Изпя си песента по кремълски ноти дуетът, откроил се по време на гастрола на словашкия путинист Фицо в София. Местният му двойник Радэв положи усилия да надпее госта си, възпявайки евроскептичното наследство на доскорошния солист в ЕС Орбан, прогонен от властта в Будапеща от унгарските избиратели. Ехото в Брюксел тепърва предстои.
Междувременно то отекна с подобаваща острота в многобройни коментари у нас. Какво може да се добави към констатираната в тях опасност от отдалечаване на София от десетилетната линия на проевропейска политика?
Изглежда, че трудно може се доразвие линията на двойната игра на “подкрепа за нашия съюзник” Германия, комбинирана с добавения към тази “подкрепа” упрек (и към нея) за предоставяне на оръжия на Украйна, които нанасят удари в Русия. Откакто украинците разшириха обхвата им обвиненията срещу защитаващите се също се разшириха: вече не са “виновни” само за това, че не допускат страната им да бъде прегазена, борейки се за оцеляването си, но и за това, че пренасят войната в тила на агресора.
За хлевоустите защитници на тази теза, какъвто е Антон Кутев, някогашният говорител на др. Сергей Станишев, нямаше днес проблем да пробва да надскочи летенето на своя началник Радэв по пистата на адвокатстването на рашисткото зло. Даде всичко от себе си в Нова телевизия, където не даде отговор на въпроса на водещата Марина Цекова дали Русия иска мир.
Стоп кадър от екрана с отколешния кадър на БСП в студиото на НТВ
Тя го попита повече от веднъж, но той се направи на глух, забързвайки още повече логореята си по линия, която сам е избрал да бръщолеви. Вече се беше подразнил, че изобщо му задават неприятни въпроси. Например дали два пъти предлаганият от ГЕРБ за Главен директор на БТА Кирил Вълчев няма да се превърне в качеството си на вече оповестен кандидат за вицепрезидент на Йотова в удобно алиби за гербаджийска подкрепа за нея.
Нямало да стане така, троснато обеща Кутев, закопавайки с похвали Вълчев пред онази част от публиката, която е склонна да вярва в неговата независимост и то на фона на комплиментите на Кутев към Борисов, че е направил отлично кадрово решение.
С други думи, Кутев посочи Вълчев като кадър на Борисов. Изтърси това разтърсващо еднозначно признание за Борисов като кадровик на Вълчев, който връхлита в предизборната кампания още на втория ден от обозначаването си в новото амплоа вече като посочен от новата власт човек на Борисов, потупан по милиционерския пагон от Кутев и компания.
Лора Инджова също зададе вчера в Нова тв този въпрос, чийто смисъл е дали Кирил Вълчев няма да е алиби за ГЕРБ да подкрепят Йотова, но в студиото й нямаше толкова ярък представител на Радэв, който да закопае гръмовно “независимостта” на излезлия в неплатен отпуск Главен директор на БТА.
Дали няма и този път да се опитат да обясняват, че Кутев просто плещи глупости от рода на “социализмът се предава по полов път”, за да се разграничат от него онези, които са измислили хитроумната схема с Вълчев, “спазарен” с Борисов?
Увисна във въздуха сравнението с Антон Хекимян. Същият също беше журналист на висок пост, преди да бъде изобличен като (злополучен) кандидат за кмет на София. Беше внедрен междувременно в БТВ и също минаваше за “отлично” кадрово решение на Борисов, докато се оказа, че не можа да достигне дори до балотаж. Той поне напусна на мига БиТиВи, чието ръководство опозори, а не си взе “неплатен отпуск”, ставайки политик с надежда един ден да опровергае максимата, че веднъж прекрачил тази граница никой журналист не се е върнал от “отвъдното” в удобната преди дреха на журналист.
“През цялото време ме поставяте в ситуация да кажа едното или другото”, оплака се Кутев, измъквай се също от отговора за закъснялата българска официална реакция и за отказа от посочването на Русия като причинител на провокацията на летището в Лайпциг в разрез с общото мнение в ЕС, базирано на доверието в позицията на Германия, посочила ясно извършителя. Хвърли явно подготвената за целта димна словесна граната “ не се намираме в състезание по лоялност”.
Всъщност Кутев отдавна се състезава с голямо старание по лоялност към политическите си работодатели и както се видя днес има шансове да надмине себе си на това поприще (позорище). Писал съм за това още през 2009 г.
