От миманса с аванса за някои събития през 2025

Спорна ми се вижда отдавна поговорката, известна като френска, че апетитът идва с яденето. Според мен идва с пиенето. Доказва го българският навик с аперитива, непознат на нашите северни братя по континент.

В случая с това, което се каня да напиша, апетитът (ми) идва с писането. И по точно с писането на прогнози, след като вече се осмелих да докажа със задна дата на финала на 2024 г., че съм познал в прогнозите си от геополитически характер и дори от местен, твърдейки, че няма да има сътресения у нас въпреки политическата криза и олелията около нея, която предизвиква ако не истерия сред коментаторите, то нещо като заговор да се твърди, че става все по-лошо положението.  

Както отбелязах, Financial times ме поощри и аз да изтъкна кои мои предвиждания за 2024 година са се сбъднали. В случая с FT равносметката беше сбъднати 17 от общо 20 предсказания на редакцията и най-успешните й в прогнозирането читатели.

Няма да ги преразказвам, но не мога да подмина най-важното от тях:  през тази година ще бъде сключен мирен договор между Украйна и Русия. Мирен договор, ни повече, ни по-малко. А можеше да напишат, че ще има примирие или някакъв застой във военните действия.

 

 

 

 

 

 

 

 

Респектиращо е да се ангажираш с подобна категоричност и не мога да направя друго, освен да се позова на авторитетното издание. Колкото до допълнението на редакцията, че се очаква”членството на Украйна в НАТО да остане актуален въпрос”, това е по-лесната част от прогнозата. Няма да я дописвам паразитиращо. Но ще опитам да изразя мнение около други “горещи точки” на конфликт или вероятен такъв (с извинение за клишето с точките и тяхната горещина, които избягвам да употребявам много отдавна поради баналността им в речника на коментаторите).  

Няма да има война на САЩ с Китай заради Тайван въпреки фактора Тръмп, който е голям дразнител за Пекин. Кога за последно китайците са воювали изобщо? Беше през 1979-та с Виетнам, а преди това със СССР в един локален граничен конфликт. И двата случая загубиха. Парадоксално е за една комунистическа империя, изповядваща агресивна доктрина, но хилядолетната традиция по онези земи отрежда на военните и войната доста по-ниско място в приоритетите на китайското обществото, отколкото в една московия и в днешно време. Китайските вождове отчитат този фактор. Това не ги прави непременно миролюбиви, но предпазливи и по-предсказуеми-да.

Най-старият, “вечен” по мащабите на един човешки живот конфликт в Близкия Изток претърпя през 2024 година неочакван за повечето наблюдатели по света развой в полза на Израел макар и във вреда на международния му облик. Над този облик израелците вероятно ще се постараят да поработят повече през 2025 година. Ще постигнат успех в случай, че се пропука страхът от ХАМАС в Газа и населението там “проговори” за дългогодишния гнет, на който е било подлагано. 

За сравнение, БВП на същото по етнически и религиозен състав арабско население, живеещо в мир с Израел, е нараснал двойно за периода след помирението между Арафат и Шимон Перес в началото на 90-те години на миналия век. Обратното, БВП в Газа, където в началото на този век се наложиха терористите от ХАМАС и взеха курс на конфронтация с Израел от близо 20 години насам, е спаднал междувременно два пъти. Това отдавна е известно на живеещите под диктатурата на ХАМАС, която върви към своето поражение.

Ключовата за ГАЗА дейност на Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци  UNRWA вече е забранена на територията на Израел след како беше доказано, че 17 нейни служители са били във връзка с клането на терористите в Израел от 7 октомври 2023 г. Според Ню Йорк таймс 24 джихадисти от ХАМАС и “Ислямски джихад” са се обучавали в училищата на агенцията и е вероятно дейността й да бъде закрита от Израел и в Газа. Тази новина и др. подобни “някак си” не си пробиват път в българските медии. Тъй че тук пак ще има “изненадани”, че не им се сбъдват прогнозите за начало на трета световна война от Газа, а вместо това Израел постига целите си.

