Изчаках съзнателно да слегне мътилката около отстраняването на Мария Цънцарова от сутрешното предаване на БТВ, откъдето отдавна съм отстранен като гостуващ коментатор по невидим за публиката списък, т.е. нямам основание за лично отношение към личността на водещите.
Исках да видя реакция от самата Цънцарова. Тя не ме разочарова, за разлика от други колеги, обвързани чрез юридическо закрепостяване с принуда да мълчат при уволнение. Чест й прави, че и този път прояви характер.
Апропо, ще се радвам тя да продължи да говори въпреки разумно звучащия съвет на Венелин Петков, който проговори вчера пред “Дарик” радио и я посъветва да не поема рискове с публични изяви поради заробващите (формулировката е моя) клаузи от договора й с телевизията. Пък и, признавам, ще ми бъде много радостно да стане първата (бивша) водеща, която да каже как работи механизмът с пренебрегването на гости, нежелани от началството. Щях да го направя отдавна, ако се бяха опитали да ми приложат такава забрана (и) на мен като водещ.
Добре е, че Венелин наруши мълчанието си. Заслужава поздравления. Но не съм съгласен, че Мария трябва да (пре)мълчи.
Имам правото да се интересувам от темата като бивш водещ в БТВ, в БНТ и в “Свободна Европа”; бивш директор на БТА, бивш вицепрезидент на Асоциацията на Европейските журналисти (избран на конгреса в Хелзинки през 1994 г., а не “спуснат” от някаква българска квота по благоволението на туземната ни власт); бивш главен редактор на два национални всекидневника. Има и още, но и това е достатъчно биографично основание да отговарям на профила “журналист”, професия, която ми беше забранена след като бях принуден да напусна БТВ след заплаха да бъда уволнен и след съобщение, че ме свалят от екран.
Оглавявах доверието на гражданите не само сред журналистите, но и в конкуренция с други публични личности, според социологическо проучване в София през 2003 г.. Но след като ме “разкараха” от БТВ това престана да има значение за българските медии (с някои епизодични изключения, потвърждаващи наложеното “отгоре” правилото да бъда държан настрана от т.н. големи трибуни.
Едва тази година получих първото си признание в България под формата на наградата “Шофар” на еврейската общност в България за обективна журналистика. За мое щастие това не е награда на държавата, която спасява журналистите от произвола на техните душмани, а е награда от признателните за своето спасяване български евреи, които ценят продължаващото и днес приятелско отношение в трудни за тях времена.
Знам, че и този жест се зловиди на разни човечета около трапезата на статуквото, но не мога да им попреча на злобеят. Мога само да ги предупредя, че ръмженето с пълна уста може да застрши слугинското им живуркане чрез задавяне от престараване. Омразата, с която ме заливат с надеждата да ми затворят устата, е дело на организира престъпна група, а не някаква импровизация.
Цели кампании с призиви да ми бъде забранено да пиша и без да съм нейде на работа се концентрират върху личността ми, но когато някой призове за нещо подобно за лица на журналистическото статукво веднага се надига вой-вкл. в студиото на някои от засегнатите, като това това в БНТ на възмутения (избирателно като себе си) Любенов.
НА СНИМКАТА: Илюстрация към кампанията във Фейсбук “Да помогнем на Иво Инджев да спре пише”
Ето какво казва днес Мария Цънцарова в своя профил във Фейсбук, бламирайки опитите на досегашните си шефове да заметат въпроса под килима на властта, упражнявана все така де факто от тандема Пеевски-Борисов :
“Последните ми думи като водещ на сутрешния блок в петък бяха: “Ще се видим в понеделник”. Извинявам се, уважаеми зрители, винаги съм внимавала да не сгреша в това, което ви казвам от екрана. След това първо аз, после колегите в нюзрума чухме, че този път съм сгрешила: “Мария е свалена от сутрешния блок”.
Винаги съм се старала, ако нещо съществено не е казано във вечерните новини, зрителите на сутрешния блок да го чуят. Тази сутрин не стана така, затова с благодарност към всеки един, който в мен позна себе си и не замълча през тези дни, искам да кажа – всичко е вярно, само срещу името ми трябва да добавим “свалена от ефир”.
Няма как да не припомня отдавна споделеното от мен около моето напускане под натиск. Такава беше формулировката на Държавния департамент на САЩ. Написана беше в доклад от март 2007 г., опровергаващ лъжливата клеветническа кампания на БТВ и навързаните с нея свински медийни черва срещу мен като “доброволно напуснал след като е нарушил етичните правила на американската телевизия” на БТВ.
Последното ми предаване “В десетката” завърши на 8 октомври 2006 с мой емоционален призив към зрителите за минута мълчание в памет на убитата предишния ден на рождения ден на Путин журналистка Анна Политковская.
