Най-кресливите патриотари у нас, парламентарно представени от вероломните крадци на Възраждането за рашистка (зло)употреба, се нахвърлиха днес като путлеристки нощни вълци посред бял ден на българите, които са против това езикът на северните империалисти да бъде налаган на българските деца в училищата като част от реваншистките опити да ни\ги заробят отново онези, които ни се пишат асвабодители..
Понеже в мрежата не може да бъде заглушен гласът на европейските българи, както става от трибуната на равнопоставеността между слугите на рашизма и техните противници в парламента, тук можете да прочетете аргументирания отговор на един от познавачите на проблема с изнасилването ни с език(а) на окупаторите ни.
Поради многобройните ми собствени опити за същото, включително с цитати (и в книгите ми), дори от съветски проучвания за българския език като основа на руския му сурогат, не искам да разводнявам темата за невежествената наглост на патриотарите с повторения от първо лице единствено число.
Да им го кажа на разбираем като за тях език-защото точно те са истинските еничари на нашето време.
Руският язък! Това защитавате днес!
Ясно е поради что не се срамят да подкрепят патриотарщината си с научната истина за българския език като майчин на “матушката” им.
Ето и още малко сведения за свободно ползване от свободните (от лъжите на и за асвабадителите), които могат да се прочетат от свободното пространство в мрежата ( с малко редакторска, но не и смислова по същество намеса от моя страна).
*1829 г*.- Руската армия обезоръжава българското опълчение, спечелило й войната от 1828г. арестува водачите му и ги праща на Заточение в Сибир, където умират.
*1829 г*.- отвличат насила или подлъгват над 100 000 български семейства, за да ги заселят в обезлюдените Бесарабия и южна Украйна, където преди това са избили и прогонили населението. Стотици български села са обезлюдени.
*1833 г.* Русия става гарант на Турция за териториалната и цялост, покрай Египетските войни
*1833 г.* – Под натиска на Русия Турция отстъпва на Сърбия 6 области от поречието на р.Тимок населени изключително с българи – около 200 000 души.
*1835 г.* – Избухва Берковското въстание. Сърбия обещава оръжие на въстаниците, но в последствие под натиска на Русия отказва. Все пак Русия е гарант на Турция….
*1861 г*. – Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена и Първа българска легия в Белград да бъде разтурена след намеса на руския консул в Белград.
*1861 г.* – Руският консул в Цариград – княз Лобанов- издейства заточение на българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски в Диарбекир. Владиците ни са заточени за три години заради обявената независимост на Българската църква.
*1964-67 г.* – Русия провежда Черкезкия геноцид. Прогонва черкезите. Голяма част от тях се насочват към българските земи и стават част от башибозука по земите ни.
*1871 г.* – Николай Игнатиев протестира срещу чл.10 от Екзархийския ферман от 1870 г., открил пътя за присъединяването чрез плебисцит на македонските епархии към Българската. Русия се опитва да откъсне Македония от българския народ.
*1872 г.* – По искане и заплахи на Игнатиев тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измир.
*1872 г.* – Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква (продължила чак до времето на съветската окупация на България).
*1872 г.* – След лична визита до султана Игнатиев отстранява от власт начело на Високата порта Махмуд Недим паша по чиято заповед Привременният български съвет в Ортакьой избира екзарх на основание на фермана на султана.
*1873 г.* – Игнатиев предлага на Турция Левски да се съди и от българи, на които казва, че съдят обикновен крадец, заради завета на Апостола: „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби”, предаден на потомците чрез записките на Захари Стоянов по свидетелства на съвременници на Дякона.
*1876 г.* – На Цариградската конференция за автономия на България главнтите действащи лица на европейската дипломация, освен руските и австроунгарските, не знаят, че месеци преди това Русия и Австро-Унгария сключват тайното Райхщадско споразумение за поделяне на Балканите
*1877 г.* – Подписана е Будапещенската конвенция. Според нея Русия няма да пречи на Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария няма да възпира Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа. Това и става на Берлинския конгрес.
*1877 г.* – Руският консул в Цариград Игнатиев е уведомен телеграфически за конвенцията. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана и му гарантира, че при война на Великите сили срещу Турция Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.