Единственото спасение от агресията на подобни състезатели, за съжаление, е развръзката на войната, което рашисткото зло води срещу Украйна и с каквато заплашва нейни съюзници. Когато Украйна постигне с тяхна помощ победа, каквато вече постигна с отказа си да се предаде пред “великата сила” , която я нападна, тогава Кутев и подобията му ще спрат да се правят на Кутузов, оказал съпротива на Наполеон при Бородино под москва.
Това е причината за яростта, с която нападат Украйна. Дават си сметка, че там се решава и собствената им съдба на говорители на злото. В България може и да не им бъде потърсена сметка по съдебен път, но дори само загубата на узурпираната от тях “легитимност” на проводници на вражеския интерес у нас ще ги направи непотребни.
В крайна сметка Кутев, автор на авторитарната констатация, че този парламент принадлежи на неговата (днешна) партия, произнесе главното заклинание, заради което беше благоволил да се появи в телевизора. Заяви, че единственият начин това управление да се провали е провал в съдебната реформа. Не се надявайте, не протестирайте, озъби се той на практика на онези, които протестираха и свалиха предишното управление тъкмо заради неговата самоуверена арогантност.
“Събуди се”.Така се казва предаването, чието название звучи като неволен апел към заспалата публика, повярвала, че тъкмо Радэв заслужава нейната електорална подкрепа.
Такъв въпрос, дали Русия иска мир, не би трябвало да се задава!
По исторически причини, Русия е могла да съществува и съществува, само защото постоянно е водила някакви войни.
Това е изпитаната формула с която се задейства населението й, за да се борят за защита на „отечеството“ си.
Те винаги забравят, или им се вменява позата за величие и, че неколкократно са ги спасявали от глад. При това, глад предизвикан от собстваните им деяния да строят недоносчета (както това беше разбрал и Тошко Замфиров от Правец).
Към Boris:
Напротив, понеже Радэв непрекъснато зове за мир, най-неудобният въпрос е дали тъкмо путлер го иска. Не случайно Кутэв не знае какво да отговори, тъй като за всички е очевидно, че техният кумир не иска мир.
ИМА ЛИ ПРЕМИЕР В САМОЛЕТА!
Подкрепи модкрепи… аз съм фрустриран… няма ли един член на росийска федерация да наложи вето… то бива бива…
Унгарският парламент промени Конституцията и отстрани от длъжност президента Пуйок, защото не е служил на унгарския народ, а на орбан и другаря Пу. Унгарските депутати не се уплашиха и решиха: Йок, другарю Пу!
В България политически партии се надпреварват да декларират подкрепа за кандидатпрезидентска двойка от затлъстели от преяждане журналисти, доказали с клякане покорство пред руснаците.
Гледах разговора. кутев на няколко пъти си позволи да ретранслира заплахите на русийката, като натърти, че ако Европа не се стреми (с бързи крачки!) към мир, то ескалацията скоро би могла да доведе до много тежки последици. Най-малката (от последиците) според неговите думи биха били огромните жертви.
Тоест кутев ни плаши с ядрени бомби!
Към Mentalist:
Той на няколко пъти натърти “ядрена държава”- слуша както говори неговия вожд, на когото му говорят по московските канали…
За мен най-потлесаващаа реплика на др.кукутев бе, че “Смелостта е форма глупост”!!!!!!!!! Изречена един ден преди Съединението!!!!!!Тогава какво празнуваме утре?? Ден на глупостта ли? Как можахме да се “уредим” с двама гьобелс-подобни човекоподобни др.кукутев и др. нИво Глистов?
Кин Дза Дза – жестоката истина за руZняците:
“Търговецът внимателно изсипа монетите в торба и я скри дълбоко в гънките на дрехите си.
„Малцина знаят история в днешно време“, каза той, „затова никой не може да обясни разликата между Пацак и Чатлан.“
Но аз знам историята.
Някога всичко беше различно тук, имаше процъфтяваща цивилизация, царуваха мир, щастие и просперитет, но това беше толкова отдавна, че малцина си спомнят.
„Какво се случи? Къде отиде всичко?“, попита Дадя Вова.
„И тогава дойдоха те, Пацаките.“ Нарекохме ги „пацаки“ – „пацак“ означава „касапин“ на стария език, но никой вече не помни истинското им име.
Тогава те бяха друг народ. Те убиваха, изнасилваха, ограбваха, унищожаваха всичко по пътя си. Ние се борихме с тях и постепенно станахме като тях. Омразата ни тласкаше напред и ни водеше към победа. И когато победихме, в нас не останаха други чувства освен омразата.
