Външната ни политика е zолянка

Вчера писах, днеска пак, щом ме правят на глупак…

Признавам си, че съм надценил Йотовна относно вероятността, макар и със закъснение, все пак да потвърди чрез сайта на външното им министерство присъединяването по терлици на тяхната власт към декларацията в подкрепа на Украйна на 50 (и една?) държави, провъзгласена в Ню Йорк.

Струваше ми се, че са намигнали чрез увъртанията около позицията си достатъчно ясно на своите избиратели у нас и на поръчителите от кремъл как се “дърпат от колектива”. Почти като Румъния на диктатора Чаушеско, който напусна Варшавския договор уж в принципен сблъсък (с националистически етикет) със съветския комунизъм, но всъщност като прелюдия към просешката си политика спрямо Запада да му финансира фалиралата комунистическа държава. Постигна временен успех умилкването на капитализма, завършил с насилствената му кончина в политическия и буквалния смисъл с решаващата помощ на не толкова братския (колкото на НРБ) Съветски съюз.. 

Но, не, не им стигат тук на прогресивните реваншисти днес недомлъвките. Явно кремълската хватка е “безмилостно жестока” (по техния Вапцаров- какво тук значи някаква си безличност!). Не им позволява хватката отклоняване от указанията тяхната Радэва България да радва рашизма без увъртания.

И друга, може би по-малка грешка, допуснах във вчерашното си пред(по)ложение. Мислех си, че двойствеността в поведението на пратениците ни в Ню Йорк с мисия от москва подлежи на обяснение по Шрьодингер, Фройд или Кафка. 

След среднощното (по българско време) “обяснение” във Фейсбук на Йотовна  от града, който не спи, защо лично тя е против декларацията на 50 (плюс-минус една държава) в подкрепа на Украйна, вече мисля, че и в това отношение не съм бил съвсем прав да очаквам нещо близко до здравия разум. В скоби казано е добре, че този път тя пое персонална отговорност на амбразурата, вместо да се крие зад по-ниски нива, както в случая с помилването на “петричкия наркобос”. Но едва ли някой се съмнява чия воля изпълнява, очаквайки продължаващата подкрепа на прогресивния си ментор на предстоящите избори.

Нещата са доста по-прости. За да ги разберат и най-простите у нас, включително сред поддръжниците на партии с отпаднала необратимост, обяснявам: става дума за политика “тука има, тука нема”. Виждам, че и други използват днес това сравнение…

Това е обикновен уличен опит за измама на наивници, решили, че могат да спечелят нещо, ако участват в хазартната игра в полза на Изтока, маркирана с фалшивата заявка на балансирането между Изтока и Запада. Повтарям, при “тука има, тука нема” печели по правило измамникът, който мести заровете на залозите без публиката да забележи. Говорим за zаровете, които са хвърлени.

Тази простотия говори за отчаяние от невъзможността подобна политика да бъде защитена с някаква вменяема логика. 

Скъсаха се апологетите на прогресивните реваншисти да хвалят Йотовна колко е обиграна и опитна. (Д)оказва се, че си е обикновена пионка, на която ваят образ на царица, особено след рокадата й с царя на президентската шахматна дъска.

Очевидността на тази шмекерия, свързана с предстоящите избори за президент, не пожела да опровергае днес от Брюксел дори и винаги отлично осведоменият  Момчил Инджов. Съгласи се, че тази (липса на) позиция за Украйна е свързана с изборите на 25 октомври.

Само преди месеци, когато изгряваше “прогресивната” петолъчка на изпратения в Европарламента с червената бюлетина др. Петър Витанов, колегата Инджов се похвали в същия ефир с близкото си приятелство с него без да е провокиран за такова излияние от водещата Инджова. Подчерта, че се гордее с тази приятелска близост. 

Витанов днес е част от гарнитурата на дипломатическата манджа, с която се опитват в момента да ни захранят от Ню Йорк.

СЛЕДВА МАЛЪК ГОТВАРСКИ ДИСКУРС

Симеон Дянков, финансовият гуру на премиера Методиевич по време на първоначалното натрупване на политическия капитал на шефа му, сервира през 2009 г. цветистото оприличаване на бюджета като “постна пица”. Днес виждаме в менюто на все по-малко новата власт един миш-маш.

Но да не обиждаме нашенската постна манджа, която прилича на италианската пица по еклектиката на използваните продукти- обикновено пресни зеленчуци и яйца. Казусът “тука има, тука нема” намирисва повече на борш, най-оспорваната между русняците (така ги наричаше моята прабаба) и украинците гозба. Спорят помежду си чия е по произход, но за украинците тя има и символно значение като разграничение: украинци черпеха безплатно именно с борш в Ню Йорк във връзка с кончината Сталин през март 1953 г.  

