Темата за носталгията по комунистическата диктатура явно няма да отпадне от публичността в близко бъдеще и това се вижда при всеки неин изблик по конкретен повод. В такъв се превърна самоубийството на Тодор Славков, внука на Тодор Живков.
Представяте ли си само как самоубийството на потомък на най-виден управник от епохата преди комунизма би се превърнало в НРБ в повод за публичен дебат? Не си представяте, ако поне малко поназнайвате какво реално означаваше горното трибуквие.
Днес всеки масово и обобщаващо ругае държавата, политиците, партиите и прочее виновници за личните несгоди. И преди имаше всякакви трагедии, но беше позволено да се обсъждат на висок глас само “успехите на социализма”.
Имаше по онова време държава, наистина. Имаха си я другарките и другарите от властващата каста без опозиция, възражения и без подобие на медиен контрол. Малцина от нас, които не бяха част от кастата, познаваха извън легендите живота й зад затворените порти на материалното изобилие, с което се бяха заобиколили. Случи ми се в края на 80-те да надникна там за кратко като преводач на арабски другари, гостуващи на щедрата трапеза на онази държава.
Не съм виждал в тези строго охранявани крепости на кастата нито “малък Тошко”, нито митичния заради слуховете за разгулния му живот Владко Живков, а още по-малко път “незабравимата” Людмила, която в умилителните си спомени приближените от нейната лична свита обичат да наричат Мила. Зърнах само веднъж в една резиденция на “Златни пясъци” външния министър Петър Младенов да похапва вкусно и луксозно. Така съм го запомнил като образ от времето преди да се окаже президент и да заплашва с танкове, които да усмиряват гражданите на площада.
Може да звучи “битово” и дори заядливо да им броим чеверметата със задна дата, но истината е, че дори и манджата не си плащаха. В същото време разполагаха със суми, каквито простолюдието не беше виждало накуп. Да не говорим, че истинското им богатство беше самата България, с която разполагаха и се разпореждаха. Както отбеляза един американец по-късно – и най-богатият човек в Америка не може да се мери с комунистическите лидери, които бяха собственици на цели държави.
Казано с епиграмите на поставения в изолатора на непривилегированите граждани Радой Ралин “ Качете се на тротоарите, минават чайките на другарите”. Или “Сит търбух, за народа глух”.
Не е чудно, че остатъците от привилигированата каста изпитват носталгия по онова минало. Въпросът е защо населението, което под сурдинка се възмущаваше от всевластните и охолния им живот (готвеха и разнасяха по къщите им храна все едно са социално слаби), въздиша по измисления със задна дата “социалистически рай”, от който близо два милиона българи избягаха на Запад при първа възможност.
Темата е прекалено голяма, за да имам претенцията да я обобщя кратко. Но ще засегна един детайл, чието изтъкване ми развали отношенията с колеги и дори с някогашни приятели от БНТ.
Тази институция, която беше главната идеологическа пералня за мозъци, не само не отстъпи от ролята на перачката, но я доразви в новите условия, подклаждайки въпросната носталгия чрез прослава на миналото под формата на напълно оперирани от самокритика и критика кампании. Например за “златния век” на българското кино, който си беше златен от гледна точка на отпусканите за “правилните” филми пари от бюджета.
Не твърдя, че въпросният сюжет обяснява носталгията като такава. Но че я подклажда системно е безспорен факт. В домовете на хората у нас продължи да се лее сиропа на “социалистическия начин на живот” дори чрез филми, в които формално няма натрапчива идеология. Картинката на екрана неизменно показва доволни, понякога малко ядосани от някакъв дребен конфликт жители на НРБ на фона на стерилна, изчистена от “отрицателни белези” домашна, градска и селска среда. Идилията струеше дори от задължителния музикален фон на характерната за онази епоха мелодична канава от съветски тип.
