Детската трагедия в Газа, начин на (зло)употреба

Нямаше да се “осмеля” да нагазя в Газа по темата за трагедията на децата, заради която явни и латентни антисемити ме атакуват периодично. Просто не бих хранил отново омразата им, скрита зад непоклатимата в техните очи истина за еврейската вина за страданията на децата в Газа, ако не бях окуражен от много, много необичаен източник.

Иракски теолог, тълкувател на исляма, каза в телевизия “Ал Арабия” нещо доста емоционално и на пръв поглед смайващо като за арабин и мюсюлманин. Водещата на предаването беше потресена да чуе от него, че не Нетаняху е виновникът за детското страдание в Газа. Повтори това многократно и се обоснова подробно. Все още разбирам класическия арабски език, на който (типично за образован арабин) той се изразяваше гръмогласно и ясно. Почти поетично, също характерно за традицията на свързаната с исляма арабска реч.

С две думи, чух от него с ушите си, че грижата за децата на палестинците трябва да е на палестинците и конкретно на Махмуд Абас, признатия международно (за разлика от лидерите на ХАМАС) президент на автономията на Западния Бряг на река Йордан. Грижата за децата на Израел е на Нетаняху, обясни той, давайки още примери за световни лидери вкл. Путин, които трябва да се грижат за децата на държавите, които управляват ( за което конкретно също ще стане дума на края на текста).

И се замислих…А като се замисля, ето каква е картината с децата в Газа и уви, не само там, а и до голяма степен в самата палестинска автономия, където също ги учат да мразят евреите от бебета.

ХАМАС държат световен рекорд по нелегално прокопаване на тунели под земята. Данните варират между между 420 и повече от 700 километра. Любимото сравнение в медиите е с московското метро (не с някое друго, защо ли?), което изостава в тази подземна класация по дължина. 

Предназначението на тези тунели за милиарди долари, дарени по хуманитарни причини от богати държави и международни организации, по замисъл и изпълнение НЕ е да бъдат скрити там децата от предсказуемия, съзнателно предизвикан израелски отговор на планираното с години кърваво нападение на терористите от Газа срещу Южен Израел от 7 октомври 2023 г.  

В тунелите под земята, далеч от взривовете, се изпокриха терористите, които са такива преди всичко спрямо собственото си племе и неговите деца през повече от две десетилетия абсолютна диктатура, жестока в разправата си с всеки непокорен или заподозрян в нелоялност. Няма затвор и подобни глезотии, които изискват някакво правосъдие и разходи. Разстрел и това е.

Знаете ли колко бомбоубежища са прокопали същите плъхове, които плюскаха сито по време на глад над земята? Нито едно. Нула бомбоубежища в Газа. Не им трябват на онези, които си строят такива само за себе си. Не и за децата.

Това е част от пъкления им план да бъдат дадени колкото се може повече цивилни жертви, за да плъзне омразата към евреите от развъдника на тяхната омраза по целия свят. Както и стана.

Колко репортажи за разграбваните от ХАМАС помощи под формата стоки от първа необходимост, късайки от залъка на децата, видяхте направени от жалените като жертви на евреите журналисти, нито един от които не би оцелял жив и ден в Газа без да е покорен спрямо властта на терористите и направо да е част от нея?

Да сте видели от тези рупори на ХАМАС с претенция за “независими журналисти” репортаж как възрастните превръщат в терористи децата си, готвейки ги от най-ранна възраст да мрат в самоубийствени акции? Поне един репортаж, интервю с инструктор на невръстни терористи или гордо рапортуване на дете с промит мозък?

Не веднъж манипулаторите сред терористите и техните помагачи успяваха да заблудят опитни световни медии с подправена истина за детското страдание в Газа. На Ню Йорк Таймс и други от неговия ранг се наложи да се извинява, че е подвел аудиторията си с подобни фалшификати.

Ами онези журналисти, които Израел не допусна в царството на терористите и също превърнаха темата за детското страдание в основен и едностранчиво представен наратив? Те даваха ли си сметка, че израелските власти не искаха да се повтори историята с отвлечените от терористи западни журналисти в Ливан през 80-те години и така да дадат златен шанс на терористите да разиграят тази карта за рекет на правителства в продължение на години? Бях личен свидетел и хроникьор на употребата на човешки същества за разменна монета като на арабски пазар за роби от средновековието (тема, която друг път ще разкажа, защото най-големите търговци на роби в съвременната история преди европейския колониализъм и в сътрудничество с него са именно арабите).   

Но да се върнем на въпроса за децата в Газа. 

Знаете ли каква е основната теза на ХАМАС за тях? Много просто: за тях трябва да се погрижи ООН, казват те, сякаш става дума за някакви “други” деца. Говорим за децата, които не бяха евакуирани в периода преди началото на израелското настъпление (което не настъпи веднага след клането от 7 октомври). “Случайно” се оказаха подложени на кръстосан огън след това. Замисълът беше да бъдат (временно) жив щит за криещите се под земята плъхове. Още по-подло беше от страна на подземните гризачи, че приложиха силата на своя въоръжен контрол върху населението, на което забраняваха да се евакуира (по препоръка на израелската армия). 

Картината в Израел е обратната. Там не учат децата да мразят и да убиват араби, 2 милиона от които живеят интегрирано в еврейска държава, учат на своя език и се ползват от социалната система- срещу НУЛА евреи и техни деца в Газа, например. Но да оставим тази “дреболия” относно “расизма” на евреите.

