Лъжите по адрес на Израел не отменят истината за историческите корени, заменена с истерически манипулации

И днес в една от “големите телевизии” беше отделено време за податливостта на България (най-общо казано) на кампании по дезинформация във връзка с такава американска институционална констатация на ниво Институт за изследвания към Конгреса, но отново не беше посочена никаква конкретика. Защо? За да не обидим нашите асвабадители, които са ни обявили за враг и нападат в рамките на тази своя доктрина български институции, както и доверчивата част от населението чрез дезинформация.  

Не споменавам коя е телевизията, защото става дума за обща тенденция в подчинените на статуквото медии, а не за конкретна редакционна политика.

Като отбелязвам този факт не мога да не продължа с въпросната конкретика. Съвсем прясна.

Във възторга си от проблемите на Израел със западни държави  във в. “Труд” четем: 

“… исторически Великобритания е един от основните западни съюзници на Израел. Обединеното кралство стои в основата на създаването на израелската държава…”.

 

 

 

 

Да напишеш това със сигурност е резултат от тежко невежество, но и на нахалството да манипулираш публиката от позицията на “специалист” по въпросите на Близкия Изток само поради арабските си пристрастия. И друг път съм отбелязвал зловредността на този толкова горд с приемствеността от времето на комунизма и оцеляването с името си от онова време вестник. Но в случая направо са надскочили себе си.

Колко много трябва да НЕ знаеш по темата, с която си се захванал да “осведомяваш” горките си читатели, за да изтърсиш абсурдното твърдение за Великобритания като като едва ли не основател на израелската държава! Това е приблизително като да кажеш,  САЩ са създадени от Великобритания въпреки войната на американците за освобождение от нейното колониално господство.

Да, Великобритания поема ангажимент за създаване на еврейско национално огнище в Палестина в края на Първата световна война с мандат от Лигата на нациите чрез така наречената декларация на Балфур. Но какво се случва след това? Става обратното. Обръща се политиката на Лондон в полза на арабите, осъзнавайки, че от сътрудничеството с тях ще има-големи ползи за кралството. В резултат избухват въстания на еврейските заселници срещу британските колониални власти и въоръжената им борба продължава до самия край на британския мандат.

Кулминацията на тези сблъсъци е атентатът срещу хотел “Цар Давид”, смятан за най-охранявания в света още тогава (а и в годините след това, когато е възстановен и става средище на международни преговори за съдбата на региона). Извършителите на атентата от еврейската групировка “Иргун”, чийто член Бен Гурион е избран за първия премиер на Израел, предупреждават малко преди да взривят сградата обитателите й да напуснат хотела. Гордите британци отказват да повярват и да бягат.

В резултат на взрива на 22 юли 1946 г. загиват по официални данни 90 души, цветът на британската администрация в региона. И до днес това се смята за един от най-значимите по своя политически ефект атентати в историята. Познавам британци, журналисти и дипломати, които в частни разговори изразяват мнение, че никога не могат да простят на извършителите това деяние.

Великобритания не само не подкрепя де юре създаването на Еврейската държава чрез резолюцията на ООН от ноември 1947 г., разпоредила създаването на такава държава, редом с арабска в рамките на управляваната от Лондон подмандатна Палестина, но изтегля войските си практически заедно с издигането на израелското знаме. Прави го с пълното съзнание, че ще последва арабско нападение заради отказа на околните (и не само) арабски страни да признаят новата държава и да съжителстват с нея.

Впрочем, Британският корпус на Йордания, е най-боеспособната част от арабските армии, опитали по началото да унищожат в зародиш еврейската държава още през 1948 г., а след това и през 1967. Но след като Арафат и компания се опитват да завладеят отвътре кралството през 1971 и биват прогонени от йорданската армия с помощта на танкове и самолети, йорданският крал пръв разбира сред арабските лидери що е то “палестинската кауза”.

Еволюцията му към сътрудничество с Израел датира в резултат на това много по-рано от развоя на арабско-израелско връзки с други страни ( като Египет). Крал Хюсейн тайно предупреждава Израел за готвеното нападение срещу еврейската държава през октомври 1973, но израелското ръководство не му се доверява и допуска да бъде изненадано от нахлуването на сирийските и египетски танкове и самолети съветско производство.

Самият Чърчил е против възникването на Израел, но  губи спора по въпроса със САЩ, макар и Вашингтон да не е особено ентусиазиран от тази перспектива на онзи етап. Само Сталин от “тримата големи” съюзници от времето на Втората световна война е твърд в позицията в полза на създаването на еврейската държава, която напразно се надява да му се отплати като се превърне в анклав на комунизма във вреда на Запада.

Направо е куриозно, че тъкмо в “Труд” се появява лъжливата информация с обратен на истината знак, тъй като издателството със същата марка стои зад издаването на книга (за съветския шпионин от британски произход Ким Филби, предупредил за готвения атентат), в която подробно се обясняват споменатите по-горе събития. Има ссведения, че тъкмо СССР снабдява “Иргун” с експлозивите за взривяването на символа на британската корона, каквато е перлата в тази нея хотел “Цар Давид”.

Истината е, че има дълбоки исторически корени за разлома, който в момента се наблюдава между Израел и Лондон, радвайки толкова много обсебените от омраза към Израел “наблюдатели”.

