“Гаф Игнатиево” чака указа на истински български президент

Президентът Радэв преименува с указ главното ни гражданско летище на “Васил Левски”. 

Чудесно е като факт, но е също повод за размисъл по аналогия.

Крайно време беше да бъде прекръстено летище “Враждебна”, както ужасно недружелюбно по квартален признак се нарича(ше) столичният аеродром. Изборът да се нарича “Васил Левски” е  без конкуренция.

Защо, обаче, същият, бивш шеф на българските ВВС, рекламиран предизборно като “натовски генерал”, не преименува летището, което е наречено на враждебния в дългосрочен план в българската история Игнатиев.

Игнатиев е душманин на Левски. Закопал е Апостола по османските закони като “криминален престъпник”.  Доказал се е като задкулисен екзекутор на най-големия български революционер. 

С изключение на покойния проф. Пламен Цветков и особено на Янко Гочев, повечето български историци избягват темата за ролята на Игнатиев Левски да бъде съден като криминален престъпник и обесен, вместо да бъде заточен като политически затворник от османците. 

В свое днешно интервю един от най-големите познавачи на биографията на Левски проф. Пламен Павлов потвърждава, че Апостола е бил критично настроен спрямо Русия, правейки уговорката, че неговата критика е била насочена срещу руската монархия. Да не е малко! Професорът също така потвърждава, че руски шпиони са се опитвали да вербуват революционера, но той всеки път отказвал.

Без да влизам в задочен спор с практикуващите историци, все пак се осмелявам да повторя написаното от мен след преглед на записките на Игнатиев. Прехвърлих внимателно огромно количество текст в книгата “Н.П. Игнатиев. Записки (1875-1878)”. След трудоемкото упражнение твърдя, че никъде, включително в бележките под линия, в които често се съдържа важна информация, свързана с България, авторът не споменава, не намеква дори са съществуването на Левски.

Пълен абсурд е да се предположи, че човекът, който е следил, ако не и ръководил процеса на османското правосъдие срещу Дякона, назначавайки своя квота от 4 българи в съдебната колегия, не е знаел нищичко за Апостола. Особено контрастно си проличава съзнателното му пренебрегване на фактора “Левски” на фона на статиите на руските военни кореспонденти Евгений Утин и Василий Немирович – Данченко, практически участник във войната 1877-1878 г. Двамата пишат за Левски ако не с възторг, то с огромно уважение спрямо най-големия български герой. С някои от сподвижниците на Левски те са се срещали дори, подобно на неговия биограф Захарий Стоянов.

Утин и Данченко са знаели, а Игнатиев “не”? Абсолютно невъзможно е. Има само едно обяснение: гузна имперска съвест. Уважаемите специалисти от академичните среди би трябвало да се съгласят с тази логика, която няма алтернатива.

Ако това косвено, но повече от ясно доказателство за враждебността на Игнатиев към националния ни герой се струва някому недостатъчно, за да бъде оспорен наложеният от петата колона у нас и от самата руска пропаганда образа на Игнатиев като “благодетел на българите”, нека дам думата на императорския представител само с два абзаца от разсъжденията му. Сами по себе си те са достатъчна основа за заключението, че европейска България не му дължи никакви поклони.

Примерите са само от една страница ( 818) от “Записките” и са емблематични за враждебността на дипломата към европейската перспектива на България (а такива цитати има още в документите, подписани като спомени от него). Избирам тези примери, защото и Игнатиев е избрал именно тези свои мисли за заключение на книгата си. С други думи, потвърждава и обобщава главното за него и за дипломацията, за която е представителен, а именно : за Русия е от интерес да бъде нарушавано равновесието на западноевропейските държави, а главният й приоритет е завладяването на Проливите, което той нарича “нашата историческа задача”.

 

 

 

 

 

 

 

Въпросът е: щом президентът Радэв може с един указ, без съгласуване с никаква друга инстанция в държавата, да преименува главното гражданско летище в България, защо не постъпи по същия начин спрямо главното военно летище в евроатлантическа България, което носи името на един антиевропеец, имперски представител(ен) и за днешната руzка враждебност към България?

Май ще чакаме и ще се надяваме през следващата 2026 година др. “Крим е Руски” да бъде сменен от истински български президент, който не просто ще бъде просветен относно историческите факти, а и ще издаде съответния указ с потвърждение, че базата в “Граф Игнтиево” е българска, европейска и натовска, поради което не може да носи името на един евразийски враг на българското европейско развитие. 

От гражданите за европейско развитие ГЕРБ явно не можем да очакваме подобна инициатива. Те гузно прекръстиха прокопания от техния вожд “Турски поток” на “Балкански” с надеждата да измамят българите (поне), както Игнатиев ги е мамил. Дано това стане окончателно ясно на гласуващите за нов президент българи през есента на 2026 г.