Рашистки плесник зад врата на Радэв в стил “офицерски врат”

Преди 10 дни москва похвали Радэв.  

Реагирах със заключението “очаквайте ре(д)акция от страна на по(х)валения- чрез премълчаване или омаловажаване”. Оказах се прав-ни вопъл ни stoun в блатото, в което искат да  го завлекат по-дълбоко от онази столица ( построена върху блата, впрочем).

Подобно на дрон срещу държавата ни, безпомощна да се защити, долетя впоследствие още една похвала. След като Радэв не отрича, този път лично се зае да го трича окураженият от тази липса на реакция самият Лавров. Подхвърли “случайно” в интервю, че познавал добре Радэв. Въпреки факта, че двамата не са се срещали.

Посоченият за близък с Лавров нашенец отново мълчи. По този начин придава достоверност на твърденията си, които целят да го дискредитират в очите на съюзниците и на българите, които не си падат по пропадналия Съюз (съветския). 

Шахът, който играе тук москва след рокадата във властта в България, унизява съзнателно българския офицер като безгласна московска пешка. Продължаващото мълчание на Радэв изглежда като съгласие.

Сам си е виновен, че го матират като мутират и манипулират образа му на евроскептик. С пляскане зад врата го окуражават да се постарае повече в противопоставянето на Брюксел.  “Офицерски врат” му казвахме някога на такъв плесник  за “честито” след подстригване. 

Забележете, не става дума (и) за Вашингтон, каквато комбинация с Брюксел до неотдавна беше задължителна за рашистката пропаганда, когато кълне “колективния запад” във връзка с България. Отпадането на този дуализъм в обявяването на София за пионка (вече само) на ЕС е издайнически ход за пренареждането на приоритетите в опитите на путлеризма да извади бившия генерал от строя на вражеската държава, за каквато България е официално обявена от кремъл, където съзират своя пресечна точка в отношението на Радэв към Доналд.

Лавров, ако не броим изпуснатите му по невнимание пред включени микрофони псувни, не говори случайни неща.

Пример: в интервю за официалния тв. канал “Россия” той на два пъти поправи държача на микрофон, че не става дума за Великобритания, а само за Британия, демек тя не е велика. Държачът на микрофон схвана от втория път и угоднически  започна да подражава на началството.  

Заб(ел)ежка: 

За чест (?) на българските журналисти, които допреди година-две все още ме канеха в техните студиа, те никога не повториха моите определения за московията и рашиzма въпреки факта, че те са официално възприети от политиците и медиите в Украйна, жертвата на рашистката агресия. “Платих” си за това своеволие да бъда на украинска страна с факта, че постепенно, но трайно изчезнах от екраните на “големите телевизии”, където смятат за нормално да има равнопоставеност между мнението на агресорите и на техните жертви. Край на заб(ел)ежката ми. 

В същото време е валидно и друго. Московците много пъти са се самоизмамвали в оценките си за цели държави и народи поради своята имперска надменност. Този факт отбеляза наскоро бившият посланик ( 2012-2014) на САЩ в московията Майкъл Макфол. В своя кратка публикация в мрежата той напомни, че руснаците са подценили украинците. Каза също, че войната срещу Украйна не е само на Путин, а и на руснаците, които “изпълняват неговите гнусни варварски заповеди”.

 

 

 

 

 

За да завърша с български акцент, с какъвто започнах, имперците са сбъркали също и с оценката за българите като техен инструмент на Балканите през 19 век, смятайки, че могат да ги управляват с нагайката като Туркестан. Пише го кореспондентът на германския вестник Артур Фон Хун “Кьолнише цайтунг”, свидетел на събитията от 1878 и последвалата сръбско-българска война. Журналистът от влиятелния по онова време европейски вестник недоумява как именно руснаците, претендиращи да познават най-добре българите, са сбъркали толкова много, смятайки ги за поредния народ, който ще покорят с лекота.

“Русия жестоко се излъга в българите, които не могат да бъдат управлявани с камшик, защото България не е Туркестан”.

Би било добре и сега да грешат, провокирайки покорното (да не кажа “позорното”) мълчание на Радэв, но няма да разберем дали е така, без самият той да потвърди, че е повече български премиер, отколкото руzка пешка. Направи опит веднъж с изказването си, че руският патриарх е пристигнал в България ( март 2018 г.) като духовно лице, но си е тръгнал като политик след като същият, т.е. Гундяев, му се накара в собствения президентски кабинет. 

Уви, осем години по-късно Радэв рапортува обратното:”виноват”! Застъпи се “миролюбиво” за същия Гундяев пред европейската коалиция на желаещите да го санкционират заради войнолюбието му.