Рашистката надменност към по-малкия и по-слабия е неизменна слабост на “великата страна”

При целия ужас който носи със и след себе си всяка война обикновено войната е и причина за позитиви. Звучи цинично, но е вярно фактологично. Причинява резки скокове в развитието на медицината и цели отрасли от науката и производството.

Войната на руzкия цар срещу Украйна превърна съседната страна от европейски парий по отношение на въоръженията във водеща световна сила по производство на най-модерното и доказало се вече на бойното поле средство за водене на бойни действия от бъдещето: безпилотното воюване в небето, по вода, а напоследък и чрез роботи, които постепенно заместват войника в полевото разузнаване, спасяването на ранени под огън и разминирането.

Има и друг аспект на развитието от тежкия разрив между рашистите и украинците, които познават московията с всичката й специфика по-добре от всеки друг народ на света. Вадят им кирливите ризи от миналото, общо за двата народа до неотдавна.

Примерите са много, но ще дам един, който може да бъде научен от украински източник без да става дума за някаква пропаганда или злонамереност на разбираемо вбесени хора срещу техните мъчители.

Бас държа, че малцина от вас, които ще прочетат този кратък епизод от неотдавнашната съветска история, са знаели нещо конкретно за необяснимия за съвременниците рязък и необратим разрив между комунистическа Албания  и комунистическата империя на злото. Украински сайт хвърля с днешна дата светлина върху причината, макар “разкритието” да не е никак ново, а се базира на мемоарите на албанския комунистически диктатор Енвер Ходжа, издадени на руски език през 1983 г. , т.е. още по време на неговото господство.

Ходжа разказва за разговорите си пред 1961 г. с колегата си по комунистическа диктатура Никита Хрушчов, който се държал крайно неуважително с него. Говорел му на ти през цялото време. Албанската култура изисква уважение към по-възрастните и допуска подобна фамилиарност само между близки хора или фронтоваци. Хрушчов не бил нито едното, нито другото за далеч по възрастния, бивш партизанин, рискувал лично живота си, познат дори лично с Ленин. Бил също президент на малка, но горда държава. Въпреки това вместо уважение получил неуважително отношение, придружено от свойско блъскане по гърба от страна на един селяк по възпитание. 

Истинският разрив настъпил след разговора по същество по икономически и военни въпроси. Най-напред Хрушчов направил гафа да възложи на арменеца Микоян да се пазари за помощта, която и без това бедната, но и разорена от войната Албания молела. В предимно мюсюлманската Албания, както самият Ходжа пише, не обичат арменците (врагове на мюсюлманите, според тях). Албанският гост сметнал за провокация да трябва да се моли на стиснатия арменец.

Точката на пречупване настъпила, когато Ходжа отказал на Хрушчов създаването на съветска военноморска база на албанския бряг. Обосновал отказа си с опасността страната да се превърне в мишена на НАТО. Вместо това поискал СССР да въоръжи подобаващо албанския военен флот, за да служи като преграда при евентуално нашествие.

Хрушчов се вбесил и скъсал отношенията с Албания, която до самия край на режима там остана уникален остров на комунистическото противопоставяне на съветския комунизъм, много по-остро от допусканото от югославския Тито и от румънския Чаушеску. 

В България, вярна на СССР както никой друг съветски сателит на континента, Албания беше смятана за голям враг, с който НРБ не поддържаше дори дипломатически отношения. 

Примерът с Хрушчов е поучителен и в днешно време с повторението на случаите, при които рашистката надменност към доскорошни съмишленици води до подобни на описаните по-горе резултати. Отнася се до отношенията с Армения, а донякъде и с най-голямата по територия и най-богата на природни изкопаеми бивша съветска азиатска република Казахстан, демонстрираща забележително икономическо развитие, измъквайки се от рашистката опека (в прегръдката на Китай).

В московията са наясно каква роля играе личната и националната гордост в междудържавните отношения, но не могат да превъзмогнат насажданото им от поколения фалшиво чувство за превъзходство към по-малкия и по слабия, произтичащо от количествени показатели ( територия, население, подземни богатства и военна сила). Албанският пример е само един от многото, които обясняват защо на руската мечка се гледа като на груб хищник най-много в страните, които го познават добре. 

За долната снимка в списание “Крестянка” се твърди, че е озаглавена “ Никита Сергеевич Хрушчов  в свинеферма по време на посещение в САЩ (четвъртият вляво)” . Твърди се също, че виновният редактор е уволнен още същият ден, а по-нататъшната му съдба е неизвестна.