Припомням (отново) тази “дреболия” защото тя не е само метафора за подклаждането на тъгата по годините на диктатурата в собствените ни домове по подобие на лозунга от честванията на 100 годишнината на вожда “Ленин е във всеки дом”, както гласеше мотото. Наистина е брутално завръщането с омекотени като индиански мокасини съветски ботуши в душите на слисаните от бързите промени бивши затворници в границите на държавата ни, която разстрелваше опитващите се да избягат от нея.
Да обърна внимание, че от страдания по миналото има много болни и в близката нам Румъния, където диктатурата на Чаушеско беше още по-свирепа (до степен, че там гледаха българска телевизия с окото на българските граждани, които се стремяха да зяпат югославската, т.е. по-свободната). Румънците бяха толкова озверели от глад, лишения и мизерия в най-различни измерения, че дивашкият демонстративен разстрел на двойката диктатори Чаушеско се възприе от народа като акт на справедливо възмездие.
Днес, оказва се, тече ревизия на тази визия (а дали роля има и тамошната телевизия, това не знам). Едва ли това сравнение носи някому облекчение в търсенето на отговора “защо”. Вероятно не може да се отговори рационално на това състояние емоционално, освен със склонност към мазохизъм на част от населението, дълго дресирано в духа на евразийския принцип “бий, за да те уважат”.
Боят, очевидно, предизвиква и днес уважението на битите, които са си бити. За останалите няма да кажа нищо заради едното приличие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
“…беше позволено да се обсъждат на висок глас само “успехите на социализма”, а такива нямаше, освен четирикратното фалиране на България от влашкия циганин, кръстил се по-късно Т. Живков, описван в нащи дни като основоположник на “червената аристокрация”. Повръща ми се!
Носталгици по социализма са бившите комунисти.
Малцина днес знаят, че в социалистическият концлагер НРБ,
комунист не можеше да бъде съден.
Съдеха го, чак ако го изключат от БКП.
Днешните комунистически капиталисти изобщо не плачат за соца. Напротив!
Особено при наличие на Прокуратурата на Пеевски Магнитски!
Носталгици по социализма са и днешните мързеливци и некадърници.
https://www.bta.bg/bg/news/balkans/934102-dve-treti-ot-rumantsite-smyatat-che-chaushesku-e-bil-dobar-lider-pokazvat-dann
митологизирането на соц колониализма ни го натрапват като ”естествено” явление, но НЕ Е – това е част от плана на Андропов за срив на соцсистемата, развихряне на див капитализъм, отглеждане на соцностагия до желания нов (тип китайски) соц под руско крило – мутри, чалга, по 1 черпак славидоганшоу преди за сладки сънища, 3 мандата ”вие сте прости и аз съм прост …”
https://www.actualno.com/society/plan-golgota-konspiracijata-kojato-upravljava-sveta-veche-40-godini-video-news_2429244.html
информационната война която видимо се води от 10 години й , трябваше да завърши с победно руско СВО ”КИЕВ ЗА 3 ДНИ” ,а у нас с НОВО НАЧАЛО за байхуй
В България и останалите страни от социалистическия лагер на СССР комунистите обещаваха през 80-те години на миналия век да настъпи комунистическо благоденствие. Дойдоха 80-те години на 20-ти век и хората в България казаха: Не само комунизмът не дойде, ами социализмът се скапа тотално. Много добре е изложена истината за скапването на социализма в България в доклад на Петър Младенов в края на 80-те години.
Отявлени и заблудени комунисти обвиниха и продължават да обвиняват за краха на социализма световния империализъм и повтаряха клишето: Врагът не спи.
Важна характерна черта на комунистите е наглостта да си приписват всички спорни или безспорни успехи и да прехвърлят на останалите хора всички неуспехи, за които се сетят. Затова за комунистите лъжата е основен инструмент от тяхното битие. В тази връзка е сещам за “независим и обективен журналист от БТВ”, който се демаскира брутално през 2023г.