*1878 г.* – На Берлинския конгрес Русия отнема от Румъния южна Бесарабия. В замяна я компенсира с българската Добруджа. Руски войски не стъпват в Македония, защото Русия я е предвидила за Турция, както Игнатиев обещава на Цариградската конференция.
*1879 г.* – Заради интересите на българското население в Македония екзарх Йосиф І иска да тръгне за Цариград, но руският консул в в Пловдив княз Дондуков го спира. Заявява, му че духовната област на българската Екзархия ще съвпада с територията на княжеството и на Източна Румелия; а колкото за македонските епархии, те ще останат под ведомството на гръцката Патриаршия, чиято власт се простирала законно във всичките предели на Турция. Русия упорито иска да откъсне Македония от България.
*1885 г.* – България обявява Съединението. Руската империя е единствена сред тогавашните Велики сили, която активно се противопоставя. Провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията обратно в тези населени с българи земи и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор. Турция е заплашена от Англия и отказва.
*1885 г.* – Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб след като е изтеглила целия си офицерски състав още преди Съединението, но най-вече като наказание за него.
*1886 г.* – Русия организира преврат в България за сваляне на княз Батемберг. Прогонва го извън българските земи. Стамболов, в качеството на председател на народното Събрание, осуетява преврата.
*1886 г.* – След избора на Фердинад, Русия скъсва дипломатически отношения с България за 10 години.
*1889 г.* – Руски убийци отравят Захари Стоянов-уж не било потвърдено, но внезапната смърт в Париж на 39 годишния най-пламенен български противник по онова време на насилствената русификация на младата България отговаря на класическия въпрос “кому е изгодно”.
*1895 г.* – Платени от Русия убийци убиват Стамболов (също уж непотвърдено документално като деяние на Русия, но отново отговарящо на горния въпрос във връзка с насилствената кончина на най-големия враг на империята в България).
*1903 г.* – При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство, го принуждават да не се намесва в конфликта. Спомняте си Райхщадското и Будапещенското споразумения.
*1909 г.* – Русия прехвърля турския дълг към България в размер на 82 милиона златни франка или 26 тона злато.
*1913 г.* – Русия подкрепя Сърбия и Гърция вероломно да задържат окупираните български територии. В последвалата война подтиква Румъния да ни нападне в гръб, за което получава южна Добруджа.
*1915 г.* – Русия напада вероломно България и бомбардира от кораби жилищните квартали на Варна
*3-ти март 1918 г.*- България, заедно със съюзниците, освобождава от руско робство Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Молдова, Грузия и други
*1918 г.* – Руски агенти провокират Войнишкото въстание.
*1923 г.* – СССР-Русия плаща и организира септемврийското въстание.
*1925 г.* – Агенти на СССР-Русия извършват атентат в църквата „Света Неделя“ – най-големият терористичен акт в историята на България, а и в света от гледна точка на броя на жертвите чак до атентата на един бомбаджия в Денвър (САЩ) в наши дни.
*1934 г.* – Под натиска на СССР-Русия е приета резолюция на Коминтерна, с която той признава съществуването на отделен македонски народ и македонски език.
*1941г.* – За втори път след Първата световна война СССР-Русия ни напада вероломно. Бомбардира българските селища Добрич, Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица без да обявила война.
*1942г.* – Подводница на СССР-Русия, без да сме във война, потопява пътническия кораб ”Струма”. Загиват 768 цивилни, основно евреи ( и българския екипаж). Оцелява само един човек. В Израел помнят, има паметник на загиналите. В съветизираната България-нищо подобно.
*1944 г.* – СССР-Русия за трети път напада България.
*1945 г.* – СССР-Русия спонсорира и охранява с огромната си окупационна армия червен терор в България, довел до избиването на десетки хиляди българи.
*1945 г.* – СССР-Русия отвлича Българския държавен архив.
*1946 г.* – Руски агенти наложени с оръжие в България решават да отворят “македонски училища“, където да се учи македонски език и история.
Следват 3 години пряка и 42 години съветска окупация с ръцете на съветските слуги, последвана от 35 години мъчителни опити да се освободим от нейните последици.
