голяма част от пвоедението зависи от ситуацията в която сме поставени. По същия начин един интелигентен човек поставан в група простовати работници започва и той да се държи простовато и си сменя тотално поедението.”””
Господине, позволете, да изразя своите резерви, към споделеното от Вас!
Хората, във своят осъзнат избор на поведение, не са програмирани, а сами избират как да живеят!
Това, е личен избор, ….а не програмиране.
Ако са свободни хора!
Нека не бъркаме възпитанието…. със програмиране!
“Битието, определя съзнанието””…. е формулировка на Маркс, крадена от Хегел.
Маркс е прав във своето определение и Битието наистина определя съзнанието….. но само във казармата, затворите, в Сибир, в концлагерите и във затворени и тоталитарн общества, където индивидът, НЯМА ИЗБОР и е принуден да действа според заобикалящите обстоятелства!
Достатъчно е да излезете извън граница и да посетите по свободни общества, за да се уверите, че съзнанието на индивида определя неговото битие!
Опасявам се, че сте подведен още във задължителното образование в България, което е минимумът за такова.
Общества, в които “царува” съзнанието, са заможни и проспериращи.
Те са пъстри, цветни и най вече многообразни.
И заможни!
А са такива, заради съзнанието да се самообразоват, стараят, имбицират, да се саморазвиват, да търсят знание и трупат опит… и няма битие, което да мотивира индивида да бъде такъв, какъвто самият той иска да бъде!
Напротив, страни в които “царува” битието, са Корея, Русия… и основно африканските и някои латино държави.
Битието принуждава, изнудва индивида и той няма избор!
Съзнанието мотивира индивида да надскочи средата си и надмогне до сегашното си битие, за да създаде ново такова и по друго във качествена и количествена величина.
Напротив, общества под контрол, са еднотипни и стандартни и там, точно там, липсата на избор в битието, ги принуждава, повтарям под принуда, са задължени да имат еднакво съзнание.
Колкото хора има по света, толкова съзнания има, а за да станат еднакви тези съзнания имало или бич или цев, или глад или юмрук.
Така се създава битието на подчинените.
Но какъв избор биха имали те?
Ако имаха избор, тяхното съзнание би създало друго и тяхно си битие…
В света от 7 000 //седем хиляди// години, 5 преди Христа и 2 след Христа писана история, няма свободни общества създали цветуща цивилизация, живеещи по силата на битието.
Напротив, има такива под силата на битието, но те винаги са видове сатрапий
Прочетете Моля Ви, нещо за “”Пирамидата ма Маслоу””
В тоталитарните общества, няма такава пирамида.
Те са принудени да живеят така, както живеят!
Като животни в кочина, курник, обор……
А какво съзнание имат хората и това тяхното съзнание и избор ли е??
“””Съзнанието, определя битието.”””
А хората са възпитани и образовани, защото тяхното съзнание ги задължава да бъдат такива!
А не някой друг!
Аз съм такъв, какъвто аз искам да бъда, а не такъв каквото съм принуден да бъда!!!
Аз правя това което правя, защото аз искам да бъде така, а не защото съм длъжен!
Ако съм принуден или длъжен… това вече не е съзнание!!!
А казарма или затвор!
С Поздрави….
Моите адмирации, драги Канартикин!
подредени и правдиви мисли на един свободен и умен индивид!
Свободен да избира и най–вече можещ успешно да прави това което желае!
Твоите думи–„Аз съм такъв, какъвто аз искам да бъда, а не такъв каквото съм принуден да бъда!!!“изписват принуждението, без то да бъде споменато. И понеже насилството беше всеобхватно, то и принудите бяха също толкова всеобхватни. Това ни насилваше и караше да търсим начини за спасебие.
Една безпомощност подобна на тази, която в момента създават в централна Европа проливните дъждове, при които природета принуждава много хора да се спасяват.
Маркс е плагиатствал, но все пак е избрал да се закачи за правилната мисъл, че битието определя съзнанието и тя в нашият нещастен случай го увековечи.
Неговите последователи дембелите усъвършенстваха неговият начин на определение, като го превърнаха в доброзорен блян!
Социалиастическото общество трябваше да бленува за комунизма, и беше започнало на ужким, макар и принудително да го строи!
Строехме и ни успокояваха, трай коньо за зелена трЕва, след като построим социализма, хоппала, ще започваме да астроим и Комунизма! И чак тогава, колко хубаво щяло да да бъде…„на всекиму според потребностите, щяло да се „(РАЗ)ДАВА“!
Аз обаче още като ученик научих, че някои вече трябва да са го построили, защото в една бяла коперация за баровци на ул. Толбухин, всеки ден пристигаше една камионетка пълна с пресни агнета и други лакомства, които едно шофьорче им носеше по някакъв списък. Така научих, че всичко разказано е вярно, построяваш първо социализма, след това комунизма и тогавааа…на всекиму според потребностите!
Само трябваше да го построиш, пустият социализъм, а после и комунизма, това беше условието! Поради това партийния все повтаряше,„Дайте да дадем другаее!“
От Тошо научихме ама чак после, че социализма се оказал недоношче. И той е прав, недоносчето се установява, чак след като се роди, от къде да знае чиляка?
Е, станахме народ по авантите и уж не се бутаме и го караме култгурно, ама трамвайните пътувания за съжаление ми показват съвсем друго поведение. Може би, понеже винаги другите са виновните, (така го обявяваха другарите, а патията била права, дои и когато греши!). Вината по–горе трябва да се дължи на нетърпението на ватмана. А и той може да се разглежда така, че и той прави това, защото и той иска да бъде така, както той иска!
Не си падам по философята, ама все си мисля, че ако някой, примерно АЗ, от детето в мен поискам да стана желаният възрастен, то трябва някак си да могат да вмъкна в това желание индивидуланите си „зоологически“ възможности, които фактически определят височината на летвата.
Това ми исдва на ум, когато наблюдавам изискванията и действията на някои политици, които вреоятно за и вратар на министеството си не стават, но искат да са министри. Единственото което могат и го правят, е там да пърдят звучно на фотьолите си.