Позабравената от Бога и медиите през 2024-та Сирия рязко се завърна във фокуса на световното внимание и то с новини, които изненадаха неприятно привържениците на лъжата за добрия с(ъ)ветски режим на Башар ал Асад, чието сваляне щяло да причини хаос и терор над малцинствата, най-вече християнското, а и над жените изобщо. Вместо това при новото ръководство на страната се подреди опашка от външни министри на Турция, Германия, Франция. Посрещат ги сирийци, заменили джихадисткото и военното облекло със западни костюми и вратовръзки. Същите, след като декларираха подкрепа за правото на жените да не носят забрадки, назначиха жена за управител на една област в юга. Празнуването на Новата година се превърна в знак за невиждана промяна в една традиционно мюсюлманска страна със зрелищно танцуване по звучите на западна музика на открито в центъра на столицата. Валидно е правилото, че винаги може нещо да се обърка, особено в страна, където от години са се набърквали ислямските фундаменталисти от Иран в сътрудничество с руzките милитаристи. Но с всеки изминал ден намаляват шансовете да се провалят надеждите за провал на новото ръководство да обедини и умиротвори тежко ранената държава. Това подсказва растяща вероятност сирийските власти да изненадат света с продължаващ успех в същата посока.

Възможна е подобна изненада и в самия Иран, крепост на шиитския ислямски фундаментализъм, но не чрез външна намеса  (в каквато е заподозряна Турция в Сирия). Там ври и кипи в средите на прозападните иранци сред младото население в големите градове. Зрее бунт с искане за свобода. Примерът на Сирия, където се оказа възможно властта да бъде превзета без кръвопролития, може да се окаже ключова искра. Аятоласите разбират това и направиха първата крачка назад с разрешаването на някои от забранените досега социални мрежи. Историята показва, че открехването на вратата към свободата обикновено води до нахлуване на ветрове, които помитат изцяло досегашната конструкция на диктатурата. Така стана в СССР и в неговите европейски колонии. И обратното: в Китай затръшнаха вратата през юни 1989-та с помощта на танковете и комунистическата партия си запази монопола. От двата сценария ми се струва, че “перестройката” е по-вероятно да успее и в съвременна Персия, където информацията за изпреварващото развитие на западната цивилизация и свързаните с нея държави (особено в Азия) е достъпна и добре осъзната от критична маса съвременни иранци. 

В самия Китай няма да настъпят резки промени в управлението, въпреки, че то трябва да намира решение на няколко кризи, сред които е застаряването на населението с бързи темпове като резултат от дългогодишната политика на комунистическата партия да поощрява отглеждането на  едно дете в семействата. Грешката беше отчетена, но не може да се поправи лесно и бързо. Спадът в темповете на икономическия растеж и стагнацията в ключовия сектор на икономиката, какъвто е строителството, също са сред тревогите на управляващите. Но китайският прагматизъм ще намери изход от тези кризи, които не дават признак да се отразяват манталитетно на голямата концентрация на градско население в държавата, която до преди едно поколение беше предимно селска. За разлика от Иран, например, където политическите искане за промяна на режима изглеждат водещи като заявка за важен завой. Впрочем, според прогнозата на FT, световен лидер сред специализираните издания за икономика, китайският износ ще продължи да поевтинява.