Поради което и днес се мъчим да си пречим.
Статия “отрезвител”!
Благодаря !
Благодаря, г-н Инджев!
Унгарският изследовател на оборусяването на българския език Имре Тод, описва езиковата ситуация в руската империя като “диглосия”. ..Ще рече, различните племена и народи в руската империя, няколко столетия ползват български като официален административен и църковен език в службите си, а местни и “славянски”езици в домашната си и ежедневна употреба.
С консолидирането на Русия след средата на 19 век, наченатите от Петър I езикови реформи са академично конструирани в “руски”, така както е създаден, например, македонският.
Струва ми се, че красивият старобългарски трябва да се учи в училище. И децата да знаят, че това е бил “английския език” на средновековието.
Руският език е мъртъв език.
Но ето и един мъртъв руски убиец:
В руския град Ставропол в резултат на експлозия на граната са загинали двама мъже, единият от които е майор Заур Гурциев, който през 2022 г. е ръководел въздушната фаза на операцията на Русия за превземането на Мариупол в Донецка област. https://frognews.bg/novini/vzriviha-ruskiia-maior-gurtsiev-otgovoren-obstrela-mariupol-prez-2022.html А това е видеоотчета за Буданов: https://t.me/supernova_plus/39556?single
И на всичкото отгоре е бил гей:
https://t.me/ButusovPlus/20155?single
Вече съм го казвал неведнъж и писал тук – РУСКИ ЕЗИК /както и македонски/ НЯМА! Виталните езици се развиват, рационализират, обогатяват и усъвършенстват.
1945 г. – СССР конфискува, реквизира и изнася от България стоки, пари и ценности за $ 150 млн., еквивалент на днешни 14 млрд. щ.д. В това число 2 тона розово масло от трезора на БНБ, които са част от резервите и. Цифрите са официални, описани студиата “История на външния дълг на България”, качен и към момента на официалната страница на БНБ.
В тази сума не са отразени реквизираните без документи стоки, както и конфискуваните български активи на смесените българо-унгарски и българо-германски д-ва.
Това ще бъде препоствано. Шапо, Майсторе!
Всяка дума и действие на копейките доказват, че това са руски патриоти с намерения за унищожаване на българската държава.
В Румъния техният съмишленик Симион си призна, че се страхува да участва в протести, защото румънският президент не е проруски и румънското МВР не си попплюва с вражески за румънската държава персони.
В България през 2021г. беше избран проруски президент, служещ на вражеска на България държава. Затова българската политическа реалност е различна.
Днес проруският президент и копейките реват за бой последен срещу еврото в защита на руския интерес в България.
Към този списък може да прибавим и други сегашни грехове на Рашизма ,спрямо България ,вмешателство в Политическият и процес ,знаем как хвалят по руските пропагандни сайтове ,в Тик Тока ,товариш Рублен Радьов ,Капейкин и други ,много се радват че разни неграмотници се бунтуват против Еврото ,от друг страна разни Девушки заголили бели бълдъри на снимките ,в агенция за запознанства искат да се Замужат за Българи и защо не после щяла да вземе Болгарский паспорт и да хоцка навсякъде из цвилизованата Европа безвизово,преди като деца се шегувахме че Руският е бил развален Български ,и май сме имали донякъде право,като започнеш да си кривиш езикът ,и да произнасяш думите неправилно според Литературният Български и се получава нещо като Руски ,,но истината е че официалният сегашен Руски език пройзхожда от Старобългарският църковно славянски език, приет за официален от Угро-Финските племена край Московието
Господин Инджев, преди няколко дни в сутрешно предаване на БТВ имаше кратък разговор с Хр.Грозев .Беше анонсиран филм за хибридната война на русия срещу цивилизования свят, включително персонално участие на български журналист. Даже всезнаещата водеща заяви, че знае името, но по молба на Г-н Грозев отложиха съспенса за премиерата на филма. И от тогава нищо. Имате ли някаква информация и коментар.
По време на гражданската война в Испания,
в България е приет закон, с който се лишават от българско гражданство,
всички българи, които участват в гражданската война.