За соца могат и плачат само некадърниците, които по онова гадно комунистическо време бързо, бързо, станаха партийци за да заемат постове където не им искаха професионализъм и умения. Такива ставаха партийни секретари от типът „дайте да дадем!“
Подобни спорове сега за мен са като лакмус да разпозная непознати българи, които съм някак си принуден да срещна в странство. В такъв случай се оказвам много зает и сам прекратявам бъдещи срещи. Така, че господин Инджев, в този случай не се губи приятел, защото това е една въшка, която по всяка вероятност е искала да се възползва от Вашето его. Такъв е бил и случаят с т.н. Бибитко, което Вие веднага и добре сте оценили, като сте дали отрицателен отговор.
При този случай разказан от Вас, все си мислех, че някак си при този Ваш контакт, сте можели да му въздействате, което при един върховен ръководител би било полезно за България, но вече съм разбрал, че той може само да рита мачлета и е като една ненаситна въшка вредител при която не може да се очаква полезна симбиоза.
Единствената ми надежда е, ако се намерят свестни (в нашият смисъл) политици и те потърсят обратна връзка с Вас, да им я предоставите. Това, само защото бихте могли да им помагате добре да преценяват ситуациите, което е нужно когато се взимат решения от непознати мнозинства, а Московците не спят и са добре внедрени…
Относно Тошко Славков, все си мисля, че поради комунистическата небрежност, свикнали друг да им върши работата, разгулен живот и взимане на наркотици незабелязани от незаинтересовани родители, са го докарали до последствия, които вече никой не е могъл да предотврати. Разбира се, това е мое мнение, за което нямам никакви преки доказателства и източници.
ПолитУ Зла-тарева какво пак скочи стръвно срещу ПП ДБ?
Ако бях някой неделикатен човек, с чиста съвест и ръка на сърцето бих казал, че тя е един от журналистите, имащи най-тенденциозно, на моменти безобразно, отношение към представителите на тази политическа сила!!
Време е в българските училища да се изучава в час по история разкритията на българския журналист Христо Христов описани в книгата му “Тайните фалити на комунизма” написана след изследване на протоколите от засекретените заседания на полит бюро на бкп.
Няма да забравя онова прекрасно предаване на националното радио по програма “Христо Ботев” в неделя на обяд с триото Ст. Ст. Александров, Джони Пенков и Тошко Колев” в началото на 90-те, което се базираше на различни удивително смешни и същевременно показващи ужастната тъпотия на управляващия комунистически елит факти.
Например граченето на някакъв руZко български на л. живкова на сесия на ООН някъде в началото на 70-те, което тогава се излъчваше по радиото.
Старото Американско Посолство, което се намираше на ул. Съборна зад БНБ беше оградено за да не могат да се гледат фотосите и чете написаното на витрината им в момента, когато се появи информациятя за това, че л. живкова е освободена от Кембридж или Оксфорд (не си спомням точно) след 2 години поради липса на напредък в изучаването на английски език и огромните и харчове в Париж за прически.
Що е то ТУТущина
“Ако има някаква апокалиптична опасност за България,
тя е в апокалиптично падналата интелигентност на популацията ни.
Според изследване на Р. Лин и Бъркли, от 2019-та, средното IQ на България
е ударило кошмарните 83 точки, най-ниското в Европа
.
За сравнение средното IQ в Турция си е все така 87,
в Англия и Германия е 100,
във Финландия е 102,
в Чехия и Унгария 95-6 и т.н.)
Да осъзнаем какво означава 83 точки IQ.
Медицинската граница за моронизъм е 80!
Що е моронизъм – буквално – лека идиотия, мека форма на интелектуален дефицит.
Лице с IQ под 80 може да претендира за недееспособност при извършване на престъпление
и да бъде поставяно под запрещение, защото е опасност за себе си или за другите.
По искане на заинтересовани лица – примерно избирателните органи в дадена държава
могат да го лишат от правото да гласува и да взема важни житейски решения,
или роднините и съседите му, поради откровена тъпота и неспособност
да полага грижи за собствения си интерес или поради увреждане на чужди.
Това е официално призната медицинска и съдебна граница.
А ние сме на 3 (три) пункта от нея.
За който още не е разбрал – тези показатели означават, че един средно интелигентен българин
е в най-общи линии медицински идиот, според стандартите на запад от Калотина.