Най-трудна за предсказване е ситуацията в московията поради доказаната ирационалност на преследваните от нейното ръководство цели. Видя се от нахлуването в Украйна по измислени  причини, като “защитата” на руско говорещото население от “нацисткия режим” (на евреина Зеленски). Щом в кремъл могат да продадат подобни лъжи на поданиците, значи не бива се изключва каквато и да било подобна злоупотреба с реалността в името на властта на лъжците и манипулаторите. Ако се потвърди прогнозата на Файненшъл таймс за постигане на мирен договор с Киев, ще бъде въпрос на интерпретация той да бъде представен като победа за Путлер въпреки немислимото за Украйна капитулиране. А тъкмо това прокламира той като главна задача в обръщението си в първия ден след началото на нашествието на войските по суша, въздух и море, поставяйки ултиматум към украинските военни веднага да се предадат и да свалят властта. Все пак по-вероятният сценарий, според мен, е задълбочаването на икономическите проблеми на 4-тата година от войната и на 11-та от началото на западните санкции срещу нея, въведени след окупирането и анексирането на Крим. Ключов фактор ще бъде цената на петрола, която храни руzкия бюджет. Ще се съгласи ли Саудитска Арабия и този път да откликне на призива да съдейства чрез засилване на петролния си добив да свали световната цена на суровината, както стана по искане на Рейгън в края на 80-те години, заканил се да накара съветските хора да “ядат пушки”? И ще поиска ли изобщо Тръмп нещо подобно, като Рейгън? Въпроси за трилиони.

Наблюдателни хора отбелязаха в връзка с прогнозите за московията, че календарът от 1941 година съвпада напълно с календара на 2025 г. А 1941-ва е била много, тежка за СССР… 

 

 

 

 

 

САЩ, сами по себе си, са най-лесни за предсказване. Там демокрацията и администрацията, да не говорим за бизнеса, работят с или без непредсказуемия Тръмп начело на държавата. Но по отношение на външната му политика, която не вълнува особено американците, можем да очакваме Тръмп да осъществи някои от заканите си-не толкова за сблъсък с Китай, колкото за натиск върху Европа да отстъпи повече място на американския бизнес в глобален мащаб и особено на вътрешния икономически терен. Скандалите, които тресат обкръжението на Тръм още преди да се е заклел като президент, подсказват, че няма да му е лесно да налага едноличните и ексцентричните си предизборни обещания и в това отношение. Не съм врачка и не желая злото на човека Доналд Тръмп, въпреки категоричното ми несъгласие с него по много въпроси, но свадливият му нрав не обещава нищо добро за здравето и дълголетието му в личен и политически план.

А добрата стара Европа? Ще си старее  (“загнива сладко”) и нищо европейско няма да се промени съществено на континента, колкото и на нещо подобно да се надяват крайно десните в техния възход, на който Путлер се надява да сработи като на таран срещу европейското единство, омразно на евразийския му “руски свят”, но все по-привлекателно дори за най-верния руzки остатъчен от съветско време клиент в Европа, каквато е Сърбия. А и за Македония, подстрекавана от Сърбия да поддържа антибългарската истерия, за да не напусне Скопие сръбската орбита и да избяга в европейска посока.

Самата Сърбия най-вероятно ще се освободи сама от президента Вучич и неговата проруска хватка. Омръзнал е на сънародниците си. Ще го сменят. 

Към края на своя дълъг живот се е устремил и авторитарният режим на Ердоган в Турция. Клатиха го няколко пъти масови протести и при следващи избори ще го свалят.

Колкото до България, никакви ни няма в геополитическия контекст. Но е всичко за нас, живеещите тук. Ето защо ще бъде важно още повече да ядосваме онези, които се ядосват на добрите новини за добър икономически растеж, невиждано никога в историята ни разточителство за удоволствия, като пазаруването на нови автомобили и пътуването в чужбина-показатели, по които заемаме в момента водещи места в положителните европейски статистики. Успехите дойдоха  без да имаме управляващи, които да си припишат заслугата за тях. Явно стана ясно, че да бъдем част от проспериращата Европа и да имаме защита на сигурността си в рамките на НАТО е достатъчно условие да успяваме. Дали към това разбиране ще се нагодят управляващите у нас е въпрос, който не би трябвало да предизвиква въпроси. Ако искат и те спечелят нещичко на трапезата на успеха на българите, ще имаме редовна власт по нередовна формула, в която политическото оцеляване на участващите в нейното осъществяване  ще ни бъде представено като “грижа” за същия този народ, който успява и без тях.