 

Децата на Израел са защитени по наистина невероятен начин като за миниатюрна по територия държава, атакувана неспирно от врагове от първия ден на своето съществуване. В “селските” райони има задължително предвидени стаи с блиндирани врати, където семействата да се крият от оръжията на нападатели. В градовете държавата, която не пълни хазната си от природни изкопаеми и няма излишък от средства, е инвестирала колосални суми в бункери-казват, че ги има практически под всяка жилищна сграда. 

Израел пази децата си с противовъздушна отбрана, която няма аналог  на планетата. На всяка приближаваща въздушна заплаха за  живота изстрелва  по две ракети, за да е сигурно, че ще бъде прихваната целта. И не защото разполагат с неизчерпаеми запаси за своята ПВД, а защото ценят живота на хората, на децата на първо място. Интерпретацията на много араби и на антисемитите по света е именно расистка: обвиняват евреите, че смятат своя живот за нещо повече, тъй като имали чувство за превъзходство. 

Какво пречи на арабите, които се къпят в баснословни приходи от природни богатства, да поставят на пиедестал живота на децата си, вместо да  плащат на по-бедните измежду тях да създават деца, които да превръщат в инструмент за убиване на евреи? Пречи им това, че са изградили общества, в които човешкият живот не струва нищо пред интереса на държавата, управлявана от диктатори и автократи.

Ще се въздържа да наблягам върху факта, че не ми е известен друг случай в историята на войните, когато преди атака една от воюващите страни предупреждава другата за предстоящата стрелба. Това е израелската армия, която многократно е обозначавала обектите на своите атаки, включително чрез вербални и писмени предупреждения на арабски, тъй като не очаква самите терористи да предприемат мерки за защита на населението, като спрат да се крият в цивилни дрехи сред него. А се въздържам да задълбавам в тази посока, понеже знам какво отговарят онези, за които няма значение фактът, че терористите сами и напълно съзнателно предизвикват жертвите в жилищни райони, смятайки че пропагандната им победа е най-голямото им постижение. 

Дори в самия Израел се намират хора (понеже в демократична държава е позволено различието на мненията), според които армията на Израел съзнателно е избивала цивилни. Но за това- няколко думи в края. 

Всъщност тъкмо сред мразещите евреите араби битува от десетилетия убеждението, че всеки евреин трябва да бъде убиван, дори и децата, защото са подрастващи бъдещи войници за една армия, в която мъжете и жените служат заедно в армията както в никоя друга на света. С такава мотивация изпращат атентатори да взривят  или разстрелват хора на публични места в Израел (и не само). 

Няколкото думи, които обещах да добавя, са кратък обобщаващ отговор на нападките, които получавам заради отказа ми да се присъединя към антиеврейската истерия. Няма да се повтарям, ще спомена само най-новото “откритие” на тези агресори. 

Крият се зад гласове на евреи, споделящи обвинението, че израелската армия целенасочено убива цивилни араби. Позовават се на един филм, очаровал публиката на фестивала във Венеция с това, че е продукт на евреи. 

Да ги попитам тези нашенци (в случая плюещите по мен), прогледнали за факта, че има и добри евреи, могат ли да си представят, че по покривите на сгради на която е да било арабска столица араби могат да заснемат интервюта с (анонимни, т.е. с непотвърдена самоличност) представители на силите за сигурност, които да отправят обвинения срещу властта, на която служат или поне са служили? 

В Тел Авив, както се вижда от въпросния филм, това е възможно. Там има и огромни демонстрации срещу управлението. Само си спомнете какво се случи с опита за нещо подобно в Техеран в края на миналата и началото на тази година, завършил с десетки хиляди убити сред протестиращите!

Евреите, както и всички хора на света, биват различни. Между тях има и фанатици, които проповядват изключителност на расата, но това не ги прави представителни. Имало е и предатели на “своята кръв” дори в концлагерите. Наричали са ги “капо”. Такива са били назначавани от нацистите да следят за реда в бараките. 

Общото между евреите, в същото време, е паметта за ужасите през които са преминали през вековете на гоненията срещу тях. Няма такова нещо като “колективен Запад”, какъвто напоследък измислиха в кремъл като оправдание за провала на плана си подкрепяната от западни държави Украйна да бъде стъпкана и завладяна “по съседски” от .т.н втора армия в света. Но има колективна памет при евреите. 

Тя им е помогнала да оцелеят и в това отношение са наистина уникални сред многобройните племена и народи, унищожени през вековете от по-силните от тях “съседи”. Тази жилавост е за уважение. Онези, които вменяват вина за съпротивата срещу опитите да бъдат заличени евреите от лицето на земята , за които е модно днес да се говори като за “ционисти” с цел да се избегне гузната съвест за холокоста ( извършен не срещу ционисти, а срещу евреи), са повече или по-малко осъзнати продължители на дългата традиция да преследвани евреите заради това, че са евреи.

Не си спомням кой (рядко цитирам безименно, но този път ще си го позволя) беше отговорил веднъж на реплика относно масов гроб, в който има останки не само на евреи: да, но само евреите са убити и заровени тук, защото са евреи.  

Иначе въпросът за това къде за какво готвят децата си имам и друг пример, много близък до нас в буквалния и в манталитетния смисъл на думата във връзка с ширещото се у нас русолюбие. Снимките от днешния путлеристан, където още от детската градина и началните класове в училище надъхват децата да мразят и убиват, говорят сами за себе си.