Той може и с научна титла да е или с висок държавен пост, като ТУ ТУ, и пак е медицински идиот.
Корелацията (или куролацията, както е модерно да я наричaме в наши дни),
между средно национално IQ и брутен вътрешен продукт (GDP)
е 0.7, което означава почти стопроцентова зависимост между двете.
Неща като брутен вътрешен продукт, ниво на развитие, демокрация, отсъствие на корупция,
образователни и научни постижения –
всички тези са в корелация със средната интелигентност на народите.
Тоест – какъвто ни интелекта, такава ни и икономиката, политиката, образованието,
медиите и всичко останало.
Тази масова простотия вече ни пречи дори да провидим откровените лъжи и измами на ТУ ТУ,
пречи ни да си правим сметките, пречи ни в отношенията помежду ни,
пречи ни във всичко, навсякъде и винаги.
Понеже иде реч за масова простотия, тя лесно се обяздва от всякакви тарикати
и служи на користните им цели.
И ще добавя само следното – на всичкото отгоре агресивната, масова,
необразована и нискочестотна простотия продължава да има гръмогласно мнение
и не само да има мнение, а това мнение, чрез ТУ ТУ да се превръща и в меродавно.
Заради тази незаобиколима пречка пред обществото и държавата ни остават само три пътя –
първият е да продължаваме да затъпяваме,
да станем “идиотокрация” и скоростно да се самозаличим от световната история.
Вторият и третият са да оцелеем като се предадем тотално в ръцете на външни сили
или да дойде на власт що годе интелигентна диктатура,
която да затваря устата на простотията с тояга и междувременно насила да я образова.
Други пътища няма.
У нас не може да има истинско народовластие,
нито каквато и да било форма на пряка или индиректна демокрация.
Народовластието изисква интелект, общностен интелект.
В България такъв почти няма,
а дори и беглите опити за възстановяването му моментално потъват
в морето от простотията на ТУ ТУ!
Затънали сме в простотия до шия!
Просто и ясно!
Толкоз!
Аз мисля че темата е наистина комплексна, но основното, което поражда тази носталгия, е нуждата да принадлежиш на нещо, което разбираш. Тогава имаше нещо, което обединява хората – затворени всички в една система, малко или много закостеняла, но предвидима (поне в 70-те и 80-те), затворени в селата си и в трудовите колективи и баналната си рутина; но всеки равен с другия, освен другарите, които бяха “от лъв нагоре”. Думите, които ползвам, съм чул от поколението на родителите ни:
Колко много се произвеждаше, и беше наше и качествено (ризи Баба Вида, Вълнени Килими Сливен, кожарска индустрия и пр. и пр.) “Имаше работа за всеки, дори за кучетата”; макар че колко земи се изтровиха от химкомбинатите, и колко некачествена продукция се работи, а качествената бе за експорт (първо направление) и парите за другарите в изнесени сметки. Аз съм гледал статистика на ЕС на произведени количества ябълки – били сме пети в света преди Полша в 1986-та. Макар че кой е мислил тогава за възобновяемост. Помня насажденията от малини директно ги слагахме в бидони за Германия през 1991 когато се записах в бригадите на АПК през лятото в наше село. Разбира се , доливаха вода с маркуч, щото ония там как ще ни хванат. Този строй казваше къде отиваш да работиш и ти спестява да се блъскаш кариерно и да са самообучаваш (по Ерих Фром – Бягство от свободата, книга описваща защо лесно е възникнал нацизмът) . Деца и ученици – заети да събират кестени, жълъди, вторични суровини, бутилки и буркани, да работят на бригади, труд и спорт и дисциплина, да се готвят за тази “работа-работа-работа” дето ги чака; макар че през 80-те вече много знаеха че “те ни лъжат че ни плащат, ние ги лъжем че работим”.
