Комплексари от всички страни, обединявайте се (на гърба на триумфа на Дара)!

Не е само български феномен, но е особено типично за доста комплексари у нас да се присламчват към победата, както се случва в момента с най-големия български успех, привлякъл вниманието на света с покоряването на европейския музикален връх (в световната столица на музиката Виена).

Напъват се и в чужбина. Буквално всяка от съседните ни страни видя собствен принос в победата-кой с продуцент, кой с композитор, а Турция направо се разтопи от поздрава на Дара на турски език във връзка с факта, че е омъжена за турчин ( туркомразците у нас сигурно са изпаднали в прединфарктно състояние). 

Роденият в неговата “малка родина България” Киркоров, превърнал се отдавна в посмешище със своята кичозност и в позорище със своя путлеризъм, също си приписа заслуга-бил помогнал с връзки, за което бил помолен от българска телевизия ( неназована от него). Дори и да има нещо вярно, не би ли трябвало да прояви малко скромност-нещо, на което явно не е способен. Особено в момент, когато гроздето за негата истинска путлбритска родина е твърде кисело.

Положението е направо “Комплексари от всички страни, обединявайте се” (на гърба на българската победа и на триумфа на Дара).

Може да изглежда като продължение на горното, но ще се изкажа и аз със съответната доза самоирония защо чувствам победата на Дара като част от мен и семейството ми. Защото за разлика от много биологични дъртаци и млади старци по манталитет, които обичат по принцип да мразят ( успелите, готините, младите, красивите, умните) винаги признавам успеха на заслужилия признание, а понякога го припознавам като свой заради своята солидарност и някои прилики с личния опит.

Познавам бангаранга поколението на Дара от първа ръка. Горд баща съм на две близки по възраст подобия на Дара със солидни музикални познания, една от които завърши Музикалното училище в София. Двете музицират от мънички. Пееха и в детски хорове на най-голямата българска музикална сцена. Участвали се в това качество в десетки постановки на Софийската опера, включително в мащабни постановки с печата на Вагнер. Елена забавляваше певчески и артистично малки дечица в неделни спектакли за бебоци на малката сцена. 

Имам(е) си вкъщи и музикален педагог, оперна певица, забелязана от малка като талант от семейния авторитет в областта на музиката на своята леля, професионален музикален педагог с образование, получено във Виена.

 

 

 

 

 

 

 

В тази връзка мога да отговоря на задръстените злобари, които упрекват Дара и нейната песен, че в тях няма нищо българско чрез риторичния въпрос: колко “българско” , освен личния талант на родените в България, има в световните успехи на колосите на оперното изкуство Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Дарина Такова и т.н.? 

Не си струва усилието да влизам в задочен спор с един евромразец и “голям патриот” (който си е сменил българската фамилия на Волгин– дали пък не е имитирал Плеханов, идеологическия родител на Ленин, който си е избрал именно псевдонима  Волгин, според спомените на Надежда Крупская). Но евромразецът оплю “Евровизиия” в контекста на своето обобщаващо евромразие пред БНТ и един от “аргументите” му беше, че конкурсът бил “по канон”, а песента на Дара отговаряла на канона. Нима? Класическата музика да не би да не е по канон?

Изобщо, не само аз (че кой съм аз), а поколението на дъщерите ми, настоящето и бъдещето на европейска България, родено и  отгледано в свобода (за разлика от моето) поздравява Дара и чрез нея и себе си. Тя сбъдна зрелищно най-после копнежа ни със смяната на поколенията да можем да кажем, че сме извървели пътя от робството към свободата-макар и без Моисей начело. 

Наздраве от нас и конкретно от Нина, дипломирана с отличие по специалността ударни инструменти в Музикалното училище “Любомир Пипков”!

 

9 мнения за “Комплексари от всички страни, обединявайте се (на гърба на триумфа на Дара)!”

  1. Странно нещо е асоциативното мислене… Покрай успеха на Дара и посрещането му се сетих, че българите не ценим талантите си. Оттам си спомних за един доста подценяван феномен – изтеглянето в два последователни тиража на едни и същи числа в “6 от 49”. Феноменално! Оттук се замислих дали един също така недооценяван талант (феноменът Делян Пеевски) не би могъл да удари едно рамо, та да спечелим конкурса два пъти по ред?