Когато Франко печели войната и спасява Испания от комунистическата проказа,
цялата комунистическа паплач, емигрира в Русия.
По-късно, като диверсанти- парашутисти и подводничари се завръщат в България,
за да саботират българската държавност и да тероризират българите!
Не е ли належащо и днес да се приеме закон с който да се лишат от гражданство
и да се експулсират в Русия всички копейкаджии и други българи,
които саботират българската държавност и тероризират българите!
Към Димитър Димов:
Чакам с интерес кой от всичките основателно подозирани като агенти на путлер “журналисти” у нас ще бъде разобличен с доказателства, за каквито всички те злорадо натякват, че нямаме…
Не знам нищо, но дори и да знаех, не бих отнел правото на Христо Грозев да изпълни замисъла си. Има правото на това и не бих “блеснал” за негова сметка с осведоменост-даже и да бях осведомен.
*1909 г.* – Русия прехвърля турския дълг към България в размер на 82 милиона златни франка или 26 тона злато.
Интересно как става такова прехвърляне и кой го приема за изпълнение? Ако са се били опънали нашите, Русия щяла ли е да нападне България и щяхме ли да приключим тогава веднаж за винаги с глупавото русофилство???
Забравените българи:
Българинът от украинска Бесарабия,
който стана пет пъти министър-председател на България!!!
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
Националният празник на днешна България не е 3-ти март!
НАЦИОНАЛНИЯТ ПРАЗНИК на днешна БЪЛГАРИЯ Е :
22-ри ОКТОМВРИ Денят на независимостта на България
от Османската и от Руската империя-1908г.
Днешният национален празник на РБългария ни беше натрапен от комунистите във ВНС.
Денят 9-ти септември,
празнуването на втората окупация на България от червените варвари
и превръщането и в социалистическият концлагер НРБ,
бе заменен с празнуването на3-ти март, денят на първата окупация на българските земи,
и превръщането им в Санстефанска Задунайска губерния от ордите на Руската империя,
което наложило свикването на Берлинският Конгрес
В Европейският съюз, а и в целият свят почти без изключения,
националният празник на монархиите е рожденият ден на настоящият монарх,
а националният празник на републиките е денят на обявяване на независимостта им.
С решаващата помощ на ВМРО, младотурците овладяват балканските гарнизони на Османската империя.
Правителството на Малинов,
назначено с Указ № 3 от 16 януари 1908 г.на княз Фердинанд Сакскобургготски,
блестящо се възползва от неразбориите в Цариград във Високата порта/Министерския съвет/
на Османската империя.
В Търново, в църквата построена от цар Иван-Асен,
където е погребан и цар Калоян,
на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година,
княз Фердинанд Сакскобургготски е коронясан като цар Фердинанд I-ви.
На същият 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година, Независимостта на България
е провъзгласена!От правителството на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.
Станал премиер на България пет пъти!!!
Всеки е чувал името на Александър Малинов, но знаем ли всъщност защо е толкова важен
за българската история?
Безспорно той е една от онези важни фигури, които оказват влияние за благоприятното ѝ развитие,
Той е този, който присъства в политическия живот на Третата българска държава над 40 години
и става неговата жива история.
Александър Малинов е роден е в Пандъкли, Бесарабия през 1867 година.
Рожденото му място е населен с хиляди българи регион.
Като юноша учи в гимназия в Болград, а след това продължава своето образование в Киев,
където следва право.
Силно заинтересован от специалността си, Малинов се заема сериозно с нея
и през 1891 година се дипломира успешно.
След завръщането си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив (1898).
Той има тежката задача да бъде прокурор в процеса срещу убийците на Стефан Стамболов,
а също така осъжда министрите от кабинета на Тодор Иванчов за злоупотреби с държавни средства.
Защитник е и на арестувания за антивоенна дейност лидер на БЗНС Александър Стамболийски.
Очевидно познанията му по право са завидни и лека полека Малинов се възползва от тях,
за да навлезе в политическия живот на България –
той се сближава с ръководителите на Демократическата партия и става неин член.
От 1896 година е сред видните дейци на партията,
с която са свързани едни от най–големите му заслуги и цялостното му влияние
върху българската политика.