Всички останали чувства бяха изгорени от войната.
Проклинахме пацаките векове наред. Създадохме индикатори, които показват наличието на пацакска кръв в човек, дори и да е разредена стократно. Ако си потомък на пацак, червената светлина ще го покаже. И така ще бъде за твоите деца и внуци, до края на времето. Защото никой не се смесва с пацаките. „Но“, търговецът направи пауза и добави още дърва в огъня, „това вече няма смисъл, защото самите чатлани са станали като пацаки.
Прав си, Цигуларю, сега няма значение.“
„Но ние не сме от твоята планета!“, извика Гедеван. „Нашите предци не са се борили с теб, така че защо сме пацаки?“
— Това означава, че вашата планета си има свои собствени Пацаки — каза равнодушно търговецът. — Това означава, че и вие сте способни да атакувате, грабите, убивате и изнасилвате. Може да изглеждате цивилизовани и да мислите като цивилизовани хора, но веднага щом обстоятелствата се променят, ще се държите като Пацаки. Сигурен съм, че и вашият език има дума за такива хора…”
“…От гърлото на дракона излезе дращещ шум, подобен на далечна каменна лавина в планината. Около тривърхия му език заигра огън. Той се надигна по-високо и застрашително над развалините:
— Предлагаш ми безопасност! Заплашваш ме! С какво?
— С името ти, Йевод!
Гласът на Гед потрепера, ала той изрече това име ясно и високо. При звука му Старият дракон замлъкна, онемя. Измина цяла минута, след това още една и тогава Гед, застанал в люлеещата се лодчица, се усмихна. Той заложи тази постъпка и целия си живот на една догадка, родена от древните истории за драконите, които беше научил в Роук. Бе решил, че драконът на Пендор е същият, който плячкосвал земите на запад от Оскил по времето на Елфаран и Моред и бил изгонен от Оскил от един магьосник Елт, силен в познанията си върху имената. Сега предположението му се оказваше вярно.
— Равностойни сме, Йевод. Ти имаш силата си, а аз имам името ти. Ще се спазарим ли?
Драконът все още не отговаряше. Дълги години се беше разполагал той на този остров сред златни нагръдници и смарагди, разпилени из прахта, тухлите и костите. Дълги години бе гледал как потомците му — черни гущери, си играят сред развалините и как се опитват да полетят от високите скали. Дълги часове беше спал на слънце, необезпокояван ни от човешки глас, ни от плющене на платно. И бе остарял. Сега му беше трудно да се помръдне, за да се изправи пред този млад жрец, този незаякнал враг, чийто жезъл караше него, стария дракон Йевод, да трепери.
— Можеш да си избереш девет скъпоценни камъка от съкровището ми — каза той най-после със съскане и скимтене. — Най-хубавите, които пожелаеш. И си върви!
— Не искам камъните ти, Йевод.
— Какво е станало с човешката алчност? Едно време на север хората обичаха лъскавите камъни… Знам какво искаш, магьосниче. И аз мога да ти предложа безопасност, защото знам какво единствено може да те спаси. Преследва те ужасно нещо. Ще ти кажа името му.
Сърцето на Гед подскочи и застанал също така неподвижно като дракона, той стисна жезъла. За миг се пребори с неочакваната надежда. Не за собствения си живот се пазареше той. Едно-единствено надмощие имаше над дракона. Затова отхвърли надеждата и постъпи, както трябваше.
— Не това искам, Йевод!
Изречеше ли драконовото име, той като че ли затягаше около врата на огромния звяр тъничка каишка. В пронизващия го драконов поглед Гед чувствуваше древната злоба към хората от опита му с тях. Виждаше стоманените нокти, дълги колкото човешка ръка, твърдата като камък кожа и угасващия огън, който се спотайваше в драконовото гърло и въпреки това продължаваше да затяга каишката.
— Йевод! Закълни се в името си, че ти и синовете ти никога няма да стъпите на архипелага! — каза той отново.
Внезапно от устата на дракона изригнаха ярки и шумни пламъци и той каза:
— Заклевам се в името си.
В този миг над острова настъпи тишина и Йевод сведе огромната си глава.
Когато я повдигна отново и се огледа, магьосникът го нямаше вече, а платното на лодката, насочила се към богатите, пълни със скъпоценни камъни острови из моретата в централната част на архипелага, се бе превърнало в бяло петънце върху вълните на изток. Драконът на Пендор изпадна в ярост, издигна се, разрушавайки кулата с гърченето на туловището си и разпери с трясък криле, които покриха целия потънал в развалини град. Но клетвата му го обвързваше и той никога повече не полетя към архипелага….”
