По членовете ще ги познаете!
Вече съм споменавал и не виждам някой да ме е опровергал, че разликата между инициативните комитети на Йотовна и Гюров (нарочно не споменавам подгласниците им, тъй като техният глас едва ли е бил решаваш в кадруването) е огромна.
Сред инициаторите на издигналите Гюров няма нито един българин, който да предизвиква въпроси и презрение (поне тайно пред публиката, ако не явно пред нея) сред предполагаемия европейски ориентиран електорат на бившия служебен премиер. Нито един.
Нито един- да потретя, за да предизвикам някакво опровержение, но такова просто няма. С други думи, имаме честна игра от страна на Гюров, а не заиграване с помощта на опортюнисти, на които Йотовна разчита да финтират избиратели, които не й се полагат в кошницата за обгрижване на рашисткия интерес в България.
Кошницата на ЦК на ИК на Йотовна е пълна с кукувичи яйца. Тяхното лъснало двуличие няма как да бъде определено иначе, освен като конфликт на интереси с профила на избирателите на тази другарка. Не говоря за преброените 14 души с досиета от времето на комунизма. За тях е ясно и очаквано.
Не говоря дори за онези, които злоупотребяват с изкуствено изградения (дори след смъртта им) авторитет на хора с досиета (и дори с офицерски чин) от същите служби, чиято принадлежност към комунистическия репресивен апарат беше скрита от публиката с цел да бъде заблудена с кого точно си има работа.
Визирам други муцуни, смятани дълго за сини или поне силни на терена на защитата на либералната демокрация, които си дадоха името и физиономията под наем на червената Йотовна. Понеже я познавали отдавна (що за аргумент!?).
Червените помнят също отдавна Дачков като апологети на Иван Костов, превърнал се във важен член на ЦК на ИК. Но мълчат като комунисти, които дори никой не вика на разпит.
Бивш вътрешен министър на Костов цъфна в ролята на червенеещ опортюнист. Оплюваха го десетилетия наред (без преувеличение) с обидни квалификации от червения сектор на българската политика. Но Емануил Йорданов не трепна, не се обиди. С характерния за него монотонен тон, бягайки от чисто политическия анализ, получи изпрана от медиите откъм политическата окраска образ на желан от телевизиите експерт и “просто адвокат”.
Днес Е. Йорданов задмина по цинизъм другите нагаждачи, които се оправдават за принизяването си в ЦК на ИК с “аргумента”, че я познават отдавна като добър човек и като много обиграна в политиката и в медийното общуване. Гледаме в тази сълзлива роля в “големите телевизии” Тити Папазов. Обича я човекът, как да не я подкрепи. Той въобще обича ( да малтретира) жени, но това не се оказва минус за неговото (съ)участие в ЦК на ИК.
Йорданов, бившият министър на Костов направо заяви днес пред БТВ, че е в екипа на действащия президент, защото вярва, че тя ще победи. Каза си го в прав текст и с ледено ехидство. Сопна се на онези, които не вярват в победата й, че ще бъдат много разочаровани. Ето защо, оказва се, се е качил на кораба на очаквания от него победител ( най-важно му е да е печеливш билет от лотарията). Нито дума не обели за разочарованите лично от него, подвеждани дълги години от персоната му вече бивши съмишленици.
Отгоре на всичко той си позволи лъжата, че случаят с помилвания от нея уж болен затворнически побойник с минало и настояще на местен Ескобар бил “компромат” и бил при това единствен. Адвокатската му защита се сведе до това, че Йотовна не е преглеждала лично ( ха,ха, много смешно!) наркотрафиканта и обеща тя победи въпреки Ескобар от Петрич, което ще разочарова очакванията за нещо друго
Нито е “компромат”, защото е факт, документиран вече и с нагледно доказателство, нито е единствен случаят. От общо 28 помилвани от Йотовна затворници още 4 броя се оказват също осъдени във връзка с наркотици. “Системна грешка”? Не, издайническа последователност!
Тя бяга от отговора на въпроса за своята извънредна милозливост към точно този тип типове, както от обяснението на собствените си измислици, че някой посягал на кирилицата или пък пак този “някой” искал да праща чедата ни на война ( в Украйна).
Точно по тази причина вече избяга и от предложението на Гюров за предизборен телевизионен дебат-щяло да бъде по-добре това да се случи след първия тур на изборите (и тогава може пак да се отметне, както от обещанието си от преди близо месец, да не бяга от дебат). Има и друга причина, разбира се. Не иска да признае по дефиниция, че Гюров е основният й конкурент, преди това да се види чрез излъчването му в това качество за балотажа.
Йотовна се опитва да премълчи факта, че беше приобщена в политиката от БСП (която обслужваше като шеф на новините в държавната телевизия) след като се провали като журналист във връзка с опита й да потули в новините на БНТ онова “кърваво хоро” на нейния партиен шеф и премиер Жан Виденов.
Виж, за клякането пред рашиста Гундяев, може да разберем нейните инициативници, че не го броят за скандал. Самите те са клекнали пред рашисткото влияние у нас, олицетворявано от сегашната власт. Мнозина от тях (като споменатия Папазов или Мартин Захариев, например) държат да да се самоопределят като “десни”.
И двамата, впрочем, бяха в телевизионен спор с десния Левон Хампарцумян, държейки да подчертаят като някаква странна форма на собствено сертифициране колко си били близки с него. Той стоически издържа да се присламчват към неговата безспорност, но на повратливия Мартин Захариев не се стърпя да подметне, че не може да се изкъпе без да се намокри (във връзка с факта, че е бивш депутат и министър с червена подкрепа).
Да обобщя: от едната страна имаме опортюнистично лицемерие и високомерие, а от другата последователна защита на проевропейската линия на кандидата.
Въпросът е дали това ще бъде забелязано от т.н. обикновен човек (избирател) и ще натежи на кантара ( “мааму стара”) на неговото проглеждане, че го мамят. Важи за т.н. колебаещи се. Останалите другари и другарки без колебание все така обичат да ги лъжат вече повече от век, че всеки момент ще се сбъдне обещанието за победата на комунизма- вече и на рашизма като висша форма на комунизма.
Колебаещите се имат ориентир за натрапвания ни руzки сортир (кенеф): пос(та)раха се управляващите от лакомия за власт и е време да бъдат спрени посред напъните си да превърнат европейска България в отходно място за разстроени рашистки задници.