И понеже поводът за този разрив вече не е Газа и (не)случващото се там “умиротворяване” ( на все така войнстващите терористи от ХАМАС), а сблъсъкът на еврейски заселници с араби в оспорвани земи, ето още малко информация по темата за корените на конфликта, за който арабоцентричната теория гласи, че евреите са еднозначно виновните.

Да, еврейските заселници в британската Палестина, бягайки от надигащия се ужас на антисемитизма в Европа (не само в Германия, впрочем) в годините между двете световни войни започват да изкупуват земя от местното арабско население по законите на действащото османско законодателство (а не по подобие на случилото се в “Дивия Запад” със силата на оръжието си, както внушават лъжеисториците). Това арабско население живее по хълмовете по същата причина, поради която първите римски заселници са предпочели проветривите височините. Бягали са от терора на комарите и зловонното влияние за здравето на крайбрежните блата (на река Тибър в Рим и на Средиземно море съответно). 

Римляните осъществяват инженерен подвиг още през VI в. пр. н. е. . Успявайки да отводнят блатата. Така се оформя пространството, застроено през вековете, известно като “вечния Рим” цели 8 века преди разпадането на западната част от Римската империя.

НА КАРТАТА: Седемте хълма, около които е изграден Рим след отводняването на блатата-по което си прилича с днешен Израел.

 

Апропо, още един детайл от историята, както стана дума за Рим. Смазвайки два пъти големите еврейски въстания в началото на първото хилядолетие от Нова ера, римските завоеватели решават да изтрият от лицето на земята най-яростните свободолюбци в рамките на империята, които отказват да се претопят и да станат римляни. За целта окупаторите превръщат в руини внушителното материално наследство на евреите, пускат в обръщение измисленото название Палестина на техните земи (за да се забрави за Юдея и Самария) и прогонват в изгнание огромна част от еврейското население. Поне 100 000 евреи се насочват към други части от Леванта по Западното Средиземноморие, после се разселват в Южна Европа (на Апенините) и постепенно се придвижват на Север в Европа. Според някои историци така се е образувал клонът Ашкенази, който днес е представлява около 80 на сто от еврейството население в света.

Еврейските заселници постигат нещо подобно на древните римляни в отводняването и облагородяването на отвоюваните с много труд заблатени терени. Арабите им продават блата и пустинни късчета земя. Много хитро, но не и далновидно, както се оказва.

Днес Израел е световен шампион по специалности, като отводняването, намираненето на подпочвени води (на повече от 700 метра дълбочина) и обезсоляване на морска вода. Изпреварват по ефективност в обезсоляването на морска вода баснословно забогатялата Саудитска Арабия от петрол (с какъвто Израел не разполага ). 

Израел не само задоволява 80 процента от нуждите си от вода, но най-буквално превръща пустинята в зелена градина, снабдявайки арабските съседи с вода-например Газа (откъдето се “отблагодариха” с клането от 7 октомври 2023 г.)  Произвежда достатъчно селскостопанска продукция, за да бъде напълно независима от вноса. Изнася част от нея на световните пазари. Включително големите излишъци от риба, отгледана в…пустинята Негев. Конкурира Норвегия, която е световен лидер в износа на сьомга. Лозята на Израел, също възникнали в пустинята, произвеждат вина, които печелят първи места на световни изложения, вкл. в състезание с Франция.

За технологичното лидерство на световно ниво на Израел, в областта на медицината например, както и по въпроса за научния капацитет на държавата с най-висок брой носители на Нобелови награди на глава от населението, няма да се разпростирам, тъй като темата тук е свързана “само” със земята, а не с главата…

Както съм отбелязвал и преди, завареното демографско положение към датата на създаването на Израел през 1948 година, когато арабите са в пъти повече от евреите в предвидената за две държави територия, не се дължи на естествения прираст на арабите. Това  е широко разпространена заблуда, ако не и преднамерена лъжа. Истината е, че ударното облагородяване на пустеещите земи, купени от евреите, привлича големи потоци арабски имигранти от близо и далеч. Вместо да кажат едно “шукран” (благодаря на арабски) тогавашните араби и много техни днешни потомци обвиняват на като пришълци евреите, запазвайки за себе си въображаемата привилегия да са “изконното население”.

Изтекла е много вода. Междувременно 5 арабски държави, като Египет( 1979), Йордания( 1994), ОАЕ и далечните Бахрейн и Мароко ( 2022) осъзнаха и признаха ползите от сближаването с Израел. Саудитска Арабия също беше на път да сключи дипломатически отношения с Израел, но тази “опасност” беше прекратена от нападението на терористите от ХАМАС, задействани от ревнивите ирански конкуренти в надпреварата за лидерство в света на исляма. 

Не случайно и Ердоганова Турция, която има подобни претенции, се противопоставя с особено озлобление на Израел, макар мюсюлманите от споменатите 5 държави (че и от Саудитска Арабия) да припознаха тази година еврейската държава като по-ефикасен свой защитник от иранската агресивност, отколкото се оказаха САЩ.  

Започнах от дребното камъче в обувката с откровената лъжа, написана във в. “Труд”, за да стигна до обобщението. А то е: невежеството бива просто невежество, но се превръща в съзнателно прокарване на манипулации за неспециалисти от страна на набедени “познавачи” (каквито щъкат из медиите у нас безнаказано). 

Хората не са длъжни да бъдат експерти по всички въпроси, но медиите са длъжни да публикуват проверена и достоверна информация, ако искат да имат доверието на своите потребители. Явно случаят с “Труд” друг.