Шоуто на Тръмп в Близкия изток (до)уби зрелищно рашистката мантра за края на еднополюсния свят и унизи претенцията за величие на нисичкия цар

Еднодневното грандиозно шоу на Тръмп в Близкия изток на 13 октомври беше толкова впечатляващо, че дори редовно хуленият от него президент Байдън го поздрави за този успех. Тръмп помогна да бъдат освободени израелските заложници и получи единодушните бурни овации в Израел, а след това и своите няколко часа международна върховна лична слава сред двайсетина лидери на страни, подбрани за фон на главната му роля в този спектакъл.

Фактът, че в египетският курорт Шарм аш Шейх бяха поканени да подчертаят значимостта на събитието под личния патронаж на Тръмп именно само одобрени от него лидери се подчертава от незначителността на някои от тях във връзка с каквото и да било тяхно влияние (относно мира) в Близкия изток. Попаднали  бяха там само защото са симпатични на “колоса на историята”, както нарекоха в израелския Кнесет своя американски гост. 

Отнася до президентите на Азербайджан и Армения, която в предишни свои изяви Тръмп упорито наричаше Албания, но този път я назова правилно в речта си пред Кнесета. Те получиха възможността да бъдат на общата снимка на срещата, определена от Тръмп като най-престижния международен форум в човешката история. Заслугата им пред Тръмп е, че двете страни бяха помирени с неговото посредничество. 

Ами унгарският Орбан? Излишно е да обяснявам защо е получил поканата от обожаемия от него президент. 

По същия парадоксален, на пръв поглед, начин може да бъде коментирано и отсъствието на смалената постсъветска империя, която има претенцията да бъде все така велика. Външният й министър Лавров не можа да каже нищо по-остроумно в отговор на журналистически въпрос защо страната му не е представена в Египет от констатацията “не бяхме поканени”. Прозвуча като онова цинично “потъна”, произнесено от руския цар, когато Лари Кинг от СиЕнЕн го попита какво стана с подводницата Курск.

На царя му потъна повече от всякога претенцията да бъде световен играч, без когото не могат да се решават световните дела. Ударът по нея е толкова по-болезнен от факта, че му беше нанесен от американския президент, който и до днес не е казал крива дума за него, споменава го фамилиарно по малко име. Ухажваше го публично и демонстративно в Анкъридж. Нареча го свой приятел. Първо го засегна на чест косвено със самата си солова акция в Близкия изток, а след това и явно чрез отказа да го приобщи към въпросната “най-престижна международна среща в човешката история”. 

Егоцентризмът на Тръмп свърши в това отношение полезна работа. За него е по-важно да изпъкне той, а всички останали позиционира в орбитата си в зависимост от това доколко са готови да му признаят лидерството. Умните евреи ( обвинявани от антисемитите, че са прекалено умни) много добре разбраха това. Справиха се отлично със задачата да се възползват от американската сила, която им беше особено необходима като противотежест срещу международния натиск да се откажат от натиска си върху ХАМАС, оказан на еврейската държава от дългогодишни западни съюзници.  

Нито един значим израелски фактор не си позволи да огласи истината, че триумфът на Тръмп дойде благодарение на израелската упоритост да доведе терористите до състояние да пожелаят да преговорят и то с “големия сатана” САЩ, обвиняван от тях, че гарантира съществуването на еврейската държава, която жадуват да удавят. Израелците не само оставиха Тръмп да обере лаврите, но и направиха всичко възможно да го закичат с толкова много от тях, колкото може да понесе. А той може много, безкрайно много!

Финалната готовност на терористите да преговарят със заплашващия ги да “отвори ада над главите им” е илюстрирана от колаж в мрежата със сравнение, как предишни американски президенти са предлагали на терористите преговори, но те са отговаряли винаги с нецензурни заплахи. При Тръмп положението беше обратното: той отправи заплахите, а те отвърнаха с “хайде да преговаряме”. Въпросът, който придружава този колаж е защо Тръмп не приложи същия подход за постигане на мир в Украйна.

