Вече иронизирах, че Слави Трифонов наподобява Нерон, който се мислел за голям артист.
Не знам доколко смешна се е получила иронията ми в очите на ценителите на този вид хумор, нито знам дали е достигнала до недоучилия от Учиндол. Но неговият опит да се оправдае като плагиатства в позата на Волтер ми идва малко вповече.
“Ще бъда още по-директен и ще се обърна към една част от т.нар. български естаблишмънт. Знам, че ме мразите. И винаги, доколкото зависи от мен, ще правя всичко възможно, за да можете свободно да изразявате омразата си”, написал той.
Това е плагиат от прословутата реплика на Волтер. Тя се смята за основополагащ завет за свободата на словото в демократичния свят (за да не се връщам чак до Аристотел и неговата също така банализирана отдавна фраза “Платон ми е приятел, но истината ми е по-ценна”).
“Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш”, е казал Волтер и светът му вярва, защото му приляга. Доказал е, че стои зад думите си със своите дела.
Едва ли в очите на толкова велик политик, като Трифонов, съм част от “т.н. български естаблишмънт” (както купешки за по-учено се изразява недоучилия от Учиндол). Въпреки това ще му отговоря с риск да прозвучи като опит да се присламча към “естаблишмънта” с някаква своя значимост.
Не, не го мразя. Презирам го.
Точно така отговорих на руzката специалистка по очерняне на България Даря Асламова от “ Комсомолская газета” при опита й по телефона да ме покани за среща. “Ама вие се страхувате от мен”, изсъска тя след моя категоричен отказ. Наложи са да й затворя телефона, но не и преди да имам последната дума. Обясних й, че не се страхувам от нея, а просто я презирам. Усойницата описа после моята реакция в онзи вестникарски парцал, оприличавайки ме на змия-самата тя съскаше, но аз съм бил змията.
Мога да изтъкна много причини от обществено значение за моето презрение, но ще припомня само една лична, за която съм писал и в книгата си “Президент на РъБъ”. Читателят тук не е длъжен да е чел там. Припомням накратко.
През 2010-та година написах “Президент на РъБъ”. Търсех визуализация като доказателство на тезата си, че др. Георги Първанов е ползвал подставено лице като формален собственик на два мезонета, подарък за др. президент от оръжейния търговец Петър Манджуков ( издател за известно време на в. “Дума”).
Обърнах се с искане към Трифонов чрез негови подчинени с молба да ми представят видео или стоп кадър от него, от което се вижда близкият приятел на Първанов от Перник Владимир Лазов да седи до него в студиото на шоумена по време на участието в шоуто на Зорка Първанова, съпруга на държавния глава. Шоуменът си беше близък с Парванов. Не само не го криеше, а парадираше с това.
Владимир Лазов “се оказа” собственикът по документи на въпросните апартаменти. Снимката му край Първанов в онова шоу щеше да илюстрира тяхната близост и да подчертае моята правота за корумпирания шеф на държавата.
НА СНИМКАТА: Близкият приятел на Първанов, дребният предприемач от Перник Владимир Лазов, който започна да печели шеметно държавни и общински поръчки за строителство покрай издигналия се негов другар- дори и в родното село на Първанов Сирищник. Снимката му от книгата ми е уникат. Няма никаква друга следа в мрежата от този човек, който е обявен като собственик на двата мезонета в нотариалния акт. Самият Лазов беше изпратил шофьора си да изкупува книгата ми не само в Перник, но и в София – с наивната надежда да замете следите. Постигна само нов тираж на “Президент на РъБъ”.
Трифонов накара своите подчинени след двудневен размисъл да ме излъжат, че нямал такова видео и такива кадри, макар перничани, разпознали Лазов, да бяха гледали предаването.
Суетният Трифонов няма(ше) как да ме накара да повярвам, че е “загубил” или “изтрил” от архивите си точно предаването с участието на президенската съпруга и с уважителното присъствие на самия президент.
С други думи Трифонов подло ме излъга в ролята на охранител на своя високопоставен другар по ловно-трапезни общувания.
Откроявам точната дума: за мен Трифонов е лъжец. Ако пожелае да ме съди, трябва първо да си помисли, дали някой от запознатите със случая хора от екипа му няма да са готови вече в днешно време да изобличат в съда предишния си работодател, ударил междувременно моралното дъно.
Сега се опитва да излъже , че бил на страната на свободата на словото в позата на Волтер, макар да е обикновен мародер. Напомням: мародерът е същество, което обира трупове на бойното поле (на свободното слово, казано метафорично в случая). Рита паднал. Лесно му беше. Колеба само два дни.