    А иначе се замислих кои личности и събития са направили името на България по-популярно от тази победа? Атентатът срещу папата, Христо Стоичков и Григор Димитров. Последните може и повече да са допринесли поради дългата си спортна кариера, но като еднократно събитие едва ли. Лично аз поставям таланта и постиженията (популярността) на оперните ни певци по-високо, но в случая говоря за масовост.

    Кой колко допринесъл – всички да са ни живи и здрави! Да се радваме на Дара, а после и на перипетиите по организирането на следващия конкурс.

  2. за популярността допринесе и открадването на мощите на Чарли Чаплин с българско участие,да не говорим за Ружата…

  3. Според мен, гениите и талантите не принадлежат на определена нация. В огромен брой от случаите заслугите на нацията са съмнителни, а в немалко от тях постигнатият успех е не благодарение на, а въпреки държавата-отечество.
    /На летището, българчета – простаци, сред посрещачите на Дара, екзалтирано скандираха: “Българи – юнаци”?! /

  4. Айде ся, киркоровичЬ имал “връзки” във вражеските държави…….и освен т’ва е “помагал” и на “вражеската” България, за “вражеският” конкурс Евровизия……..и на “вражеска” певица?????
    И….и , въпреки това, все още Хуйло не го е “прибрал на топло”???
    – пАчему???
    Как така , такъв вражескиЙ ятак е още на свобода, а???
    А пък и фамилията му една такава “много българска” – киркорова, а???
    А пък туземният казионен путлерат ()олгинЬ , чак сега ли “разбра” , че на Евровизия не слушат “родната” сръбска чалга, а си има европейски изисквания към песните. А и освен това няма и много “класика” на Евровизия, но едва ли казионниЯТ номенклатурен “евродУпетат” на казионната мафия е “забелязал , и това! Той е в Брюксел само, за да лапа депутатските кюфтета в Брюксел, и за собственият му казионен консерВАТЕН КЕЛЕПИРь, както винаги . Само това е консерВАТНОто в него, и в неговите задкусни казионни сутеньори .

    И какво “лошо” има в това да има толкова “помощници” ?
    Всеки иска да му “помагат” , нали?
    Но не всички си “признават” , че са “помогнали” на Дара. Напротив, и ние от блога не си “признаваме”, даже.

  5. Ще спомена няколко, доказали се в САЩ.
    От широко популярните българи трябва да се спомене Дан Колов.
    От популярните в науката в САЩ, отколкото в България – Асен Йорданов, Петър Петров, Виден Табаков…
    Тази Ружа е популярна в САЩ като пионка, ако търсите истински талант с престъпни намерения, Тодор Кривналиев е този. От най-добрите в своя бранш, довереник на Капоне.
    Името му е в ръководства на трибуквени агенции.

  6. Браво на Дара! А друго хубаво нещо освен спечелената Купа е и това, че във финалното и изпълнение са участвали и украински артисти! Да живеят Украйна и България заедно винаги! А русофилите – български и всякакви – марш в Сибир!

    https://faktor.bg/ukranec-rabotil-za-dara-otgovori-na-kirkorov

  7. Песента на Дара започва да се превръща в нещо като песен срещу копейките.
    Те като се обявиха против нея сами си го набиха тоя пирон.
    Ще има да я слушат минимум догодина на следващата Евровизия.
    А лятото още не е започнало. Кеф !
    А думата копейка вече трайно се налага
    в българският език като нарицателно за путинист и рашист.
    Ха така.
    Българският език си знае
    Работата.😀

  8. За негативното мнение за българите в ЕС има най-голям принос влиянието, което ни е оказвал СССР. Като Убийци на папата. Сега след като спечелихме Евровизия, благодарение на Дара всички искат да се присламчат към успеха и най вече рушлячите или като някакъв киркоров и сие.

  9. Ако се разтърси човек, всъщност намира доста български мотиви. И то не само в песента й, но и цялостно в представянето й на Евровизия (хореография, сцени и т.н.). Като почнем от кукерските мотиви в началото, преминем през промяна на темпото в песента (което е срещано в нашия традиционен фолклор) и чуем едно нейно леко възклицание с гласът й (аналог на “иху аху”, пак във фолклора). Учила е фолклорно пеене. Самият дървен интериор на цената тя каза, че е бил вдъхновен от българските стаи от 80-те: “брутализма в българия”. Сигурен съм, че има още подобни елементи, които могат да се намерят.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.