Другият аргумент който споменават е за сигурността – как онези лъвове пазеха да няма други като тях и по улиците можеше спокойно да се ходи до късно без страх, деца да играят по улиците и в дворовете, които бяха достъпни за всеки, а после се напълни с престъпници – та до днес. Разбира се не знаехме за лагерите и издевателствата и убийството на бягащите през граница, търсещите аборти, и прекрасния Георги Марков – тук се пазеше удобно мълчание и както казва Иво само положителни хроники (имаше кинопрегледи преди прожекциите) и новини, и музика – маршова, победна. Как да не се чувства човек частичка от едно цяло, един прогресивен строй, дето само ние тук си имаме и сме уникални с това?
Сигурност имаше заради контрола. Ченгето в нашия вход на кооперацията в София вече възрастен, и малко преди да почине, ми сподели как някога се е знаело всеки къде и кога излиза и с кого ходи – имало е контрол и ред, и ме агитираше аз да го подхвана отново през 2012 г. Сподели и как 1955 са давали трудови дни в събота следобед и неделя като общи работници помагачи на строителите на кооперацията – участвали са в строежа на собствените си апартаменти. Майка ми е имала нужда от препоръка, че е добър гражданин – от кварталния отговорен, за да почне работа в държавното предприятие. Контрол, който макар че е задушавал – не може на рикиши в Албена да возиш детето си, там само за чужди туристи с валута; не може с пълно 6 в английската в София детето ти да влезе, там има други привилегировани деца, които са го напълнили вече. Но няма и неконтролирано презастрояване, няма поне видими ексцесии.
Всичко това звучи, ще се съгласите, много екзотично на хора, които познават само консуматорското общество и неговите идеали днес, и като се добавят тези черно-бели наивни филми представящи идеалистична картина на това време (С деца на море, и пр.) и днешните негативни новини, и огромна вълна от дезинформация – лесно може млад човек да почне да си гради едни красиви представи. Както казах, мисля че основното тук е липсата на принадлежност към нещо, което да ни изглежда стойностно за цел на живота ни и да се споделя от всички – човешките права и свободи ни се струват даденост, и търсим друго, което да сплотява и обединява и не намираме, освен туй пусто гонене на печалба, реклами, убеждаване да си купиш нещо с фалш и неискреност, от което всички са уморени (добре изразено във филми като Fightclub, Leave the world behind), въпреки че с удоволствие споделят удобства и благоденствие. Стойностна идея, която да е практична за цел на живота, да се усеща като лично постижение, а не да е религия. Дори това изглежда са имали хората в соц-а: тези които са вярвали в прогресивността му – да го развиват и се чувсват пионери, а тези, които усещаха неадекватността и колко е прашлясал – как да се измъкнат, да го надхитрят. Има една колекция от истории “Аз живях социализма” и там това се усеща много добре.
Накрая бих добавил още един фактор, който обяснява този копнеж по “онова време” но няма нищо общо с “колко хубаво бе в соца”; простете че стана толкова дълго. Прабаба беше жива в 1985-та, на 90 години и помня как се молеше на малката иконка на Богородица в ниша на стената на измазаната с глина къща с покрив от плочи. Моите родители слушаха нейните истории от едно друго време. Дядо ми и негова братовчедка Гана бяха родени 1920 и тези хора, които са ме отгледали, не бяха възпитаници на социализма. Баба Гана ми разказваше случки в селото от Априлското въстание, които е слушала на 7 години от свидетелка, грижила се за нея. Бяхме по-близо до истинските си корени през 70-те и 80-те, защото такива хора бяха още между нас. А днес са живи онези видели само соц-а – по-далеч сме от онези герои, които са направили България просперираща и лесно може някой да ни напълни с въздух (под емоционално налягане). Затова е нужно да се четат книгите, които имаме от онези времена, като се започне със Записките на Захари Стоянов – но това не учат децата в училище. В това отношение този блог е толкова богат! Благодаря на Иво и на всички, които пишат тук! От вас съм научил много. Ако корените изстинат (има и такава книга – Сокове от корена , на Цветана Манова) ние ще завехнем като нация. Разбира се , лъжците изкарват ЕС виновен и за това, без да има нищо общо. Всичко зависи от нас – как се определяме, дали се намираме и връщаме към онова стойностно нещо, което ни е поддържало винаги и е в нас – да разбираме и обичаме хората в живота си, да разрешим как да живеем в създадено от нас бъдеще, а не в идеализирано минало или вгорчено и оплювано настояще.
