Намирам се пред избор в това предизборно време.
Сметам да се кандидатирам мъжоритарно на принципа “барабар Петко с мъжете” -да не се бърка(м) с Петков, че е бая мъжествен и поне това не моат да му отрекат.
Мъже(те) у нас обичат си носят кръста голи до кръста в пехливанската надпревара за прелъстяване на еректората. Щеше да ми е по-интересно жените, които се жалят от неглижиране, да се появят и те неглиже в мазните борби за власт, ама ядец.
А колко убаво щеше да е да подражават на мъжете (и в това отношение).
Я глей к’ви топ кандидатки си имаме напоследък, номинирани за женоритарно доминиране!
Мъжете, значи, могат да се явяват TOPLESSE, а женорята не могат. После иди вервай, че имало равенство между половете у нас.
Нема да им публикувам снимки на женорята , щото ше се получи (с)порно.
Сеа…Почвам със себе си, щото съм най-стар спрямо конкуренцията от носорози, фаворити на нашенските социолози в състезанието за еректоралната любов. По-дърт съм средно с пет-десет и повече години спрямо долно показаната мъжоритарна конкуренция. Неам шанс, ама пей сърце “ О, шанс елизе”!
Ей мъ на!
Радев, то се знай от социо(гинеко)логически сондажи, е недостижим в телесно качество. Бос и гол е номер едно, признавам.
Телесата на неговия конкурент (и) в този сегмент си ги бива на кантара ( голият напърчен Голиат на снимката).
Коцето, техният дрогар, печели ов(ул)ации като Мистър фи(т)нес.
Още Кой?
Офф, немам визуални данни за голия цар на статуквото, най-с(т)илния нов нахал…, пардон, началник. Винаги е облечен (с власт) от главата до скута. Оставям на въображението ви невъобразимата негова гола корпулентна привлекателност и се извинявам, че ментално ви го причинявам.
Айде, ше се срещнем на еректоралия тепих.
По високо билото майстори! Благодаря Ви. Здрава и щастлива Нова година на Вас и Вашето семейство. Александър
Е, с корпулентния ..не трябваше да си го представяме!
Отиде в канала любовното настроение.
“Намирам се пред избор в това предизборно време.”
Дано изборът Ви да е най–добрият, в което не се съмнявам!
Но, все пак е необходимо доуточняване.
Това, защото от две злини, да избереш по–малката, или кон за кокошка (както някога се лафихме), след като нямаш о(т)бор, не е от особените ползи…
И желанието за „силната ръка“ е също гнила ябълка, защото УМНАТА глава, означаваща силата на мозъка, е за предпочитане при изборът на силите.
А и последният Акорд „ Айде, ше се срещнем на еректоралия тепих.“ ми дава подкупващ шанс, на който въпреки привидната ми честност, го приемам с едно „Благодарско“!
Дегенералчо радеф – як като бик и почти толкова умен.
Ама като си спомня (например) епизодите с бащица му гундяев или със Зеленски… Мойта баба, родена 1914, казваше за такива като него: мъж – като лайно на дъжд.
Иди после, че оспорвай народния гений!
Към Boris:
Борисе, човек да не се пошегува (със себе си)!
Имал съм възможност да ходя на избори-например на най-доходоносните избори, които водят до европейска заплата, но отказах още на равнище разговор по телефона.
Печелил съм избори в БТА в края на 1989 г., когато на общото събрание (след прогонването на старото комунистическо ръководство) бях избран с огромно мнозинство за изпълняващ длъжността директор (от позицията на обикновен репортер). Беше много вълнуваща оценка за мен, тъй като всички стотици гласуващи до един ме познаваха лично.
Не беше като на безлични избори в политиката, когато кандидатът се напъва да стане известен, но дори и да е няма как да е познат на всеки избирател, когато става дума за необходимостта от привличане на хиляди гласове в цялата страна или в голям град.
С избори станах вицепрезидент на Асоциацията на Европейските Журналисти на конгреса в Хелзинки (1994). Там също повечето от стотиците гласуващи ме познаваха лично. Две години по-рано се бях изявил на конгреса в Мадрид с една реч в качеството на гост без право на глас, поканен в лично качество (България още не беше член на Съвета на Европа и нямаше право на своя секция, каквато основах през пролетта на 1993 г.). Телевизиите в Испания отразиха резултата: запознанство и лично ръкуване пред камерите с престолонаследника Фелипе де Бурбон (днешен крал на Испания). Имаше елемент на случайност, разбира се, но все пак…
Имам доста познати ( известни хора, както се казва), които биха използвали подобен биографичен капитал като инвестиция за кариера в политиката и властта. Не пожелах да се възползвам и не съжалявам.
Музейният работник в Партийния дом спазва стриктен комунистически дрес код:
1. Костюм, с който са щъкали отговорните другари и техните слуги в Партийния дом.
2. Бяла риза, за да е ясно, че той работа не пофаща като бившите обитатели на Партийния дом, които са се ангажирали основно с партийни игри и акции като Възродителния процес.
3. Червена вратовръзка провисена над голямо шкембе, характерно за отговорен партиен другар, който случайно е лидер на партия, създадена от комунистите.
Благодаря за отговорът, уважаеми (и има за какво) и драги Иво!
Използването на малкото Ви име е знак на желанието ми лично да Ви познавам!
Трудна работа, но и Вашият блог ме удовлетворява в голяма степен. Факта, че съм винаги тук говори за себе си.
Изборът за вицепрезидент на Асоциацията на Европейските Журналисти на конгреса в Хелзинки е наистина една основателна лична награда. Оценка, че давате неща които са доста положителни и които правилно са оценени…
Това, което Аз бих желал е да Ви видя е в президиума на една БЪЛГАРСКА партия. И след като някак си съм Ви опознал и мисля, че съм оценил качествата Ви, сигурно тя (партията) ще е истинската, просто, защото сте дали съгласието си да се „изтъпанчите“ там!
Аз съм присъствал на много научни конгреси, но за съжаление като участник, за да не кажа истината, като слушател. Да, участвал съм като съм задавал както въпроси, така и в дискусия, но въпреки всичко това, като един глас от „масите“.
Пак според мен, но базирано на Вашите способности и във Вашият случай, само да сте „всред масите“, е загуба на свърхпотенциал. Турците имат за подобно нещо и подобен израз „Кьорфишек“.
Според моето езиково разбиране, остатък от турското ……, би трябвало да означава изпуснатата парна енергия като при ползването на свирката на влаковете някога. Разбира се, не оспорвам и нейното ползване, като важен сигнал, в условията на опасност!
Това, което съм разбрал обаче, през моето „дълголетие“ е, че САМО действията на можещите създават успеха на начинанието.