Слави отдавна е стигнал дъното, още в началото на века, даже и малко по-рано. Дори тогава, аз влизах в конфликт с мои приятели, защото когато почнеше предаването му аз превключвах на др. програми, а те неистово искаха да го гледат-било забавно шоу и с най-голям рейтинг. Сега не ги споменавам тези неща пред тях, когато разбраха за какъв интересчия, ибрикчия и пропаднал тип е учиндолеца. Още тогава го презирах. Но, друго ме впечатли, тогава Явор дачков открито критикуваше Слави и изразяваше почти моето мнение за него. И, хоп Явор дачков стана същия като него. Много малко хора отстояват на изкушенията на Мамона. В литературата са описани много примери за това. най-популярния е Фауст изкушен от Мефистотел.
Независимо как Вашите врагове Ви ненавиждат, ние Ви харесваме, господин Инджев, защото сте твърд и постоянен в държанието си спрямо рушителите на България.
също и по окачествяването на Русия, като най–големият враг на България.
Знаем и виждаме опитите на някои Ваши недоброжелатели да Ви „премахнат„ и това, че не могат е резултат на Вашата честност и неподкупност.
Защото сте безцеремонен!
Това качество дори при обикновени хора, щом е интус, им придава изключително значение.
Причината е проста и най често се осъзнава не от мозъка а от сърцето, защото там просто чувстваш, че на тази личност можеш да РАЗЧИТАШ.
Да разчиташ, не поради облага, а много по–важното, вътрешно, че от тази личност няма да бъдеш нито предаден, нито продаден…
Това си го спомням при един мой истински приятел, който не знам защо тогава (през комунистическо) беше дори партиец. Не съм го питал ЗАЩО, защото не исках да го поставям в неудобно положение, но бях свидетел на критиките му към строя, които бяха и мои, така че се оказвахме вътрешни съмишленици.
Исках да избягам от соц–ада и той знаеше това. Не каза нито една дума против, нито пред слухтящите, нито пред мен. Просто беше истински приятел и човек, който оценяваше нещата със сърцето си и не ме предаде. Така осъществих мечтата си!
Така, че съскането като змия, не е качество само на змиите. Има го и при людете и е дори добре, защото можем с това да ги разпознаем и окачествим.
Интересно… копи пейст мой пост от по-рано днес, няма значение къде :
”
Не те мразим (*)
презираме и съжаляваме… това са точните думи…
”
Това написах под статията по въпроса…
Във фейса ми попадна статия на Иво Сиромахов, дето и той ми се струва се отрече от Тошко и бившия си началник, което е изненадваща метаморфоза…
Понеже за мен това прострелване в крака (всъщност в слепоочието) на ИТН дойде като гръм от ясно небе, днес отделих час, за да проумея кое-що-как. Ето историята, която изрових:
През лятото И. Михайлов се хвалел в парламента, че има неприлични снимки на депутатка от ИТН. В същото време твърдял, че ги е изтрил. Дали има връзка с последвалите неща? Не знам. Но в края на септември, в една от медиите на ДиДи се появява гнусна статия за жената на Бареков. Толкова, че в коментарите аз разчетох поне двама журналисти, които заявяват, че напускат.
В отговор Бареков публикува подобна статия за депутатка на ИТН, заедно със снимки. Следва мигновена реакция от “хранещия се с омраза”.
Проследяването на историята беше в обратен времеви ред. Умишлено не давам линкове, защото не знам дали “кочина” е достатъчно да опише тези места.
По-долу, Иммануел Кант го е казал 1:1: Чрез лъжата човек унищожава своето достойнство като човек. Най-големият критик от рускоезичният ресурс на ввХуйло, Анатолий Несмиян на въпроса защо толкова го мрази отговори аналогично. Не го мразя, презирам го. Мразят се силните, а той е нищожество.
https://ar.thpanorama.com/img/images_3/las-91-mejores-frases-de-dignidad_9.jpg
Когато цял живот те подпира ченгесарската мутренска мулташка мафия , започваш да се “мислиш” за техен казионен номенклатурен и даже “масонски” ариЙстократиченЬ шутЬ и номенклатурен казионен чалгарски баровец от виШата номенклатурна придворна “директорЬска” ариЙстокрация на казионнаТА мутренска мафия.
И да , учиндолската мумия винаги е бил “борец за свобода на словото”, ама САМО на слободията на чалгарските си клюкарски жълтини , и на мутренските си “спонсори” от казионната мутробаджанашка мафия на властта. Които му суфлираха на ушенцето да ги “покани” в неговото казионно шоу на задкулисието. И да ги рекламира постоянно пропаГАДно, нали!
Иначе няма казионен мутренски КЕЛЕПИРь. Което се видя и от грандоМАНИЯшкия му опита му да си повЕрва , че може да си направи собствена телевизия .
При положение, че много такива фалираха , заради другите източници на информация и социалните мрежи! Също както сегашният му мулташки сутеньор ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ се самозалъгваше с неговите “вестникарски” клюкарски жълто-кафяви парцали, заради които фалира всичко – КТБ, Булгартабак, лаФката му и т.н.. Всичко!
А и чалгатският му шут го последва!
Оди на чалгатският ти мулташки хуйло!