На кой шеврон козирува днес орденоносеца, заради когото България остана с пръст в газ?

Заговори се отново за енергийния гигант “Шеврон” като потенциален купувач на активите на “Лукойл” (и) у нас. Помните ли какво се случи миналия път?

През 2011 г. най-голямата чужда компания, проявявала някога интерес да инвестира в България, се появи на българските терен със заявка да проучва дали в недрата на страната ни има наистина гигантски количества газ, както сочат (американски) сателитни снимки. 

“Газпром” веднага вдигна мерника на американците, които си позволяват да заплашват българската зависимост от руския монопол. Последва пълна мобилизация на руската пета колона у нас.

Кандидатът на БСП за президент  Ивайло Калфин включи като първа точка в предизборната си програма прогонването на “Шеврон”. Ни повече, ни по-малко. Неуспелият кандидат по-късно се кандидатира за международен пост в Ирландия. Получи го като част от българска квота с благословията на руския орденоносец от Банкя. “Късметлията” до ден днешен се наслаждава на кефа да  се подвизава в тази държава чудо- ирландското икономическо чудо междувременно предизвика световен фурор.

Последваха организирани в различни части на България протести с акцент върху екологичната опасност от проучванията за шистов газ, макар специалистите отдавна да бяха обяснили, че в технологията на такива проучвания няма разлика от прилаганите методи за намиране на газ изобщо.  

Кулминацията на протестите настъпи в края на годината и началото на 2012 г. В. “Дума” се задъхваше от възторг.

Премиерът Борисов пристана на исканията на протестиращите (а всъщност на натиска на “Газпром”).  Зад тях прозираше като сибирски праисторически мамут трудният за прикриване интерес на Русия да държи България на колене. Нареди на депутатите си да напишат за три дни закон за мораториум върху проучванията и добива на шистов газ.

Депутатите му козируваха. Преписаха френския закон за мораториум върху добива на шистов газ, единствен в Европа (във Великобритания дори стимулираха проучванията). Добавиха и забрана за проучванията.

Забранихме си със закон да знаем, дали сме потенциално адски богати и свободни от вековната си зависимост от станата, която разложилите се преди милиони години мамути и гори са направили богата на енергийни ресурси дотолкова, че българската консумация на микроскопична част от тях няма абсолютно никакво икономическо значение-за разлика от политическата цена на българската зависимост от тях.

Гражданинът за европейско развитие на България  изпълни руската поръчка и не предприе стъпки за корекция дори и след като през ноември 2012 г. Европейският парламент прие решение срещу мораториумите върху проучванията за шистов газ.  

Гигантът “Шеврон” беше спечелил държавния търг за издирване на такъв газ. Беше платил 30 милиона “капаро” именно на държавата с декларираната цел да не бъде изнудван за “бонуси” от български подизпълнители, както обикновено става. Беше първата чужда компания, която каза “гледайте си работата” на лакомите корумпета у нас, препращайки ги към държавата да я шантажират. Те, разбира се, ужасно се газираха и направиха всичко възможно да пропъдят (не)честните американци, включвайки се с хъс в газовата постановка на “Газпром” с протестите.

В крайна сметка американците напуснаха България и се отправиха да обслужат националния интерес на някоя от страните от дългия списък на чакащите експертизата и потенциала на енергийния гигант. Беше триумф на влиянието, което орденоносеца беше обещал да пази още преди да стане премиер. Дали пък точно за това не се превърна в трижди носител на българския премиерски мандат?

България си остана с пръст в газ благодарение на носителя на руския орден “Ломоносов”. Получи го още през 2007 г. за заслуги в обслужването на руското влияние и срещу обещание да продължава в този дух.

Орденоносеца, който така и не е върнал ордена си въпреки проатлантическите си клетви, и днес продължава да се разпорежда както си иска в България заедно с неговия подизпълнител Пеевски.

Апропо на московски език шеврон означава нашивка, отличителен знак върху униформата. Като този, който придоби печална световна известност, символизирайки рашистката агресия срещу Украйна.

 

Въпросът е на кой шеврон козирува (отново) орденоносеца и равняващият се по него Пеевски, за когото измъкването от американско-британския магнит на позора е водеща мотивация, поради което батко му Мечо ( както той нарече орденосеца веднъж) му е много важен партньор и инструмент за изваждане на въпросния пръст от българския газ.