 

 

 

 

 

 

 

Днес, доколкото виждам от разстояние чрез публикации в мрежата, “украинският борш” е изчезнал от менюто на ресторантите в московията. Приседна им и както с всичко подобно, просто премахват дразнителя. Иначе вият до небето каква русофобия била проявата на нетърпимост към всичко, което рекламира чрез спорт, култура и т.н. днешната агресивна московия. 

В руzката версия на българския борш готвачите ни направо клонят към “солянка”-супа с остатъци от колбаси и друго останало от предишния ястия месо, популярна в СССР. Както и в ГДР, където Soljanka ( на немски се произнася “золянка”), където се сервираше в ресторантите (с несравнимо по-добро качеството на колбасите и месото, отколкото в СССР). 

По време на нашия вносен “соц”, както мнозина умилително наричат днес диктатурата в НРБ, имаше нашенски кръчмарски еквивалент на “рециклиране” за сметка на клиента на остатъчна храна под формата на кавърма в гювече.Нямах желание да дояждам онова, което клиенти бяха оставили в чиниите си, подобно и на “супа топчета”, направени от недоядени кюфтета и кебапчета.

“Побългариха” нашите другари и другарки дори и солянката с миризма на развалена “петроханска наденица”, която ни предлагат като актуална българска супа за предизборна консумация.  Превърнаха я в Zолянка. Стана част от пълзящата ресъветизация на България с цялата й специфика от времето на несъстоялата се, самопредложила се за 16-та република на империята на злото.

 

 

5 мнения за “Външната ни политика е zолянка”

  1. Да Бях в ГДР,две години готвач ,и готвехме Ukrainische Solijanka,така я наричаха там ,но наистина използвахме качествени шпек салами и варени колобаси,и добавяхме Унгарски буркан Лечо,нещо като Бълргрски гювеч ,качеството на супата ,нямаше нищо общо с Съветският буламач ,който готвеха,в тяхните,, Столовая,

  2. Нямам нерви да търся какви точно са били нашите предложения, но щом това конформистко сборище (ООН, макар и по-добрата му част) не ги е приело, трябва да са били бая нагли…

  3. Към Караиванов:

    Бойкотът остава с неясни параметри по конкретиката. Те не са оповестени до момента, доколкото успявам да забележа. Това означава, че бойкотът е по принцип заради бойкота.

  4. Не трябва да надценяваме туземните паразитни синекурВени тунеЯДни казионни номенклатурни шлюхи на Хуйло. Защото те едва ли могат да направят нещо, още повече , което да става за някаква вид “консумация” .
    А и доста други народи имат “сборни” ястия от “отпадъчните продукти”….. защото “едно време” повечето хора не са били от “големото добрутро” и са използвали всички храни ……..или просто са гладували, …..доскоро.
    А и много от “изисканите ястия” първоначално са били “еклектични”, преди “икспертните” шеффф-ове да ги “патентоват” и запишат на “свое име”, през последните 100-200 години .

    Иначе йотовНаЯ и лумПенЬ РАБЬев не могат да направят дори “традиционната” им матушкова “солЬянка” , защото тяхното не става дори буламач……
    Те “смесват” , едновременно”, солено , сладко, кисело, горчиво, студено и топло, течно и твърдо, печено и замразено……….

    Така че те самите фалираха любимият им собствен соцЬ, с такива атечествено-ПОПУЛИСТки анархо-тоталитарни болшевишко-фашистки “рецепти” , поради своята вОпиюща(ТОТАЛитарНА” НЕграмотностЬ и комплексарска инфантилна селяшка НИЩОЖНОСТь, водени от дивашкото им желание за казионен номенклатурен казионен КЕЛЕПИРь………

    Нерде йотовНаЯ, нерде лумПенЬ РАБЬев, нерде пасол-губернаторЬ мУтрофановНаЯ, …….нерде международното право и дипломацияТА!!!

    Защото, те правят същото пРЕгресивно НИЩО не само във “външната полИтика” , но още повече и във “вътрешнаТА” им полИтика, нали!
    Все пак, тяхнаТА партия-майка БКПь е ФАЛИРАЛА поне 10(десет) пъти, през последните 80 години, след 1944г.! Така че имат “достатъчно” “опит” в това , и ще ФАЛИРАТ и сега , ….. както винаги!

    ОДИТЕ……
    – чемаАданЬ-вАкзалЬ-хУйлостанЬ!
    – НЕзабавна фатмашка пРЕгресивна ОтСТАВКА!
    – ВЪН!

  5. Да! А всъщност интересното е кое точно не ни харесва в декларацията? Незабавното прекратяване на огъня ли, териториалната цялост на Украйна ли? Нещо в думите за Черноморския регион не отчита националните ни интереси?

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.