Малко ирония. Шведски самолети-радари летят над Украйна:
ASC 890 е базиран на реактивен самолет Saab 340 и е лесно разпознаваем по отличителния си правоъгълен обтекател над фюзелажа. В него се помещава активен фазиран радар Erieye, способен да открива самолети и кораби на разстояние до 450 километра, обикновено работещ на височина от приблизително 6 км.
https://www.actualno.com/europe/sekretyt-padna-shvedski-samolet-radar-leti-v-nebeto-nad-ukrajna-news_2636376.html
Не е във връзка с настоящата тема, но за някоя от бъдещите ще си е на място.
Московския диктатор все по често пътува на изток.
Провежданият геополитически анализ върху регионалните странствания и публични проявления на настоящия руски държавен глава неотменно потвърждава обстоятелството, че управляващите кръгове в Санктпетербургския и Московския суверенитет вече предприемат деятелни мерки за всестранно укрепване на източните покрайнини на Руската империя. Дали тези действия съставляват подготовка на висш замисъл при едно евентуално избухване на междуособни борби в столицата, или представляват чистосърдечен опит за запазване на личната неприкосновеност на вожда, фактът остава безспорен: Кремъл премества фокуса на своето физическо присъствие и направленията на стратегическата инфраструктура именно там, където са съсредоточени природните богатства и пределите на Китайската империя.Управляващата върхушка изглежда вече напълно съзнава обстоятелството, че престолният град Москва отдавна е изгубил своята верноподаническа любов към тях. Като се вземе предвид и фактът, че външнополитическата военна кампания не прожектира благоприятен изход, предвидливите държавници в Кремъл по всяка вероятност допускат в своите предвиждания най-нежелани обрати в съдбините на империята.При наличието на едно успешно народно вълнение или метеж в Москва, пред властниците се откриват две главни алтернативи: първата се състои в позорно бягство в чужбина, придружено от спасяването на каквито капитали е възможно да бъдат изнесени, а втората — в организирана евакуация на висшето държавно управление, лоялните войскови части, държавното златно съкровище, валутните резерви и по-голямата част от ядрените оръжия на изток от Уралските планини, в дълбините на Азия, дето лежат историческите корени на тяхната държавност.От тази необятна и благословена с подземни богатства територия, източното правителство би могло да продължи търговския обмен с Китай, снабдявайки го с петрол, земни газове, дървен материал и благородни метали. Самата Китайска държава би извлякла несъмнена и голяма изгода от подобно стечение на обстоятелствата. Едно такова разполовяване на Руската империя по билото на Уралските планини по всяка вероятност би удължило политическото съществуване и земния живот на сегашното руско ръководство с още няколко години. Изглежда това ще съставлява първоначалното дългоочаквано разцепване на Руската империя на две, като в по-късни времена тези две държавни образувания ще претърпят по-нататъшен разпад на още по-малки съставни части.Едно такова разделение на Руската империя на западна и източна държава ще бъде своеобразно наказание от съдбата. За западната част и населението на тази територия ще се стоварят глад, немотия и оскъдица, съпроводени от унизителни молби за милостиня към западния Европейски съюз. Източната територия пък ще бъде осъдена да стане васална на Китайската империя и да изживее отново древния срам и покруса от една модерна форма на монголско иго.
Гэрбэрастката клика е много креативна в измислянето на способи да вкарва през задния вход видни кариеристи от спихнатата БСП на най-високи постове в държавата:
– през 2006-та бацэ максимално отлагаше основаването на ГЕРБ, за да не се налага да издига кандидат за президент, който щеше да помете гоцэ;
– през 2016-та издигна неизбираемата цэцка цачэва вместо Плевнелиев за общ десен кандидат(!), който пък щеше да помете радэв,
– a през 2026-та гледаме съвсем нов гэрбэрастки трик: кандидат-прэZидэнт от БCП/ПБ, a вицэто от ГЕРБ/ДПС – демек за всекиго по нещо. Само че тази сметка е без кръчмар. Доколкото имам поглед върху редови симпатизанти на ГЕРБ, те са бесни на бацэ заради оставката на правителството желязков и не биха гласували за червено-лайняния тандем, ако щé самият бацэ да се провъзгласи за вицэ на мис пиги.