Великден за спасителя Тръмп

 

Светът днес наблюдава края на израелската заложническата драма, платена от Израел с освобождаването на близо 100 пъти повече арабски затворници от израелските затвори , отколкото са заложниците, освободени от ХАМАС. Платена беше тази развръзка и с тежка имиджова щета за Израел, но овациите днес обира Тръмп.

Видя се какво означава тежестта на Америка, без която наистина нямаше да се стигне до този развой на двугодишната война, предизвикана от терористите.

Тръмп пристигна по този повод в Израел. Той получи благодарностите на израелските си посрещачи и преди това беше поздравен дори от терористите от ХАМАС за споразумението, което носи неговото име. 

Голям успех за него! Лично за него. (Почти) никой не говори за Америка, както за платената от Израел цена да доведе терористите до положение да благодарят на Тръмп, че спира тази война, която те предизвикаха.

Тръмп обяви край на войната в Газа. Неговият домакин Нетаняху се въздържа от подобна констатация- явно в очакване да види как ще се развие сюжетът с разоръжаването на ХАМАС. 

Нетаняху, също така, остави впечатлението, че не иска да фамилиарничи с Тръмп. Нямаше на летището негова прегръдка с американския президент. Ръката на израелския премиер, изправена и твърда при ръкостискането му с Тръмп в Кнесета, направо държеше на разстояние неговия гост.

Вървейки заедно на път към пленарната зала на Кнесета Тръмп определено беше загърбил Нетаняху след себе си. От израелска страна се намесиха. Спряха двамата в крачка и издърпаха израелския премиер на равна позиция с американеца, който се опита да убие с поглед “виновника” от израелска страна.

На фона на тези подробности в рамките на водещото световно събитие се появи и една новина в аванс с възможното сензационно развитие, ако бъде потвърдена: според СиЕнЕн има вероятност израелският премиер Бенамин Нетаняху да се присъедини към Тръмп и останалите световни лидери към планираната срещу в египетския курорт Шарм аш Шейх, където дори Иран е поканен и въпреки първоначалния си отказ, днес давал сигнали, че може и да се съгласи.

Такава израелско-иранска-американска среща изглежда невъзможна и невероятна да се случи в египетският курорт, където най-големите отсъстващи световни играчи се очертават да бъдат управниците на московията и Китай.

Като форма на отмъщение, че не е поканен да сподели триумфа на Тръмп (и Израел, който вежливо отстъпва на Тръмп цялата буря от благодарности) руzкият режим излъчи по каналите на своята официална агенция РИА интервю с видния терорист от ХАМАС Мухаммад Музаллам. Така светът узна от москва, че ХАМАС няма намерение да сложи оръжие…

С голямо закъснение, вероятно заради разговори зад кулисите (и може би при опит на Тръмп да убеди Нетаняху да се присъедини към неговия триумф на международния форум и в Египет), американският президент най-после се появи на отреденото му място в Кнесета, но без Нетаняху, а в компанията на председателя на Кнесета Амир Охрана и президента Хаим Херцог. Протокол? Президент до президент?

Израелските домакини приканиха от микрофона всички да аплодират седящия сред депутатите Нетаняху. Последваха дълги аплодисменти в негова чест. Всички, дори и Тръмп (с известно закъснение като да се колебаеше) станаха на крака. Толкоз за толкова демонизирания израелски премиер, който издържа на огромния вътрешен и външен натиск, но изпълни обещанието си накрая заложниците да бъдат освободени.

Последните поред при интродукцията на събитието в Кнесета, но не по-малко бурни ръкопляскания, придружени със скандиране на името му, бяха запазени за Тръмп. Последвани бяха от изреждане на заслугите му от близкото минало за установяване на дипломатически отношения с няколко арабски държави ( Авраамовите споразумения) и специално за преместването на американската посолство от Тел Авив в Ерусалим. Благодариха му и за подкрепата в усилията Иран да бъде спрян в осъществяването на ядрената си програма, която “никога няма да се случи, благодарение на Вас, г-н президент”.

Казаха на Тръмп също, че е колосът на историята и че светът има нужда от “повече Тръмп”. Номинираха го за следващата Нобелова награда.

Накрая на трибуната се появи Нетаняху, вероятно най-старият приятел на Тръмп сред световните лидери. И отново подаде ръка на Тръмп така, че да не се получи по-голяма близост. Тръмп я пое и я потупа покровителствено.

Нетаняху изреди пак личните заслуги на американския гост, добавяйки още и признаването на анексирането на Голанските възвишения от Израел. Обобщи, че Доналд Тръмп е най-добрият приятел, който Израел някога е имал в Белия дом. 