През 1903 година лидерът на Демократическата партия Петко Каравелов умира,
а за негов наследник е избран именно Александър Малинов.
Той става постоянен председател на партията и пред него тепърва започват да се появяват
неизбежните перипетии на политиката.
Началото на XX век е един изключително динамичен период за българското общество.
Властта на княз Фердинанд нараства и през 1903 година той сваля правителството на д-р Данев.
Монархът веднага се свързва с Малинов, като му предлага да застане начело на новия кабинет.
Председателят на демократите обаче отказва, като се заема със заздравяването на влиянието
и работоспособността на партията.
През 1908 година на Малинов отново е направено същото предложение
и за разлика от 1903 година отговорът му е положителен.
Така той става министър-председател в един от най-решителните периоди от българската история.
Именно по това време Александър Малинов достига своя връх в политическата си дейност,
като взема дейно участие в подготовката и обявяването на независимостта на България
на 22 септември 1908 година.
Това събитие увенчава с успех 30-годишните усилия на
за материално, духовно и политическо равноправие сред европейските народи.
България се превръща в суверенна държава и прави огромна крачка
в своето политическо и социално развитие.
Разбира се, заслугата за получаване на независимост на България не е единствено
на Александър Малинов.
Такава има и Фердинанд I, чиято е решителната дума по вземането на такива важни
дипломатически решения.
След 1918-та година ситуацията рязко се изменя. В близките 5 години
управлението на България попада в ръцете на зеленият комунистСтамболийски.
Репресивните действия на лидера на земеделците далеч не се нравят на Малинов
и той открито им се противопоставя.
В резултат на това през есента на 1922-ра е арестуван и прекарва близо година в затвора в Шумен.
След падането на режима на БЗНС е освободен и успява да възстанови партията си.
А след деветоюнския преврат през 1923 година, вече свободен,
той участва в създаването на Демократическия сговор.
Не след дълго обаче (1924) първите идейни различия между него и “сговористите” се появяват
и затова се принуждава да премине в опозиция.
Когато дните на правителството свършват, Александър е в центъра на създаването
на коалиция Народен блок, която се явява и печели изборите за XXIII ОНС през 1931-ва година.
Той поема поста министър-председател, но напредналата му възраст и умора го карат да напусне
и да подаде своята оставка през същата година.
Независимо от това той не напуска политическия живот, а напротив –
остава лидер на Демократическата партия, а по-късно и председател на XXIII ОНС.
Дългите години усилена работа и политически борби обаче се отразяват на политика Малинов.
На 20 март през 1938-ма година, по време на изнасяне на политическа реч
на сцената на “Модерен театър” в София, той среща смъртта си.
Александър Малинов е политикът, станал 5 пъти министър-председател,
той спомогва независимостта на България да стане реалност,
той е този, който с гласа на разума и умереността се опитва да следва принципите на демокрацията.
Ето какво казва за него един от най-видните журналисти на XX век – Данаил Крапчев.
„Александър Малинов не беше само един идеолог, носител на една доктрина,
на една политическа мисъл.
Той беше една душа, която трепереше като трепетлика,
отразявайки всички скърби и радости на българския народ.”
„Малинов беше голям демократ, но той беше за една просветена демокрация.
Той беше държавник от първа величина, който всичко отмерва и пресмята.
Нему бяха чужди ласкателствата, било към народа, било към носителите на държавната власт.”
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
Националният празник на днешна България не е 3-ти март!
НАЦИОНАЛНИТЕ ПРАЗНИЦИ на днешна БЪЛГАРИЯ са ДВА:
5-ти ОКТОМВРИ Ден на независимостта от Османската и от Руската империя-1908г.
1-ви ЮЛИ, Ден на учредяване на днешна България на Берлинският конгрес-1878г.
Вгледайте се в националните празници на държавите от ЕС и на балканските държави:
Австрия – 26 октомври,Декларация на Парламента за неутралитет на Австрия,
залегнал в конституцията, 1955 г.
Албания – 28 ноември , Ден на независимостта – от Турция, 1912 г.
Белгия – 21 юли, Коронация на Леополд I, първи крал на Белгия – 1831 г.