Тодор Тодоров 💛 💙,
– у нас с ароматизатор прасе за по път – https://s8.badu.bg/photos/620124/400x400_63ee37fe8ed17.jpg – направо завоня на море – https://www.segabg.com/touche/tush-07-23-2025
Слави Трифонов(“Знаеш как е”,2009):
“Малко хора знаят, че парфюмът *Слави* известен с логото *Подушвам, че сме от една порода*, беше направен от нас всъщност за Камен Воденичаров. Камен избра тази миризма, поръчахме в „Живодан Рур“ 50 литра концентрат. Това е същата лаборатория, където най-големите звезди си правят парфюмите Внезапно Камен загуби интерес. Какво ли не му предлагахме – явно не ни се доверяваше вече…. Камен се отказа, а аз останах закопан с 50 литра концентрирана миризма…”- https://www.facebook.com/protiv.ruskata.propaganda/photos/a.1389844701330467/1530765993905003/?type=3
“Через парфюм можно рассказывать истории …
– Пьяная женщина провалилась в сельский туалет в Воронежской области
Пьяная женщина провалилась в сельский туалет в Воронежской области по пояс в фекалиях.
Когда женщину достали из ямы сельского туалета, от нее разило спиртным …“
https://bloknot-voronezh.ru/news/pyanaya-zhenshchina-provalilas-v-selskiy-tualet-v–1172890
– в Москва са разработили “духи с ароматами русского быта“ – https://daniivanov.blogspot.com/2025/07/blog-post_932.html
Дано не съм много офтопик.
Баща ми, мир на праха му, работил цял живот във външно наблюдение. Като наближи краят му се разприказва как 3/4 от работата им е била да следят Людмила, Владко, Добри Джуров, Пенчо Кубадински и…и …и. Пиянски изцепки, гуляи, любовници…гнус. Така и не успях да го навия да разкаже тези истории на някой журналист. Щеше да стане бестселър.
@ Видьо видев ; Що е то ТУТущина
https://worldpopulationreview.com/country-rankings/average-iq-by-country
Norway: 98,5
Denmark: 97,9
Bulgaria: 97,8
North Macedonia: 97,6
Arthur
24.07.2025 в 10:10
Всеки нормален българин знае кой е ТУ ТУ
А постът ти за интелигентността е някаква измишльотина.
Руснаците са тотално изперкали от 108 години комунизъм.
Доказват го с варварщината си в Украйна!
Включвам се сега и с моите 5 копейки.
Човек винаги не знае бъдещето, и затова търси “бягство” от несигурността му , в “сигурността” на миналото!!!! Защото то вече се е случило, и всички знаят фактите , реалните резултати, от това . Макар и да ги “интерпретират” според “умственият багаж” и “знанията” си , които са получили дотогава…….или вече са ИЗГУБИЛИ дотогава !
Само природните и космическите правила и закономерности са “консервативни” , и те дават някакво “успокоение”, поне след Ренесанса и Просвещението, ако някой ги “познава” , ……. поне задоволително …….
Както и човешките исторически правила и закономерности, може би . Особено след писмеността и писмената история.
И затова е “носталгията” , към нещо “познато” и…….и “сигурно” , само защото вече е минало. Ето това е човешката “консерВАТНОстЬ” , пред либерсткото бъдеще.
А колко от това “познават” казионните номенклатурни мутробаджанашки консерВАТНИци, включително и в мисирково-консерВАТНАта БНТ…..или при им “другите” колеги в бокоТВь и НеТВь……????? Като следват, само, “сигурните” консерВАТНИ “традиции” , познати….. , познати им от времето на “развития соц” на правешкият тато-ди-тути-каскети, и неговият мутро-милЮЮЮционерски “ученик” и негово лично “юпи” – бокоТИКВАТА, а!!!!!
