На сайта на Българската патриаршия се появи информация за червена предизборна инвазия на червенокосата и нейната свита във владението на дядо Николай Пловдивски.
Както знаем, другарите и другарките от червения елит вкупом се оказаха адски църковни. Адски е точната дума.
Това беше най-потресаващия завой, който взеха, ако не броим факта, че от абревиатурата им “Активен борец срещу фашизма и капитализма” капитализЪмът ( по Т. Живков) се оказа термин с отпаднала необходимост да бъде заклеймяван от другарките и другарите червени капиталисти.
Руzкият консул в града, др. Георги Гергов и той бил там. Къде без него във всяко орлово (т.е. на двуглавия орел) гнездо! Той е нещо като спойката, персонален символ на приемствеността по рашистка линия между уж конкурентите за всевластие в България. Беше си близък с др. евроатлантик Методиевич, после се демонстрираше публично с др. натовски генерал Радэв. Нищо по естествено да наследи и близостта му с др. Йотовна.
Кандидатът за вицепрезидентска слава Кирил Вълчев, то се знае, също е присъствал. А знае ли се какво е правил там? Знае се, благодарение на фотосесията, демонстрирана от антуража на делегацията- за да няма мърдане, за да се знае.
Ами целувал е икона, поднесена от дядо му Николай, както ни осведомяват визуално от дядовото обкръжение. Не е съвсем като да клекнеш да целуваш ръка на рашисткия поп полковник Гундяев, но също щеше да е смайващо за всички, които до неотдавна смятаха директора на БТА за светски, а не за съветски човек.
Ето така столетната партия ревизира собствената си история и традиция, изминавайки пътя от дядо им Благоев до дядо Николай, който пък ревизирал неотдавна проруската си позиция на прозападна, но както се вижда никак не му личи.
На предишни (победни) етапи на комунизма, на това му викаха ревизионизъм. Вече е просто национал-популизъм в услуга на агресивния рашизъм.