Не съм знаел, че с този призив съм прочел епитафията на гроба на предаването и на кариерата си като журналист от кариерата, която отказах да продължа след това в знак на нещо като протест срещу вероятността да бъда превърнат в слуга на други господари. Никога вече, казах си тогава. Горд съм, че устоях на някои изкушенийца и удържах на думата, която дадох пред себе си.
Историята, както и друг път съм писал, се повтаря като “фрас”. Отведнъж те фраскат и то от засада, без предупреждение, защото са те причаквали да им паднеш по тъмно. В случая с Мария Цънцарова-по Коледа, за да се минимизира евентуална вълна от гражданска и журналистическа солидарност.
Аз избрах да не мълча. Изглежда, че Мария Цънцарова тръгва по подобен път.
Подписал съм се под мотото “мълчанието е злото”, както гласи заглавието на първата ми книга. Подписвам се отново. Защото явно нищо не се е променило през последните двайсетина години, когато ни управляваха почти без прекъсване монархо-социалисти и откровени народняшки популисти.
КОЛАЖ :
Накрая да отговоря на онези, които (ще) се подразнят, че повтарям известни (на интересуващите се) факти от “моя случай”. Първо, не мисля, че всички са “длъжни” да знаят. И второ-знам твърде малко за “случая Цънцарова”, но твърде много от личен опит като предистория. Тя се повтаря именно защото не е осмислена и преодоляна, поради което наблюдаваме поредния рецидив.
П.С. Часове след публикацията ми БТВ доведе докрай наказателната си акция срещу Мария Цънцарова. Спря да увърта. Уволни я. Обоснова се именно с това, че не си е мълчала.
Имам само един въпрос относно мотивацията на ръководството на медията, с която се оправдава за репресията. Кога “разбраха” там, че Антон Хекимян е внедрен като очевиден представител на ГЕРБ като началник на новините и публицистиката? Нима “схванаха” едва в деня, когато партийния му началник го посочи като своя кандидатура за кмет на София? Нима не им беше ясно през годините, през които Хекимян се правеше на “независим”?
Мария Цънцарова задава точните въпроси, но по мое мнение го прави твърде агресивно (няма лошо) и често прекъсва събеседника (не че някои не си го просят). Хареса ми, че беше един от двамата журналисти (и двете дами), които съм чувал почти да надприказват Копейкин.
Ако този ѝ стил не е харесвал на началниците, щели са да я свалят още след първия месец. Очевидно са смятали, че е печеливш, че повишава рейтинга. Свалянето ѝ сега е напълно скандално и потвърждава това, за което Иво Инджев говори от години.
А май напоследък се бяхме изкачили в класацията за свободата на словото…
Хан Соло беше казал: “It’s true. All of it. The Dark side, the Jedi. They’re real”. Та в тази връзка, истината е ясна. Дори в една медия да има добри журналисти (джедаи), рано или късно прасето и тиквата (тъмната страна) се намесват. Единственото хубаво от цялата работа е, че осветлиха тъмната страна. Активизиралите се платени герберски тролски коментари по новинарските сайтове, унижаващи и омаловажаващи Цънцарова, единствено издават бездарието на герб да замазва поредния техен позор, и показва как действа тяхната машина (не, че не знаехме, но е повече от ясно като бял ден).
И между впрочем, официалното изявление на btv медията по случая, в голямата си част изглежда точно като написано от AI.
https://www.facebook.com/reel/1108951677863256
Това е младежът, който създаде картата с катастрофите и май също ще изпадне от гостите.
Друг репортер е подал молба за напускане.
Къде е гилдията – свободна, достойна, независима, принципна, безкомпромисна и смела???
Няма такава в Болгаристан! Има медиен слугинаж! А къде е политическата сила, която да застане зад Мария, да ангажира вниманието на НС, да организира и оглави граждански протести в защита на непримиримата журналистка? Нима забравиха, че прасеевски и уродливата му майка продължават да владеят медиите. Защо никой опозиционен политик не поставя ребром /агресивно като Цънцарова/ въпроса със “синия” Емил Кошлуков?
Келнерската телевизия на Хекимяните…Една от най-заслужилите за опростачването на 2 поколения Българи, чрез просташкото, добре платено, “шоу” на Учиндолския лакей на мутрите и мафията..
Постоянен рупор на меката хибридна кремълска пропаганда..тихо, меко, по терлици, с кадифени ръкавици, на пръв поглед нямаща нищо общо с кресльовците от тв-атака и альфатв…
а всъщност играят в един медиен Т.И.М. Отдавна не им гледам напудрените “шоута”, бълващи вулгарност, тъпи номера от селски вечеринки и рекламиращи луксозни пачаври.
Към Павел Петров Тинков:
Утре, 23 декември, журналисти ще “пият кафе” пред БНТ в знак на протест.
Интересно е колко ще бъдат и ще посмеят да се обозначат като (истински) журналисти по смисъла на солидарността, защитата на професията и най-важната част от демокрацията, каквато е свободата на словото.
