Емнаха ЕМКО по “братски” за пореден път

Пак емнаха частното предприятие ЕМКО, взривявайки за пореден път негова военна продукция, предназначена за отбраняващата се Украйна.

Нима не е очевиден отговорът на въпроса кой има изгода?  

Нима този отговор не е достатъчен за една държава, която и да е тя (стига да има собствена воля) във всичките й проявления да прояви нещо като инстинкт за съхранение не само на интереса в своя чиновническа полза, но и като защита на частния, от който се храни държавният бюджет? 

Може да нямате високо мнение за един боксьор като автор на афоризми, но когато става дума за Мохамед Али ще трябва да промените мнението си. Казал е, че трябва да се отвръща на всеки удар, освен на слънчевия. Не е случен изблик на остроумие. При друг случай, когато го питат как се чувства като изповядващ религията на терористите след 11 септември той мълниеносно задал обратен въпрос : “ А вие как се чувствате, като изповядвате една религия с Хитлер”?

Нашите управляващи сигурно не се чувстват много удобно да изповядват религията на путлер, според която жертвата му не трябва да бъде подпомагана. Не показват в същото време да се притесняват от това, че са негови съучастници. Това е ясно като бял ден след разсейване на дима от поредния атентат срещу България в полза на тяхната Русия.

В дипломацията, за която толкова безпомощно настоява Радэв на фона на видимото от целия свят нежелание на диктатора да прекрати своята война,  има правило да се върви напред по теми, по които има някакви допирни точки, оставяйки настрани и назад дори основните противоречия. Така че питам дипломатично: къде им е демонстративно употребяваният патриотизъм на нашите управляващи в тази ситуация?

Да допуснем за миг, че не Русия, а Уганда стои зад дългогодишните саботажи и дори зад опитите да бъде убит българинът Емелиян Гебрев, доказани от чужди служби след мълчалив отказ от противодействие на тукашните. Щяха ли нашите власти да угаждат на Уганда чрез премълчаване и на практика да оневинят престъпленията на тази държава, която явно ни е обявила за враг?  

И ако адски далечната Уганда ви се струва прекалено абсурден хипотетичен пример, вземете близката ни до немай къде съседна Северна Македония. Срещу тази (хилава, да ме прощават) държавица тук се изреждат да се зъбят юначните ни властници, защото им е паднала на дузпата и нямат проблем патриотично да я ритат. Но същата тази храброст никаква я няма, колчем стане (или не стане) дума за  Русия. Напротив, Радэв и неговият неофициален говорител Кутев, са се превърнали в нейни говорители като ядрена сила, която не бива да дразним.   

“Проявленията”, за които споменах се проявяват  и като косвена улика за това, че вражеската държава Русия хвали държавата на Радэв за проявите на солидарност (с агресията й на практика), но систематично тормози частен производител на боеприпаси и оръжия, от чиято продажба, впрочем, печели зверски и българската държава. Врагът не напада държавните военни предприятия у нас, наречени на Иван Вазов, за да не внася смут в болните от русофилия глави, изпращайки посланието си към набелязаната лесна жертва. 

А тя е лесна жертва защо няма кой да я защити- явно и НАТО не може въпреки прословутата теза за колективната ни защита от страна на най-мощния отбранител съюз на земята. Ако сами не си помогнем, а “ние” направо не искаме, и НАТО не може, това се вижда от всички.

Заета е нашата държава да обслужва влиянието на чуждата държава, която ни е обявила официално за враг, но предпочита да не показва това прекалено явно. Ударите й са изчислени така, че да предизвикват пожарища, но да не убиват българи, все пак. Главната им цел е не да спрат производството чрез взривяване на някаква готова продукция, а да се види, че могат да си позволят подобен безнаказан тероризъм. Пък ние да си представяме какво още могат да правят с нас, ако решат. Показват ни по този начин кой нистина кара влака тук и че може да го катастрофират, когото им скимне.

Е, ако има начин да наплашат българите и да ги откажат да работят в предприятията на частника, ще бъде бонус, нали. Никак няма да е малус.

И слънчев удар да ни нанесат, ние пак ще се примирим без да отвърнем. Това е ехото на проверката колко можем да понесем. 

“Братушките” не пощадиха съседния си “братски” украински народ, как да очакваме  пощада от тях ние, неблагодарните в техните очи, които сме обявени за врагове!

Властите ни не вярват, че Русия стои зад провокацията в Германия, на чиито доказателства не се доверяват. Чакат Руския да ги предостави. Ще има да чакат както за избиването на хилядите поляци в Катин, признато от руската държава като деяние на СССР едва след разпада на империята. Явно само при подобна ситуация ще дойдат и самопризнанията за доказаната от Международния съд в Хага руска вина за сваления пътнически малайзийски самолет. Москва упорито отрича. 

Ще чакаме, нямаме друг избор, след като на избори у нас се дава властта на такива управници у нас. “Търпение му е майката”, както обичаме да казваме, когато се скатаваме, казано на разбираем език за днешната ни казармена власт. Толкоз за силовото безсилие на силния човек на България.

Оруел го е казал друго:

“Народ, който избира на власт корумпирани самозванци, крадци и предатели, не е жертва, а съучастник”.