 

 

 

 

 

 

 

Впрочем, мирът в Газа далеч не е постигнат. Не и от гледна точка на населението, което отново попада под терористичния контрол на ХАМАС.

НА СНИМКАТА ( от 2019 г.) “Мир чрез сила” , т.е. чрез инквизиции, е разбирането на ХАМАС за управление в Газа. То се завръща с масови екзекуции на хора, обвинявани в колаборация с Израел.

Тръмп вече не заплашва терористите с “ада”. Но е факт, че ги лиши от най-силния им коз за шантаж чрез посредничеството си за освобождаването на последните живи израелски заложници. Сега Израел е с развързани ръце да маневрира и да си отдъхне. Вече не е принуден да затъва всекидневно в бурния океан на международната омраза, преследвайки терористите в анклава, което няма(ше) как  да стане без съпъстващи цивилни жертви и разрушения.

Благодарностите на израелците за това към Тръмп са разбираеми и искрени. Проявиха мъдрост със своята сдържаност пред американския гост, макар да знаят доста по-добре от него от десетилетен опит, че хищниците край тяхната граница няма да станат за една нощ тревопасни. Дори разгромените терористи в Ливан още не са разоръжени, а точат зъби за реванш.

НА СНИМКАТА: Фашистващи подрастващи ливански членове на Хизбуллах отправят хитлеристки поздрав на стадион в Ливан със закани да смажат неверниците, разбирай евреите, преди да се захванат и с християните. 

За светогледа на Тръмп това е (пренебрежимо) малката картина. Ден след триумфа на първия му истински международен успех, голямата черна дупка в голямата картина остава Украйна, все така окървавявана и разрушавана целенасочено от неговия приятел Владимир, който загуби влияние върху бившите съветски колонии Армения и Азербайджан, както и върху сирийската си колония. 

Отгоре на всичко това се случва насред конфузната ситуация на провала на замислената като арабско-руска среща в москва на 15 октомври, от която се отказаха практически всички поканени арабски ръководители (с изключение на сирийския Ахмед аш Шараа, една птичка, която не прави “пролет”). Арабите предпочетоха поканата на Тръмп в арабския Египет. 

И там не се мина без гаф на Тръмп, който беше останал с впечатление, че в курорта се намира и шейхът на ОАЕ, но му подвикнаха, че го няма, след което той обяви на микрофона, че всъщност присъства, но само духом ( гръцкият премиер Мицотакис едвам сдържа усмивката си край дясното рамо на Тръмп). Но кой ти гледа някакво подобно недоразумение-победителя не го съдят!

Само си въобразете какво би станало, ако путлер беше използвал предимството си на потенциален посредник между гостуващите в столицата му видни вождове на ХАМС и от друга страна-на Израел, който не се конфронтира остро с него по въпроса на инвазията му в Украйна, бидейки населяван от милиони говорещи руски език евреи. Спокойно можеше да бъде в ролята на Тръмп и да чуе приветствия и комплименти на родния му език от трибуната на Кнесета със същата лекота, както всеки един от домакините му говореше английски в чест на Тръмп.  

Представяте ли си  как би прозвучало в Кнесета встъпително слово, което започва с “дорогой Владимир Владимирович…”? Не си представяте, вероятно. Немилият-недрагият диктатор сам се изключи от решението на сложния близкоизточен конфликт, самоубивайки в Украйна бавно, но безвъзвратно международния си авторитет. 

Именно там ще се реши неговата съдба и подредбата на новия световен ред, който той се опита да пренапише сам от позицията на своята въображаемо непобедима военна сила. Сега тезата му, че светът вече не бил еднополярен, визирайки пожелателния упадък на американското влияние, се провали окончателно от шоуто на Тръмп. В геополитически план това е най-значимия резултат, постигнат на 13 октомври.