Одите на донЬ байХУЙанЮ ви геЙрберасткиЙ, одите на магнитският мутро-милЮЮЮционерски агентЬ БудаХари, одите на магнитският му сводникЬ и клюкарски фараонЬ ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ, одите на хуйло им!
Pодените след 1980 г. нямат спомен от реалния живот през соца. Hай-вече за тях е предназначена сиропираната “гледна точка” на телевизиите за соца (не е само БНТ на тази вълнá) като контраст на днешната действителност. Целтa е подклаждане на недоволство и разделение на съвременното общество (за да гласува за “правилните” партии) и погнуса от съвременния капиталистически живот, но също така поддържане на версията за невинността на все още живата БКП-ДС, която винаги се е страхувала от “народната любов”, т.е. от възмездие за престъпленията си, поради което е обяздила съдебната система. дерибейлян прасээвски е само зурлата на този “жив организъм” (както сами обичат да се наричат).
Колкото до “малък тошко”, той е поредният пример за вредата от това, децата да се раждат с пословичната златна лъжица в уста. От такива не се получават човеци – и животецът, и краят му го доказаxa.
Разгледах няколко албума снимки от погребението на малък Тошко по сайтовете….. Навсякъде Евгени Минчев, Йоло Денев и джукеси, джукеси…
Видьо видев
24.07.2025 в 12:02
Сами виждаме, че в тая класация, към която насочих в предния си коментар, Русия е с 10 точки над България. Което е практически невъзможно.
Така, че съм напълно съгласен с вас, че е измишльотина.
Аз не бих побликувал такива менния, защото подобни изследвания “за интелект” са безсмислени и защото се използват умело от рашистките манипулатори.
Ето, по същия начин и постът Ви г-н Виденов, в който се твърди, че българите сме само с 3 точки над идиотизма е такава измишльотина, в най-добрия случай.
В по-лошия случай може да е и част от водата в мелницата на пропагадната за това “колко са зле българите” и “колко е лош ЕС”?
@Видьо Видев
Пишете: “Kакъвто ни интелекта, такава ни и икономиката, политиката, образованието, медиите и всичко останало”. Изглежда, че и в соца положението е било толкова трагично, защото подобно изказване има в сцена от филма “А сега накъде”? (1988 г.), в която в паузата между етапи от изпит във ВИТИЗ кандидат-студент философства пред себеподобни (цитирам по памет): “Абе каквато ни държавата, такава ни науката, такова ни изкуството,…”, при което минаваща намá´ана колежка го прекъсва с думите: “И оная ви работа е такава”.
Та каквото при Тато, такова и при Туту 😉
симпатизант/ка на ППДБ💛💙
24.07.2025 в 16:34
През социализма, социално слаби бяха от Политбюро на БКП! УБО им разнасяше храна по домовете.
Защо въздиша ли? Според мен защото комунистическият режим успя да превърне мнозинството от народа в покорно,уплашено,заблудено и примирено стадо,отучено да разсъждава разумно и логично и приемащо абсурдите на комунизЪма едва ли не за нещо нормално и естествено. Или както още се казва: Робът си иска обратно оковите. Мисля че това е най-голямата трагедия на България.
Delete Peevski
Del@Peevski
Първо да кажа, че не съм сигурна, че този търтей се е самоубил, а не е бил пречукан от някои, които се е опитал да измами, за да покрие огромните си дългове – беше скъсан отвсякъде!
Другият вариант е, че това е инсценирано самоубийство, за да се скрие от кредиторите си. Не знам някой видял ли го е в ковчега му?!
Отделно от всичко това е приказката колко сигурно и добре се е живеело при дедо му – правешкия каскет! Ако дедо му беше отворил границата, за нула време в БГ-то щяха да останат не повече от 1 милион – толкова бяха членовете и членките на БКП-то, но и това не е съвсем сигурно, защото и на партийците им се искаше да живеят човешки!