Ние заедно ще постигнем този мир, каза премиерът в бъдеще време, потвърждавайки, че се разминава с оценката на Тръмп, че мирът вече е постигнат.

Ари Спийкс, американец от израелската армия ранен и смятан за загинал в акция в Газа, при която двама други участници са били убити, получи специалното внимание на Нетаняху и Тръмп, както и специалните аплодисменти на всички присъстващи в Кнесета в отговор на призива на Нетаняху. 

Вие върнахте Америка обратно начело на света на мястото на шофьора, заяви Нетаняху. Той протегна символично ръка на арабите като деца на Авраам, с които иска мир и прикани Тръмп да върви по този път заедно с Израел.

Най-трудното беше оставено за финала-обръщението на Тръмп, затрудняван да се изкаже заради непрекъснатите аплодисменти. Започна и завърши без да чете. Каза, че е настъпила нова ера за Близкия Изток. Призова всички да аплодират Биби, както Нетаняху е известен по прякор. Благодари и на арабите, които са помогнали за мирното споразумение. Поръча аплодисменти за своя приятел Стив Уитков като негов личен представител на преговорите и точно в този момент настъпи суматоха в залата. Светкавично изведоха двама леви депутати по призива на председателстващия Амир Охрана, отправен по в микрофона на иврит. Тръмп реагира с “ това беше много ефикасно”. Единият от тях беше вдигнал лист с призив ” Признайте Палестина”.

Тръмп отдели на Уитков като приятел и преговарящ рекордно време. Нарече го “Хенри Кисинджър, който не издава тайни”.

Шоуменът в Тръмп взе връх. Остави впечатление за пълна импровизация, в която доминираха шеги и закачки със зет си Къшнър, дъщеря си Иванка и с разликата в произнасянето на Ейбрахам и Авраам ( скеч, посрещнат с голям смях). 

Предрече, че Марко Рубио ще остане в историята като най-добрия държавен секретар на САЩ. Пийт Хегсет, министърът на отбраната на САЩ, също си получи поръчаните от Тръмп аплодисменти. 

Речта на Тръмп напомняше на словата на наградите “Оскар”, когато се сипят благодарности от страна на наградените към всички, които също имат заслуга за наградата. 

“Мир чрез сила, нали така, Биби”, каза Тръмп след като обясни защо е преименувал министерството на отбраната на САЩ в министерство на войната.

След много бурно аплодирани истини за издръжливостта на Израел и справедливата му кауза, Тръмп изрече нещо, което беше посрещнато с мълчание, въпреки паузата, която направи. Той заяви, че палестинците също са получили гаранция за мира (на фона на съобщенията за сблъсъци в Газа и възстановен въоръжен контрол над населението там!).

В безкрайната си презентация Тръмп намигна и на опозиционния лидер Лапид, когото нарече два пъти настоятелно “много готин момък” и призова сред много смях и ръкопляскания Биби да се отнася по-добре с него, тъй като вече не води война. 

 Тръмп се върна към темата за Авраамовите споразумения. Остави впечатлението, че насочва вниманието си към ускоряване на процеса на установяване на отношения между Израел и още арабски държави. Призова Биби да обърне вниманието си сега към просперитета на Израел, т.е. да се откаже да воюва, както се подразбра. Камерите показаха Биби да ръкопляска любезно със загадъчна усмивка.

Тръмп не можа да се въздържи да не нападне предишни американски президенти и най-вече Обама за ядрената му сделка с Иран, която той, Тръмп, прекрати. Увери, че няма да позволи иранска ядрена заплаха и призова Иран да признае Израел. Това ще се случи, в Иран има много добри хора, “намекна” той по адрес на опозицията там.

Одобрих милиарди долари помощ за Израел, сдържайки обещанието си (за разлика от други американски президенти), каза още той и обеща Израел да съществува завинаги.

Но най-много овации при персоналните си обръщения събра предложението му към седящия на трибуната президент Херцог да “помилва” Биби във връзка с неразбирателството между двамата.

А на Биби съобщи, че е много популярен, защото знае как да побеждава-констатация, която беше подкрепена със скандирания “Биби, Биби”.

Закле се за финал във вечна любов към Израел в реч, която многократно надхвърли предвиденото за нея време.

Забележка: това резюме беше написано за вас с разбиране и познаване на (пред)историята от един репортер, който отказва да се подмазва и го предоставя на четящите в този вид и с такава нагласа.