Босна и Херцеговина – 1 март, Ден на независимостта – от Югославия, 1992г.
Германия – 3 октомври, Денят на германското обединение и освобождение,
Ден на германското единство – 1990 г.
Гърция – 25 март,Ден на независимостта – от Османската империя,
декларирана на същата дата през 1821 г.
Естония – 24 февруари, Ден на независимостта от Русия, 1918 г.,
Исландия – 17 юни, Ден на независимостта – от Дания, 1944 г.
Испания – 12 октомври, Годишнина от откриването на Америка, 1492 г.
Италия – 2 юни, Ден на републиката – 1946 г.
Канада – 1 юли, Ден на Канада – 1867 г.
Кипър – 1 октомври, Ден на независимостта – от Великобритания, 1960 г.
Литва – 16 февруари,Ден на независимостта – от Русия, 1918 г.
Люксембург – 23 юни,Рожден ден на Великия херцог – празнува се като национален празник от 1947 г.
Северна Македония – 8 септември, Ден на независимостта – от Югославия, 1991 г.
Малта – 21 септември, Ден на независимостта – от Великобритания, 1964 г.
Молдова – 27 август, Ден на независимостта – от СССР, 1991 г.
Монако – 19 ноември, Ден на принца
Монголия – 11 юли, Ден на независимостта – от Китай, 1921 г.
Нидерландия/Холандия/ – 30 април, Официално честване на рождения ден на кралица Беатрикс,
национален празник.
Норвегия – 17 май, Ден на конституцията – 1814 г.
Полша – 11 ноември, Ден на независимостта от Австро-Унгария, Германия и Русия, 1918 г.
Португалия – 10 юни, Ден на Португалия – по повод деня в памет на националния поет
Луиш ди Камоинш, 1850 г.
Румъния – 1 декември, Годишнина от възвръщането на Трансилвания и обединението на Румъния, 1918 г.
Словакия – 29 август, Словашко национално въстание,
срещу окупацията на Хитлеристка Германия, 1944 г.
Словения – 25 юни, Ден на независимостта – от Югославия, 1991 г.
Съединени американски щати – 4 юли, Декларация за независимост от Великобритания, 1776 г.
Сърбия – 15 февруари, Избухване на Първото сръбско въстание за независимост
от Османската империя – 1804 г.
Татарстан/Казанска България/ – 30 август, Ден на суверенитета – от СССР, обявена независимост
през 1990 г., непризната от Руска федерация , днес има статут на автономия.
Турция – 29 октомври, Ден на републиката, 1923 г.
Украйна – 24 август, Ден на независимостта – от СССР, 1991 г.
Унгария – 23 октомври, Ден на републиката и революцията от 1956 г.
Финландия – 6 декември, Ден на независимостта – от Русия, 1917 г.
Франция – 14 юли,Превземането на Бастилията , 1789 г.
Хърватия – 25 юни, Ден на независимостта – от Югославия, 1991 г.
Черна гора – 13 юли, Международно призната за независима държава – Берлински конгрес, 1878 г.
Чехия – 28 октомври, Ден на възстановената независимост – от Австро-Унгария, 1918 г.
Швеция – 6 юни, Ден на независимостта – от анексията на Дания, 1523 г.
Швейцария – 1 август, Ден на федерацията и независимостта от Свещената Римска империя, 1291 г.
„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).
Великолепна истина,трябваше да сте университетски преподавател. Много млади хора щяха да научат истината .
Г-н Инджев не е университетски преподавател, но много такива преподаватели по история на България, е крайно препоръчително да се учат от него! И тези, които имат амбицията и качествата да пишат учебници по ИСТИНСКА история, нека включат тези събития, кратко и ясно хронологически изброени в тази статия, за да могат българските млади хора да се запознаят с действителната руска вредителска дейност спрямо българския народ и държава от много години насам!
Искам също да отбележа, че Иво е написал доста поучителни и интересни книги с изложени достоверни факти от нашата съвременност и близкото ни минало /няма да ги изброявам, защото рискувам да пропусна някоя/, които могат да бъдат важен източник на информация за бъдещите автори на учебници по история! Дай Боже да са се родили такива!