СССР, според мен, се разпадна, когато тази свобода се вклини болезнено и дори убийствено чрез Гласността на Горбачов в снагата на великана на динени крака.
Нали всичките “големи медии” на СТАТУКВОТО си имат по няколко телевизионни канала – спор(т)ни , филмови , за сапунки и шоута!
Е, защо тогава използват главните си канали за казионна ПРАСтитуираща ПРЕСтитуция, след като си имат по няколко канали за това?
Не може ли наистина да правят “равнопоставеност” на гледните точки в основните си канали , като дадат на отделни журналисти и казионни мисирки да си правят отделни предавания, без да “смесват” истинските журналистически , и лъжливите казионни, “гледни точки” в едно и също предаване! Където казионните мисирки смесват истината и лъжата, за да обслужват своите казионни номенклатурни сутеньори и ГЛаватари – бокоТИКВАТА и неговият магнитски ТЪПькач ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ!!!
Нека зрителите решат #КОЙ прави казионна ПРАСтитуираща ПРЕСтитуция на задкулисното СТАТУКВО, и кой е – истинскиЯТ обществен информатор и служител на правата и интересите зрителите!
Но…..но в различни предавания , и с РАВНО време, а не “по братски” , както досега! Нали!
Нека всеки реши дали да гледа “предаването” с ПРАСтитуиращите ПРЕСтитуиращи мисирки – геЙкимянЬ или Дудука , или пък да гледа предаването на г-н Инджев, или Коритаров, Цолова или Цънцарова…..и т.н..
А и още по-уродливият бандитски случай на абсолютно НЕзаконният и ПРОТИВОконституционен УЗУРПАТОР и геЙнерален “директор” на БНБ- курВшлуковЬ!
Но ,магнитските бандити – бокоТИКВАТА и ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ не дават на “големите медии” да има РАВНОПОСТАВЕНОСТ на гледните точки! Те искат само техните четирихилядни и двайсетхилядни ПРАСтитуиращи мисирки .
Защото знаят, че ниКОЙ няма да гледа техните казионни мисиркотитутки, и затова “смесват” различните “гледни точки”, в едно и също предаване! Защото #ТЕ нямат “гледна точка” , те имат само пунта мара и шменти капели!
Те нямат реални факти и истина, имат само – троЛянска клюкарщина и гнусна мутренска пропаГАДностЬ!
И затова , САЩ отвориха отново българската секция на Свободна Европа. Защото, заради тях България падна на “спешното” 112 място за свободата на словото! И затова Англия и САЩ им дадоха най-много от най-високите “награди” за международен бандитизъм по Магнитски и RICO !
Одите на мисирковият ви хуйло!
Попитах изкуствения интелект какво мисли по темата, както и за поста на естествения интелект.
Ето и отговора му без редакция:
“Кратко, ясно и без заобикалки.
Формално-правно Слави е прав.
bTV е частна медия. В частна фирма работодателят има право да назначава и освобождава служители. Конституцията защитава частната собственост и свободната стопанска инициатива. Няма „право на ефир“ по рождение. Толкова.
Но това не е целият разговор — и тук започва неудобната част.
1. Правото ≠ легитимност
Да имаш право не означава автоматично, че действието ти е:
разумно,
морално,
полезно за обществото,
съвместимо с журналистическа етика.
Медията не е фабрика за винтове. Тя продава доверие, а не само съдържание. Когато частна телевизия се държи като партиен щаб, законът може да е на нейна страна, но обществото започва да ѝ обръща гръб.
2. Частна медия, обществена функция
Да, bTV е частна.
Но:
ползва обществен ефир,
влияе върху общественото мнение,
претендира да е “независима журналистика”.
Тук стандартът е по-висок. Ако искаш да си просто частна фирма — добре. Но тогава не говори за „плурализъм“, „баланс“ и „обективност“. Или си медия, или си ПР отдел с антени.
3. Свободата на словото не се нарушава юридически, а practically
Никой не е длъжен да държи журналист, който не харесва.
Но когато системно се освобождават неудобни гласове и остават „безопасните“, ефектът е ясен:
автоцензура,
унификация на мненията,
журналисти, които първо мислят „дали ще ме уволнят“, после „дали е вярно“.
Това не е незаконно.
Но е токсично за демокрацията.
4. Слави пропуска едно — от удобство
Аргументът му е чисто юридически, защото му е изгоден.
Същият този Слави години наред:
говореше за морал,
за заглушени гласове,
за задкулисие в медиите.
Сега внезапно открива Кодекса на труда. Малко избирателна памет, да го кажем меко.
Обобщение
Да, bTV има право да уволнява.
Да, Цънцарова има право да харесва когото си иска.
Не, това не прави ситуацията нормална или здравословна.
И не — не е просто „частна фирма, край на разговора“.
Законът казва какво е позволено.
Обществото решава какво е приемливо.
А когато медиите забравят второто, накрая първото също започва да се разклаща.